В България европейското финансиране трябва да е пряко от ЕК, без да минава през корумпирани посредници.

Това каза Радан Кънев на пресконференция на "Демократична България", на която бе представено становището на формацията за новия бюджет на ЕС. В екипа на "Демократична България" Кънев има ресор "Кохезия и европейски фондове".

Кънев обясни, че подкрепя идеята европейското финансиране да зависи от това доколко държавата отговаря на критерия за върховенството на закона. Но изтъкна:

"Не бива една корумпирана държава като България да бъде лишавана от евросредства."

Кънев заяви още, че "Демократична България" подкрепя увеличаването на бюджета за страните, които най-силно са заплашени от мигрантски натиск, като в това число влиза и България. Според него българският бизнес трябва директно да уговаря инвестиции от европейската администрация. Той се обяви за повече европейски инвестиции, а не за европейски субсидии, защото по този начин парите ще стигат до повече хора.

Ето пълния текст на позицията на "Демократична България":

"Започнаха преговорите за бюджета (Многогодишната финансова рамка) на ЕС в периода 2021-2027. В българското общество липсват дебати по темата въпреки периода на ротационното председателство. Гражданите са на тъмно за българската позиция и приоритети по тази ключова за обществото и икономиката ни тема.

С настоящите препоръки Управленската алтернатива “Демократична България” заявява готовността си да участва в пълноценни дебати с бизнеса, професионалните общности и институциите:

БЮДЖЕТЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ В НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД.

ЕК предлага увеличение на бюджета за България и другите държави от Черноморската и Средиземноморската периферия на Съюза, които са най-застрашени от мигрантски натиск и други рискове за сигурността.

Това решение следва да бъде приветствано. В това отношение нашите интереси не съвпадат с тези на държавите от т.нар. Вишеградска група. Призивът на лидера на БСП Корнелия Нинова за подкрепа на позицията на Вишеград и знаците от правителството, че след края на председателството такава подкрепа ще бъде дадена, са безотговорни и против националния интерес на България.

Новите критерии, които ЕК предлага, в т.ч. уязвимост от мигрантски натиск,  интеграция на мигрантите и климатични промени, са стратегически правилни и също следва да бъдат подкрепени.

Изразяваме надежда, че критерият “Върховенство на правото” ще бъде възприет, но без да ощетява гражданите, които не са виновни за корупцията и организираната престъпност. В държави без утвърдено върховенство на закона следва да се прилагат повече директни инструменти за финансиране направо от ЕК, без намеса на корумпираните политически фактори

ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ ИЛИ ГРАНТОВЕ.

Призоваваме българското правителство да се бори за смяна на философията на европейското финансиране от грантове и субсидии към финансови инструменти и кредитни механизми. Това ще позволи с парите на европейските данъкоплатци да се подпомагат икономиката, бизнесът, работещите и работните места, а не предизборните кампании на управляващите партии.

Финансирането през финансови инструменти не само осигурява повече прозрачност и икономическа ефективност, но и позволява много по-пълноценно използване на ресурсите, в т.ч. повторно усвояване на средствата след връщане на използваните кредити.

НОВИТЕ ПРИОРИТЕТИ НА ЕВРОПА.

Основната част – над 65% – от средствата през новия програмен период ще бъдат отделени за приоритетите “Умна Европа” и “Зелена Европа” – за икономически растеж, основан на новите и цифровите технологии, високо образование на работещите и бизнес, опазващ околната среда. България не е готова да инвестира европейските фондове съобразно тези приоритети. Без нови приоритети и смели национални реформи ние ще загубим голяма част от възможностите, които кохезионната политика дава.

Призоваваме централната и местната власт, водени от разбирането, че европейските  приоритети са ключови за просперитета на България, да създадат предпоставки за пълноценно използване на възможности, които ЕС предоставя. Необходими са дълбоки реформи в провежданата образователна,  икономическа, трудова и екологична политика.

ПОЛИТИКА ЗА РЕГИОНИТЕ

Европа отделя все повече средства за бедните и изостанали региони. Времето на централизацията на управлението на европейските фондове свърши.  Условие, поставено от ЕК, което  работи в полза на България, е местните власти да участват в управлението на програмите, които се развиват на тяхна територия, и най-малко в подбора на проектите, като се засили контролът на гражданите. Призоваваме управляващите да предприемат незабавни стъпки за действителна децентрализация, в т.ч. и да подготвят, обсъдят и договорят програма “Север/Северозапад” за новия програмен период, като по този начин гарантират, че европейските средства действително отиват там, където има най-много нужда от нови инвестиции. Само така ще се постигнат реалните цели на кохезионната политика.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПРОГРАМАТА INVEST.EU.

През новия програмен период държавите членки имат възможност да отделят част от средствата за кохезионна политика за пряко управление от ЕК по програмата invest.eu (продължение на т.нар. план "Юнкер”).

Това е добро решение за България – то дава възможност за пряко финансиране и управление на кохезионната политика без намеса на корумпирани политици, чиновници и бюрократичен хаос.

ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА – ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ДРЕБНОТО И СРЕДНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ.

България трябва да подкрепи тенденцията за ограничаване на субсидиите за най-големите производители и пренасочване на субсидиите към дребното и средното земеделие, независимите фермери, иновативните и чистите земделски производства.

ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА ОТБРАНА И СИГУРНОСТ – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ.

Увеличеният бюджет за отбрана и сигурност на Съюза дава нови шансове за България. Като гранична държава и обект както на мигрантски натиск, така и на постоянна пропагандна агресия и кибератаки България трябва да подкрепи инвестиране на значителен процент от общия бюджет за отбрана.

Призоваваме управляващите да предложат проекти за увеличение на отбранителната способност на Съюза по неговите външни граници, както и за центрове за изследвания, технологични хъбове и центрове за противодействие на пропагандната война и киберзаплахите на българска територия."