Антъни Бурдейн, който си отиде на 61 г., беше много добър в кухнята с черпаците, но беше още по-добър с думите. Не случайно след смъртта му всички негови почитатели го описват като голям разказвач. Предлагаме ви негови размишления по различни теми. 

„През целия ми живот в готвенето най-важен е бил контролът. В пътуването и храненето оставяш нещата да се случват сами.“

"Мога да изям и самия Елвис, само му сложете оцет."

За излизане от от зоната на комфорт:

„Пътуването не винаги е приятно. Не винаги е комфортно. Понякога боли, понякога ти разбива сърцето. Но това е наред. Пътуването те променя; би трябвало да те променя. Оставя следи в паметта ти, в съзнанието, в сърцето и по тялото. Ти взимаш нещо със себе си. Надеждата е и ти да оставиш нещо добро зад себе си.“

За пътуването:

„В пътуването най-хубавото е великолепното усещане за лутане в неизвестното.“

За приключенията:

„Това си е приключение. Дадохме някои жертви през годините. Някои неща се счупиха. Други бяха изгубени. Но няма да ми липсват, защото видях света.“

Кариерен съвет:

„В графата „Причини, поради които напуснахме предишната си работа“ никога не пишете истинските причини, освен ако не са пари или амбиции.“

За интегритета:

„Уменията могат да се усвоят. Но характера или го имаш , или го нямаш.“

За пиенето:

„Има нещо вълшебно в следобедното пиене. Не прекалено охладена половинка, съвсем сам в бара – ако ще и да е много фалшив ирландски пъб.“

За живота на макс:

„Тялото ти не е храм, то е лунапарк. Наслаждавай се на обиколката.“

За успеха :

„Без нови идеи успехът се спарва.“

"Площад Славейков"