Ad Config - Website header

 

Article_top

Главна тема за европейските и американските вестници днес е заставането на проблемите, свързани с миграцията, и то по подозрително синхронен начин, в центъра на политическите дебати. И докато за САЩ проблемът е предимно морално-етичен, свързан с отделянето на децата на заловените на границата незаконни мигранти, от техните родители, то за Европа миграцията се превръща в екзистенциален проблем, свързан с бъдещето и оцеляването на Европейския съюз.

В деня, в който предстои изключително важна среща между двамата основни лидери в ЕС - германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон - британският в."Файненшъл таймс" отбелязва още в заглавието на свой коментар, че те ще се опитат да демонстрират единен фронт, което не може да прикрие факта, че имат "противоположни възгледи за бъдещето" на Евросъюза.

Идната седмица предстои и среща на върха на ЕС, на която европейските лидери ще имат шанс да начертаят амбициозна стратегическа перспектива, от която ще зависи бъдещето на еврозоната и намерението за обща политика на ЕС в сферата на отбраната и сигурността. Особено остро стои обаче въпросът дали те ще преодолеят дългогодишната си неспособност да се споразумеят за обща политика спрямо бежанците и кандидатите за убежище, подчертава вестникът.

На предстоящите срещи въпросът не е само в намирането на решение на вътрешните кризи в ЕС, а най-вече в ерозията на следвоенния трансатлантически пакт, който досега обединяваше западния свят. Американският президент Тръмп извади континента от зоната на комфорта с наложените вносни мита и с игнорирането на глобалните институции като Г-7, пише "Файненшъл таймс".

Меркел и Макрон са изправени пред непосилната задача да тушат този пожар. Не бива да храним излишни надежди. Срещата на върха може да се окаже огромен провал, защото е ясно, че Париж и Берлин имат диаметрално противоположни възгледи за бъдещето на ЕС.

Франция иска Европа да действа стратегически на широк фронт. Германия обаче не желае мащабна обща стратегия, а е за постепенни стъпки напред. Трудно е да видим как тези коренни различия могат да бъдат преодолени, отбелязва всекидневникът. 

Макрон изложи смели планове за интегриран ЕС. Неговите предложения водят към Европа на две скорости, със значително влияние на Европейската комисия върху фискалната политика, с общ финансов министър и общ бюджет на страните от еврозоната, с банков съюз. Меркел обаче реагира по познатия й внимателен и предпазлив начин. В същото време тя е изправена пред големи вътрешни проблеми, както и пред сериозни различия между страните членки на ЕС. Тя подкрепя междуправителствения подход, при който отделните страни членки, а не Еврокомисията ще имат главно влияние. Според нея общ бюджет на ЕС само ще отслаби мотивацията на страни като Италия да предприемат дълбоки структурни реформи. 

Лондонският всекидневник обръща внимание, че въпросите за националния суверенитет, за работните места и пацифистката култура пречат на ефикасните действия и на стратегическото мислене в ЕС. А Брекзитът промени самата динамика вътре в ЕС. Балансът на силите се наклони към Франция и Германия. Редица страни членки - Холандия, Швеция, Дания, Финландия, Ирландия и балтийските републики - са крайно огорчени от напускането на Великобритания, която подкрепяше свободния пазар, но и строгата финансова дисциплина в ЕС. Великобритания също така бе контратежест на френско-германския мотор. 

Сега тези страни искат Меркел да даде отпор на федералистичната политиката на Макрон, към която те хранят подозрения за опит на Франция да доминира. В същото време те искат да знаят и какви са собствените планове на Меркел за бъдещето на ЕС. 
Ясно е едно нещо: движението без посока и замитането на проблемите вече е невъзможно, заключава "Файненшъл таймс".

Американският в. "Ню Йорк таймс" вижда във всички тези дилеми пред ЕС разпадането на европейския либерален консенсус, но и опит на президента Тръмп да се намеси в европейската криза, и то с очевидна симпатия към националистически и популистки настроените европейски политици, които вземат връх във все повече страни на континента. 

Вестникът цитира последното писание на Тръмп в Туитър, че "германците се обръщат срещу своите лидери, а миграцията тресе и без това нестабилната коалиция в Берлин". Тръмп не визира конкретно Меркел, но това е очевидно, добавя авторът.

Миграционният проблем се превръща в политически пожар в Европа и подхранва популистките движения и правителства в страни, като Унгария, Австрия и Италия. Тези сили правят все по-трудно задържането на европейските центристи на власт, а Тръмп със своите изказвания, като това в Туитър, не облекчава живота на дългогодишните партньори на САЩ, отбелязва "Ню Йорк таймс" и цитира чешкия политик Иржи Пехе - бивш главен помощник на чешкия президент:

"Тръмп очевидно се стреми да разцепи Европа". 

Вече мнозина хранят сериозни подозрения какви са истинските намерения на президента относно Европа, добавя вестникът. Припомня се и скандалното изказване на новия американски посланик в Германия Ричард Гренел този месец, че иска "да вдъхне повече сила" на десните политици в цяла Европа. Подобни изявления, включително и на Тръмп, са израз на желание да се разбие либералния консенсус в Европа, като се търсят идеологически съюзници там, с които да се работи, отбелязва "Ню Йорк таймс". А миграцията е една от основните теми, по която може да се търсят такива съюзници. 

Има все повече явни признаци, че Тръмп и неговите сподвижници търсят начин да дадат рамо на онези десни сили в Европа, които се противопоставят на това ЕС да играе силна външнополитическа роля, казва Джефри Ратке, бивш високопоставен американски дипломат, изпълнявал редица мисии в европейски страни.

Тази политика на Тръмп е напълно противоположна на американската политика в Европа след Втората световна война, когато САЩ също се намесваха в европейските работи. Тогава обаче Вашингтон се опитваше да подкрепи либералния ред на континента, а не да го свали, отбелязва Томаш Валасек, директор на "Карнеги Юръп" - базиран в Брюксел мозъчен тръст.

Лондонският в. "Гардиън" пише, че Тръмп е започнал безпрецедентна атака срещу правителството на Ангела Меркел, започвайки от нейната миграционна политика.

"Голяма грешка в цяла Европа бе да бъдат допуснати милиони хора, които така рязко и силово променят (европейската) култура", написа той в Туитър. "Ние не искаме онова, което става с имиграцията в Европа, да се случи и при нас", даде да се разбере Тръмп.

"Гардиън" коментира, че президентът на САЩ изпраща тези послания съвсем съзнателно в момент, когато германската канцлерка е изправена пред една толкова остра вътрешнополитическа криза, предизвикана от десните партньори в нейната коалиция. БТА.

 

Главна тема за европейските и американските вестници днес е заставането на проблемите, свързани с миграцията, и то по подозрително синхронен начин, в центъра на политическите дебати. И докато за САЩ проблемът е предимно морално-етичен, свързан с отделянето на децата на заловените на границата незаконни мигранти, от техните родители, то за Европа миграцията се превръща в екзистенциален проблем, свързан с бъдещето и оцеляването на Европейския съюз.

В деня, в който предстои изключително важна среща между двамата основни лидери в ЕС - германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон - британският в."Файненшъл таймс" отбелязва още в заглавието на свой коментар, че те ще се опитат да демонстрират единен фронт, което не може да прикрие факта, че имат "противоположни възгледи за бъдещето" на Евросъюза.

Идната седмица предстои и среща на върха на ЕС, на която европейските лидери ще имат шанс да начертаят амбициозна стратегическа перспектива, от която ще зависи бъдещето на еврозоната и намерението за обща политика на ЕС в сферата на отбраната и сигурността. Особено остро стои обаче въпросът дали те ще преодолеят дългогодишната си неспособност да се споразумеят за обща политика спрямо бежанците и кандидатите за убежище, подчертава вестникът.

На предстоящите срещи въпросът не е само в намирането на решение на вътрешните кризи в ЕС, а най-вече в ерозията на следвоенния трансатлантически пакт, който досега обединяваше западния свят. Американският президент Тръмп извади континента от зоната на комфорта с наложените вносни мита и с игнорирането на глобалните институции като Г-7, пише "Файненшъл таймс".

Меркел и Макрон са изправени пред непосилната задача да тушат този пожар. Не бива да храним излишни надежди. Срещата на върха може да се окаже огромен провал, защото е ясно, че Париж и Берлин имат диаметрално противоположни възгледи за бъдещето на ЕС.

Франция иска Европа да действа стратегически на широк фронт. Германия обаче не желае мащабна обща стратегия, а е за постепенни стъпки напред. Трудно е да видим как тези коренни различия могат да бъдат преодолени, отбелязва всекидневникът. 

Макрон изложи смели планове за интегриран ЕС. Неговите предложения водят към Европа на две скорости, със значително влияние на Европейската комисия върху фискалната политика, с общ финансов министър и общ бюджет на страните от еврозоната, с банков съюз. Меркел обаче реагира по познатия й внимателен и предпазлив начин. В същото време тя е изправена пред големи вътрешни проблеми, както и пред сериозни различия между страните членки на ЕС. Тя подкрепя междуправителствения подход, при който отделните страни членки, а не Еврокомисията ще имат главно влияние. Според нея общ бюджет на ЕС само ще отслаби мотивацията на страни като Италия да предприемат дълбоки структурни реформи. 

Лондонският всекидневник обръща внимание, че въпросите за националния суверенитет, за работните места и пацифистката култура пречат на ефикасните действия и на стратегическото мислене в ЕС. А Брекзитът промени самата динамика вътре в ЕС. Балансът на силите се наклони към Франция и Германия. Редица страни членки - Холандия, Швеция, Дания, Финландия, Ирландия и балтийските републики - са крайно огорчени от напускането на Великобритания, която подкрепяше свободния пазар, но и строгата финансова дисциплина в ЕС. Великобритания също така бе контратежест на френско-германския мотор. 

Сега тези страни искат Меркел да даде отпор на федералистичната политиката на Макрон, към която те хранят подозрения за опит на Франция да доминира. В същото време те искат да знаят и какви са собствените планове на Меркел за бъдещето на ЕС. 
Ясно е едно нещо: движението без посока и замитането на проблемите вече е невъзможно, заключава "Файненшъл таймс".

Американският в. "Ню Йорк таймс" вижда във всички тези дилеми пред ЕС разпадането на европейския либерален консенсус, но и опит на президента Тръмп да се намеси в европейската криза, и то с очевидна симпатия към националистически и популистки настроените европейски политици, които вземат връх във все повече страни на континента. 

Вестникът цитира последното писание на Тръмп в Туитър, че "германците се обръщат срещу своите лидери, а миграцията тресе и без това нестабилната коалиция в Берлин". Тръмп не визира конкретно Меркел, но това е очевидно, добавя авторът.

Миграционният проблем се превръща в политически пожар в Европа и подхранва популистките движения и правителства в страни, като Унгария, Австрия и Италия. Тези сили правят все по-трудно задържането на европейските центристи на власт, а Тръмп със своите изказвания, като това в Туитър, не облекчава живота на дългогодишните партньори на САЩ, отбелязва "Ню Йорк таймс" и цитира чешкия политик Иржи Пехе - бивш главен помощник на чешкия президент:

"Тръмп очевидно се стреми да разцепи Европа". 

Вече мнозина хранят сериозни подозрения какви са истинските намерения на президента относно Европа, добавя вестникът. Припомня се и скандалното изказване на новия американски посланик в Германия Ричард Гренел този месец, че иска "да вдъхне повече сила" на десните политици в цяла Европа. Подобни изявления, включително и на Тръмп, са израз на желание да се разбие либералния консенсус в Европа, като се търсят идеологически съюзници там, с които да се работи, отбелязва "Ню Йорк таймс". А миграцията е една от основните теми, по която може да се търсят такива съюзници. 

Има все повече явни признаци, че Тръмп и неговите сподвижници търсят начин да дадат рамо на онези десни сили в Европа, които се противопоставят на това ЕС да играе силна външнополитическа роля, казва Джефри Ратке, бивш високопоставен американски дипломат, изпълнявал редица мисии в европейски страни.

Тази политика на Тръмп е напълно противоположна на американската политика в Европа след Втората световна война, когато САЩ също се намесваха в европейските работи. Тогава обаче Вашингтон се опитваше да подкрепи либералния ред на континента, а не да го свали, отбелязва Томаш Валасек, директор на "Карнеги Юръп" - базиран в Брюксел мозъчен тръст.

Лондонският в. "Гардиън" пише, че Тръмп е започнал безпрецедентна атака срещу правителството на Ангела Меркел, започвайки от нейната миграционна политика.

"Голяма грешка в цяла Европа бе да бъдат допуснати милиони хора, които така рязко и силово променят (европейската) култура", написа той в Туитър. "Ние не искаме онова, което става с имиграцията в Европа, да се случи и при нас", даде да се разбере Тръмп.

"Гардиън" коментира, че президентът на САЩ изпраща тези послания съвсем съзнателно в момент, когато германската канцлерка е изправена пред една толкова остра вътрешнополитическа криза, предизвикана от десните партньори в нейната коалиция. БТА.

Коментари

Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Федерализация на ЕС

Федерализацията на ЕС е единствената светла перспектива. Но колкото светла, за съжаление и толкова нереалистична в момента.
Трябва истинско визионерство и упорство, за да се следва този труден, сложен но и бавен път.
Федерализацията е като изграждане на катедрала през Средновековието. Тези които са започнали строежа никога не доживяват откриването, което е след десетилетия или столетия.
Същевременно, примитивните рефлекси се съсродоточават към кракосрочни и ситуативни индивидуалистични решения, които историята сочи че водят единствено към едно - война :((((

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията