Ad Config - Website header

 
×

Error message

Article_top

Няма нищо извънредно във факта, че България бе председател на Съвета на Европейския съюз. Всяка страна членка на съюза го оглавява на ротационен принцип за срок от 6 месеца. Това се случи и с България на 11-ата година от влизането ѝ в ЕС. И досега не е имало случай някое председателство да бъде обявено за неуспешно...

Така че нека не си правим илюзии и да сме наясно, че приказките за „успешното председателство“, гарнирани с епитети от рода на „изключително“, не са нищо повече освен реверанс от страна на Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск и другите лидери на ЕС.

Но председателството със сигурност не е провал.

То имаше 4 приоритета:

  • Икономическо и социално сближаване с фокус върху следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС, бъдеща кохезионна политика и обща селскостопанска политика, както и по-задълбочен икономически и валутен съюз.
  • Стабилност и сигурност в Европа. Това предполага съвместни решения за повече сигурност по външните граници на ЕС, по-резултатно управление на миграцията, поставяне основите на отбранителен съюз, включително чрез прилагане на първото Постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) в Европейския съюз.
  • Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани. Намерението на България е да се възползва от регионалната си експертиза, без да създава лъжливи очаквания, за да подкрепи свързаните с присъединяването към ЕС реформи в държавите от Западните Балкани и да ги изведе на преден план в дневния ред на ЕС за целите на мира и стабилността в този регион. Едновременно с това председателството ще положи усилия да окаже по-голяма геополитическа и икономическа подкрепа на Западните Балкани чрез подобряване на тяхната пътна, железопътна, въздушна, дигитална, образователна и енергийна свързаност с ЕС.
  • Дигитална икономика и умения за бъдещето. България поставя фокус върху завършването на единния цифров пазар в ЕС, развитието на дигитална икономика и уменията на бъдещето. Това включва пакет за киберсигурност, директива за авторските права, свободен поток на нелични данни, кодекс на електронните комуникации, електронна защита на личното пространство и др.

Дори Испания не попречи

Почти всички са единодушни, че най-важното събитие по време на българското председателство бе срещата „ЕС–Западни Балкани“. Тя се състоя на 16 и 17 май в София.

Обявяването на интеграцията на региона за приоритет е напълно логично предвид неговата история. През годините първо Гърция, а после Словения показаха нагледно до какви положителни промени води влизането в ЕС на балканските страни. Последваха ги първо България и Румъния, а след това Хърватия. Единствено евроинтеграцията ще лиши региона от придобитата през вековете мрачна слава на барутен погреб на Европа.

Еманюел Макрон, Тереза Мей и Ангела Меркел дружно се отправят към Бойко Борисов на път към НДК за срещата „ЕС–Западни Балкани“.

Дори испанският бойкот на срещата не можа да я провали. Мадрид не признава Косово и поради сепаратистките тенденции в Каталуня разбираемо не участва във форума. И макар да блокира съвместна декларация на всички участници, все пак бе одобрен приемлив за испанците и консултиран със западнобалканските държави заключителен документ на 28-те страни от ЕС.

Името на Македония

На срещата като че ли най-после бе решен спорът между Гърция и Македония за името. Така обявиха в София премиерите на двете страни Алексис Ципрас и Зоран Заев. Гражданите на страната ще гласуват на референдум. Но като че ли най-сетне Македония поема по пътя на дълго очакваната европейска и атлантическа интеграция.

А само седмица по-късно премиерите на двете страни за първи път от 19 години насам се поклониха заедно на гроба на свети Кирил в Рим.

Бойко Борисов и Зоран Заев се поклониха заедно на гроба на свети Кирил в Рим на 24 май.

Макар че интеграцията няма да дойде толкова скоро. И преди срещата, и на нея председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер изтъкна, че Сърбия и Черна гора, които са по-напред от останалите, имат шанса да влязат в ЕС до края на 2025 г.

Косово пък дори още няма статут на кандидат-член.

Но пък на софийската среща за първи път един до друг застанаха косовският президент Хашим Тачи и сръбският му колега Александър Вучич. Съвсем доскоро това бе немислимо.

„Не искаме да даваме фалшиви очаквания на страните от Западните Балкани, дата за членство. Темата е за перспективата и свързаността, а не разширяването“, заяви преди срещата министърката на европредседателството Лиляна Павлова.

А свързаността е изключително важна крачка към по-нататъшна интеграция. Тя ще бъде транспортна, енергийна, образователна и цифрова.

Същевременно направи впечатление – и то не без основание, че властите ни се опитаха някак си да „пробутат“ между другото в дневния ред на тази среща и проблема с превозвачите. Дори бяха организирани протести срещу френския президент Еманюел Макрон. Шофьори го обвиниха в разединяване на Европа.

Той е инициаторът на реформите, за които нашите превозвачи се опасяват, че ще доведат до масови фалити на фирми у нас и ще ги остави без работа. Но пък има едни европейски правила, които Франция държи да се спазват. А и като страна с най-много и най-големи превозвачески компании тя е най-засегната от прилагания от такива като нас социален дъмпинг. Смешно е да си въобразяваме, че понеже сме председатели на ЕС, Макрон се е стреснал от враждебното му посрещане.

Султан Ердоган

Твърде важна бе и срещата „ЕС–Турция“ на 26 март във Варна. Тя бе в доста по-скромен формат – с участието на премиера Бойко Борисов, турския президент Реджеп Ердоган, Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск.

Решено бе Анкара да получи и останалите 1,2 милиарда евро, които Брюксел ѝ дължи по споразумението за бежанците, на обща стойност 3 млрд. евро.

Бежанците са най-силният коз на Ердоган. И му позволява „да си разиграва коня“, най-грубо казано. Броят им в Турция в момента е 4 милиона.

Юнкер и Туск се прегръщат пред погледа на Бойко Борисов на срещата „ЕС–Турция“ във Варна.

Това е причината ЕС да не успее да принуди Ердоган в замяна да спазва човешките права. Останаха и противоречията между Европа и Турция за военните действия на югоизточната ни съседка в Сирия, отношенията ѝ с Кипър, както и за придобилите параноични измерения преследвания на противниците на режима. Стигна се до твърде мъгляви изрази от рода на „диалогът продължава“.

А съвсем скоро Ердоган вероятно ще получи такава власт, каквато досега никой в съвременната история на Турция не е имал, на обявените от него предсрочни президентски и парламентарни избори. И без това според новата конституция властта му е почти като на султаните от времето на Османската империя.

Русия и санкциите

По най-щекотливата тема – санкциите срещу Русия, България е доста умерена. Като председател на ЕС тя не предприе никакви стъпки срещу Москва, нито отправи нападки.

„Ние подкрепяме дискусиите за облекчаване на санкциите, но това трябва да стане при две условия – спазване на Минските споразумения и единодушие сред страните члеки на ЕС“, споделиха пред Клуб Z дипломатически източници.

Но нито едно от тези условия до този момент не е изпълнено.

За диалог с Москва са и други страни от Съюза като Австрия, Италия, Унгария и други.

Наистина, България все още е твърде зависима икономически от Русия. И затова е губеща от санкциите.

Оказахме се и една от малкото страни, които не изгониха нито един руски дипломат във връзка със скандала около отравянето във Великобритания на бившия руски агент Сергей Скрипал. Лондон обвинява за това Москва. Действията ни дадоха коз в ръцете на антируското лоби, което смята, че сме „клекнали“ пред Кремъл.

Лидерите на страните от ЕС и от Западните Балкани позират за семейна снимка на фона на Витоша.

С края на българското председателство на 23 юни изтича срокът на действие на ограниченията за икономическите отношения с Крим и Севастопол, които Русия анексира от Украйна през 2014 г. Но тук главната роля не е на председателя, а на Федерика Могерини – върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Дали наистина е било успешно българското председателство на ЕС – това предстои да видим от развитието на събитията.

Идеите са отлични.

Остава и да бъдат реализирани.

----

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z". Още текстове от същия автор можете да прочетете тук.

 

Няма нищо извънредно във факта, че България бе председател на Съвета на Европейския съюз. Всяка страна членка на съюза го оглавява на ротационен принцип за срок от 6 месеца. Това се случи и с България на 11-ата година от влизането ѝ в ЕС. И досега не е имало случай някое председателство да бъде обявено за неуспешно...

Така че нека не си правим илюзии и да сме наясно, че приказките за „успешното председателство“, гарнирани с епитети от рода на „изключително“, не са нищо повече освен реверанс от страна на Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск и другите лидери на ЕС.

Но председателството със сигурност не е провал.

То имаше 4 приоритета:

  • Икономическо и социално сближаване с фокус върху следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС, бъдеща кохезионна политика и обща селскостопанска политика, както и по-задълбочен икономически и валутен съюз.
  • Стабилност и сигурност в Европа. Това предполага съвместни решения за повече сигурност по външните граници на ЕС, по-резултатно управление на миграцията, поставяне основите на отбранителен съюз, включително чрез прилагане на първото Постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) в Европейския съюз.
  • Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани. Намерението на България е да се възползва от регионалната си експертиза, без да създава лъжливи очаквания, за да подкрепи свързаните с присъединяването към ЕС реформи в държавите от Западните Балкани и да ги изведе на преден план в дневния ред на ЕС за целите на мира и стабилността в този регион. Едновременно с това председателството ще положи усилия да окаже по-голяма геополитическа и икономическа подкрепа на Западните Балкани чрез подобряване на тяхната пътна, железопътна, въздушна, дигитална, образователна и енергийна свързаност с ЕС.
  • Дигитална икономика и умения за бъдещето. България поставя фокус върху завършването на единния цифров пазар в ЕС, развитието на дигитална икономика и уменията на бъдещето. Това включва пакет за киберсигурност, директива за авторските права, свободен поток на нелични данни, кодекс на електронните комуникации, електронна защита на личното пространство и др.

Дори Испания не попречи

Почти всички са единодушни, че най-важното събитие по време на българското председателство бе срещата „ЕС–Западни Балкани“. Тя се състоя на 16 и 17 май в София.

Обявяването на интеграцията на региона за приоритет е напълно логично предвид неговата история. През годините първо Гърция, а после Словения показаха нагледно до какви положителни промени води влизането в ЕС на балканските страни. Последваха ги първо България и Румъния, а след това Хърватия. Единствено евроинтеграцията ще лиши региона от придобитата през вековете мрачна слава на барутен погреб на Европа.

Еманюел Макрон, Тереза Мей и Ангела Меркел дружно се отправят към Бойко Борисов на път към НДК за срещата „ЕС–Западни Балкани“.

Дори испанският бойкот на срещата не можа да я провали. Мадрид не признава Косово и поради сепаратистките тенденции в Каталуня разбираемо не участва във форума. И макар да блокира съвместна декларация на всички участници, все пак бе одобрен приемлив за испанците и консултиран със западнобалканските държави заключителен документ на 28-те страни от ЕС.

Името на Македония

На срещата като че ли най-после бе решен спорът между Гърция и Македония за името. Така обявиха в София премиерите на двете страни Алексис Ципрас и Зоран Заев. Гражданите на страната ще гласуват на референдум. Но като че ли най-сетне Македония поема по пътя на дълго очакваната европейска и атлантическа интеграция.

А само седмица по-късно премиерите на двете страни за първи път от 19 години насам се поклониха заедно на гроба на свети Кирил в Рим.

Бойко Борисов и Зоран Заев се поклониха заедно на гроба на свети Кирил в Рим на 24 май.

Макар че интеграцията няма да дойде толкова скоро. И преди срещата, и на нея председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер изтъкна, че Сърбия и Черна гора, които са по-напред от останалите, имат шанса да влязат в ЕС до края на 2025 г.

Косово пък дори още няма статут на кандидат-член.

Но пък на софийската среща за първи път един до друг застанаха косовският президент Хашим Тачи и сръбският му колега Александър Вучич. Съвсем доскоро това бе немислимо.

„Не искаме да даваме фалшиви очаквания на страните от Западните Балкани, дата за членство. Темата е за перспективата и свързаността, а не разширяването“, заяви преди срещата министърката на европредседателството Лиляна Павлова.

А свързаността е изключително важна крачка към по-нататъшна интеграция. Тя ще бъде транспортна, енергийна, образователна и цифрова.

Същевременно направи впечатление – и то не без основание, че властите ни се опитаха някак си да „пробутат“ между другото в дневния ред на тази среща и проблема с превозвачите. Дори бяха организирани протести срещу френския президент Еманюел Макрон. Шофьори го обвиниха в разединяване на Европа.

Той е инициаторът на реформите, за които нашите превозвачи се опасяват, че ще доведат до масови фалити на фирми у нас и ще ги остави без работа. Но пък има едни европейски правила, които Франция държи да се спазват. А и като страна с най-много и най-големи превозвачески компании тя е най-засегната от прилагания от такива като нас социален дъмпинг. Смешно е да си въобразяваме, че понеже сме председатели на ЕС, Макрон се е стреснал от враждебното му посрещане.

Султан Ердоган

Твърде важна бе и срещата „ЕС–Турция“ на 26 март във Варна. Тя бе в доста по-скромен формат – с участието на премиера Бойко Борисов, турския президент Реджеп Ердоган, Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск.

Решено бе Анкара да получи и останалите 1,2 милиарда евро, които Брюксел ѝ дължи по споразумението за бежанците, на обща стойност 3 млрд. евро.

Бежанците са най-силният коз на Ердоган. И му позволява „да си разиграва коня“, най-грубо казано. Броят им в Турция в момента е 4 милиона.

Юнкер и Туск се прегръщат пред погледа на Бойко Борисов на срещата „ЕС–Турция“ във Варна.

Това е причината ЕС да не успее да принуди Ердоган в замяна да спазва човешките права. Останаха и противоречията между Европа и Турция за военните действия на югоизточната ни съседка в Сирия, отношенията ѝ с Кипър, както и за придобилите параноични измерения преследвания на противниците на режима. Стигна се до твърде мъгляви изрази от рода на „диалогът продължава“.

А съвсем скоро Ердоган вероятно ще получи такава власт, каквато досега никой в съвременната история на Турция не е имал, на обявените от него предсрочни президентски и парламентарни избори. И без това според новата конституция властта му е почти като на султаните от времето на Османската империя.

Русия и санкциите

По най-щекотливата тема – санкциите срещу Русия, България е доста умерена. Като председател на ЕС тя не предприе никакви стъпки срещу Москва, нито отправи нападки.

„Ние подкрепяме дискусиите за облекчаване на санкциите, но това трябва да стане при две условия – спазване на Минските споразумения и единодушие сред страните члеки на ЕС“, споделиха пред Клуб Z дипломатически източници.

Но нито едно от тези условия до този момент не е изпълнено.

За диалог с Москва са и други страни от Съюза като Австрия, Италия, Унгария и други.

Наистина, България все още е твърде зависима икономически от Русия. И затова е губеща от санкциите.

Оказахме се и една от малкото страни, които не изгониха нито един руски дипломат във връзка със скандала около отравянето във Великобритания на бившия руски агент Сергей Скрипал. Лондон обвинява за това Москва. Действията ни дадоха коз в ръцете на антируското лоби, което смята, че сме „клекнали“ пред Кремъл.

Лидерите на страните от ЕС и от Западните Балкани позират за семейна снимка на фона на Витоша.

С края на българското председателство на 23 юни изтича срокът на действие на ограниченията за икономическите отношения с Крим и Севастопол, които Русия анексира от Украйна през 2014 г. Но тук главната роля не е на председателя, а на Федерика Могерини – върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Дали наистина е било успешно българското председателство на ЕС – това предстои да видим от развитието на събитията.

Идеите са отлични.

Остава и да бъдат реализирани.

----

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z". Още текстове от същия автор можете да прочетете тук.

Коментари

Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

да поздравим

човекът от рода на генерал Нимиц за подобряване отношенията между Македония и Гърция и решаване проблема с името. Никой не покани мутрата на подписването на двустранния договор между тях. А ние поне разбрахме, че имаме северозападния дял от Македония. Засега....

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията