Европейската комисия ще има последната дума и при новата договореност, която се очаква да бъде постигната в предстоящите преговори между "AES-България" и българското правителство при развалянето на дългосрочния договор за изкупуване на ток. Това стана ясно на пресконференция днес с участието на изпълнителния директор на централата Иван Цанков и президента на "AES-България" Оливие Маркет.

Преговорите за прекратяване на дългосрочния 15-годишен договор за изкупуване на ток започват след 30 юни. Дотогава от компанията трябва да представят писменото си становище по предложената им от правителството в началото на 2018-а методология за изчисляване на невъзстановяемите разходи и др. сметки относно развалянето на контракта, сключен на 13 юни 2001 г. и в сила до май 2026 г.

През последните месеци работодателски организации засилиха натиска си за разваляне на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия на двете т.нар. американски централи в "Марица-изток" - "АЕS-България", собственик на ТЕЦ "Гълъбово" (690 MW), депото за съхранение на отпадъци, вятърния парк "Свети Никола" и Центъра за споделени услуги в София, и “КонтурГлобал Марица-изток 3" (908 MW). Те изпратиха и писмо до Европейската комисия през септември 2015 г., с което я сезираха за нарушеното според тях право на Общността относно държавните помощи заради дългосрочните договори. Но преди това през 2014 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) внесе сигнал в ЕК с искане да се започне разследване дали договорите с двете американски централи представляват държавна помощ.

Непроизнасянето на ЕК до момента обаче се тълкува като негласна подкрепа към намирането на решение в преговорите между правителството и чуждестранния инвеститор, стана ясно на пресконференцията. 

Президентът на "AES-България" Оливие Маркет обясни, че съществуват три възможни опции за разваляне на действащия контракт. Първата е централата да продава енергията, която произвежда, както и досега на НЕК, а НЕК да я продава на свободния пазар. Втората е сключване на договори за разликата, която между пазарната цена и изкупната, която фигурира в дългосрочните договори.

Третата възможност е компенсация за невъзстановяемите разходи за останалия срок на договора, след получаването на която дългосрочният договор се прекратява, AES излиза на свободния пазар и продава там електроенергията, която произвежда. Именно този механизъм се подкрепя от правителството. 

Става въпрос за изплащане от страна на българското правителство на обща сума, която би включила направените до момента инвестиции, които от "AES-България" оценяват на над 3.2 милиарда лева, ползите, които биха имали до изтичане на 15-годишния контракт през 2026 г., а също и неизплатените още близо 700 милиона лева на банки кредитори. Каквато и договореност да се постигне относно развалянето на договора, тя ще трябва впоследствие да получи и одобрението на 25-те банки кредитори и други инвеститори в "АЕS-България".

"Ние имаме желанието и добрата воля да намерим решение и да запазим и защитим интереса на кредиторите и инвеститорите и техните права в този процес и те да се съгласят с промяната на договора. Нашата крайна цел е да намерим механизъм, който да позволи на "AES-България" да работи устойчиво, за да бъде гарантирана сигурността на енергийните доставки", заяви Оливие Маркет. Централата осигурява между 10-11% в зависимост от сезона от електроенергията в България.

 
И двамата топ мениджъри на "AES-България" отказаха да назоват конкретна цифра на компенсацията, към която се стремят. Преди време министърът на енергетиката Теменужка Петкова беше заявила, че "неустойката" ще е около 3 милиарда лева. Те не дадоха прогноза и за това колко време биха продължили преговорите, чийто старт тепърва предстои.
 
 
 

Дерогация заради високите екоизисквания

"AES-България" се надява да получи от Европейската комисия частична дерогация за емисиите сяра и пълна дерогация за емисиите от живак. Иван Цанков обаче поясни, че "безсрочна дерогация" не се дава завинаги, а при всяко бъдещо изменение на комплексните разрешителни инсталациите трябва отново да мотивират искането си за дерогация.

Считаме, че ще получим такава дерогация. Изискванията към емисиите живак са за 7 микрограма на куб. м, ние искаме около 50. За сярата новият стандарт завишава процента на сероочистване от 96 на 97% и не повече от 320 микрограма на куб. м, обясни изпълнителният директор на "AES-България".

Българското правителство поиска дерогация за централите на въглища, тъй като през м.г. беше обнародван Референтният документ за най-добри налични техники за големи горивни инсталации в ЕС, който въведе по-високи изисквания за дейността на ТЕЦ-овете, работещи с въглища. България е единствената страна в ЕС, която надвишава нормите за серен двуокис, заяви преди време екоминистърът Нено Димов.

Предистория

Договорите с т.нар. американски централи бяха сключени при кабинета на Иван Костов, като подготовката за това е започнала още през 1998 г. Първоначално обаче контрактът е предвиждал след строителството и експлоатацията собствеността да бъде прехвърлена на държавата, но впоследствие е решено да остане на инвеститора. При кабинета "Сакскобургготски" е получено правителствено писмо за подкрепа, по времето на тройната коалиция са оформени споразуменията с банките кредиторки, а през 2011 г., при първия кабинет на Бойко Борисов ТЕЦ-Гълъбово достига пълната си проектна мощност.

Близо 70% от необходимите инвестиции в ТЕЦ-а са получени от синдикат от 20 европейски банки, сред които ЕБВР, BNP Paribas, Credit Agricole, ING и др. 300 милиона евро са гарантирани от експортната кредитна агенция на Германия - HERMES, и на Франция - COFACE.

Възвръщаемостта на активите за 2016 г. на "AES-България" е 5.1%. Според топ мениджънта ѝ това е относително ниско, тъй като при други компании с приходи от над 100 милиона в България е средно 7.5%.