Ad Config - Website header

 

Article_top

Европейският път на Турция започва през далечната 1963 г. Тогава е сключено Споразумението за асоцииране между страната и Европейската икономическа общност (предшественик на Европейския съюз). Европейската интеграция на южната ни съседка продължава с променлив успех вече 55 години. Сега преговорите за членство на практика са замразени. Близо една трета от предприсъединителните фондове за 2018 г. бе съкратена заради нарушаване на човешките права и върховенството на закона от режима в Анкара.

Гражданското общество в Турция надига глас в искане на повече натиск от страна на 28-те към управляващите в Анкара. Европейските лидери обаче стъпват по тънък лед, защото Ердоган държи „силна карта“ – над три милиона бежанци, с които заплашва да предизвика нова криза в ЕС.

На този фон ще се проведат предсрочните парламентарни и президентски избори в южната ни съседка – първите след референдума през миналата година, на който със съвсем малко мнозинство турските граждани одобриха страната им да стане президентска република. Вотът няма да доведе до прекъсване на 15-годишната власт на Ердоган. Напротив – очаква се да го направи почти всемогъщ. А Европейският съюз е поставен пред въпроса как да се държи с човека, който става все по-компрометиращ партньор с дори още по-голяма власт.

Опитът за преврат, който направи властта му още по-силна

Ердоган стартира като кмет на Истанбул, след това е избран за премиер, а от 2014 г. е президент. На практика той управлява страната почти 15 години. Уклонът му към авторитаризъм особено се засили след събитията в парка „Гези” през лятото на 2013 г., когато екологични протести прераснаха във всенародни вълнения, след като полицията изгони със сила около 50 мирни демонстранти. Според официалните данни в протестите участват 2,5 милиона души. Правозащитни организации твърдят, че жертвите са 11 души. Над 8000 души са ранени при сблъсъци с полицията, а някои от тях и до днес търсят правата си.

Ситуацията ескалира след опита за военен преврат на 15 юли 2016 г., който режимът използва като повод за своеобразен кръстоносен поход срещу всяка форма на опозиция.

През нощта срещу 16 юли в Истанбул и столицата Анкара войници блокираха улиците. Метежниците обградиха полицейски участъци, мостовете над Босфора, сградата на турската държавна телевизия и затвориха голяма част от пътищата. Президентът Реджеп Ердоган и премиерът Бинали Йълдъръм призоваха гражданите „да защитят демокрацията в страната“. И те излязоха по улиците, за да застанат с телата си пред танковете, скандирайки: „Връщайте се в казармите!” Гражданският протест и намесата на полицията в крайна сметка накара бунтовниците да отстъпят.

Поддръжници на президента Ердоган демонстрират в негова подкрепа след неуспешния опит за преврат.

Така метежниците, вместо да свалят президента Ердоган, всъщност го направиха още по-силен. Гражданите не се подчиниха на обръщението, прочетено от името на военните по държавната телевизия, а послушаха държавните ръководители и излязоха на площадите. При потушаването на пуча загинаха 250 души.

Още в първите си изявления президентът хвърли вината върху духовника Фетхуллах Гюлен и неговата организация „Хизмет“. Духовникът е бивш съюзник на Ердоган и има големи заслуги за издигането му. Не са известни причините за разрива между двамата, но от 2000 г. срещу него се води задочен процес в Турция по обвинение в опит за подкопаване на светската власт. Той живее в САЩ, а турските власти искат екстрадирането му.

След пуча е въведено извънредно положение в страната, което продължава вече две години. Според критиците на режима то на практика дава на Ердоган неограничена власт, която той използва, за да задуши гражданското общество и да унищожи опозицията.

Двегодишно управление с укази

Над 150 000 арестувани. Над 110 000 уволнени държавни служители, сред които близо 4000 съдии и прокурори. Това е равносметката за турските граждани от въвеждането на извънредното положение преди почти две години до април 2018 г., когато е публикуван последният доклад на Европейската комисия за Турция.

„Мерките, взети по време на извънредно положение, имаха широкомащабно, непропорционално и дълготрайно отрицателно въздействие върху голям брой граждани, както и върху защитата на основните свободи в страната.“

Това пише в доклада на Европейския парламент за Турция от 2017 г., на базата на който евродепутатите за втори път призоваха за окончателно прекратяване на преговорите с Турция за членство в Европейския съюз.

От въвеждането на извънредното положение ключов инструмент за управление са президентските укази, които не подлежат на контрол от страна на народните представители. Дълго време те не могат да се оспорват в съда, а Конституционният съд се е обявил за некомпетентен да се произнася по тях.

Освен арестите и уволненията турските граждани се сблъскват всекидневно и с други нарушения на правата им – конфискация на имущество, активи и паспорти, забрана за пътуване, наложена на десетки хиляди турски граждани на основание извънредните укази без индивидуални решения и без възможност за своевременно съдебно обжалване. Много училища и университети са закрити, конфискувани и национализирани са турски частни дружества и предприятия. По време на извънредното положение арестуваните нямат право на правна помощ през първите пет дни от своето задържане.

Митинг в подкрепа на кандидатурата за президент на Селахатин Демирташ от прокюрдската Демократична партия на народите.

Имунитетът на 55 от общо 59-имата депутати от прокюрдската Демократична партия на народите е свален в нарушение на конституцията. Бившият ѝ съпредседател и кандидат за президент в предстоящите избори на 24 юни Селахатин Демирташ прекара повече от година в ареста в очакване на присъда. Той е обвинен във връзки с обявената за терористична организация Кюрдска работническа партия. Предизборната си кампания той провежда от затвора, защото молбата му за освобождаване не бе уважена.

Президентските укази на практика не подлежат на обжалване. Под натиск на международни организации беше създадена Анкетна комисия за практиките на извънредното положение, която обаче досега не е взела нито едно решение. Институцията на „наказателните мирови съдии“, създадена през юни 2014 г. от действащото правителство, играе ролята на „инструмент за тормоз и задушаване на опозицията и за контролиране на информацията, предоставяна на широката общественост“, се отбелязва в доклада на Европейския парламент.

За да може да изпрати мисия за наблюдение на изборите, Европейският съюз трябва да получи покана, а такава не е изпратена от Турция, каза докладчикът на Европейския парламент за Турция Кати Пири в Брюксел през май. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ще изпрати свои наблюдатели, които да следят вота.

Бюлетини на конвейер

При същите условия се проведе и референдумът за разширяване на пълномощията на президента през миналата година. Тогава за предложенията на Ердоган гласуваха 51,4% от отишлите до урните. В повечето райони резултатите бяха в полза на промените. Противниците на президентската република бяха мнозинство в крайния изток, където живеят предимно кюрди, близо до границата с България и по югозападното крайбрежие, където са икономически най-развитите региони.

При вота бяха установени множество нарушения – агитация в деня на гласуването, фалшиви печати, недопускане на наблюдатели до секциите, арести и нападения на избиратели. Вестник „Джумхюриет“ разпространи видео, което показва как член на комисия подпечатва с „Да“ най-малко 10 бюлетини. В друго видео мъж в автомобил прави същото.

Нарушенията и цялостното провеждане на вота бяха осъдени от няколко международни организации.

„Референдумът в Турция не съответства на стандартите на Съвета на Европа“, заяви ръководителят на делегацията наблюдатели от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Чезар Флорин.

Заключенията на мисията наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) сочат същото.

„Извънредното положение попречи на провеждането на справедлива кампания и за информирания избор, тъй като двете страни в кампанията не бяха равнопоставени по отношение на възможностите, които имаха, и тъй като правата на противниците на конституционната реформа бяха нарушени“, заключава докладчикът на Европарламента Кати Пири.

Ердоган Всемогъщия

Предложенията за промени бяха одобрени и трябваше да се прилагат от редовните избори догодина. Предстоящите през този месец избори обаче са ключови именно защото с тях влиза в сила реформата, която прави Турция президентска република, а Ердоган получава почти неограничена власт.

От този месец народните представители в турския Меджлис се увеличават от 550 на 600. Минималната възраст за депутатите пада до 18 години, изборите за Велико национално събрание и за президент занапред се провеждат в един ден веднъж на пет години. Междлисът вече няма да контролира работата на министрите, нито на президента, нито пък ще може да инициира вот на недоверие.

Реджеп Тайип Ердоган.

Президентът вече ще може да бъде партиен лидер, тоест Ердоган ще оглави своята Партия на справедливостта и развитието. Той ще назначава и освобождава вицепрезидентите и министрите, както и висши държавни служители. Ще определя политиките по националната сигурност. Ще може да издава декрети и да обявява еднолично извънредно положение „в случаите на природни бедствия, опасни заразни болести, икономическа криза, война или предпоставка за война и при сериозно нарушаване на обществения ред”.

„Предложените конституционни промени не зачитат основополагащите принципи на разделението на властите, не предвиждат достатъчно взаимозависимост и взаимно ограничаване помежду им и не са в съответствие с критериите от Копенхаген“, заключиха по въпроса евродепутатите.

#Tamam или #Devam

Ако някой ден турският народ каже, че е достатъчно, ще се оттегля, заяви в началото на предизборната си кампания президентът Ердоган. Това отприщи вълна от коментари в социалните мрежи, а хаштагът #Tamam („Достатъчно“) стана най-посещаваният хаштаг в туитър.

Говорител на управляващата Партия на справедливостта и развитието определи като заговор вълненията в туитър и заяви, че хаштагът #Tamam бил споделян най-вече в страните, където „терористични групи като ПКК и ислямисткото движение на Гюлен били особено активни“. Привържениците на Ердоган отвърнаха с контрамярка: те създадоха хаштага #Devam („Още“).

Колкото и да им се иска на много пострадали от репресиите турци, Ердоган вероятно няма да си тръгне сега. Причината той да изтегли изборите, планирани за ноември 2019 г., на 24 юни, е да не позволи загуба на гласове заради вече настъпващите икономически трудности. Турската лира е загубила 7% от стойността си спрямо долара само от началото на годината, инфлацията расте, а безработицата надхвърля 10%. Освен това той иска да използва максимално военните си успехи в Сирия и да не позволи на опозиционните партии да се обединят.

Турският народ вече каза „стига“ на Ердоган – на парламентарните избори на 7 юни 2015 година, пише колумнистката на сайта T-24 Оя Байдар, цитирана от „Дойче веле“:

„Но вместо да се оттегли, тогава Ердоган насрочи нови избори, прекрати мирния процес с кюрдите и отприщи вълна от насилие и терор. Именно защото се опасяваха от терора, много турски избиратели отново гласуваха за партията на Ердоган на последвалите през ноември същата година избори.”

Най-голямото предизвикателство за Ердоган сега ще бъде спечелването на президентските избори на първия тур. Ако се стигне до балотаж, има теоретичен шанс той да се изправи срещу кандидат, зад когото да се обедини опозицията. Това обаче изглежда трудно постижимо – опозиционните партии имаха много малко време и не успяха да обединят разнородния си електорат.

Мерал Акшенер от новата „Добра партия“ е сред сериозните съперници на Ердоган.

Най-сериозните му опоненти засега са Мерал Акшенер от новосформираната „Добра партия“, основана от отцепници от националистическата Партия на националното движение, която е в съюз с Ердоган, и депутатът Мухарем Индже от опозиционната Републиканска народна партия. Кандидат за президент от прокюрдската Демократична партия на народите е Селахатин Демирташ, който обаче води кампанията си от затвора. Арестувани бяха и почти 13 000 от активистите ѝ и има шанс резултатът му дори да не прехвърли 10-процентния праг за влизане в парламента.

Мухарем Индже от Републиканската народна партия не пести предизборните похвати, за да привлече съмишленици.

Социологическите проучвания дават на Индже между 20 и 25%. Акшенер пък ще получи 15-22% от гласовете, сочат допитванията от средата на май.

„Замразените” преговори

  • Стабилност на институциите, която да гарантира демокрацията, върховенството на закона, човешките права, уважението към малцинствата и тяхната защита;
  • Наличие на функционираща пазарна икономика;
  • Способност да се изпълняват задълженията, произтичащи от членството в ЕС, включително и приобщаване към целите на политическия, икономическия и валутния съюз.

Това са въпросните Копенхагенски критерии – изисквания към всяка страна, която иска да стане член на Европейския съюз. Те трябва да бъдат изпълнени, преди страната да се присъедини.

Според мнозинството в Европейския парламент Турция не ги изпълнява. Това е и причината евродепутатите два пъти да поискат замразяване на преговорите с Анкара поне докато не бъде вдигнато извънредното положение и ако конституционната реформа остане непроменена.

Подобни призиви зачестиха и сред страните членки. Темата бе употребена в предизборните кампании на вече бившия лидер на социалдемократите Мартин Шулц и канцлерката Ангела Меркел. И двамата заявиха, че ако получат властта, ще накарат Брюксел да прекрати преговорите на Турция за членство в Съюза. В Берлин вече управлява широка коалиция между християндемократите на Меркел и социалдемократите, но такова нещо още не се е случило.

„Преговорите де юре не са прекъснати, но де факто са замразени, докато не видим подобряване на ситуацията в страната от гледна точка на върховенството на закона и човешките права“, заяви Мириам Феран, началник на отдела за Турция към дирекция „Политика за съседство и преговори за разширяване“ към Европейската комисия.

Въпросът дали преговорите да спрат окончателно обаче излиза на дневен ред.

Когато съседите се скарат...

Отношенията между Германия и Турция се влошиха преди референдума за промяна в конституцията. Анкара многократно обвинява Германия, че укрива терористи, а Ердоган заяви, че Берлин прибягва към „нацистки“ методи, защото не разреши на негови министри да агитират сред турските гласоподаватели в Германия преди референдума за разширяването на президентските пълномощия. Освен това Анкара отказа да допусне германски парламентаристи да посетят немски военни на натовската база в Инджирлик, а Ердоган призова турците в Германия да гласуват против големите партии на изборите.

Охладняха и отношенията между Анкара и други европейски столици. Ердоган обвини правителството на Холандия, че действа като „нацистки остатъци“, и заплаши със санкции.

Фетхуллах Гюлен.

Отношенията между Германия и Турция ескалираха, когато турските власти арестуваха шестима активисти за човешки права по обвинения във връзки с терористична организация и мрежата на Фетхуллах Гюлен. Сред тях бе германският гражданин Петер Щойднер. Ангела Меркел нарече арестите „категорично неоправдани“, а външният министър на федералната република Зигмар Габриел заяви, че страната му вече не може да гарантира финансова подкрепа за Турция.

Няколко месеца по-късно лидерите на страните членки на Европейския съюз се споразумяха предприсъединителните фондове за Турция да бъдат със 105 милиона евро по-малко. Като причини бяха изтъкнати нарушаването на човешките права в страната, упадъкът на демокрацията и липсата на върховенство на закона.

„Искаме вратата за Анкара да остане отворена, но настоящата ситуация в Турция прави това трудно“, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск след срещата на върха през октомври.

Предвидени са още 70 милиона, които ще бъдат държани в резерв и Анкара ще може да ги получи само ако вземе мерки за установяване на върховенство на закона.

Козът в ръката на Ердоган

Турция обаче продължава да разиграва своя коз – тя има най-многобройното бежанско население в света – близо 3 милиона регистрирани мигранти от Сирия, Ирак и Афганистан по данни на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците.

По силата на споразумение между Брюксел и Анкара през 2016 г. беше създаден Механизъм за бежанците в Турция, по силата на който южната ни съседка задържа търсещите убежище на своя територия, за което ЕС осигурява два транша от по 3 милиарда евро помощ за осигуряване на техните нужди. За всеки върнат в Турция мигрант ЕС приема по един сирийски бежанец.

На срещата на върха между ЕС и Турция във Варна турският президент Реджеп Тайип Ердоган настоя 28-те да преведат останалите 1,2 млрд. евро от първия транш, а председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пое ангажимент това да стане възможно най-скоро. Няколко дни след това Комисията обяви правната рамка, по която ще бъде преведен вторият транш  – един милиард евро от бюджета на ЕС и общо два милиарда от страните членки. Германското издание „Шпигел“ обаче писа, че шест страни членки не са съгласни да участват в следващи етапи на финансирането на споразумението. Публикацията се позовава на документи, според които Германия, Австрия, Франция, Дания, Швеция и Финландия настояват вторият транш от плащането към Анкара да бъде финансиран изцяло от бюджета на ЕС.

Европейският съюз се нуждае от Турция заради споразумението за бежанците.

Неизпълнението на ангажиментите по споразумението за мигрантите значи риск от предизвикване на нова бежанска криза в Европа, и то много по-сериозна от тази през 2015 г., предупреждават европейски политици.

Прекратяването на преговорите с Турция за членство в Европейския съюз пък би развързало ръцете на Ердоган да не спазва споразумението, отбелязват анализатори. Вече две години 28-те богати страни от ЕС не могат да преразпределят 160 000 мигранти с право на международна закрила от Гърция и Италия. А ако изведнъж им се  изсипят почти три милиона?

Освен това окончателното спиране на преговорите ще лиши Съюза от лостове за влияние и ще даде на Ердоган аргумент в полза на антиевропейската му реторика пред гласоподавателите, а опозицията ще загуби важен съюзник. Наличието на враждебен съсед с втората най-голяма армия в НАТО също не е сред най-добрите перспективи за Европейския съюз.

Какво говорят лидерите?

„Турция се отдалечава с гигантски стъпки от Европа и това прави невъзможно тя да се присъедини към Европейския съюз“, каза през миналото лято председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Това обаче не значи, че преговорите за членство ще бъдат прекратени окончателно. Като начало липсва политически консенсус сред страните членки за такава стъпка.

„Европейския съвет остро осъжда продължителните незаконни действия на Турция в Източното Средиземноморие и Егейско море... Все пак ние сме съседи и трябва да намерим начин да се разбираме помежду си и да си сътрудничим в областите на взаимен интерес“, заяви преди срещата във Варна председателят на Европейския съвет Доналд Туск, а Юнкер допълни, че очаква срещата ЕС–Турция във Варна със смесени чувства: „Главната причина е, че количеството на проблемите между ЕС и Турция не спира да расте.“

Въпреки изказванията си по време на предизборните дебати германската канцлерка Меркел все още се въздържа от резки действия. Тя си спомня как политиката на „отворени врати“ по време на кризата с Балканския маршрут от 2015 г. стопи рейтинга ѝ и не иска да се изправи пред още по-сериозен проблем.

Срещата между ЕС и Турция през март във Варна, чийто домакин беше Бойко Борисов, опита да намери допирни точки между Брюксел и Анкара. Но проблемите са много и не спират да растат...

Твърдо за прекратяване на преговорите с Турция е австрийският канцлер Себастиан Курц.

Страни като Литва и Финландия обаче изразяват резерви.

„Трябва да продължим процеса на ангажиране. Не е лесно, но трябва да ценим контактите – каза литовският външен министър Линас Линкевичус. – Със спиране, с отрязване... ще ги окуражим (турските власти – б.р.) да отидат още по-далече.“

Френският президент Еманюел Макрон също призова ЕС да се въздържа от радикални решения предвид важността на отношенията му с Турция.

Начело на противниците на спирането на диалога с Турция е българският премиер Бойко Борисов, който се „натовари“ с ролята на посредник между Брюксел и Анкара и организира среща на високо равнище във Варна.

„Вие бързо забравихте, но аз много добре помня. Харманли, „Овча купел“, бунтовете, палежите, боя, знамената, националистите. Това може да се възобнови със страшна сила и в хиляди пъти по-големи размери. Тази алтернатива на мен не ми харесва. Затова заедно с колегите Туск и Юнкер ще се опитаме да водим този диалог“, каза той на срещата на върха в Брюксел през март.

А какви са картите на Брюксел?

Европейският съюз се нуждае от Турция заради споразумението за бежанците. Въпреки пламенната риторика на Ердоган срещу блока и обвиненията в „нацизъм“ срещу Германия и Холандия Турция се нуждае не по-малко от Европейския съюз. Блокът е най-значимият търговски партньор на Анкара. Близо половината от турския износ е за ЕС, а на Евросъюза се падат две трети от външните инвестиции в страната. Като на първо място е именно Холандия.

„Икономиката е най-уязвимото място на Ердоган. Никой не може да замени Европа и той знае това“, казва експертът по Турция от лондонския мозъчен тръст „Чатъм хаус“ Фади Хакура, цитиран от „Политико“.

Това се оказва и основното средство за натиск, с което разполага Съюзът, за да ограничи системните атаки на Ердоган срещу турската правосъдна система и репресиите му срещу гражданското общество и свободата на словото. Въпросът тук е каква цена са склонни да платят европейските страни, защото евентуални икономически санкции може да имат негативен ефект и върху самите тях.

Не бива да се забравя и ролята на независимите медии, които са подложени на безпрецедентна атака в южната ни съседка. В класацията за свобода на словото на „Репортери без граници” тя е на 157-о място. Според неправителствената организация Турция е „най-големият затвор за професионални журналисти”. Това „осакатява” гражданското общество, смята журналистката от „Дойче веле“ Невшин Менгю, която живее в Истанбул, и затова Европейският съюз трябва да подкрепя по-активно свободното слово в Турция:

„Разбирам съображенията на тези, които очакват нещата да се оправят с размахване на пръст, с политика на умиротворяването. Ако ЕС стане критичен към Ердоган, той използва това да консолидира властта си. Но нека ви кажа – няма да стане така. Ердоган иска само едно нещо – да централизира властта си. Той се смята за единственото бъдеще на Турция. И 50% от турското общество вярва на това. ЕС трябва да се бори и за сърцата и умовете на турските граждани. Фалшивите новини са мейнстриймът в Турция. Това произвеждат националните ни медии. Те поддържат връзка с руските си приятели и се учат на много неща от тях. Невежеството се цени. А подлостта и невежеството заедно доминират всекидневието на турските граждани. Политическата атмосфера превърна хората във варвари.“

Икономическите санкции и предприсъединителните фондове са най-силният коз за Брюксел, смята тя.

„В Турция не са останали институции... Ердоган се ядосва на някого. Казва името му пред когото трябва и на следващия ден този човек е арестуван... Можете ли да си представите какво е нивото на корупцията в тези институции? – пита тя. – Само думи не помагат. Критичните доклади за напредъка на Турция не освобождават журналистите от затвора. В Анкара им се смеят. Имаме нужда от политически целеустремени действия. Трябват координация и конкретни стъпки.”

-----

Този материал е публикуван в последния брой на списание "Клуб Z". Още текстове от същата авторка можете да прочетете тук. 

 

Европейският път на Турция започва през далечната 1963 г. Тогава е сключено Споразумението за асоцииране между страната и Европейската икономическа общност (предшественик на Европейския съюз). Европейската интеграция на южната ни съседка продължава с променлив успех вече 55 години. Сега преговорите за членство на практика са замразени. Близо една трета от предприсъединителните фондове за 2018 г. бе съкратена заради нарушаване на човешките права и върховенството на закона от режима в Анкара.

Гражданското общество в Турция надига глас в искане на повече натиск от страна на 28-те към управляващите в Анкара. Европейските лидери обаче стъпват по тънък лед, защото Ердоган държи „силна карта“ – над три милиона бежанци, с които заплашва да предизвика нова криза в ЕС.

На този фон ще се проведат предсрочните парламентарни и президентски избори в южната ни съседка – първите след референдума през миналата година, на който със съвсем малко мнозинство турските граждани одобриха страната им да стане президентска република. Вотът няма да доведе до прекъсване на 15-годишната власт на Ердоган. Напротив – очаква се да го направи почти всемогъщ. А Европейският съюз е поставен пред въпроса как да се държи с човека, който става все по-компрометиращ партньор с дори още по-голяма власт.

Опитът за преврат, който направи властта му още по-силна

Ердоган стартира като кмет на Истанбул, след това е избран за премиер, а от 2014 г. е президент. На практика той управлява страната почти 15 години. Уклонът му към авторитаризъм особено се засили след събитията в парка „Гези” през лятото на 2013 г., когато екологични протести прераснаха във всенародни вълнения, след като полицията изгони със сила около 50 мирни демонстранти. Според официалните данни в протестите участват 2,5 милиона души. Правозащитни организации твърдят, че жертвите са 11 души. Над 8000 души са ранени при сблъсъци с полицията, а някои от тях и до днес търсят правата си.

Ситуацията ескалира след опита за военен преврат на 15 юли 2016 г., който режимът използва като повод за своеобразен кръстоносен поход срещу всяка форма на опозиция.

През нощта срещу 16 юли в Истанбул и столицата Анкара войници блокираха улиците. Метежниците обградиха полицейски участъци, мостовете над Босфора, сградата на турската държавна телевизия и затвориха голяма част от пътищата. Президентът Реджеп Ердоган и премиерът Бинали Йълдъръм призоваха гражданите „да защитят демокрацията в страната“. И те излязоха по улиците, за да застанат с телата си пред танковете, скандирайки: „Връщайте се в казармите!” Гражданският протест и намесата на полицията в крайна сметка накара бунтовниците да отстъпят.

Поддръжници на президента Ердоган демонстрират в негова подкрепа след неуспешния опит за преврат.

Така метежниците, вместо да свалят президента Ердоган, всъщност го направиха още по-силен. Гражданите не се подчиниха на обръщението, прочетено от името на военните по държавната телевизия, а послушаха държавните ръководители и излязоха на площадите. При потушаването на пуча загинаха 250 души.

Още в първите си изявления президентът хвърли вината върху духовника Фетхуллах Гюлен и неговата организация „Хизмет“. Духовникът е бивш съюзник на Ердоган и има големи заслуги за издигането му. Не са известни причините за разрива между двамата, но от 2000 г. срещу него се води задочен процес в Турция по обвинение в опит за подкопаване на светската власт. Той живее в САЩ, а турските власти искат екстрадирането му.

След пуча е въведено извънредно положение в страната, което продължава вече две години. Според критиците на режима то на практика дава на Ердоган неограничена власт, която той използва, за да задуши гражданското общество и да унищожи опозицията.

Двегодишно управление с укази

Над 150 000 арестувани. Над 110 000 уволнени държавни служители, сред които близо 4000 съдии и прокурори. Това е равносметката за турските граждани от въвеждането на извънредното положение преди почти две години до април 2018 г., когато е публикуван последният доклад на Европейската комисия за Турция.

„Мерките, взети по време на извънредно положение, имаха широкомащабно, непропорционално и дълготрайно отрицателно въздействие върху голям брой граждани, както и върху защитата на основните свободи в страната.“

Това пише в доклада на Европейския парламент за Турция от 2017 г., на базата на който евродепутатите за втори път призоваха за окончателно прекратяване на преговорите с Турция за членство в Европейския съюз.

От въвеждането на извънредното положение ключов инструмент за управление са президентските укази, които не подлежат на контрол от страна на народните представители. Дълго време те не могат да се оспорват в съда, а Конституционният съд се е обявил за некомпетентен да се произнася по тях.

Освен арестите и уволненията турските граждани се сблъскват всекидневно и с други нарушения на правата им – конфискация на имущество, активи и паспорти, забрана за пътуване, наложена на десетки хиляди турски граждани на основание извънредните укази без индивидуални решения и без възможност за своевременно съдебно обжалване. Много училища и университети са закрити, конфискувани и национализирани са турски частни дружества и предприятия. По време на извънредното положение арестуваните нямат право на правна помощ през първите пет дни от своето задържане.

Митинг в подкрепа на кандидатурата за президент на Селахатин Демирташ от прокюрдската Демократична партия на народите.

Имунитетът на 55 от общо 59-имата депутати от прокюрдската Демократична партия на народите е свален в нарушение на конституцията. Бившият ѝ съпредседател и кандидат за президент в предстоящите избори на 24 юни Селахатин Демирташ прекара повече от година в ареста в очакване на присъда. Той е обвинен във връзки с обявената за терористична организация Кюрдска работническа партия. Предизборната си кампания той провежда от затвора, защото молбата му за освобождаване не бе уважена.

Президентските укази на практика не подлежат на обжалване. Под натиск на международни организации беше създадена Анкетна комисия за практиките на извънредното положение, която обаче досега не е взела нито едно решение. Институцията на „наказателните мирови съдии“, създадена през юни 2014 г. от действащото правителство, играе ролята на „инструмент за тормоз и задушаване на опозицията и за контролиране на информацията, предоставяна на широката общественост“, се отбелязва в доклада на Европейския парламент.

За да може да изпрати мисия за наблюдение на изборите, Европейският съюз трябва да получи покана, а такава не е изпратена от Турция, каза докладчикът на Европейския парламент за Турция Кати Пири в Брюксел през май. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ще изпрати свои наблюдатели, които да следят вота.

Бюлетини на конвейер

При същите условия се проведе и референдумът за разширяване на пълномощията на президента през миналата година. Тогава за предложенията на Ердоган гласуваха 51,4% от отишлите до урните. В повечето райони резултатите бяха в полза на промените. Противниците на президентската република бяха мнозинство в крайния изток, където живеят предимно кюрди, близо до границата с България и по югозападното крайбрежие, където са икономически най-развитите региони.

При вота бяха установени множество нарушения – агитация в деня на гласуването, фалшиви печати, недопускане на наблюдатели до секциите, арести и нападения на избиратели. Вестник „Джумхюриет“ разпространи видео, което показва как член на комисия подпечатва с „Да“ най-малко 10 бюлетини. В друго видео мъж в автомобил прави същото.

Нарушенията и цялостното провеждане на вота бяха осъдени от няколко международни организации.

„Референдумът в Турция не съответства на стандартите на Съвета на Европа“, заяви ръководителят на делегацията наблюдатели от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Чезар Флорин.

Заключенията на мисията наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) сочат същото.

„Извънредното положение попречи на провеждането на справедлива кампания и за информирания избор, тъй като двете страни в кампанията не бяха равнопоставени по отношение на възможностите, които имаха, и тъй като правата на противниците на конституционната реформа бяха нарушени“, заключава докладчикът на Европарламента Кати Пири.

Ердоган Всемогъщия

Предложенията за промени бяха одобрени и трябваше да се прилагат от редовните избори догодина. Предстоящите през този месец избори обаче са ключови именно защото с тях влиза в сила реформата, която прави Турция президентска република, а Ердоган получава почти неограничена власт.

От този месец народните представители в турския Меджлис се увеличават от 550 на 600. Минималната възраст за депутатите пада до 18 години, изборите за Велико национално събрание и за президент занапред се провеждат в един ден веднъж на пет години. Междлисът вече няма да контролира работата на министрите, нито на президента, нито пък ще може да инициира вот на недоверие.

Реджеп Тайип Ердоган.

Президентът вече ще може да бъде партиен лидер, тоест Ердоган ще оглави своята Партия на справедливостта и развитието. Той ще назначава и освобождава вицепрезидентите и министрите, както и висши държавни служители. Ще определя политиките по националната сигурност. Ще може да издава декрети и да обявява еднолично извънредно положение „в случаите на природни бедствия, опасни заразни болести, икономическа криза, война или предпоставка за война и при сериозно нарушаване на обществения ред”.

„Предложените конституционни промени не зачитат основополагащите принципи на разделението на властите, не предвиждат достатъчно взаимозависимост и взаимно ограничаване помежду им и не са в съответствие с критериите от Копенхаген“, заключиха по въпроса евродепутатите.

#Tamam или #Devam

Ако някой ден турският народ каже, че е достатъчно, ще се оттегля, заяви в началото на предизборната си кампания президентът Ердоган. Това отприщи вълна от коментари в социалните мрежи, а хаштагът #Tamam („Достатъчно“) стана най-посещаваният хаштаг в туитър.

Говорител на управляващата Партия на справедливостта и развитието определи като заговор вълненията в туитър и заяви, че хаштагът #Tamam бил споделян най-вече в страните, където „терористични групи като ПКК и ислямисткото движение на Гюлен били особено активни“. Привържениците на Ердоган отвърнаха с контрамярка: те създадоха хаштага #Devam („Още“).

Колкото и да им се иска на много пострадали от репресиите турци, Ердоган вероятно няма да си тръгне сега. Причината той да изтегли изборите, планирани за ноември 2019 г., на 24 юни, е да не позволи загуба на гласове заради вече настъпващите икономически трудности. Турската лира е загубила 7% от стойността си спрямо долара само от началото на годината, инфлацията расте, а безработицата надхвърля 10%. Освен това той иска да използва максимално военните си успехи в Сирия и да не позволи на опозиционните партии да се обединят.

Турският народ вече каза „стига“ на Ердоган – на парламентарните избори на 7 юни 2015 година, пише колумнистката на сайта T-24 Оя Байдар, цитирана от „Дойче веле“:

„Но вместо да се оттегли, тогава Ердоган насрочи нови избори, прекрати мирния процес с кюрдите и отприщи вълна от насилие и терор. Именно защото се опасяваха от терора, много турски избиратели отново гласуваха за партията на Ердоган на последвалите през ноември същата година избори.”

Най-голямото предизвикателство за Ердоган сега ще бъде спечелването на президентските избори на първия тур. Ако се стигне до балотаж, има теоретичен шанс той да се изправи срещу кандидат, зад когото да се обедини опозицията. Това обаче изглежда трудно постижимо – опозиционните партии имаха много малко време и не успяха да обединят разнородния си електорат.

Мерал Акшенер от новата „Добра партия“ е сред сериозните съперници на Ердоган.

Най-сериозните му опоненти засега са Мерал Акшенер от новосформираната „Добра партия“, основана от отцепници от националистическата Партия на националното движение, която е в съюз с Ердоган, и депутатът Мухарем Индже от опозиционната Републиканска народна партия. Кандидат за президент от прокюрдската Демократична партия на народите е Селахатин Демирташ, който обаче води кампанията си от затвора. Арестувани бяха и почти 13 000 от активистите ѝ и има шанс резултатът му дори да не прехвърли 10-процентния праг за влизане в парламента.

Мухарем Индже от Републиканската народна партия не пести предизборните похвати, за да привлече съмишленици.

Социологическите проучвания дават на Индже между 20 и 25%. Акшенер пък ще получи 15-22% от гласовете, сочат допитванията от средата на май.

„Замразените” преговори

  • Стабилност на институциите, която да гарантира демокрацията, върховенството на закона, човешките права, уважението към малцинствата и тяхната защита;
  • Наличие на функционираща пазарна икономика;
  • Способност да се изпълняват задълженията, произтичащи от членството в ЕС, включително и приобщаване към целите на политическия, икономическия и валутния съюз.

Това са въпросните Копенхагенски критерии – изисквания към всяка страна, която иска да стане член на Европейския съюз. Те трябва да бъдат изпълнени, преди страната да се присъедини.

Според мнозинството в Европейския парламент Турция не ги изпълнява. Това е и причината евродепутатите два пъти да поискат замразяване на преговорите с Анкара поне докато не бъде вдигнато извънредното положение и ако конституционната реформа остане непроменена.

Подобни призиви зачестиха и сред страните членки. Темата бе употребена в предизборните кампании на вече бившия лидер на социалдемократите Мартин Шулц и канцлерката Ангела Меркел. И двамата заявиха, че ако получат властта, ще накарат Брюксел да прекрати преговорите на Турция за членство в Съюза. В Берлин вече управлява широка коалиция между християндемократите на Меркел и социалдемократите, но такова нещо още не се е случило.

„Преговорите де юре не са прекъснати, но де факто са замразени, докато не видим подобряване на ситуацията в страната от гледна точка на върховенството на закона и човешките права“, заяви Мириам Феран, началник на отдела за Турция към дирекция „Политика за съседство и преговори за разширяване“ към Европейската комисия.

Въпросът дали преговорите да спрат окончателно обаче излиза на дневен ред.

Когато съседите се скарат...

Отношенията между Германия и Турция се влошиха преди референдума за промяна в конституцията. Анкара многократно обвинява Германия, че укрива терористи, а Ердоган заяви, че Берлин прибягва към „нацистки“ методи, защото не разреши на негови министри да агитират сред турските гласоподаватели в Германия преди референдума за разширяването на президентските пълномощия. Освен това Анкара отказа да допусне германски парламентаристи да посетят немски военни на натовската база в Инджирлик, а Ердоган призова турците в Германия да гласуват против големите партии на изборите.

Охладняха и отношенията между Анкара и други европейски столици. Ердоган обвини правителството на Холандия, че действа като „нацистки остатъци“, и заплаши със санкции.

Фетхуллах Гюлен.

Отношенията между Германия и Турция ескалираха, когато турските власти арестуваха шестима активисти за човешки права по обвинения във връзки с терористична организация и мрежата на Фетхуллах Гюлен. Сред тях бе германският гражданин Петер Щойднер. Ангела Меркел нарече арестите „категорично неоправдани“, а външният министър на федералната република Зигмар Габриел заяви, че страната му вече не може да гарантира финансова подкрепа за Турция.

Няколко месеца по-късно лидерите на страните членки на Европейския съюз се споразумяха предприсъединителните фондове за Турция да бъдат със 105 милиона евро по-малко. Като причини бяха изтъкнати нарушаването на човешките права в страната, упадъкът на демокрацията и липсата на върховенство на закона.

„Искаме вратата за Анкара да остане отворена, но настоящата ситуация в Турция прави това трудно“, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск след срещата на върха през октомври.

Предвидени са още 70 милиона, които ще бъдат държани в резерв и Анкара ще може да ги получи само ако вземе мерки за установяване на върховенство на закона.

Козът в ръката на Ердоган

Турция обаче продължава да разиграва своя коз – тя има най-многобройното бежанско население в света – близо 3 милиона регистрирани мигранти от Сирия, Ирак и Афганистан по данни на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците.

По силата на споразумение между Брюксел и Анкара през 2016 г. беше създаден Механизъм за бежанците в Турция, по силата на който южната ни съседка задържа търсещите убежище на своя територия, за което ЕС осигурява два транша от по 3 милиарда евро помощ за осигуряване на техните нужди. За всеки върнат в Турция мигрант ЕС приема по един сирийски бежанец.

На срещата на върха между ЕС и Турция във Варна турският президент Реджеп Тайип Ердоган настоя 28-те да преведат останалите 1,2 млрд. евро от първия транш, а председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пое ангажимент това да стане възможно най-скоро. Няколко дни след това Комисията обяви правната рамка, по която ще бъде преведен вторият транш  – един милиард евро от бюджета на ЕС и общо два милиарда от страните членки. Германското издание „Шпигел“ обаче писа, че шест страни членки не са съгласни да участват в следващи етапи на финансирането на споразумението. Публикацията се позовава на документи, според които Германия, Австрия, Франция, Дания, Швеция и Финландия настояват вторият транш от плащането към Анкара да бъде финансиран изцяло от бюджета на ЕС.

Европейският съюз се нуждае от Турция заради споразумението за бежанците.

Неизпълнението на ангажиментите по споразумението за мигрантите значи риск от предизвикване на нова бежанска криза в Европа, и то много по-сериозна от тази през 2015 г., предупреждават европейски политици.

Прекратяването на преговорите с Турция за членство в Европейския съюз пък би развързало ръцете на Ердоган да не спазва споразумението, отбелязват анализатори. Вече две години 28-те богати страни от ЕС не могат да преразпределят 160 000 мигранти с право на международна закрила от Гърция и Италия. А ако изведнъж им се  изсипят почти три милиона?

Освен това окончателното спиране на преговорите ще лиши Съюза от лостове за влияние и ще даде на Ердоган аргумент в полза на антиевропейската му реторика пред гласоподавателите, а опозицията ще загуби важен съюзник. Наличието на враждебен съсед с втората най-голяма армия в НАТО също не е сред най-добрите перспективи за Европейския съюз.

Какво говорят лидерите?

„Турция се отдалечава с гигантски стъпки от Европа и това прави невъзможно тя да се присъедини към Европейския съюз“, каза през миналото лято председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Това обаче не значи, че преговорите за членство ще бъдат прекратени окончателно. Като начало липсва политически консенсус сред страните членки за такава стъпка.

„Европейския съвет остро осъжда продължителните незаконни действия на Турция в Източното Средиземноморие и Егейско море... Все пак ние сме съседи и трябва да намерим начин да се разбираме помежду си и да си сътрудничим в областите на взаимен интерес“, заяви преди срещата във Варна председателят на Европейския съвет Доналд Туск, а Юнкер допълни, че очаква срещата ЕС–Турция във Варна със смесени чувства: „Главната причина е, че количеството на проблемите между ЕС и Турция не спира да расте.“

Въпреки изказванията си по време на предизборните дебати германската канцлерка Меркел все още се въздържа от резки действия. Тя си спомня как политиката на „отворени врати“ по време на кризата с Балканския маршрут от 2015 г. стопи рейтинга ѝ и не иска да се изправи пред още по-сериозен проблем.

Срещата между ЕС и Турция през март във Варна, чийто домакин беше Бойко Борисов, опита да намери допирни точки между Брюксел и Анкара. Но проблемите са много и не спират да растат...

Твърдо за прекратяване на преговорите с Турция е австрийският канцлер Себастиан Курц.

Страни като Литва и Финландия обаче изразяват резерви.

„Трябва да продължим процеса на ангажиране. Не е лесно, но трябва да ценим контактите – каза литовският външен министър Линас Линкевичус. – Със спиране, с отрязване... ще ги окуражим (турските власти – б.р.) да отидат още по-далече.“

Френският президент Еманюел Макрон също призова ЕС да се въздържа от радикални решения предвид важността на отношенията му с Турция.

Начело на противниците на спирането на диалога с Турция е българският премиер Бойко Борисов, който се „натовари“ с ролята на посредник между Брюксел и Анкара и организира среща на високо равнище във Варна.

„Вие бързо забравихте, но аз много добре помня. Харманли, „Овча купел“, бунтовете, палежите, боя, знамената, националистите. Това може да се възобнови със страшна сила и в хиляди пъти по-големи размери. Тази алтернатива на мен не ми харесва. Затова заедно с колегите Туск и Юнкер ще се опитаме да водим този диалог“, каза той на срещата на върха в Брюксел през март.

А какви са картите на Брюксел?

Европейският съюз се нуждае от Турция заради споразумението за бежанците. Въпреки пламенната риторика на Ердоган срещу блока и обвиненията в „нацизъм“ срещу Германия и Холандия Турция се нуждае не по-малко от Европейския съюз. Блокът е най-значимият търговски партньор на Анкара. Близо половината от турския износ е за ЕС, а на Евросъюза се падат две трети от външните инвестиции в страната. Като на първо място е именно Холандия.

„Икономиката е най-уязвимото място на Ердоган. Никой не може да замени Европа и той знае това“, казва експертът по Турция от лондонския мозъчен тръст „Чатъм хаус“ Фади Хакура, цитиран от „Политико“.

Това се оказва и основното средство за натиск, с което разполага Съюзът, за да ограничи системните атаки на Ердоган срещу турската правосъдна система и репресиите му срещу гражданското общество и свободата на словото. Въпросът тук е каква цена са склонни да платят европейските страни, защото евентуални икономически санкции може да имат негативен ефект и върху самите тях.

Не бива да се забравя и ролята на независимите медии, които са подложени на безпрецедентна атака в южната ни съседка. В класацията за свобода на словото на „Репортери без граници” тя е на 157-о място. Според неправителствената организация Турция е „най-големият затвор за професионални журналисти”. Това „осакатява” гражданското общество, смята журналистката от „Дойче веле“ Невшин Менгю, която живее в Истанбул, и затова Европейският съюз трябва да подкрепя по-активно свободното слово в Турция:

„Разбирам съображенията на тези, които очакват нещата да се оправят с размахване на пръст, с политика на умиротворяването. Ако ЕС стане критичен към Ердоган, той използва това да консолидира властта си. Но нека ви кажа – няма да стане така. Ердоган иска само едно нещо – да централизира властта си. Той се смята за единственото бъдеще на Турция. И 50% от турското общество вярва на това. ЕС трябва да се бори и за сърцата и умовете на турските граждани. Фалшивите новини са мейнстриймът в Турция. Това произвеждат националните ни медии. Те поддържат връзка с руските си приятели и се учат на много неща от тях. Невежеството се цени. А подлостта и невежеството заедно доминират всекидневието на турските граждани. Политическата атмосфера превърна хората във варвари.“

Икономическите санкции и предприсъединителните фондове са най-силният коз за Брюксел, смята тя.

„В Турция не са останали институции... Ердоган се ядосва на някого. Казва името му пред когото трябва и на следващия ден този човек е арестуван... Можете ли да си представите какво е нивото на корупцията в тези институции? – пита тя. – Само думи не помагат. Критичните доклади за напредъка на Турция не освобождават журналистите от затвора. В Анкара им се смеят. Имаме нужда от политически целеустремени действия. Трябват координация и конкретни стъпки.”

-----

Този материал е публикуван в последния брой на списание "Клуб Z". Още текстове от същата авторка можете да прочетете тук. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета