„Колкото по-голяма е диференциацията, толкова по-висша е цивилизацията”, твърди германският философ Хегел преди почти два века. Ще рече: цивилизацията е въпрос на граници, особено в поведението.

Възпитанието на дете в цивилизована среда е обучение за границите: между теб и другия; между твоето желание и реалността; границите на приемливото поведение; границите на доброто и злото, на истината и на лъжата. Обратното на това е онова, на което руснаците казват (а те имат опит в това отношение) „беспредел” – да няма граници. Всичко да е омесено в някакъв безпределен варварски тюрлюгювеч, основан върху прищявките на силните.

Явно сегашните български управници, с малки изключения, не са възпитавани в цивилизовани семейства. Защото в поведението им, особено през последните седмици, няма и намек за познание, камо ли за спазване на границите, характерни за цивилизования начин на живот. Особено им е трудна границата между истината и лъжата.

Екоминистърът Нено Димов например пое публично ангажимента да се подчини на решението на съда, каквото и да е то, по повод общественото искане за екологична оценка на новия план за управление на парк "Пирин". Съдът излезе с решение: екологична оценка трябва да има. Какво направи министър Димов? Обжалва решението, макар да беше обещал да не. 

Екологичен министър в страна членка на ЕС ще рече, натиска съдебната система, за да няма екологична оценка на предстоящо застрояване в защитена територия. Премината е не само границата на истината и на елементарното благоприличие. Премината е границата на онази задача, с която е натоварено неговото министерство: да опазва природната среда.

Ето ви ясен пример за това какво става, когато се преминат границите. Едно нещо – пазенето на природата, се превръща в своето обратно – унищожаването на природата.

Аналогично е поведението на туристическия министър Ангелкова по повод непресъхващия скандал с плажа „Корал”. Без да отиде на място, била направила проверка и видяла, че изграждащата се ограда не препятствала достъпа до плажа, който е публична държавна собственост, т.е. на всички хора. Че оградата обаче препятства този достъп (освен през скалите откъм къмпинг "Юг", както и по вода и въздух) може да се увери всеки, който си направи труда да отиде дотам.

Нарушаването на границата между лъжа и истина в този случай отново обръща нещата в тяхната противоположност: подпомага градежа на напълно незаконни други граници. Частна фирма огражда дюни, които (както и плажът зад тях) по закон са на държавата. А държавата – собственик на дюните, се е свила в кьошето и си трае. Демонстративно не се интересува какво, аджеба, ще правят тия заграждачи с нейната собственост. С което, разбира се, сваля границата спрямо общата собственост и позволява на частни интереси да слагат своите граници по нея – по нас.

Веднъж свикнали с прекрачването на границите на истината, властимащите демонстриррат друго свойство на границите: веднъж като ги прекрачиш, бездната започва да те всмуква. Не можеш да спреш. 

Пример е, разбира се, АЕЦ "Белене". След като десет години се легитимираше като противник на вехтия руски атомен бойлер, ГЕРБ изведнъж стана по-върл него привърженик от БСП дори. Били се променили обстоятелствата, та и ние с тях – изпъшка един, обичайно нарочван за „европейско лице на ГЕРБ”. Кое се е променило? Сеизмичността на района е същата. Вехтата руска техника също е същата. Извънредна нужда от нови „мощности” не се очертава и никога няма да се очертае, имайки предвид стремително растящата енергийна ефективност и още по-стремително поевтиняващите алтернативни източници, като фотоволтаиците например, с които си произвеждам тока от три години.

Нищо не се е променило, освен че ГЕРБ са взели решението да се присъединят към БСП и "Атака" в усилието да изведат България от Европа и да я закачат към талигата на Русия. Преминаването на тази граница особено пролича в изменническото посещение на премиера в Русия. Там в качеството си на премиер на страна членка на ЕС, както и на председателстващ самия ЕС, си позволи да помоли за прошка „по-големия” за това, че България е член на ЕС и на НАТО. 

Това премина всички граници: на истината и лъжата, на приличието и неприличието, на спазването на подписани ангажименти, на почтеност и достойнство – на всичко онова, без което няма цивилизация, а единствено „беспредел”. Сам се намърда на територията на варварството и беше съответно възнаграден с демонстративно унижение от страна на Путин: унижение като човек, като български премиер и като председателстващ ЕС. 

После се върна, за да говори за несъществуващи 2 милиарда увеличение на чуждите инвестиции в България – при положение че официалната статистика показва точно обратното. 

И всички вкупом, очевидно решили да се борят за постове в бъдеща евразийска България, потънаха без всякаква надежда в лъжите около това кой и как ще им строи руската атомна електростанция. Нямало държавата да се ангажира никак, защото имало частен китайски инвеститор. Само че инвеститорът се оказа държавен, поиска българската държава да се ангажира с държавни гаранции, а междувременно самата българска държава обяви, че ще търси заем за АЕЦ-а от... Русия.

Как така? Нали китайци строят атомния бойлер? Откъде накъде тогава българската държава ще иска заем от руската? 

На този фон рутинните по-малки ГЕРБ-лъжи – не знаели, че еди-кой бандит си бил у тях в Ботевград (всички жители обаче знаели); не знаели що дирят инициалите „Б. Б.” и „Ц. Ц.” в СРС-тата по случая „Иванчева”; не знаели защо не ги пускат в Шенген и в еврозоната – са отгласи от вчерашния ден. Днес положението е на качествено ново равнище. Лъжата и подмяната станаха правило на всички етажи на управлението. Всички граници са минати. Вкарват ни в режим „беспредел”, където господари са насилието, жестокостта и подлостта.

„Властта се отвърза”, както казва в такива случаи друг германски философ (да е жив и здрав, че наближава 90), Юрген Хабермас.

Положението отдавна не е „тия пак лъжат, за да крадат”. Положението е: ако не се натъкнат на вашата съпротива днес, ще ви съсипят утре.