Форумът на Г-7 миналата седмица в Шарлевоа, Канада, не беше сред най-сърдечните срещи, особено за тези, които би трябвало да са обвързани с общи ценности. Една от най-разгорощените дискусии се въртеше около критериите за членство в групата на водещите индустриални демокрации. Поне двама от лидерите на Г-7 призоваха за възстановяване на участието на Русия и принудиха домакина Джъстин Трюдо да отговори, че засега това изобщо не е възможно. Висш европейски дипломат тактично отбеляза нуждата преди всичко „да помним защо Г-8 стана Г-7“ - незаконното анексиране от страна на Владимир Путин на територия от друга европейска страна.

Настроението на срещите на Г-7 преди беше различно. Годината беше 1997. Русия отбеляза за първи път ръст на икономиката си от разпадането на Съветския съюз. Най-популярният политик беше реформаторът вицепремиер Борис Немцов. А страната изглеждаше здраво стъпила на пътя на демократичния преход с многопартиен (дори и понякога неуправляем) парламент, конкурентни избори и жизнени медии.

Това беше моментът, когато Г-7 официално стана Г-8. В заключителното комюнике, одобрено на срещата през юни в Денвър, лидерите на Г-7 увериха, че „Русия е предприела смели крачки за историческа трансформация в демократична държава с пазарна икономика“ и призоваха за „повече участие на Русия в срещите“. Следващата година, 1998, Великобритания бе домакин на първата среща на Г-8, където президентът на Русия Борис Елцин участваше наравно с другите. „За два дни... той научи колегите си да не се объркват, като произнасят Г-8 вместо Г-7“, коментира тогава руската преса.

Объркването започна по-късно, когато изненадващият наследник на Елцин в Кремъл започна с бърза крачка да демонтира ключовите елементи на „историческата трансформация“, приветствана от партньорите на Русия в Г-8. До края на 2003 г. обратната трансформация бе завършена. Правителството на Путин посече частните телевизии, извади смислената опозиция от парламента с избори, които бяха оценени като „нечестни“, и хвърли най-богатия руснак в затвора, защото подкрепяше опозицията, за да предупреди бизнеса да стои далеч от политиката. Русия не можеше повече да претендира, че е „индустриална демокрация“.

В същата година, двупартийна група от американски сенатори прокараха резолюция с искане за изваждане на Русия от срещите на Г-8 докато демокрацията не бъде възстановена. „Ударът на президента Путин срещу демокрацията в Русия нарушава духа на Осемте“, каза тогава сенаторът демократ Джоузеф Либерман.

„Ако позволим на Русия да остане, докато потиска опозиционните политически партии и заглушава свободните и независими медии, това ще е подигравка с демократичните принципи, които свързват членовете на Г-8“, каза сенаторът републиканец Джон Маккейн. Той каза още, че е „време да изпратим сигнал до президента Путин, че недемократичното поведение ще изключи Русия от компанията на западните демокрации“.

Никакъв подобен сигнал не бе изпратен. Западните лидери – включително и двама американски президенти от различни партии – продължиха да разпъват червения килим за Путин на среща след среща. Борис Немцов, по това време вече лидер на опозицията, веднъж предложи Г-8 да се преименува на „Г-7 плюс Путин“.

Трябваше да се случи първото анексиране на територия в Европа след края на Втората световна война, за да забележат останалите лидери от Г-8 очевидното – че главата на един авторитарен режим няма място на масата на демократичните лидери.

Съобщението дойде по време на подготовката на 40-ата среща на Г-8 Сочи. Помня един павилион за паспортен контрол за делегациите на „Срещата на Г-8 в Сочи“ на летище „Шереметиево“ в Москва в началото на 2014 г. Ако табелата бе запазена, сега щеше да има колекционерска стойност. Тази среща така и не се състоя. Вместо това, лидерите на Г-7 се срещнаха в Брюксел без Русия за първи път от почти две десетилетия.

Привържениците на Путин обичат да казват, че въпреки нашите вътрешни проблеми с корупцията, икономическото неравенство и липсата на политическа свобода, той поне възстанови ролята на Русия на международната сцена. Това звучи като подигравка. Точно през трудните и неспокойни години на 1990-те Русия стана пълноправен член на Г-8, Съвета на Европа и Световната банка – само някои от стълбовете на съвременния международен ред. Именно политиката на Путин смали една горда държава до състояние на държава-престъпник в международните отношения.

През лятото на 2008 г. Елена Бонер, вдовицата на нобеловия лауреат Андрей Сахаров, писа на кандидатите за президент в САЩ и ги призова „да спрат да легитимират руски тирани“ и да извадят Путин от срещите на Г-8. Както винаги оптимист, тя добави, че „ще дойде време, когато Русия ще стане демокрация и ще заеме своето полагащо се място сред свободните държави“. Русия е сред големите световни сили, която заслужава място на масата на Г-8 – но не и преди авторитарната клептокрация на Путин бъде заменена от демократично правителство, което уважава върховенството на закона и у дома, и извън границите си.

...

Владимир Кара-Мурза е вицепезидент на движението „Отворена Русия“ и председател на Фондацията за свободата „Борис Немцов“. Коментарът му е публикуван във "Вашингтон пост". Преводът е на Клуб Z.