Някъде след средата на осемдесетте в квартала се появи копирна машина. Влизаше се в мазето на една кооперация и в една от стаите работеше „ксерокс“, обаче не помня дали тогава го наричахме точно така. Носиш си листовете, преснимат ти ги, плащаш някакви стотинки. Един ден залепих своя снимка върху един лист, под нея написах с маркер някаква огромна сума, а най-отгоре – WANTED. Част от времето в английската гимназия минаваше и в подобни глупости. Чичкото от „ксерокса“ ме изгледа особено и ми каза да изчакам, докато обслужи другите клиенти. Стоях отстрани, хората идваха, преснимаха им техните листове, а аз си чаках и чаках. Накрая останахме сами, той ме дръпна в ъгъла, огледа се няколко пъти и започна да ми крещи тихо. Хем крещи, хем тихо. „Ти на улицата ли искаш да ме оставиш, бе?! Семейството ми гладно ли да умре?! Изчезвай бързо!“

Чак по-късно разбрах, че в онези години подобно предприемачество се осъществяваше под плътния контрол на Държавна сигурност и не може хората просто да си копират каквото им падне. Предприемачът-доносник следеше кой и каква информация разпространява. Вероятно не беше чувал онзи виц, според който и чисто бели листове бяха достатъчни.

И в наши дни

Милиционерският дух обаче не остана в онези години, а днес му се радваме почти всеки ден. В последния си работен ден бившият министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев публикува на сайта на МВР проект на „Инструкция за опазване и възстановяване на обществения ред при провеждане на мероприятия“. Става дума за протести. И в главата за „Групови нарушения на обществения ред“, разбирай блокиране на Орлов мост, се появява „Чл. 28. (1) Представителите на средствата за масова информация се допускат до най-външната обозначена зона за сигурност, като се пресичат възможностите за нерегламентиран контакт с участниците в груповото нарушение на обществения ред“. Т.е. следващия път, когато някой блокира Орлов мост, журналистите няма да имат възможност да питат хората защо са там.

Милиционерщината е онова усещане за света, което те кара да пишеш с големи букви ЗАБРАНЯВАМ, още преди да си помислил какво точно искаш да направиш. И не е типично само за МВР, и този текст изобщо не е само за бивши или настоящи полицаи.

В последните дни на Народното събрание цивилните Мая Манолова, Мартин Захариев и Стефан Данаилов (екранният чин Майор не се брои) внесоха поправки в Изборния кодекс, с които искаха да задължат медиите по време на предизборна кампания да не „допускат накърняване на правата и доброто име на другиго“, освен ако това не става с информации „получени по официален път“. Т.е. новините да се състоят само от прессъобщения от партиите. И тази милиционерщина остана само като проект този път, но не се знае следващия...

Всяко намаляване на свободата идва с много сериозното оправдание за сигурността. Така сим картите преди време престанаха да са анонимни, за да предотвратят използването им за престъпления. Не го предотвратиха. Така поискаха да имат достъп до трафичните данни на всеки, за да преборят тежката престъпност. Достъпът бе значително улеснен, не пребориха тежката престъпност. Това го искаха и Михаил Миков, и Цветан Цветанов. За оградите около парламента да не говорим. За всеки случай можем да намерим примери, че едикъде си вече е така, но това не може да бъде достатъчен аргумент.

Яде ли се свободата

Милиционерският рефлекс е на една ръка разстояние. И все си избираме ако не милиционери, то поне хора с милиционерски души, които искат да ни продадат сигурност срещу свобода. По-малко свобода никога не е било равно на повече сигурност, а който е готов на подобна размяна, не заслужава нито свобода, нито сигурност. Да ме прости Бенджамин Франклин за фриволната перифраза.

Все пак сме далече от образците в жанра. Само за последните две години управлението на Владимир Путин въведе задължителна регистрация като „чуждестранни агенти“ на неправителствените организации, получаващи финансиране от международни донори, задължителна регистрация и деклариране на самоличност за блогърите, които имат над 3 хиляди посещения дневно, задължителна регистрация за всеки, който иска да ползва безжичен интернет на публично място. Разбира се, с оправданието за повече сигурност.

„Каква свобода бе?! Ние нямаме какво да ядем!“ И вие сте чували подобни реплики. Наивно много хора вярват, че като си изберат някой с милиционерска душа, той може да им открадне част от свободата, но пък ще ги нахрани, ще ги приспи, че даже и ще ги завие. Не, не очаквайте милиционер да ви нахрани. Ако не вярвате, изчакайте още няколко седмици, за да видите празните рафтове и дългите опашки пред магазините в Русия.