Неизвестни факти за 30 възрожденци, поборници, политици на нова България и културни дейци, чието дело е покрито от патината на историята, събира книгата "Забравени страници за незабравени българи" от Григор Николов и Антонио Станоев. Премиерата е днес от 19.00 ч. в книжния център "Гринуич", съобщават издателите от "Книгомания", цитирани от БТА.

Отправна точка са възпоменателните броеве от богатата колекция от вестници на Антонио Станоев, и най-вече поместените в тях спомени на съвременници. Използвани са също факти и документални материали от стенографските дневници на Народното събрание, отдел "Български исторически архив" на Националната библиотека и Държавната агенция "Архиви".

Подбрани са издания, излезли преди 1944 г., за да се избегнат наложените идеологически представи след това, които разделят радетелите за България на големи, незначителни и такива, за които трябва да се направи опит да бъдат заличени от паметта на идните поколения. Поместени са откъси за 30 личности, оставили трайна диря в българската история, политика и култура в годините до "разделната" 1944 г. Общото между тях е вярата в правотата на техните дела, с които дават своята дан за развитието на България. Поради някои особености на народопсихологията ни те често са ставали обект на присмех, завист и омраза, отбелязват от екипа. 

Книгата започва с разказ за Петър Парчевич, който обикаля най-големите за времето си европейски дворове с плана си за освобождение на България и така още преди столетия ни прави европейци. Читателите ще научат защо Йосип Щросмайер съветва братя Миладинови да се откажат от гръцката азбука и да издадат "Български народни песни" на родния си език. Далеч от налаганите дълги години представи е трактовката на въпросите: "Кой български поет създаде Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Васил Левски и Христо Ботев?" и "Кой извади гениалния поет революционер от забвението, в което е изпаднал след 1878 г.?"

На неоспорими документи лежи отговорът на въпроса: "От какво умря Захарий Стоянов в Париж?", а пък приятелят му Стефан Стамболов нареди двуседмичен траур в България. Любопитно е какво сдобрява непримиримите литературни врагове д-р Кръстьо Кръстев и Иван Вазов и защо заради признателност към Пейо Яворов арменците участват със своя рота в Балканската война. Много са догадките, но няма отговор защо не се сбъдва мечтата на Алеко Константинов да бъде оценен по достойнство. Пак заради различни художествени критерии са изгонени от националната опера позналите световна слава певци Христина Морфова и Петър Райчев. Художникът Иван Милев битува като просяк, макар да се чувства цар.