Католическата църква и представителите на Арменската апостолическа православна църква у нас очаквано въстанаха срещу предложенията за промени в Закона за вероизповеданията. Католиците дори правят препратка към порядките в тоталитарния строй, а арменците директно говорят за това, че ако текстовете бъдат приети, това ще застраши изобщо съществуването на религиозната им общност и ще лиши арменците в България от възможността да изповядват вярата си. 

В Народното събрание има два внесени законопроекта за ремонт на Закона за вероизповеданията. Единият е на ГЕРБ, БСП и ДПС, а другият - който е още по-краен в идеите - на "Обединените патриоти". И в двата текста обаче има идея за субсидиране на вероизповеданията на принципа, но който това се прави за партиите - според броя хора, самоопределили се като принадлежащи към дадена вяра. Държавна издръжка обаче ще има само ако става дума за над 1% от населението според последното преброяване. А това значи, че подкрепа от държавата ще има само за Българската православна църква и за мюсюлманите.

Предлага се още забрана за финансиране от чуждестранни юридически и физически лица, нов регламент за заплащане на свещенослужителите и отчета на парите от субсидии и дарения.

Следващата идея е да се забрани на чужди граждани или на хора, които не са завършили богословското си образование в България,  правото да проповядват в храмовете. В "патриотичния" вариант фигурира дори и изискване в храмовете да се говори на български език.

Католическата църква заявява, че и двата законопроекта - този на ГЕРБ, БСП и ДПС и този на депутати от "Обединени патриоти" - "будят безспокойство". Третирането на католическата общност, както и на други традиционнни за България религиозни общности, на "статистически принцип", както предлагат политиците, също е притеснително. 

"Католиците живеят според християнските универсални принципи на братство и равенство и са част от семейството на всички католици по света. Те уважават и съблюдават местните закони и правилници. Изолирането на българската католическа общност, чрез недопускане на служители от друга националност и ограничаване на спомоществователството с общности към и навън от страната, принцип заложен в папски документи още в XIX век и неразделна част на сегашното европейско законодателство, е не само в разрез с универсалния характер на Християнството, но и ни връща към категорично отхвърлените от нашето общество и, както се надяваме, завинаги преодолени практики на тоталитарния строй", пише в изложението на Католическата църква у нас. 

Изразено е и недоумение защо подобни предложения се внасят без да е имало диалог с представителите на религиозните общности, и надежда, че при разглеждането на законопроектите диалог ще има и ще "отпаднат всички дискриминационни текстове".

"Като ценим загрижеността на политическите сили да предприемат заедно и поотделно мерки срещу заплахите от тероризъм, надвиснали над съвременния свят, искаме да подчертаем убеждението си, че службата на общото благо не може и не трябва да подминава основни конституционни принципи като свободата на отделната личност, религиозната свобода на индивида и на религиозни общности при спазване на принципа за разделност между Църква и Държава", се казва още в становището.

От Арменската апослолическа православна църква са изпратили становища, които разглеждат всяко от неприемливите предложения и в двата законопроекта. Критиките към предложенията за държавна субсидия са в това, че даването ѝ на принципа многочисленост на вярващите поставя едни религиозни групи в по-неблагоприятно положение от други. Освен това самият начин, по който се прави национално преброяване, не дава ясна представа за броя на хората от дадено вероизповедание, а само приблизителна. Една от причините за това е, че по закон гражданите на България нямат задължение да отговарят на въпроси за религиозната си принадлежност, етническа група и майчин език. Тези данни се предоставят доброволно и по преценка на участника в преброяването. 

"Използването на такъв критерий (1% от населението - б.р.) на практика би направило съществуването на Арменската апостолическа православна църква невъзможно, което би се отразило негативно върху възможността на хората от арменската общност да изповядват вероизповеданието си с присъщите му прилики и отлики от традиционния източноправославен обред", пише в становището, пратено в Народното събрание. 

Арменската църква казва, че и предложенията само български граждани да бъдат свещенослужители на практика застрашава съществуването ѝ. Защото у нас няма духовни училища, в които да се изучава арменският апостолически ритуал. "За нас не е важно кой, а какво проповядва", пише в становището. Следва призив свещенослужителите в Арменската апостолическа православна църква да не бъдат дискриминирани на база гражданство от българската държава. 

От Главното мюфтийство също вече излязоха със становище, в което критикуват законопроектите, особено този на "Обединените патриоти", но все още не са изпратили официално становище до Народното събрание.

Коментар няма до момента и от Българската православна църква.