Ad Config - Website header

 

Article_top

Масачузетският технологичен институт (MIT) за седми пореден път оглави рейтинга на най-добрите университети в света в класацията на британската компания "Куакуарели Саймъндз" (Quacquarelli Symonds - QS), публикувана вчера за 15-и път и цитирана от ТАСС. В нея са включени почти хиляда най-добри световни висши учебни заведения. 

MIT е коронясан за седми пореден път, като с това бие рекорда на Харвардския университет. Следващите три висши училища също са американски - Станфордският университет (2), споменатия вече Харвардски университет (3) и Калифорнийският технологичен институт (4). 

Следват двата прочути британски университета - Оксфорд (5) и Кембридж (6), които тази година сменят местата си. 
Единственият друг от топ 10, който не е американски или британски, е Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих, който е 7-и, подобрявайки класацията си с три места. Останалите три в десятката са лондонският Имперски колеж (Imperial college), Чикагският университет (САЩ) и лондонският Университетски колеж (University college). 

Най-високо в класацията от азиатските вузове е Националният университет на Сингапур (11). За първи път от 2006 г. в топ 20 влиза китайският Университет Цинхуа, скочил от 25-о на 17-о място. 

От руските университети в първата стотица влиза Московският - "Ломоносов" - на 90-о място, подобрявайки рейтинга си с 5 места. Санктпетербургският университет е 235-и в класацията, следван близо от Новосибириския и Томския. 

От българските вузове единствен сред първите 1000 е Софийският университет "Св. Климент Охридски", който дели местата от 800 до 1000 в обща група от 200 вуза от най-различни страни. 

QS публикува този рейтинг от 2004 г., като оценява университетите по шест критерия. Сред тях са академичната репутация (40 процента от общия бал), съотношението между преподавателския състав и броя на студентите (20 процента), индекса на цитиране (20 процента), репутацията сред работодателите (10 процента), делът на чуждестранните студенти (5 процента) и делът на чуждестранните преподаватели (5 процента). 

 

Масачузетският технологичен институт (MIT) за седми пореден път оглави рейтинга на най-добрите университети в света в класацията на британската компания "Куакуарели Саймъндз" (Quacquarelli Symonds - QS), публикувана вчера за 15-и път и цитирана от ТАСС. В нея са включени почти хиляда най-добри световни висши учебни заведения. 

MIT е коронясан за седми пореден път, като с това бие рекорда на Харвардския университет. Следващите три висши училища също са американски - Станфордският университет (2), споменатия вече Харвардски университет (3) и Калифорнийският технологичен институт (4). 

Следват двата прочути британски университета - Оксфорд (5) и Кембридж (6), които тази година сменят местата си. 
Единственият друг от топ 10, който не е американски или британски, е Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих, който е 7-и, подобрявайки класацията си с три места. Останалите три в десятката са лондонският Имперски колеж (Imperial college), Чикагският университет (САЩ) и лондонският Университетски колеж (University college). 

Най-високо в класацията от азиатските вузове е Националният университет на Сингапур (11). За първи път от 2006 г. в топ 20 влиза китайският Университет Цинхуа, скочил от 25-о на 17-о място. 

От руските университети в първата стотица влиза Московският - "Ломоносов" - на 90-о място, подобрявайки рейтинга си с 5 места. Санктпетербургският университет е 235-и в класацията, следван близо от Новосибириския и Томския. 

От българските вузове единствен сред първите 1000 е Софийският университет "Св. Климент Охридски", който дели местата от 800 до 1000 в обща група от 200 вуза от най-различни страни. 

QS публикува този рейтинг от 2004 г., като оценява университетите по шест критерия. Сред тях са академичната репутация (40 процента от общия бал), съотношението между преподавателския състав и броя на студентите (20 процента), индекса на цитиране (20 процента), репутацията сред работодателите (10 процента), делът на чуждестранните студенти (5 процента) и делът на чуждестранните преподаватели (5 процента). 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?