Ad Config - Website header

 

Article_top

"Зимата наближава!" - тази реплика често се повтаря в сериала "Игра на тронове". Една дълга, мразовита зима, която съсипва благосъстоянието и всичко постигнато дотук. В Европейския съюз мразовитите ветрове също се усилват. И те идват от всички посоки.

В миграционната криза досега силните повеи идваха предимно от Изток. От Унгария, Полша, Чехия. Сега обаче се надигат бурни ветрове и от италианския Юг. Те носят със себе си заплахата за края на ЕС в досегашния му вид, защото поставят под въпрос основния принцип на солидарността.

Популизъм=егоизъм

"Надявам се от цялото си сърце, че Франция и Италия ще работят ръка за ръка за нови европейски решения на миграционната криза и на еврокризата", заяви френският президент Еманюел Макрон в петък в Париж, а неговият гост - италианският премиер Конте - само кимна в знак на съгласие. Те обаче имат съвсем различни позиции. Макрон залага на солидарността - дори когато не претворява всичките си думи в дела. Конте пък е премиер на едно популистко правителство, а популизмът означава най-вече едно: егоизъм.

Политици като Льо Пен, Фараж, Орбан или Гауланд постоянно внушават на избирателите си, че са в неравностойно положение: било то спрямо по-богатите, спрямо други страни и най-вече - спрямо мигрантите. Зад всичките тези изпълнени с омраза дискурси винаги се крие онова "аз, аз, аз", което познаваме от четиригодишните деца в детската градина. Когато обаче всичко се върти около това "аз", "ние" остава на заден план. И това означава едно: краят на ЕС.

Преди две години вече преживяхме един провал: резултатите от референдума за Брекзита. Във Великобритания междувременно дори красноречиви политици като Фараж трудно могат да обяснят на хората в Обединеното кралство защо след излизането им от ЕС ще живеят по-добре, отколкото като част от Общността. Въпреки това много избиратели намусено се прикриват зад това "аз" и твърдят, че Брекзитът бил правилното решение.

Когато толкова много ирационалност сред народа се сблъска с толкова малко компетентност сред (популистките) политици, краят на ЕС е програмиран. В Италия народът гласува все по-голямо доверие на дяснопопулистката "Северна лига". А какво е сторил нейният председател Матео Салвини за това? Той фантазираше, подстрекаваше и крещеше. Ако това са новите атрибути на успешните политици, тогава трябва да си кажем: "Сбогом, Европа!".

Понастоящем пред апокалиптиците се откриват безгранични възможности. В миграционната криза няма никаква надежда страните-членки на ЕС да се обединят около едно ефикасно и хуманно решение за обща система за предоставяне на убежище и преразпределение на бежанците. В момента Африка бележи демографски бум, на който местната икономика не може да издържи. А това означава, че там растат милиони нови икономически мигранти и голяма част от тях иска да дойде в Европа.

Понятието "солидарност" се износи

В еврозоната пазарите са в очакване на момента, в който Италия ще предизвика следващата катастрофа. Държавните дългове там са прекомерни, а новото правителство обещава в най-добър популистки стил да залее хората с пари, с които изобщо не разполага. Това вече е егоизъм в национална форма. То няма нищо общо с един отговорен и успешен ЕС. Защото солидарността означава и това: да взимаш национални решения, съобразявайки се с партньорите си в Европа.

Само че сред хората понятието "солидарност" вече се изтърка. За голяма част от европейците то вече не е толкова важно - нито по отношение на миграционната криза, нито по отношение на кризата в еврозоната. Дори бившата "кралица на Европа" Ангела Меркел вече сама трябва да се бори за солидарност в собствените си редици. А това е единственото нещо, което може да спаси ЕС в досегашната му форма. Дори и северняците в "Игра на тронове" разбраха, че без солидарност е трудно. Сега те търсят помощ от богатия там Юг. Не е ясно обаче дали начинанието им ще завърши с успех, защото сериалът още не е свършил.

А в ЕС вероятно започва последната битка. Но след като дори няколко размахващи брадви диваци във вълчи кожи са способни да проявят поне малко солидарност и емпатия, то тогава и европейските политици на 21-ви век би трябвало да могат да го сторят. Европейци! Заобичайте се отново поне малко! Защото в противен случай ще стане много студено...

Дойче веле

Ключови думи
 

"Зимата наближава!" - тази реплика често се повтаря в сериала "Игра на тронове". Една дълга, мразовита зима, която съсипва благосъстоянието и всичко постигнато дотук. В Европейския съюз мразовитите ветрове също се усилват. И те идват от всички посоки.

В миграционната криза досега силните повеи идваха предимно от Изток. От Унгария, Полша, Чехия. Сега обаче се надигат бурни ветрове и от италианския Юг. Те носят със себе си заплахата за края на ЕС в досегашния му вид, защото поставят под въпрос основния принцип на солидарността.

Популизъм=егоизъм

"Надявам се от цялото си сърце, че Франция и Италия ще работят ръка за ръка за нови европейски решения на миграционната криза и на еврокризата", заяви френският президент Еманюел Макрон в петък в Париж, а неговият гост - италианският премиер Конте - само кимна в знак на съгласие. Те обаче имат съвсем различни позиции. Макрон залага на солидарността - дори когато не претворява всичките си думи в дела. Конте пък е премиер на едно популистко правителство, а популизмът означава най-вече едно: егоизъм.

Политици като Льо Пен, Фараж, Орбан или Гауланд постоянно внушават на избирателите си, че са в неравностойно положение: било то спрямо по-богатите, спрямо други страни и най-вече - спрямо мигрантите. Зад всичките тези изпълнени с омраза дискурси винаги се крие онова "аз, аз, аз", което познаваме от четиригодишните деца в детската градина. Когато обаче всичко се върти около това "аз", "ние" остава на заден план. И това означава едно: краят на ЕС.

Преди две години вече преживяхме един провал: резултатите от референдума за Брекзита. Във Великобритания междувременно дори красноречиви политици като Фараж трудно могат да обяснят на хората в Обединеното кралство защо след излизането им от ЕС ще живеят по-добре, отколкото като част от Общността. Въпреки това много избиратели намусено се прикриват зад това "аз" и твърдят, че Брекзитът бил правилното решение.

Когато толкова много ирационалност сред народа се сблъска с толкова малко компетентност сред (популистките) политици, краят на ЕС е програмиран. В Италия народът гласува все по-голямо доверие на дяснопопулистката "Северна лига". А какво е сторил нейният председател Матео Салвини за това? Той фантазираше, подстрекаваше и крещеше. Ако това са новите атрибути на успешните политици, тогава трябва да си кажем: "Сбогом, Европа!".

Понастоящем пред апокалиптиците се откриват безгранични възможности. В миграционната криза няма никаква надежда страните-членки на ЕС да се обединят около едно ефикасно и хуманно решение за обща система за предоставяне на убежище и преразпределение на бежанците. В момента Африка бележи демографски бум, на който местната икономика не може да издържи. А това означава, че там растат милиони нови икономически мигранти и голяма част от тях иска да дойде в Европа.

Понятието "солидарност" се износи

В еврозоната пазарите са в очакване на момента, в който Италия ще предизвика следващата катастрофа. Държавните дългове там са прекомерни, а новото правителство обещава в най-добър популистки стил да залее хората с пари, с които изобщо не разполага. Това вече е егоизъм в национална форма. То няма нищо общо с един отговорен и успешен ЕС. Защото солидарността означава и това: да взимаш национални решения, съобразявайки се с партньорите си в Европа.

Само че сред хората понятието "солидарност" вече се изтърка. За голяма част от европейците то вече не е толкова важно - нито по отношение на миграционната криза, нито по отношение на кризата в еврозоната. Дори бившата "кралица на Европа" Ангела Меркел вече сама трябва да се бори за солидарност в собствените си редици. А това е единственото нещо, което може да спаси ЕС в досегашната му форма. Дори и северняците в "Игра на тронове" разбраха, че без солидарност е трудно. Сега те търсят помощ от богатия там Юг. Не е ясно обаче дали начинанието им ще завърши с успех, защото сериалът още не е свършил.

А в ЕС вероятно започва последната битка. Но след като дори няколко размахващи брадви диваци във вълчи кожи са способни да проявят поне малко солидарност и емпатия, то тогава и европейските политици на 21-ви век би трябвало да могат да го сторят. Европейци! Заобичайте се отново поне малко! Защото в противен случай ще стане много студено...

Дойче веле

Коментари

Пролетарии от всички страни, Обичайте се !

Така ми звучи този призив. И въобще, много призиви, много нещо напоследък. А нещата са пределно прости. За каквото и да си говорим, става дума за ПАРИ ! Всички са ВАМПИРЯСАЛИ за ПАРИ ! Така че каквито и сълзливи вопли за взаимна обич да тръбим, ефекта е нула, докато икономиката на съюза не се стабилизира и всеки негов гражданин не заживее богато, спокойно, приятно, и без заплаха, че някой озверял пришелец ще изнасили и заколи дъщеря му или ще вдигне във въздуха училището ѝ. Време е да разберем, че те уважават, когато си силен и решителен. Тогава имаш реални резултати. Когато си слаб, колеблив, женствен, мрънкащ, не-фокусиран върху главното, тогава те подритват с насмешка, както например Тръмп и Путин правят с нас в момента. ЕС трябва да изгради собствени военни сили и собствена здрава и независима икономика, генерираща огромни приходи, съизмерими с тези на петролните държави, за да може да осигури високо благоденствие и сигурност на своите граждани. Имаме целият необходим потенциал за това. Тогава клоуни като Фараж, Джонсън, Меркел, Льо Пен, Конте, ще получат единствено това, което заслужават - насмешка.
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Има нещо перверзно в DW

За каква солидарност на Макрон става дума, когато бабоебът не може да изтърпи шофьорите от собствения си съюз, но лее крокодилските си сълзи за дивашките племена, които осраха Париж. Като чикия на мокър пясък лъщи немското малодушие, което се опитва да се сравнява с британския дух. В канала.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията