Ad Config - Website header

 

Article_top

Трябваше да минат почти 25 години, за да бъде постигнато споразумение между правителствата в Атина и Скопие как да бъде наречен юридическият обект, известен някога като Бивша югославска република Македония (БЮРМ). Би било грешка да го омаловажаваме като незначително събитие - най-вече сега, когато единството на трансатлантическия алианс е на най-ниското си равнище от Втората светонта война, а единството на ЕС е изправено пред предизвикателство при всички национални избори.

В действителност историческият компромис за преименуване на страната на Република Северна Македония, като по този начин бъде смекчено съперничеството за националните истории, отвара възможността за лидерите в Европа и САЩ да се противопоставят на сегашните тенденции и да гарантират бъдещето за Балканите - постижение, което ще помогне за гарантирането на стабилността за цяла Европа.

Трудно постигнатото споразумение за Македония все още може да бъде подкопано. Регионът е известен с трагичната си история. Там започна Първата световна война и там е мястото на най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война.

След насилственото разпадане на Югославия обаче перспективите за региона се подобриха, тъй като държавите влязоха в ЕС и НАТО. Словения и Хърватия са вече в ЕС. Черна гора и Сърбия са кандидатки, може да ги последва Албания, както може и Северна Македония, след като спорът за името е разрешен.

САЩ и Европа обаче не са единствените играчи в региона. Русия даде ясно да се разбере, че ще се меси, ако интересите й са застрашени, най-вече когато става дума за потенциално членство в НАТО. Тя вече направи това с провалилия се преврат н Черна гора през 2016 г. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган прави така, че присъствието му да се усеща във всяка държава, а Китай в момента е един от главните инвеститори в региона с амбициозни планове да направи от Балканите врата към Европа за своята инициатива "Един пояс - един път".

Срещу тези тенденции е необходим решителен отговор, но няма да бъде лесно. ЕС страда от умора от разширяването. Някои от най-трънливите проблеми дойсоха от страните, присъединили се от 2004 г. насам - дългогодишният граничен спор между Хърватя и Словения, турското присъствие в кипър и най-вече антидемократичните действия на Полша и Унгария. Френският президент Еманюел Макрон заяви миналия месец, че може да няма ново европейско разширяване, докато Европа не се реформира сама.

Огромното мнозинство от населението на балканския регион иска тесни връзки със Запада, преди всичко членство в ЕС. Това е така дори в относително проруския Белград. Сръбският президент Александър Вучич бе в правителството на Слободан милошевич при бомбардировките на НАТО през 1999 г., но сега се е посветил изцяло на амбициите си за евроинтеграцията на Сърбия. Той и албанският премиер Еди Рама установиха добри контакти, които помогнаха за стабилизирането на региона.

Една смела регионална инициатива за създаването на балкански икономически съюз по модела на законите на ЕС може да спечели от прозападните амбиции на хората. Тя вече бе подкрепена от регионалните лидери, най-вече Вучич. Дори един неформален съюз би донесъл очевидни ползи на близо 18-те милиона жители на региона, както и на Европа и САЩ, и би улеснил интеграцията на страните членки в ЕС.

Този съюз не е налагане, а е избор. През юли 2017 г. страните от Западните Балкани решиха да засилят сътрудничеството. Сега те тлябва да продължат и да създадат общ пазар. Това ще позволи на региона да подернизира финансовите пазари и да подобри финансовото положение на техните правителства, без да бъдат диктувани политически решения от Брюксел или Вашингтон. Свободното движение на хора, стоки и капитали ще направи целия регион по-привлекателен за инвестиции и ще подобри транспорта и инфраструктурата. Това ще създаде повече работни места и ще помогне за предотвратяването на постоянно увеличаващото се преселение на младежи към Западна Европа.

Подобряването на икономиката на всяка страна и управлението са най-добрият начин за изграждане на дълбока и широка политическа подкрепа за влизане в ЕС. Това също така ще даде на ЕС възможност да не приема държавите една по една, а да ги приеме като група, която моге да бъде по-силно свързана с европейските закони и стандарти, отколкото сега са някои членки. Този съюз ще помогне да се избегне повторното разпалване на регионални съперничества. Държавите могат и да работят заедно, за да премахнат най-важните политически бариери пред приемането в ЕС на всяка отделна страна, включително териториалните спорове, корупцията и организираната престъпност. Босна и Херцеговина, която продължава да страда от тежкото наследство на Дейтънското споразумение, и Косово трябва да извървят най-дългия път.

Разрешаването на спора на Македония с Гърция е историческа възможност. И Европа (включително Великобритания), и САЩ трябва да станат заклети поддръжници на този икономически съюз на Балканите. Такъв съюз няма да бъде превъплъщение на бивша Югославия. Той ще бъде свободна асоциация на държави, обединени от свободната търговия и движението на хора и стоки в границите на ЕС от първите му години. По-голямо благоденствие и кохезия между тези държави ще ги направи по-малко податливи на влияние - икономическо, дипломатическо или военно - от Пекин, Анкара или Москва.

Последиците от бездействие биха били ужасяващи. Ако западните сили не успеят да доведат балканските страни към регионално сътрудничество и евентуално членство в ЕС, тези държави ще бъдат тласнати и вероятно разделени на сфери на влияние на Русия, Турция и Китай, като така балканите на практика бъдат отново балканизирани.

----------

* Джордж Сорос е американски филантроп и милиардер, основател и председател на Фондация "Отворено общество". Александър Сорос е негов син и зам.-шеф на "Отворено общество". Статията им е публикувана във в. "Ню Йорк таймс".

 

Трябваше да минат почти 25 години, за да бъде постигнато споразумение между правителствата в Атина и Скопие как да бъде наречен юридическият обект, известен някога като Бивша югославска република Македония (БЮРМ). Би било грешка да го омаловажаваме като незначително събитие - най-вече сега, когато единството на трансатлантическия алианс е на най-ниското си равнище от Втората светонта война, а единството на ЕС е изправено пред предизвикателство при всички национални избори.

В действителност историческият компромис за преименуване на страната на Република Северна Македония, като по този начин бъде смекчено съперничеството за националните истории, отвара възможността за лидерите в Европа и САЩ да се противопоставят на сегашните тенденции и да гарантират бъдещето за Балканите - постижение, което ще помогне за гарантирането на стабилността за цяла Европа.

Трудно постигнатото споразумение за Македония все още може да бъде подкопано. Регионът е известен с трагичната си история. Там започна Първата световна война и там е мястото на най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война.

След насилственото разпадане на Югославия обаче перспективите за региона се подобриха, тъй като държавите влязоха в ЕС и НАТО. Словения и Хърватия са вече в ЕС. Черна гора и Сърбия са кандидатки, може да ги последва Албания, както може и Северна Македония, след като спорът за името е разрешен.

САЩ и Европа обаче не са единствените играчи в региона. Русия даде ясно да се разбере, че ще се меси, ако интересите й са застрашени, най-вече когато става дума за потенциално членство в НАТО. Тя вече направи това с провалилия се преврат н Черна гора през 2016 г. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган прави така, че присъствието му да се усеща във всяка държава, а Китай в момента е един от главните инвеститори в региона с амбициозни планове да направи от Балканите врата към Европа за своята инициатива "Един пояс - един път".

Срещу тези тенденции е необходим решителен отговор, но няма да бъде лесно. ЕС страда от умора от разширяването. Някои от най-трънливите проблеми дойсоха от страните, присъединили се от 2004 г. насам - дългогодишният граничен спор между Хърватя и Словения, турското присъствие в кипър и най-вече антидемократичните действия на Полша и Унгария. Френският президент Еманюел Макрон заяви миналия месец, че може да няма ново европейско разширяване, докато Европа не се реформира сама.

Огромното мнозинство от населението на балканския регион иска тесни връзки със Запада, преди всичко членство в ЕС. Това е така дори в относително проруския Белград. Сръбският президент Александър Вучич бе в правителството на Слободан милошевич при бомбардировките на НАТО през 1999 г., но сега се е посветил изцяло на амбициите си за евроинтеграцията на Сърбия. Той и албанският премиер Еди Рама установиха добри контакти, които помогнаха за стабилизирането на региона.

Една смела регионална инициатива за създаването на балкански икономически съюз по модела на законите на ЕС може да спечели от прозападните амбиции на хората. Тя вече бе подкрепена от регионалните лидери, най-вече Вучич. Дори един неформален съюз би донесъл очевидни ползи на близо 18-те милиона жители на региона, както и на Европа и САЩ, и би улеснил интеграцията на страните членки в ЕС.

Този съюз не е налагане, а е избор. През юли 2017 г. страните от Западните Балкани решиха да засилят сътрудничеството. Сега те тлябва да продължат и да създадат общ пазар. Това ще позволи на региона да подернизира финансовите пазари и да подобри финансовото положение на техните правителства, без да бъдат диктувани политически решения от Брюксел или Вашингтон. Свободното движение на хора, стоки и капитали ще направи целия регион по-привлекателен за инвестиции и ще подобри транспорта и инфраструктурата. Това ще създаде повече работни места и ще помогне за предотвратяването на постоянно увеличаващото се преселение на младежи към Западна Европа.

Подобряването на икономиката на всяка страна и управлението са най-добрият начин за изграждане на дълбока и широка политическа подкрепа за влизане в ЕС. Това също така ще даде на ЕС възможност да не приема държавите една по една, а да ги приеме като група, която моге да бъде по-силно свързана с европейските закони и стандарти, отколкото сега са някои членки. Този съюз ще помогне да се избегне повторното разпалване на регионални съперничества. Държавите могат и да работят заедно, за да премахнат най-важните политически бариери пред приемането в ЕС на всяка отделна страна, включително териториалните спорове, корупцията и организираната престъпност. Босна и Херцеговина, която продължава да страда от тежкото наследство на Дейтънското споразумение, и Косово трябва да извървят най-дългия път.

Разрешаването на спора на Македония с Гърция е историческа възможност. И Европа (включително Великобритания), и САЩ трябва да станат заклети поддръжници на този икономически съюз на Балканите. Такъв съюз няма да бъде превъплъщение на бивша Югославия. Той ще бъде свободна асоциация на държави, обединени от свободната търговия и движението на хора и стоки в границите на ЕС от първите му години. По-голямо благоденствие и кохезия между тези държави ще ги направи по-малко податливи на влияние - икономическо, дипломатическо или военно - от Пекин, Анкара или Москва.

Последиците от бездействие биха били ужасяващи. Ако западните сили не успеят да доведат балканските страни към регионално сътрудничество и евентуално членство в ЕС, тези държави ще бъдат тласнати и вероятно разделени на сфери на влияние на Русия, Турция и Китай, като така балканите на практика бъдат отново балканизирани.

----------

* Джордж Сорос е американски филантроп и милиардер, основател и председател на Фондация "Отворено общество". Александър Сорос е негов син и зам.-шеф на "Отворено общество". Статията им е публикувана във в. "Ню Йорк таймс".

Коментари

Напълно съм съгласен със Сорос!

С изграждането на такъв съюз се постигат едновременно няколко стратегически, политически и икономически цели!
Но най важното е, че хората на Балканите биха живели по-добре, по-богато и по-спокойно!
Има и някои добри предпоставки за постигане на тази цел.
Непрекъснатото смесване на хората в този район е довело до силно приближаване на начина на живот, разбиранията и дори традициите и обичаите тук, а самото глобализиране на света кара хората все по-ясно да виждат своите общи цели и възможности.
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Магарето и Космоса...

Винаги ме напушва смях, когато наричат Дьорд "филантроп". Човек, който е стъпкал милиони хора, за да стане богат не може да е филантроп. Богатството и филантропията са две взаимно изключващи се понятия, оксиморон. За да бъдеш богат трябва да имаш много ниски морални критерии, което е в разрез с понятието филантроп.

Stop Soros

https://www.napi.hu/magyar_gazdasag/atment_a_stop_soros-csomag.664736.html

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията