„Благодаря ви, че пазите в сърцата си делото на Георги Димитров, защото малко останаха българите, които могат да се сравнят с него“.

С това признание зам.-председателят на ПГ на БСП Драгомир Стойнев се обърна към присъстващите на тържественото отбелязване на 136-та годишнина от рождението на Георги Димитров в родното му Ковачевци.

Стойнев е цитиран от пресцентъра на партията в специално съобщение. Той е добавил, че "трябва да пазим спомена за миналото и личности като Димитров, защото има хора, които искат да ги заличат".

По думите му Ковачевци е дало на света "един достоен българин, чието име е записано в световната история“.

С признанията на Стойнев жестовете на БСП към Георги Димитров не приключват. Той е прочел и специално обръщение към тържеството от лидерката на партията Корнелия Нинова, става ясно още от съобщението. И тя не пести суперлативи към "героя от Лайпциг".

„Отбелязването на рождения ден на Георги Димитров е повод за размисъл. Повод да си припомним онези славни страници от 127-годишнината на Българската  социалистическа партия, а Георги Димитров е част от онази огромна, изконна съпротивителна сила на българския народ.  136-години след рождението на героя от Лайпциг,  на този голям български политик, парламентарист и световен деец на движението на работниците, българите са отново пред паметниците на Димитров в цялата страна, в знак на почит към делото му. Един от най-обругаваните политици за тези 28 години, един от политиците, чието дело се опитват да заличат. Но то е незаличимо“, пише Нинова в поздравлението си.

Георги Димитров е ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Коминтерна (1935 – 1943). Той е 32-рият министър-председател на България в правителствата, управлявали страната в периода 1946 – 1949 г. Той е и един от обвинените в т.нар. Лайпциски процес от 1933 г. за организирането и подпалването на Райхстага. По това обвинение е оправдан, заедно с другите двама българи, но излежават по 9 месеца заради незаконно пребиваване в Германия. След това Димитров получава съветско гражданство и остава в СССР до края на Втората световна война. Бил е депутат във Върховния съвет на СССР в периода 1937 – 1945.

Завръща се в България през ноември 1945 г., а година по-късно е избран за министър-председател. Умира през 1949 г.