Ad Config - Website header

 

Article_top

"Казвам се Олексий Цимбалюк. Аз съм убиецът на Аркадий Бабченко."

С тези думи и заливайки се от смях, се представя пред журналисти от русата редакция на Би Би Си човекът, който според украинските служби е бил нает да убие руския журналист.

Бившият ветеран от бойните действия в Източна Украйна в момента е под строга охрана. Екипът на Би Би Си се срещнал с него в мазе в центъра на Киев.

Препечатваме интервюто с малки съкращения.

 

- Кой сте вие? За вас пишат, че сте били или сте свещеник.

- През 2006 г. ме подстригаха за монах и ме ръкоположиха в сан йеродякон. Как дойдох в манастира и изобщо за покаянието - по-скоро е лична история, която не бих искал да изнасям на всеослушание.

Хората отиват в манастир, когато изпитват потребност от покаяние. Аз имах такава потребност и я имам и днес.

Имам наложена забрана за богослужение, но досега не са ме лишили от свещеническия сан.

- Защо ви забраниха служенията?

- Защото самоволно напуснах манастира.

- За да отидете на война ли?

- Напуснах манастира доста по-рано. Една година живях на свобода, а след това - в скит в Задкарпатието, определена част от времето прекарвах в усамотение в планините. Не можех да служа, защото ми бе забранено. Да речем, че съм живял монашески живот.

- Продължавате ли да се считате за монах?

- Разбира се. Пред Бога винаги ще отговарям като монах.

- Смятате ли се за Божи човек?

- Божи човек - това е прекалено, смятам се за човек вярващ, християнин.

В края на август 2014 г. отидох на война, защото чувствах необходимост от проповед, защото целият живот на християнина - това са проповедите. Трябва да донасяш Божието слово до хората. А Божието слово по време на война е много необходимо на хората.

Е, и, разбира се, защитата на Родината е задължение на всеки човек, най-вече на вярващия човек.

- Защо влязохте именно в "Десен сектор"?

- Защото, когато се обърнах към военния комисариат и казах, че искам на война, ми казаха, че нашата армия е изцяло попълнена с йеродякони. Затова се присъединих към "Десен сектор".

- В социалните мрежи се разпространяват много различни ваши снимки (на една от тях Цимбалюк е заснет с изпъната за нацистки поздрав ръка - бел. на Би Би Си). Наричат ви нацист. Нацист ли сте?

- Не. Разбирате, че когато руските медии започнаха да ни наричат фашисти през 2014 г., в отговор се появи определено тролене. Всичките тези "зиг" и всичко останало е просто тролене, нищо повече.

Борис Герман

- Т.е. крайно десните, нацистките възгледи не са вашите възгледи?

- Господ е създал всички хора. Как може една нация да бъде по-добра от друга?

- Разкажете за участието ви в бойните действия в Източна Украйна. Били ли сте на линията на фронта с оръжие в ръце?

- Започнах моята война в медицинското подразделение "Хоспиталиери" на Доброволческия украински корпус (ДУК) "Десен сектор". Започнах войната без оръжие, но след това всичко се промени. Бях в други подразделения - разузнаването, контраразузнаването, мобилни групи за борба с контрабандата в зоната на бойните действия.

Тези групи се състояха от доброволци, представители на граничната служба, финансовата служба и Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Там се запознах с един сътрудник на СБУ, към когото се обърнах, когато получих тази интересна поръчка.

- Т.е. на фронта се сближихте със СБУ?

- Не може да се говори за някаква близост със СБУ. Просто установих приятелски отношения с един определен сътрудник. В зоната на бойните действия много бързо разбираш на кого можеш да вярваш и на кого не си струва да се вярва.

- Убивали ли сте някога човек? Защо смятате, че именно вас избраха за убиец?

- Да убиваш е грях. Как мога да кажа, че съм убиец? За мен е недопустимо съзнателно да извършвам грях.

Но на война да отнемеш живота на врага не е грях и съответно не е убийство.

Технически можех да направя много неща и човекът, който се обърна към мене, знаеше това. Преминах обучение, тренирах. Затова можех ли да направя всичко това технически? Да, можех. Можех ли да направя така, че след това да не ме открият Да, можех. Именно затова той се обърна към мен.

И думите му пред съда, че умишлено е избрал свещеник, който никого не би обидил, и т.н... Човекът трябва някак си да се оправдае.

Освен това съм представител на дясната среда, а някои хора кой знае защо смятат, че десните са много лесно манипулируеми. Стига да им кажеш, че трябва да убият руснак, и независимо от това кой е този руснак, десният ще се съгласи. Но това е голяма лъжа, защото никой никога няма да убива мирни руснаци, още повече антагонистично настроените към режима на Путин.

Враговете на Путин не са руснаците, а путинска Русия, имперският модел на Русия. И той е враг не само на Украйна, той е враг на целия свят.

- Т.е. убивали сте хора по време на войната в Източна Украйна?

- Това е неуместен въпрос.

- Разкажете ни за Борис Герман. Откога го познавате? Приятели ли сте?

- Трудно е да се нарекат тези отношения дружба. Поддържаме контакти още от 2015 г. Борис Герман е свързан с оръжие, с производството му. А в доброволческите подразделения, по-специално в онези, в които бях, постоянно не достигаха такива работи, затова ни се налагаше да общуваме с такива хора.

Запознахме се в Киев. Поръчвах като че ли мерници за момчетата в Източна Украйна и така започна всичко.

Никога не сме имали някаква голяма дружба. При него винаги можеше да се поръча и да се получат бързо всякакви тунинговани неща за оръжия - приклади и т.н. Така и завързахме контактите. Той е фен на оръжието. Аз, честно казано, също обичам оръжието.

- Адвокатът на Герман го нарича доброволец, показва благодарност от Осми батальон на ДУК. Може ли той да бъде наречен доброволец?

- Доброволци вероятно са хората, които предоставят безплатна помощ, а не продават за пари. Герман нищо не даваше безплатно.

- Самият той бил ли е на предната линия?

- Не.

- Как се свърза той за първи път с вас за убийството на Аркадий Бабченко?

- Той ме покани на обяд на 4 или 5 април. Може да се каже, че това бе първият опит за вербуване.

На тази среща Герман разказа, че има определена група лица - най-вече руснаци. Те пречат на Украйна, пречат на целия свят, това са врагове, те трябва да бъдат убити и за това определена група лица е заделила бюджет.

Това много ме заинтересува - не в смисъл да поработя, а на това, че разбирах, че такива неща се извършват с цел провокация, а провокации в Украйна никому не са нужни, по време на война това може да завърши със страшна беда и страшна трагедия. Съответно проявих заинтересованост, доколкото мога, за да измъкна информация, да науча повече неща.

Затова отговорих: да, разбира се, интересувам се. И вече на 6-о число постъпи конкретно предложение за Бабченко.

В онзи първи разговор той ми каза: има списък от 30 души, които трябва да бъдат ликвидирани. Той веднага каза, че трябва да се работи много бързо, за да успеем до есента. Защо до есента - мисля, че по-късно ще разкажат от следствието.

Той питаше има ли възможност да бъдат привлечени други хора, защото е, разбира се, нереално е един човек да отработи такъв брой хора. Аз казах: всичко има, групи има, давай. Започна играта.

Аркадий Бабченко

- Когато Герман говори с вас по тази тема, той спомена ли в някакъв контекст за Русия или, да речем, че поръчителите са от чужбина?

- Не.

- А вие питахте ли го кой стои зад това?

- Не трябва да се пита такова нещо - така може човекът да застане нащрек. Още повече че никой никога няма да отговори направо на такъв въпрос. Разбира се, би било добре, ако Герман бе казал: "Да, това е ФСБ." (Смее се.)

Но силно се съмнявам, че би отговорил така.

- И така, на 6 април той ви прати снимка на Бабченко?

- Да. По WhatsApp ми препрати снимки на Бабченко - сякаш са изтеглени от паспортно бюро - и данни за него. И попита интересувам ли се да изпратя този човек на среща с пророка.

След няколко часа се срещнахме пред дома ми. Разговаряхме, той уточни, че става дума именно за Бабченко. Той бил журналист, пречел на всички, руснак, враг и т.н.

Тогава вече бях в контакт със СБУ и започнах играта с него. Помолих за повече информация - трябваше да разтеглям времето. Повече информация той не можеше да ми предостави - каза, че трябва сам да проследя киевските контакти на Бабченко, да установя мястото, където живее.

- Досието на Бабченко, което ви прати Герман, е публикувано в сайта на СБУ. Това не ви ли се стори странно? Защо ще ви трябва снимка отпреди 25 години? Как можеха да ви помогнат цитатите от неговия фейсбук?

- А вие какво искате да ми пратят? Какво не би било странно от ваша гледна точка?

- Но как би могло да ви помогне да откриете Бабченко в Киев по снимка на московското му жилище?

- Честно казано, считам това досие за първия теч при Герман. Ако ми бе пратил нещо друго, може би у мен щяха да се появят някакви съмнения по повод връзките му с Русия. Мисля, че той просто ми препрати това, което са му пратили, дори без да се опита да се шифрова.

- Говорихте ли за пари на този етап?

- Той помоли да помисля каква сума ще ме заинтересува.

Казах, че трябва да помисля. Това наистина ще бъде случай с резонанс и ще бъдат необходими по-големи разходи - за конспирация и т.н. Казах, че няма да е евтино, и си взех три дни за размисъл.

Дълго се съветвах със сътрудниците на СБУ каква именно сума да назова, хем за да не наплаша поръчителя с прекалено голямо искане, но и да не го поставя нащрек с недостатъчна сума. Мненията ни съвпаднаха, че за 30 000 долара именно за убийство на Бабченко ще бъде достатъчна цифра.

- Кога му казахте цената?

- На 9 или 10 април. Тогава казах, че ми трябват 50 на сто аванс и ще започнем да работим.

- На този етап вече докладвахте ли за всичко на СБУ, записвахте ли разговорите ви?

- Записах първия ми разговор с Герман на диктофона на телефона. И веднага го препратих на оперативния сътрудник.

По-нататък работих вече с техника на СБУ - нашите срещи с Герман бяха предимно без телефони, те оставаха в колата. Техниката беше по мен. А сега със сигурност знам, че една камера може да се вмести в копче на риза (смее се).

- СБУ ли ви даде такива камери?

- Да.

- Преди да ви съобщят фамилията на Аркадий Бабченко, знаехте ли кой е той? Опитахте ли се да разберете кой е?

- Изобщо не знаех кой е той. Вече след това прегледах неговия фейсбук и ми стана ясно колко антипутински е настроен този човек. Честно казано, дори ми бе смешно, че ме е избрал именно мен за убийството.

- А как мислите, защо е избрал за убийството именно вас? Странно е.

- Човекът смяташе, че може да ме манипулира. Че може да се възползва от това, че не обичам Русия, просто за да убия руснак, който и да е той.

Той също така прекрасно знаеше доколко аз - макар да не съм някакъв суперсвръхкиборг, но технически мога да го направя, и то би било изпълнено много добре.

- На следващата ви среща с Герман той предаде ли ви парите?

- Да, срещнахме се на паркинга на един от търговските центрове. Влязох в колата му. Потеглихме, пътьом разговаряхме. Разговорът бе за списъка на бъдещите жертви. Имена не се споменаваха, но списъкът по думите му по онова време бил нараснал от 30 на 60 обекта. Ако съм честен, това ми звучеше като приказки на някакъв маниак.

- Какво се случи по-нататък?

- Получих аванса, това е записано на видеото, което показаха от СБУ. Бяха ми предадени 14 000 долара. Удържа си 1000 долара, за да ми предаде след това пистолета - трябваше да го купя от него.

- Т.е. оставиха изцяло на вас подробностите по убийството на Аркадий Бабченко, изобщо не сте ги обсъждали?

- Да. Още в първия ни разговор попитах има ли някакви специални желания - да стрелям, да взривявам? Казаха, че на поръчителя му е все едно. Важното е той да бъде просто мъртъв, и то по-скоро.

- По време на цялата тази игра у вас нито веднъж ли не възникна мисълта, че Герман в действителност не иска да убивате Бабченко, а просто работи с друг отдел на СБУ?

- Не, абсолютно няма такова нещо. Когато започват да подслушват един човек, с това се занимава един отдел - техническият. Телефоните на Герман, разбира се, се подслушваха, и от това вече се виждаше, че той не работи с друг отдел. В края, когато той казва, че работи с контраразузнаването,  дори не знае името на отдела. Просто ломоти някакви глупости, това е.

Или си мислите, че имаме такива спецслужби, които не могат да се разберат между своите отдели? Не е така.

Напротив - в кореспонденцията ни Герман постоянно ме препираше: "Давай по-бързо, "дават ми зор".

- Имахте ли разговор кога трябва да бъде направено това? Медиите твърдяха, че убийството е трябвало да бъде вързано с финала на Шампионската лига (26 май в Киев - б.р.).

- Точно в тези дни имаше особено голям зор. Постоянно ми пишеше: давай по-бързо, пришпорват ме, хората се интересуват защо толкова дълго. Точно тогава се появи публикацията във фейсбука на Аркадий, че си е навехнал крака и изобщо не излиза от вкъщи.

- Какво отговаряхте на Герман?

- Цитирах тъкмо тази публикация на Аркадий. Казвах му, че наблюдавам къщата, наблюдават я мои хора. Аркадий не излиза, познатите му от телевизията му носят храна у дома.

Освен това при получаването на аванса поставих срок за изпълнение минимум 4 седмици. Затова казвах, че всичко се вписва изцяло в срок. И, ако на някого нещо не му харесва, да върви в друг магазин.

- Тогава знаехте ли, че Аркадий Бабченко е инсценирал контузията си, за да отложи фалшивото си убийство?

- Разбира се. Съобщих на Аркадий какво се случва, след като получих аванса. До получаването на аванса всичко бе малко съмнително, но след като получих парите, стана ясно, че намеренията са сериозни.

В края на краищата той също трябваше да бъде убеден, че всичко това е сериозно. А щом се плащат такива съвсем немалки суми пари, става ясно доколко е сериозно намерението.

- Контактувахте ли с Аркадий Бабченко преди имитацията на убийството?

- Да, 2-3 дни преди това отидох до дома му. Цялата операция трябваше да мине максимално достоверно - трябваше да огледам маршрута, как ще стигна дотам, как ще се оттегля, за да не попадна на никакви камери. Трябваше да се направи всичко полицаите да не ме открият още в първия ден, защото всичко щеше да бъде съсипано, разбито.

Самият аз трябваше на другия ден да се придвижвам из града. Имахме планирана среща с Герман за предаването на втората част от парите.

Тогава за кратко влязох в дома му. Срещнахме се, един на друг ни представи оперативен сътрудник на СБУ. Каза: запознайте се, това е човекът, който трябва да ви убие. Разговорът мина нормално (смее се).

Видно бе, че Аркадий наистина е много уплашен. Не всеки ден научаваш, че искат да те убият, нито пък всеки ден се запознаваш с убиеца си (смее се).

- Включиха ли ви в планирането на самата имитация на убийството?

- Не. Освен че им казах, че е по-добре да се действа в жилището или във входа. Но всичко се подготвяше от СБУ.

- Бихте ли могли да разкажете колкото се може по-подробно за вечерта на убийството?

- Всичко в действителност е просто, няма кой знае колко за разказване (смее се). Хапнах супичка, повиках такси и отидох да убивам Бабченко.

Слязох не на самия адрес, а на 200 метра от него - в съседния двор. След като получих сигнал, влязох във входа и се качих на необходимия етаж.

- Беше ли планирано всичко да се случи, след като Аркадий се върне от магазина?

- Не, отиването до магазина също бе фалшиво. Процесът на гримиране на Аркадий бе много дълъг, затова той не ходи до магазина. Когато се качих в жилището му, той вече лежеше гримиран. До него просто сложиха бутилка вода, за да имитират, че това ходене се е състояло.

- Стреляхте ли там от пистолета? Не разбирам съвсем защо трябваше да присъствате физически.

- Трябваше да се появя там, защото всичко е възможно - можеше да ме дублира някой, можеха да ме следят. Затова всичко трябваше да изглежда максимално правндоподобно.

Не съм стрелял. Оръжието изобщо не бе използвано, нямаше смисъл от това. Ако пистолетът е със заглушител, никой няма да чуе изстрелите.

Известно време мислехме дали да не използваме петарда, за да имитираме звук от изстрел, но след това се съгласихме, че това не е необходимо.

- И така, качихте се в жилището на Аркадий. Какво видяхте там?

- Аркадий лежеше в локва кръв, до него имаше бутилка вода. Всичко бе така, както всички след това видяха на снимките. Всичко бе готово за идването на "Бърза помощ" и за всичко останало.

Там нямаше никого - нито сътрудници на СБУ, нито гримьори. Беше само жена му, която според легендата по време на убийството е била в банята. Тя трябваше да чуе как пада тялото, да излезе оттам и да повика "Бърза помощ".

Аз бях в апартамента буквално 10-15 секунди, не ми беше до оглеждане. Повече гледах какво се случва зад вратата, за да изляза без свидетели.

- Вие влизате, Аркадий лежи на пода. Какво му казахте?

- Да, казах му: желая ви здраве. Той помоли да не го разсмивам (смее се).

- Какво направихте после? Тръгнахте си и гледахте новините ли?

- Оттеглих се на безопасно разстояние, следях малко фейсбук. Беше ми абсолютно безинтересно да гледам новините - знаех края на историята.

- По кого направиха онзи фоторобот, който разпространиха след инсценирането на убийството на Бабченко?

- Имаше свидетел, който беше там, когато влязох във входа и излязох оттам. Той ме погледна, но, слава Богу, не много внимателно. И всичко, което запомни, е брадата ми, защото описа дрехите грешно.

- И така, след това съобщихте на Борис Герман, че работата е свършена?

- Да, след половин час му писах, че работата е свършена. Герман често наричаше Бабченко "глист", затова му написах, че "отрових глиста". Ние постоянно сменяхме месинджърите, това съобщение му пратих чрез "Сигнал".

Не го уведомих кога точно смятам да работя - имахме договорка, че просто ще му съобщя за свършената работа, а той нека следи новините.

На този ден Герман имаше някакъв личен празник и доста дълго време не четеше съобщенията ми. Започнах малко да нервнича - мислех, че той вероятно се е скрил, но след това разбрах, че просто е спал.

Той ми отговори около 2 часа през нощта. Бе доволен, каза, че поръчителите са доволни. Разбрахме се, че на следващия ден ще се срещнем, за да ми предаде парите - предупреди ме, че може малко да се забави, защото няма пари, трябва да му дадат.

- Какво се случи на другия ден?

- Написах му: кога ще има пари? Той отложи срещата за следобед. Тогава знаехме, че се готви да отлети за чужбина.

Затова се наложи да не се рискува, да не се чака втората част от парите, а той да бъде арестуван.

- Как мислите, защо не го задържаха на летището, а няколко часа преди предполагаемия му полет?

Полицаи в Киев арестуват Борис Герман.

- А защо трябваше да се бавят и да създават излишни рискове? Току-виж бе заминал? Или не бе отлетял, а бе хвърлил телефона и бе напуснал страната през Беларус?

- Просто сега много се говори, че ако не е бил арестуван с парите при предаването на втората чат от парите...

- Да, това би улеснило много неща. Но всичко тръгна иначе.

- Т.е., в крайна сметка така и не се срещнахте с него?

- Не.

- И той така и не ви даде списъка с хората, които е искал да убие?

- Знаех кои ще са следващите две жертви. Целия списък не съм виждал и да ми бъде показван веднага би било нелогично. Трябваше първо да покажа на хората как работя, а след това можехме да говорим за списъка.

В действителност отпътуването му в чужбина ни обърка всички карти, развали целия край на играта. Ако не бе той, мисля, че щяхме да си поиграем с него още няколко дни и списъкът щеше да бъде в ръцете ми - поне следващите 10-15 жертви, за да мога нормално стратегически да планирам как да бъде направено всичко.

Но не биваше да се рискува и да му се позволява да отпътува от страната - предвид резонанса и това, че всяка минута ставаха поваче хората, знаещи за фейка. Имаше опасност от изтичане на информация, затова трябваше да се спре играта.

- Знаете ли как СБУ получи "Списък 47"?

- Мисля, че от кореспонденцията на Герман с поръчителя.

- Следващите две жертви от списъка, за който споменахте, Тодор Пановски и Иля Богданов ли са? (За активиста на одеския Евромайдан Тодор Пановски и бившия сътрудник на ФСБ Богданов като фигуриращи в разговорите между Герман и Цимбалюк разказа адвокатът на Герман Евгений Солодко - бел. на Би Би Си.)

- Да. На една от срещите ни той ми показа снимките им и каза: тези са следващите. Редът кой да бъде първи и кой втори можех да определя самият аз.

- Страхувате ли се за сигурността си сега? Очевидно има хора, които биха искали да ви ликвидират.

- Страхувам ли се? Не се страхувам от среща с необратимото. Смъртта е логичен край на живота. Никой освен Христос не е успял да преодолее това. Не се страхувам от смъртта. Но мерки за сигурност, разбира се, трябва да бъдат вземани, защото не си струва да се ускорява срещата със смъртта.

- Имате предвид защита от спецслужбите?

- Да, разбира се. Не ме изоставиха на произвола на съдбата.

Естествено, разбирам, че след това могат да искат да премахнат и мене. Но повтарям - рано или късно всички ще умрем, това за никого не е тайна. Важното е колко скъпо ще дадеш живота си. Смятам, че съм изпълнил определеното ми предназначение.

От друга страна, може да те прегази и кола, така че какво, да не излизам на улицата ли? Животът рано или късно свършва.

- Как мислите, кой ви плати за убийството на Аркадий Бабченко?

- По принцип Борис Герман сам назова името на поръчителя пред съда. (Герман заяви, че това е сътрудникът на "личния фонд на Путин" Вячеслав Пивоварник, но от Кремъл отрекоха съществуването на подобен фонд - бел. на Би Би Си.) Най-вероятно това е истина, именно от този фонд трябва да са били финансирани всички тези убийства.

- А кой според вас е в края на веригата, по която е трябвало да бъде платено за убийството на Аркадий Бабченко?

- Спецслужбите на Русия, кой друг би могъл да стои зад това?

- Защо?

- Ако се върнем към списъка и броя на жертвите - ако това наистина бе се получило, вътрешнополитическата ситуация в страната би била разклатена много силно. Това е изгодно само на путинска Русия.

 

"Казвам се Олексий Цимбалюк. Аз съм убиецът на Аркадий Бабченко."

С тези думи и заливайки се от смях, се представя пред журналисти от русата редакция на Би Би Си човекът, който според украинските служби е бил нает да убие руския журналист.

Бившият ветеран от бойните действия в Източна Украйна в момента е под строга охрана. Екипът на Би Би Си се срещнал с него в мазе в центъра на Киев.

Препечатваме интервюто с малки съкращения.

 

- Кой сте вие? За вас пишат, че сте били или сте свещеник.

- През 2006 г. ме подстригаха за монах и ме ръкоположиха в сан йеродякон. Как дойдох в манастира и изобщо за покаянието - по-скоро е лична история, която не бих искал да изнасям на всеослушание.

Хората отиват в манастир, когато изпитват потребност от покаяние. Аз имах такава потребност и я имам и днес.

Имам наложена забрана за богослужение, но досега не са ме лишили от свещеническия сан.

- Защо ви забраниха служенията?

- Защото самоволно напуснах манастира.

- За да отидете на война ли?

- Напуснах манастира доста по-рано. Една година живях на свобода, а след това - в скит в Задкарпатието, определена част от времето прекарвах в усамотение в планините. Не можех да служа, защото ми бе забранено. Да речем, че съм живял монашески живот.

- Продължавате ли да се считате за монах?

- Разбира се. Пред Бога винаги ще отговарям като монах.

- Смятате ли се за Божи човек?

- Божи човек - това е прекалено, смятам се за човек вярващ, християнин.

В края на август 2014 г. отидох на война, защото чувствах необходимост от проповед, защото целият живот на християнина - това са проповедите. Трябва да донасяш Божието слово до хората. А Божието слово по време на война е много необходимо на хората.

Е, и, разбира се, защитата на Родината е задължение на всеки човек, най-вече на вярващия човек.

- Защо влязохте именно в "Десен сектор"?

- Защото, когато се обърнах към военния комисариат и казах, че искам на война, ми казаха, че нашата армия е изцяло попълнена с йеродякони. Затова се присъединих към "Десен сектор".

- В социалните мрежи се разпространяват много различни ваши снимки (на една от тях Цимбалюк е заснет с изпъната за нацистки поздрав ръка - бел. на Би Би Си). Наричат ви нацист. Нацист ли сте?

- Не. Разбирате, че когато руските медии започнаха да ни наричат фашисти през 2014 г., в отговор се появи определено тролене. Всичките тези "зиг" и всичко останало е просто тролене, нищо повече.

Борис Герман

- Т.е. крайно десните, нацистките възгледи не са вашите възгледи?

- Господ е създал всички хора. Как може една нация да бъде по-добра от друга?

- Разкажете за участието ви в бойните действия в Източна Украйна. Били ли сте на линията на фронта с оръжие в ръце?

- Започнах моята война в медицинското подразделение "Хоспиталиери" на Доброволческия украински корпус (ДУК) "Десен сектор". Започнах войната без оръжие, но след това всичко се промени. Бях в други подразделения - разузнаването, контраразузнаването, мобилни групи за борба с контрабандата в зоната на бойните действия.

Тези групи се състояха от доброволци, представители на граничната служба, финансовата служба и Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Там се запознах с един сътрудник на СБУ, към когото се обърнах, когато получих тази интересна поръчка.

- Т.е. на фронта се сближихте със СБУ?

- Не може да се говори за някаква близост със СБУ. Просто установих приятелски отношения с един определен сътрудник. В зоната на бойните действия много бързо разбираш на кого можеш да вярваш и на кого не си струва да се вярва.

- Убивали ли сте някога човек? Защо смятате, че именно вас избраха за убиец?

- Да убиваш е грях. Как мога да кажа, че съм убиец? За мен е недопустимо съзнателно да извършвам грях.

Но на война да отнемеш живота на врага не е грях и съответно не е убийство.

Технически можех да направя много неща и човекът, който се обърна към мене, знаеше това. Преминах обучение, тренирах. Затова можех ли да направя всичко това технически? Да, можех. Можех ли да направя така, че след това да не ме открият Да, можех. Именно затова той се обърна към мен.

И думите му пред съда, че умишлено е избрал свещеник, който никого не би обидил, и т.н... Човекът трябва някак си да се оправдае.

Освен това съм представител на дясната среда, а някои хора кой знае защо смятат, че десните са много лесно манипулируеми. Стига да им кажеш, че трябва да убият руснак, и независимо от това кой е този руснак, десният ще се съгласи. Но това е голяма лъжа, защото никой никога няма да убива мирни руснаци, още повече антагонистично настроените към режима на Путин.

Враговете на Путин не са руснаците, а путинска Русия, имперският модел на Русия. И той е враг не само на Украйна, той е враг на целия свят.

- Т.е. убивали сте хора по време на войната в Източна Украйна?

- Това е неуместен въпрос.

- Разкажете ни за Борис Герман. Откога го познавате? Приятели ли сте?

- Трудно е да се нарекат тези отношения дружба. Поддържаме контакти още от 2015 г. Борис Герман е свързан с оръжие, с производството му. А в доброволческите подразделения, по-специално в онези, в които бях, постоянно не достигаха такива работи, затова ни се налагаше да общуваме с такива хора.

Запознахме се в Киев. Поръчвах като че ли мерници за момчетата в Източна Украйна и така започна всичко.

Никога не сме имали някаква голяма дружба. При него винаги можеше да се поръча и да се получат бързо всякакви тунинговани неща за оръжия - приклади и т.н. Така и завързахме контактите. Той е фен на оръжието. Аз, честно казано, също обичам оръжието.

- Адвокатът на Герман го нарича доброволец, показва благодарност от Осми батальон на ДУК. Може ли той да бъде наречен доброволец?

- Доброволци вероятно са хората, които предоставят безплатна помощ, а не продават за пари. Герман нищо не даваше безплатно.

- Самият той бил ли е на предната линия?

- Не.

- Как се свърза той за първи път с вас за убийството на Аркадий Бабченко?

- Той ме покани на обяд на 4 или 5 април. Може да се каже, че това бе първият опит за вербуване.

На тази среща Герман разказа, че има определена група лица - най-вече руснаци. Те пречат на Украйна, пречат на целия свят, това са врагове, те трябва да бъдат убити и за това определена група лица е заделила бюджет.

Това много ме заинтересува - не в смисъл да поработя, а на това, че разбирах, че такива неща се извършват с цел провокация, а провокации в Украйна никому не са нужни, по време на война това може да завърши със страшна беда и страшна трагедия. Съответно проявих заинтересованост, доколкото мога, за да измъкна информация, да науча повече неща.

Затова отговорих: да, разбира се, интересувам се. И вече на 6-о число постъпи конкретно предложение за Бабченко.

В онзи първи разговор той ми каза: има списък от 30 души, които трябва да бъдат ликвидирани. Той веднага каза, че трябва да се работи много бързо, за да успеем до есента. Защо до есента - мисля, че по-късно ще разкажат от следствието.

Той питаше има ли възможност да бъдат привлечени други хора, защото е, разбира се, нереално е един човек да отработи такъв брой хора. Аз казах: всичко има, групи има, давай. Започна играта.

Аркадий Бабченко

- Когато Герман говори с вас по тази тема, той спомена ли в някакъв контекст за Русия или, да речем, че поръчителите са от чужбина?

- Не.

- А вие питахте ли го кой стои зад това?

- Не трябва да се пита такова нещо - така може човекът да застане нащрек. Още повече че никой никога няма да отговори направо на такъв въпрос. Разбира се, би било добре, ако Герман бе казал: "Да, това е ФСБ." (Смее се.)

Но силно се съмнявам, че би отговорил така.

- И така, на 6 април той ви прати снимка на Бабченко?

- Да. По WhatsApp ми препрати снимки на Бабченко - сякаш са изтеглени от паспортно бюро - и данни за него. И попита интересувам ли се да изпратя този човек на среща с пророка.

След няколко часа се срещнахме пред дома ми. Разговаряхме, той уточни, че става дума именно за Бабченко. Той бил журналист, пречел на всички, руснак, враг и т.н.

Тогава вече бях в контакт със СБУ и започнах играта с него. Помолих за повече информация - трябваше да разтеглям времето. Повече информация той не можеше да ми предостави - каза, че трябва сам да проследя киевските контакти на Бабченко, да установя мястото, където живее.

- Досието на Бабченко, което ви прати Герман, е публикувано в сайта на СБУ. Това не ви ли се стори странно? Защо ще ви трябва снимка отпреди 25 години? Как можеха да ви помогнат цитатите от неговия фейсбук?

- А вие какво искате да ми пратят? Какво не би било странно от ваша гледна точка?

- Но как би могло да ви помогне да откриете Бабченко в Киев по снимка на московското му жилище?

- Честно казано, считам това досие за първия теч при Герман. Ако ми бе пратил нещо друго, може би у мен щяха да се появят някакви съмнения по повод връзките му с Русия. Мисля, че той просто ми препрати това, което са му пратили, дори без да се опита да се шифрова.

- Говорихте ли за пари на този етап?

- Той помоли да помисля каква сума ще ме заинтересува.

Казах, че трябва да помисля. Това наистина ще бъде случай с резонанс и ще бъдат необходими по-големи разходи - за конспирация и т.н. Казах, че няма да е евтино, и си взех три дни за размисъл.

Дълго се съветвах със сътрудниците на СБУ каква именно сума да назова, хем за да не наплаша поръчителя с прекалено голямо искане, но и да не го поставя нащрек с недостатъчна сума. Мненията ни съвпаднаха, че за 30 000 долара именно за убийство на Бабченко ще бъде достатъчна цифра.

- Кога му казахте цената?

- На 9 или 10 април. Тогава казах, че ми трябват 50 на сто аванс и ще започнем да работим.

- На този етап вече докладвахте ли за всичко на СБУ, записвахте ли разговорите ви?

- Записах първия ми разговор с Герман на диктофона на телефона. И веднага го препратих на оперативния сътрудник.

По-нататък работих вече с техника на СБУ - нашите срещи с Герман бяха предимно без телефони, те оставаха в колата. Техниката беше по мен. А сега със сигурност знам, че една камера може да се вмести в копче на риза (смее се).

- СБУ ли ви даде такива камери?

- Да.

- Преди да ви съобщят фамилията на Аркадий Бабченко, знаехте ли кой е той? Опитахте ли се да разберете кой е?

- Изобщо не знаех кой е той. Вече след това прегледах неговия фейсбук и ми стана ясно колко антипутински е настроен този човек. Честно казано, дори ми бе смешно, че ме е избрал именно мен за убийството.

- А как мислите, защо е избрал за убийството именно вас? Странно е.

- Човекът смяташе, че може да ме манипулира. Че може да се възползва от това, че не обичам Русия, просто за да убия руснак, който и да е той.

Той също така прекрасно знаеше доколко аз - макар да не съм някакъв суперсвръхкиборг, но технически мога да го направя, и то би било изпълнено много добре.

- На следващата ви среща с Герман той предаде ли ви парите?

- Да, срещнахме се на паркинга на един от търговските центрове. Влязох в колата му. Потеглихме, пътьом разговаряхме. Разговорът бе за списъка на бъдещите жертви. Имена не се споменаваха, но списъкът по думите му по онова време бил нараснал от 30 на 60 обекта. Ако съм честен, това ми звучеше като приказки на някакъв маниак.

- Какво се случи по-нататък?

- Получих аванса, това е записано на видеото, което показаха от СБУ. Бяха ми предадени 14 000 долара. Удържа си 1000 долара, за да ми предаде след това пистолета - трябваше да го купя от него.

- Т.е. оставиха изцяло на вас подробностите по убийството на Аркадий Бабченко, изобщо не сте ги обсъждали?

- Да. Още в първия ни разговор попитах има ли някакви специални желания - да стрелям, да взривявам? Казаха, че на поръчителя му е все едно. Важното е той да бъде просто мъртъв, и то по-скоро.

- По време на цялата тази игра у вас нито веднъж ли не възникна мисълта, че Герман в действителност не иска да убивате Бабченко, а просто работи с друг отдел на СБУ?

- Не, абсолютно няма такова нещо. Когато започват да подслушват един човек, с това се занимава един отдел - техническият. Телефоните на Герман, разбира се, се подслушваха, и от това вече се виждаше, че той не работи с друг отдел. В края, когато той казва, че работи с контраразузнаването,  дори не знае името на отдела. Просто ломоти някакви глупости, това е.

Или си мислите, че имаме такива спецслужби, които не могат да се разберат между своите отдели? Не е така.

Напротив - в кореспонденцията ни Герман постоянно ме препираше: "Давай по-бързо, "дават ми зор".

- Имахте ли разговор кога трябва да бъде направено това? Медиите твърдяха, че убийството е трябвало да бъде вързано с финала на Шампионската лига (26 май в Киев - б.р.).

- Точно в тези дни имаше особено голям зор. Постоянно ми пишеше: давай по-бързо, пришпорват ме, хората се интересуват защо толкова дълго. Точно тогава се появи публикацията във фейсбука на Аркадий, че си е навехнал крака и изобщо не излиза от вкъщи.

- Какво отговаряхте на Герман?

- Цитирах тъкмо тази публикация на Аркадий. Казвах му, че наблюдавам къщата, наблюдават я мои хора. Аркадий не излиза, познатите му от телевизията му носят храна у дома.

Освен това при получаването на аванса поставих срок за изпълнение минимум 4 седмици. Затова казвах, че всичко се вписва изцяло в срок. И, ако на някого нещо не му харесва, да върви в друг магазин.

- Тогава знаехте ли, че Аркадий Бабченко е инсценирал контузията си, за да отложи фалшивото си убийство?

- Разбира се. Съобщих на Аркадий какво се случва, след като получих аванса. До получаването на аванса всичко бе малко съмнително, но след като получих парите, стана ясно, че намеренията са сериозни.

В края на краищата той също трябваше да бъде убеден, че всичко това е сериозно. А щом се плащат такива съвсем немалки суми пари, става ясно доколко е сериозно намерението.

- Контактувахте ли с Аркадий Бабченко преди имитацията на убийството?

- Да, 2-3 дни преди това отидох до дома му. Цялата операция трябваше да мине максимално достоверно - трябваше да огледам маршрута, как ще стигна дотам, как ще се оттегля, за да не попадна на никакви камери. Трябваше да се направи всичко полицаите да не ме открият още в първия ден, защото всичко щеше да бъде съсипано, разбито.

Самият аз трябваше на другия ден да се придвижвам из града. Имахме планирана среща с Герман за предаването на втората част от парите.

Тогава за кратко влязох в дома му. Срещнахме се, един на друг ни представи оперативен сътрудник на СБУ. Каза: запознайте се, това е човекът, който трябва да ви убие. Разговорът мина нормално (смее се).

Видно бе, че Аркадий наистина е много уплашен. Не всеки ден научаваш, че искат да те убият, нито пък всеки ден се запознаваш с убиеца си (смее се).

- Включиха ли ви в планирането на самата имитация на убийството?

- Не. Освен че им казах, че е по-добре да се действа в жилището или във входа. Но всичко се подготвяше от СБУ.

- Бихте ли могли да разкажете колкото се може по-подробно за вечерта на убийството?

- Всичко в действителност е просто, няма кой знае колко за разказване (смее се). Хапнах супичка, повиках такси и отидох да убивам Бабченко.

Слязох не на самия адрес, а на 200 метра от него - в съседния двор. След като получих сигнал, влязох във входа и се качих на необходимия етаж.

- Беше ли планирано всичко да се случи, след като Аркадий се върне от магазина?

- Не, отиването до магазина също бе фалшиво. Процесът на гримиране на Аркадий бе много дълъг, затова той не ходи до магазина. Когато се качих в жилището му, той вече лежеше гримиран. До него просто сложиха бутилка вода, за да имитират, че това ходене се е състояло.

- Стреляхте ли там от пистолета? Не разбирам съвсем защо трябваше да присъствате физически.

- Трябваше да се появя там, защото всичко е възможно - можеше да ме дублира някой, можеха да ме следят. Затова всичко трябваше да изглежда максимално правндоподобно.

Не съм стрелял. Оръжието изобщо не бе използвано, нямаше смисъл от това. Ако пистолетът е със заглушител, никой няма да чуе изстрелите.

Известно време мислехме дали да не използваме петарда, за да имитираме звук от изстрел, но след това се съгласихме, че това не е необходимо.

- И така, качихте се в жилището на Аркадий. Какво видяхте там?

- Аркадий лежеше в локва кръв, до него имаше бутилка вода. Всичко бе така, както всички след това видяха на снимките. Всичко бе готово за идването на "Бърза помощ" и за всичко останало.

Там нямаше никого - нито сътрудници на СБУ, нито гримьори. Беше само жена му, която според легендата по време на убийството е била в банята. Тя трябваше да чуе как пада тялото, да излезе оттам и да повика "Бърза помощ".

Аз бях в апартамента буквално 10-15 секунди, не ми беше до оглеждане. Повече гледах какво се случва зад вратата, за да изляза без свидетели.

- Вие влизате, Аркадий лежи на пода. Какво му казахте?

- Да, казах му: желая ви здраве. Той помоли да не го разсмивам (смее се).

- Какво направихте после? Тръгнахте си и гледахте новините ли?

- Оттеглих се на безопасно разстояние, следях малко фейсбук. Беше ми абсолютно безинтересно да гледам новините - знаех края на историята.

- По кого направиха онзи фоторобот, който разпространиха след инсценирането на убийството на Бабченко?

- Имаше свидетел, който беше там, когато влязох във входа и излязох оттам. Той ме погледна, но, слава Богу, не много внимателно. И всичко, което запомни, е брадата ми, защото описа дрехите грешно.

- И така, след това съобщихте на Борис Герман, че работата е свършена?

- Да, след половин час му писах, че работата е свършена. Герман често наричаше Бабченко "глист", затова му написах, че "отрових глиста". Ние постоянно сменяхме месинджърите, това съобщение му пратих чрез "Сигнал".

Не го уведомих кога точно смятам да работя - имахме договорка, че просто ще му съобщя за свършената работа, а той нека следи новините.

На този ден Герман имаше някакъв личен празник и доста дълго време не четеше съобщенията ми. Започнах малко да нервнича - мислех, че той вероятно се е скрил, но след това разбрах, че просто е спал.

Той ми отговори около 2 часа през нощта. Бе доволен, каза, че поръчителите са доволни. Разбрахме се, че на следващия ден ще се срещнем, за да ми предаде парите - предупреди ме, че може малко да се забави, защото няма пари, трябва да му дадат.

- Какво се случи на другия ден?

- Написах му: кога ще има пари? Той отложи срещата за следобед. Тогава знаехме, че се готви да отлети за чужбина.

Затова се наложи да не се рискува, да не се чака втората част от парите, а той да бъде арестуван.

- Как мислите, защо не го задържаха на летището, а няколко часа преди предполагаемия му полет?

Полицаи в Киев арестуват Борис Герман.

- А защо трябваше да се бавят и да създават излишни рискове? Току-виж бе заминал? Или не бе отлетял, а бе хвърлил телефона и бе напуснал страната през Беларус?

- Просто сега много се говори, че ако не е бил арестуван с парите при предаването на втората чат от парите...

- Да, това би улеснило много неща. Но всичко тръгна иначе.

- Т.е., в крайна сметка така и не се срещнахте с него?

- Не.

- И той така и не ви даде списъка с хората, които е искал да убие?

- Знаех кои ще са следващите две жертви. Целия списък не съм виждал и да ми бъде показван веднага би било нелогично. Трябваше първо да покажа на хората как работя, а след това можехме да говорим за списъка.

В действителност отпътуването му в чужбина ни обърка всички карти, развали целия край на играта. Ако не бе той, мисля, че щяхме да си поиграем с него още няколко дни и списъкът щеше да бъде в ръцете ми - поне следващите 10-15 жертви, за да мога нормално стратегически да планирам как да бъде направено всичко.

Но не биваше да се рискува и да му се позволява да отпътува от страната - предвид резонанса и това, че всяка минута ставаха поваче хората, знаещи за фейка. Имаше опасност от изтичане на информация, затова трябваше да се спре играта.

- Знаете ли как СБУ получи "Списък 47"?

- Мисля, че от кореспонденцията на Герман с поръчителя.

- Следващите две жертви от списъка, за който споменахте, Тодор Пановски и Иля Богданов ли са? (За активиста на одеския Евромайдан Тодор Пановски и бившия сътрудник на ФСБ Богданов като фигуриращи в разговорите между Герман и Цимбалюк разказа адвокатът на Герман Евгений Солодко - бел. на Би Би Си.)

- Да. На една от срещите ни той ми показа снимките им и каза: тези са следващите. Редът кой да бъде първи и кой втори можех да определя самият аз.

- Страхувате ли се за сигурността си сега? Очевидно има хора, които биха искали да ви ликвидират.

- Страхувам ли се? Не се страхувам от среща с необратимото. Смъртта е логичен край на живота. Никой освен Христос не е успял да преодолее това. Не се страхувам от смъртта. Но мерки за сигурност, разбира се, трябва да бъдат вземани, защото не си струва да се ускорява срещата със смъртта.

- Имате предвид защита от спецслужбите?

- Да, разбира се. Не ме изоставиха на произвола на съдбата.

Естествено, разбирам, че след това могат да искат да премахнат и мене. Но повтарям - рано или късно всички ще умрем, това за никого не е тайна. Важното е колко скъпо ще дадеш живота си. Смятам, че съм изпълнил определеното ми предназначение.

От друга страна, може да те прегази и кола, така че какво, да не излизам на улицата ли? Животът рано или късно свършва.

- Как мислите, кой ви плати за убийството на Аркадий Бабченко?

- По принцип Борис Герман сам назова името на поръчителя пред съда. (Герман заяви, че това е сътрудникът на "личния фонд на Путин" Вячеслав Пивоварник, но от Кремъл отрекоха съществуването на подобен фонд - бел. на Би Би Си.) Най-вероятно това е истина, именно от този фонд трябва да са били финансирани всички тези убийства.

- А кой според вас е в края на веригата, по която е трябвало да бъде платено за убийството на Аркадий Бабченко?

- Спецслужбите на Русия, кой друг би могъл да стои зад това?

- Защо?

- Ако се върнем към списъка и броя на жертвите - ако това наистина бе се получило, вътрешнополитическата ситуация в страната би била разклатена много силно. Това е изгодно само на путинска Русия.

Коментари

Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Заповедта "не убивай" си е ясна

Няма никакви обяснителни подточки и изключения. Особено когато става дума за доброволец - нещата са очевидни. Ако свещеник дори без да иска причини смърт, той не може повече да служи. На интервюирания не му е много чиста работата, но пък, ако беше чиста щяха ли да отидат при него с подобна задача? Но в крайна сметка: Путлер е международен терорист, а държавата му развъдник за терористи.

Никой никого не е 'убивал',

цялата работа е тъпа постановка на украинските власти.

Цимбалюк е агент на СБУ, Борис Герман е работил за СБУ, парите, разменени на видеото са от СБУ, прочутите "списъци", един път с 30, друг път с 47 имена, са очевидна идиотщина на СБУ.

Единствената "връзка" с Русия са бълнуванията на двамата агенти. Доказателства - телефонни разговори, документи за преводи и т.н. няма.

Чиста и проста скрипалщина, ама по украински и затова още по-прозрачна.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията