Ad Config - Website header

 

Article_top

Сражавал съм се срещу шиитските милиции на Муктада ас Садр в Ирак. Криел съм се от снарядите на неговата Армия на Мехди и изгубих приятели заради самоделните взривни устройства на неговата Бригада на обетования ден. Но Муктада ас Садр от 2018 г., чиято коалиция "Сайрун" спечели най-много места на последните парламентарни избори в Ирак, не е Муктада ас Садр от 2004 г. Човекът, който прати някога своите милиции от Армията на Мехди да се сражават с американските сили в Наджаф и Багдад, се промени към по-добро.

Ако в миналото Ас Садр се противопоставяше на американските интереси, сега той е по-близък до опитите на Запада да надвият иранското влияние и сунитския екстремизъм. Ас Садр смята себе си за прагматик. Но прагматичният му подход измина пътя от опита за промяна на положението в Ирак чрез физическо насилие (2003-2008 г.) до разбирането, че силата на политиката са гражданските действия (2011-2018 г.). Днес Ас Садр разбира необходимостта от коалиционна подкрепа, която да помогне за засилването на иракските сили, като бъде предотвратен нов срив, който би помогнал за появата на екстремистки групировки като "Ислямска държава".

Четох какви ли не критични статии. Получих панически мейлове, послания по фейсбук и текстове по WhatsApp от приятели, служили в Ирак. Всички ми задават един и същ въпрос:

"Ас Садр? Наистина ли? Не се ли сражавахме години наред срещу този човек? Как може такова нещо?“

И те загубиха близки хора в битките срещу милициите на Ас Садр в Наджаф, багдадския квартал Дора и по знамения "Айриш роуд" от Зелената зона към багдадското летище.

Разбирам страховете им, тъй като някога ги имах и аз. След като прекарах обаче в Ирак няколко бойни цикъла и по време на последните парламентарни избори, вече имам много по-положителна гледна точка за страната, отколкото бих могъл някога да си представя. Ас Садр, когото наблюдавах начело на неговия съюз "Сайрун" на изборите през 2018 г., дори да не беше проамерикански, беше и проиракски, и антиирански. Това е огромна промяна след 2004 г.

Това са първите избори в Ирак след разгрома на "Ислямска държава" и петите след свалянето на Саддам Хюсеин. Бях в Ирак на парламентарните избори през 2010 г. Спомням си, че бях в центъра за действия на американската моторизирана дивизия, когато ни заляха съобщения за самоделни експлозиви, снаряди, престрелки и жертви сред иракчаните. Тътенът на взривните устройства можеше да се чуе през стените на изнесената оперативна база "Сокол" в южната част на Багдад през 2010 г. Тази година нямаше никакви експлозии, снаряди и коли бомби.

Иракските сили за сигурност заедно с партньорите си от коалицията от САЩ, Великобритания, Германия и над 80 други страни гарантираха доста голяма сигурност на населението. Докато имаше малки инциденти в други райони на Ирак, Багдад бе спокоен в деня на изборите. За разлика от 2010 г., когато два оглавявани от шиити политически блока доминираха дела на гласовете, 2018 г. прокара разделителните линии между сунитите, шиитите и кюрдите. В такава обстановка садристите, които едва получиха между 30 и 40 места на предишните избори, се очакваше да се представят доста по-силно. С идването на изборните резултати стана ясно, че коалицията на Ас Садр ще спечели мнозинство от 329 места в Съвета на представителите. Точно тогава тревогата, граничеща с паника, се настани във Вашингтон, Лондон и в мислите на стотици хиляди ветерани от войната в Ирак, които знаеха и познаваха само този Ас Садр, който се опитваше да ги убие при предишните нахлувания в Ирак.

В края на краищата Ас Садр не обича САЩ. Никога не ги е обичал и едва ли някога ще ги обикне. Ас Садр и милициите му водиха редица битки срещу американските сили, които той смяташе за окупатори. Дори правителството започна операция "Рицарска атака" срещу Ас Садр и милициите му в Басра през 2008 г. с огромната помощ на силите на коалицията. Тази операция принуди Ас Садр да избяга в Иран. След примирието през 2008 г. Ас Садр пренасочи фокуса на Армията на Мехди от военните действия към предоставянето на социални услуги, създаване на невоенно крило, наречено "Мумахидун", и прехвърлянето там на повечето членове на Армията на Мехди. Нападенията срещу иракски военни и граждани спряха, макар малко на брой бойци от Армията на Махди да бяха пренасочени към Бригадата на Обетования ден и да продължиха атаките срещу американските сили до американското изтегляне през 2011 г.

Ас Садр, който се завърна в Ирак през 2011 г. от изгнание в Иран, бе различен. Той разпусна Армията на Мехди, заповяда на милициите си да не атакуват американските войски, а през 2014 г. им нареди вместо това да бранят Ирак срещу "Ислямска държава". Надигането на "Ислямска държава", съвпаднало с падането на Мосул, доведе до необичайна коалиция - иракските шиитски милиции, подкрепяни от Иран сили, иракските сили за борба с тероризма и оглавяваните от САЩ коалиционни сили се сражаваха срещу "Ислямска държава" и в Ирак, и в Сирия. За разлика от другите шиитски милиции силите на Ас Садр сътрудничеха с иракските правителствени сили в тази битка. По-важното е, че след като премиерът Хайдер ал Абади обяви през декември 2017 г., че "Ислямска държава" е победена в Ирак, Ас Садр заповяда на милициите си да се разпуснат и продължи да следва указанията на иракското правителство.

Ас Садр винаги е бил иракски националист и е поставял страната си над всички, включително САЩ и най-вече Иран. Той е прагматик и макар никога да не го заявява открито, изглежда, разбира, че Ирак сам, без САЩ и коалиционните партньори, не може да предотврати повторение на случилото се през 2013 и 2014 г., когато "Ислямска държава" превзе големи части от страната. През 2013 г. жителите на Багдад можеха да чуват артилерията на "Ислямска държава" да стреля наблизо. Ирак бе много близо до пълен разгром. Иракският народ, включително Ас Садр, помнят това.

Сега, когато "Ислямска държава" е почти изцяло победена в Ирак, главните предизвикателства пред страната са религиозното насилие и корупцията. Ас Садр знае какво може да направи религиозното насилие в Ирак. Той бе главен участник в него и милициите му са пряко отговорни за зверства срещу сънародници. Кървавата гражданска война между сунити и шиити от 2006 до 2008 г. взе хиляди жертви и разруши до основи иракското общество. Цели квартали бяха етнически прочистени, а обезобразени тела бяха вадени всеки ден от река Тигър. Религиозното насилие, съчетано с корупцията при предишния премиер Нури ал Малики, помогна за появата на "Ислямска държава" в доминираната от сунити провинция Анбар.

Корупцията е другото голямо предизвикателство пред Ирак. Въпреки обещанието на настоящия премиер Ал Абади да обуздае корупцията в правителството той не свърши много работа през първите си 4 години на власт. Като икономика, зависима от петрола, Ирак трябва да диверсифицира икономическия си портфейл, да създаде работни места за стотици хиляди граждани и да възроди несъществуващата си средна класа. 40 на сто от иракчаните са на държавна служба. Правителството е пропито от корупция. Както твърди Сара Чейс в книгата си от 2015 г.-  "Крадците на държавата", корупцията е "причина - не резултат - от глобалната стабилност".

Ас Садр и "Сайрун" имат добър шанс да окажат положително влияние по тези въпроси, като създадат широко коалиционно, етнически разнообразно правителство, което да помогне на Ирак да върви напред. Коалицията събра странни приятели. Неговата шиитска групировка се присъедини към иракските комунисти, обединени в призивите си за реформа на правителството и борба с корупцията. Ас Садр продължава да работи в тясно сътрудничество с редица други коалиции в опит да създаде най-големия блок в иракския парламент. Сред тях са коалицията "Насър" ("Победа") на премиера Ал Абади, вицепрезидентът Ияд Алауи и неговият предимно сунитски алианс, както и кюрдските съюзи. Нерелигиозно мултикултурно правителство би било нещо добро за Ирак. Коалиция между "Сайрун" и "Насър" изглежда като най-добрата надежда за стабилно иракско правителство.

Но преходът в Ирак винаги е болезнен. Той е време и на възможности, и на рискове. Но за разлика от предишните случаи след тези избори останах с впечатление, каквото рядко съм имал от годините ми в Ирак и каквото никога не съм смятал, че ще бъде свързано с Муктада ас Садр - за надежда.

----------

* Авторът е полковник от американската армия, бил е на пет мисии в Ирак от 2004 до 2018 г. Той е доктор по международни отношения и дипломация от училището "Флечър". В момента работи в посолството на САЩ в Багдад. Коментарът е публикуван във "Форин полиси". Преводът с някои съкращения е на Клуб Z.

 

Сражавал съм се срещу шиитските милиции на Муктада ас Садр в Ирак. Криел съм се от снарядите на неговата Армия на Мехди и изгубих приятели заради самоделните взривни устройства на неговата Бригада на обетования ден. Но Муктада ас Садр от 2018 г., чиято коалиция "Сайрун" спечели най-много места на последните парламентарни избори в Ирак, не е Муктада ас Садр от 2004 г. Човекът, който прати някога своите милиции от Армията на Мехди да се сражават с американските сили в Наджаф и Багдад, се промени към по-добро.

Ако в миналото Ас Садр се противопоставяше на американските интереси, сега той е по-близък до опитите на Запада да надвият иранското влияние и сунитския екстремизъм. Ас Садр смята себе си за прагматик. Но прагматичният му подход измина пътя от опита за промяна на положението в Ирак чрез физическо насилие (2003-2008 г.) до разбирането, че силата на политиката са гражданските действия (2011-2018 г.). Днес Ас Садр разбира необходимостта от коалиционна подкрепа, която да помогне за засилването на иракските сили, като бъде предотвратен нов срив, който би помогнал за появата на екстремистки групировки като "Ислямска държава".

Четох какви ли не критични статии. Получих панически мейлове, послания по фейсбук и текстове по WhatsApp от приятели, служили в Ирак. Всички ми задават един и същ въпрос:

"Ас Садр? Наистина ли? Не се ли сражавахме години наред срещу този човек? Как може такова нещо?“

И те загубиха близки хора в битките срещу милициите на Ас Садр в Наджаф, багдадския квартал Дора и по знамения "Айриш роуд" от Зелената зона към багдадското летище.

Разбирам страховете им, тъй като някога ги имах и аз. След като прекарах обаче в Ирак няколко бойни цикъла и по време на последните парламентарни избори, вече имам много по-положителна гледна точка за страната, отколкото бих могъл някога да си представя. Ас Садр, когото наблюдавах начело на неговия съюз "Сайрун" на изборите през 2018 г., дори да не беше проамерикански, беше и проиракски, и антиирански. Това е огромна промяна след 2004 г.

Това са първите избори в Ирак след разгрома на "Ислямска държава" и петите след свалянето на Саддам Хюсеин. Бях в Ирак на парламентарните избори през 2010 г. Спомням си, че бях в центъра за действия на американската моторизирана дивизия, когато ни заляха съобщения за самоделни експлозиви, снаряди, престрелки и жертви сред иракчаните. Тътенът на взривните устройства можеше да се чуе през стените на изнесената оперативна база "Сокол" в южната част на Багдад през 2010 г. Тази година нямаше никакви експлозии, снаряди и коли бомби.

Иракските сили за сигурност заедно с партньорите си от коалицията от САЩ, Великобритания, Германия и над 80 други страни гарантираха доста голяма сигурност на населението. Докато имаше малки инциденти в други райони на Ирак, Багдад бе спокоен в деня на изборите. За разлика от 2010 г., когато два оглавявани от шиити политически блока доминираха дела на гласовете, 2018 г. прокара разделителните линии между сунитите, шиитите и кюрдите. В такава обстановка садристите, които едва получиха между 30 и 40 места на предишните избори, се очакваше да се представят доста по-силно. С идването на изборните резултати стана ясно, че коалицията на Ас Садр ще спечели мнозинство от 329 места в Съвета на представителите. Точно тогава тревогата, граничеща с паника, се настани във Вашингтон, Лондон и в мислите на стотици хиляди ветерани от войната в Ирак, които знаеха и познаваха само този Ас Садр, който се опитваше да ги убие при предишните нахлувания в Ирак.

В края на краищата Ас Садр не обича САЩ. Никога не ги е обичал и едва ли някога ще ги обикне. Ас Садр и милициите му водиха редица битки срещу американските сили, които той смяташе за окупатори. Дори правителството започна операция "Рицарска атака" срещу Ас Садр и милициите му в Басра през 2008 г. с огромната помощ на силите на коалицията. Тази операция принуди Ас Садр да избяга в Иран. След примирието през 2008 г. Ас Садр пренасочи фокуса на Армията на Мехди от военните действия към предоставянето на социални услуги, създаване на невоенно крило, наречено "Мумахидун", и прехвърлянето там на повечето членове на Армията на Мехди. Нападенията срещу иракски военни и граждани спряха, макар малко на брой бойци от Армията на Махди да бяха пренасочени към Бригадата на Обетования ден и да продължиха атаките срещу американските сили до американското изтегляне през 2011 г.

Ас Садр, който се завърна в Ирак през 2011 г. от изгнание в Иран, бе различен. Той разпусна Армията на Мехди, заповяда на милициите си да не атакуват американските войски, а през 2014 г. им нареди вместо това да бранят Ирак срещу "Ислямска държава". Надигането на "Ислямска държава", съвпаднало с падането на Мосул, доведе до необичайна коалиция - иракските шиитски милиции, подкрепяни от Иран сили, иракските сили за борба с тероризма и оглавяваните от САЩ коалиционни сили се сражаваха срещу "Ислямска държава" и в Ирак, и в Сирия. За разлика от другите шиитски милиции силите на Ас Садр сътрудничеха с иракските правителствени сили в тази битка. По-важното е, че след като премиерът Хайдер ал Абади обяви през декември 2017 г., че "Ислямска държава" е победена в Ирак, Ас Садр заповяда на милициите си да се разпуснат и продължи да следва указанията на иракското правителство.

Ас Садр винаги е бил иракски националист и е поставял страната си над всички, включително САЩ и най-вече Иран. Той е прагматик и макар никога да не го заявява открито, изглежда, разбира, че Ирак сам, без САЩ и коалиционните партньори, не може да предотврати повторение на случилото се през 2013 и 2014 г., когато "Ислямска държава" превзе големи части от страната. През 2013 г. жителите на Багдад можеха да чуват артилерията на "Ислямска държава" да стреля наблизо. Ирак бе много близо до пълен разгром. Иракският народ, включително Ас Садр, помнят това.

Сега, когато "Ислямска държава" е почти изцяло победена в Ирак, главните предизвикателства пред страната са религиозното насилие и корупцията. Ас Садр знае какво може да направи религиозното насилие в Ирак. Той бе главен участник в него и милициите му са пряко отговорни за зверства срещу сънародници. Кървавата гражданска война между сунити и шиити от 2006 до 2008 г. взе хиляди жертви и разруши до основи иракското общество. Цели квартали бяха етнически прочистени, а обезобразени тела бяха вадени всеки ден от река Тигър. Религиозното насилие, съчетано с корупцията при предишния премиер Нури ал Малики, помогна за появата на "Ислямска държава" в доминираната от сунити провинция Анбар.

Корупцията е другото голямо предизвикателство пред Ирак. Въпреки обещанието на настоящия премиер Ал Абади да обуздае корупцията в правителството той не свърши много работа през първите си 4 години на власт. Като икономика, зависима от петрола, Ирак трябва да диверсифицира икономическия си портфейл, да създаде работни места за стотици хиляди граждани и да възроди несъществуващата си средна класа. 40 на сто от иракчаните са на държавна служба. Правителството е пропито от корупция. Както твърди Сара Чейс в книгата си от 2015 г.-  "Крадците на държавата", корупцията е "причина - не резултат - от глобалната стабилност".

Ас Садр и "Сайрун" имат добър шанс да окажат положително влияние по тези въпроси, като създадат широко коалиционно, етнически разнообразно правителство, което да помогне на Ирак да върви напред. Коалицията събра странни приятели. Неговата шиитска групировка се присъедини към иракските комунисти, обединени в призивите си за реформа на правителството и борба с корупцията. Ас Садр продължава да работи в тясно сътрудничество с редица други коалиции в опит да създаде най-големия блок в иракския парламент. Сред тях са коалицията "Насър" ("Победа") на премиера Ал Абади, вицепрезидентът Ияд Алауи и неговият предимно сунитски алианс, както и кюрдските съюзи. Нерелигиозно мултикултурно правителство би било нещо добро за Ирак. Коалиция между "Сайрун" и "Насър" изглежда като най-добрата надежда за стабилно иракско правителство.

Но преходът в Ирак винаги е болезнен. Той е време и на възможности, и на рискове. Но за разлика от предишните случаи след тези избори останах с впечатление, каквото рядко съм имал от годините ми в Ирак и каквото никога не съм смятал, че ще бъде свързано с Муктада ас Садр - за надежда.

----------

* Авторът е полковник от американската армия, бил е на пет мисии в Ирак от 2004 до 2018 г. Той е доктор по международни отношения и дипломация от училището "Флечър". В момента работи в посолството на САЩ в Багдад. Коментарът е публикуван във "Форин полиси". Преводът с някои съкращения е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета