Привържениците и противниците на Европейския съюз имат нещо общо. Държат се като футболни фенове. Подкрепят отборите си и непрестанно освиркват противниковия отбор. При собствения си обаче съзират единствено проява на твърдост. Погледът върху онова, което действително се случва на терена, е изкривен.

Всеки стои зад собствения си отбор – зад проевропейците или евроскептиците. На финала хукват един срещу друг като хулигани. И двете страни често използват едно и също оръжие – обвиняват другата страна в погазване на правилата и в злоупотреба с правови принципи. Кой има право! И двете страни.

Гледната точка на евроскептиците

Действително по важни точки ЕС не дооценява правото. Списъкът е дълъг. Примерно при въвеждането на еврото правилата така бяха напасвани, че да се приемат (в еврозоната – б. р.) все повече страни. Когато бяха погазени правилата от Маастрихт, нямаше санкции. Когато избухна кризата с еврото, беше пренебрегнато правилото, че нито една държава няма да носи отговорност за чужди дългове и така започна спасяването на еврото.

Създадено беше Шенгенстото пространство, въпреки че опазването на външните граници длеч не беше такова, както беше договорено. При бежанската криза в значиелна степен бяха игнорирани правилата от Дъблин, а след това и суспендирани. Тази стъпка от 2015 г., оправдана като морална необходимост, е прототип на релативиране на правото. Подобна е картината и при даване на политическо убежище или репатриране, където правилата често не се прилагат.

Гледната точка на проевропейците

От другата страна са еврофеновете, които упрекват критиците на ЕС – в Полша и Унгария, а сега и в Италия, че недооценяват демокрацията и принципите на правовата държава, подкопават и ценностите, върху които е изградена Европа. И те имат право. Е, често се критикува погрешното, а именно, че дяснонационалните правителства в Източна Европа се застъпват за консернативни позиции, към исляма се отнасят критично, миграционната политика е строга и че били срещу “повече Европа”. Това заобикаля проблема.

Миграционната политика на десни политици националисти с основание   може да се смята за по-добра, отколкото тази на Ангела Меркел. Де факто по много от онова, заради което бяха клеймени Полша и Унгария, междувременно в Европа има съгласие, също и в Германия.

Въпреки това източноевропейците изобщо на са “добрите”. Нито един демократ не би следвало да се възхищава и да приема с почести Орбан, Качински или Салвини, само защото приема миграционната им политика като по-добра от тази на Ангела Меркел.

Не бива да се омаловажава погазването от Полша и Унгария на принципите на правовата държава. Това, което от години постепенно става в Унгария, а в Полша с шокираща скорост, е посегателство срещу демокрацията. Управляващите партии отслабват правосъдието, медиите и се опитват да задушат опозицията. В Полша и Унгария акцентите са различни. В зародиша обаче е едно и също – единствено важи мъдростта на популисткия лидер, който познава нуждите на народа си. Ще видим какво означава  това за Италия. За Матео Салвини Викор Орбан е пример.

Сходни аргументи

Налице са структурни прилики между действията на ЕС и неговите  противници. Аргументите бяха и са сходни. Да, има закони и правила. Но сега е настъпила акзистенциална опасност, при която се налагат бързи и прагматични решения. Говори се за извънредно положение или вражески образ и се предупреждава за застрашаваща катастрофа. Собствените действия се представят като безалтернативни и единствен път за спасение от злото.

Приказките за Грекзит (излизане на Гърция от ЕС – б. р.) щяло да е първата плочка от доминото и да повлече цялата еврозона към разруха, беше основата за спасителната политика. При миграционната политика се твърдеше, че блокирането на Балканския път щяло да доведе до хуманитарна катастрофа, блокирането на маршрута по Средиземно море пък до хиляди удавници. По-късно стана ясно, че има алтернативни решения. Катастрофите бяха избегнати.

И антиевропейските правителства създават вражески образи, предупреждават за катастрофи, за да легитимират властта си. Те преувеличават заплахите от миграция и тероризъм. Евреи, комунисти, чужди сили – нямат край враговете, от които трябва да се брани нацията. Бързо започва да се говори за извънредно положение, при което правилата трябва да се нагаждат.

Господството на правото трябва да се защитава

Феновете на ЕС и техните противници взаимно се провокират. Едностранната аргументация на всяка от страните разцепва континента. Докогато “европейците” не искат да съзрат собствените си грешки, играта за противниците им е лесна. В крайна сметка това поведение доведе до отвръщането на хората от Европа – до Brexit, възхода на националистически партии, а сега и до новото италианско правителство.

Правова държава винаги трябва да означава: нито един управляващ не бива да е над действащото право, дори и при някакво извънредно положение не. Rule of Law – върховенството на правото, е валидно за всички. Спазването на законите се контролира от независимо правосъдие. Равенството пред закона е основата за свободата на всеки един, който може да гради живота си върху надеждни правила. Точно тези универсални принципи са заложени в параграф 2 на Европейския договор. Брюксел обвинява Полша в погазване на този параграф.

Но който не гледа сериозно на правилата, той гарантира другиму извинение за подобно поведение. Примерно на правителствата на Полша и Унгария, но и на всички евроскептични партии и движения. Ето защо никой не бива да се поддава на изкушението да попадне в единия или другия лагер. Либералните европейци не бива да са хулигани, а неутрални. Господството на правото е най-ценното достижение за западния свят. То трябва да се защитава срещу всяко омаловажаване, независимо от коя страна идва то. Само така може да се предотврати по-нататъшното разцепление на континента на “проевропейци” и “евроскептици”, а и така демократите ще се обединят в центъра.

Клаус Гайгер е редактор в ресор “Външна политика”  на германския всекидневник “Ди Велт”, откъдето препечатваме коментара му. Подзаглавието и преводът са на Клуб Z.