Ad Config - Website header

 

Article_top

Демонстративните битки, които германският вътрешен министър води по въпроса за бежанската политика, са чиста демагогия - включително и поради това, че до границите на Бавария достигат твърде малко бежанци. А фактът, че Зеехофер не познава или отрича съществуващите европейски правила не може да оправдае неговия политически амок. С това, че сега принуждава германската канцлерка трескаво да търси някакви привидни решения за Германия чрез спешни двустранни договорки, вместо да я подкрепи в усилията ѝ за европейско решение на проблема с мигрантите, той де факто вреди на цяла Европа. Но Зеехофер очевидно не се смущава от този факт. А не е изключено и да го смята за положителен страничен ефект. 

Броят на пристигащите в Европа мигранти междувременно е направо незначителен в сравнение с онзи от апогея на бежанската криза през 2015 година. Дори спорът около бежанската политика беше поутихнал преди битката за надмощие в Берлин отново да го върне в дневния ред на Европа.

Настроенията в повечето европейски държави междувременно се промениха – на много места гледат на мигрантите като на нежелани пришълци, срещу които правителствата трябва да се борят с всички средства. А ширещият се национален егоизъм засега блокира всякакви европейски решения на проблема.

Пълна историческа амнезия

Младият австрийски канцлер Курц, който явно страда от пълна историческа амнезия, не може да заблуди никого със своята "коалиция на желаещите", състояща се от европейските популисти между Мюнхен, Виена и Рим, че тези страни преследват напълно различни интереси. Австрия не желае да приема обратно бежанците, връщани от границата с Бавария, а смята да ги отпраща към Италия. Правителството в Рим обаче също не желае тези хора и иска те да бъдат пренасочвани към останалите държави от общността. Там пък изобщо не са готови да ги приемат - знае се какво е отношението към квотите за бежанци. Ако сега не се намерят европейци, които да дадат добър пример за някакво справедливо решение на проблема, ще се стигне до сблъсък.

Засега в ЕС има консенсус единствено по въпроса за нуждата от по-надеждна защита на външните граници. Освен това Ангела Меркел и Еманюел Макрон се опитват да постигнат напредък по дълго отлагания въпрос за хармонизирането на различните законодателства за даване на политическо убежище. Напоследък на мода са и някои доста дръзки предложения за изграждането на големи приемни центрове извън Европа. Подобни идеи се въртят из главите на някои европейци от 15 години насам, но неизменно се проваляха поради това, че се оказваха нереализуеми.

Въпросната идея междувременно има и двама нови привърженици - президентите на Франция и Италия. Но къде да се изградят подобни бежански центрове - в беззаконна държава като Либия, в транзитен Нигер, или в политически нестабилния Тунис? А и кой да охранява тези центрове - Бундесверът или "Сини каски" на ООН?

Европейците искат да прехвърлят своята отговорност другиму – това е повече от ясно. Но как привържениците на подобни екстериториални бежански центрове си ги представят по-конкретно: като заточение на лагерни острови, каквито има в Австралия, или като арест в клетки - като по границата на САЩ с Мексико? Ако ЕС също се готви да тръгва по този нов път на нехуманността, е редно да го заяви ясно и открито.

Европа има по-съществени проблеми 

Бежанската политика действа на ЕС като киселина, която го разяжда отвътре. Почти никой вече не смее да предложи на своите сънародници идеи за разумни и хуманни решения. Новият испански премиер е едно от малкото изключения. Но вместо да се раздират от спорове по бежанския въпрос, европейците би трябвало да се посветят на заплахите, свързани с Тръмп и неговите търговски войни, би трябвало да изработят своя нова политика за сигурност, да решават проблемите с Китай и с Путин, с войните в Йемен и Сирия.  Наместо това са изоставили инициативата в ръцете на креслива орда от популисти, подтиквани от Вашингтон, с което на практика извършват предателство спрямо устоите на Европа, нейните либерални ценности и западния обществен ред.

Ако битката за надмощие в Берлин доведе до смяна на правителството, това ще бъде лошо и за Европа. Никак няма да е добре, ако точно сега загубим най-опитния правителствен ръководител в целия ЕС. А Хорст Зеехофер, който доскоро беше незначителен местен велможа от Бавария, би изиграл ролята на полезния идиот, обслужващ интересите на всички антиевропейци в САЩ и Русия. Но от неговата тясна камбанария той едва ли може и иска да погледне толкова надалеч.

Дойче веле.

 

Демонстративните битки, които германският вътрешен министър води по въпроса за бежанската политика, са чиста демагогия - включително и поради това, че до границите на Бавария достигат твърде малко бежанци. А фактът, че Зеехофер не познава или отрича съществуващите европейски правила не може да оправдае неговия политически амок. С това, че сега принуждава германската канцлерка трескаво да търси някакви привидни решения за Германия чрез спешни двустранни договорки, вместо да я подкрепи в усилията ѝ за европейско решение на проблема с мигрантите, той де факто вреди на цяла Европа. Но Зеехофер очевидно не се смущава от този факт. А не е изключено и да го смята за положителен страничен ефект. 

Броят на пристигащите в Европа мигранти междувременно е направо незначителен в сравнение с онзи от апогея на бежанската криза през 2015 година. Дори спорът около бежанската политика беше поутихнал преди битката за надмощие в Берлин отново да го върне в дневния ред на Европа.

Настроенията в повечето европейски държави междувременно се промениха – на много места гледат на мигрантите като на нежелани пришълци, срещу които правителствата трябва да се борят с всички средства. А ширещият се национален егоизъм засега блокира всякакви европейски решения на проблема.

Пълна историческа амнезия

Младият австрийски канцлер Курц, който явно страда от пълна историческа амнезия, не може да заблуди никого със своята "коалиция на желаещите", състояща се от европейските популисти между Мюнхен, Виена и Рим, че тези страни преследват напълно различни интереси. Австрия не желае да приема обратно бежанците, връщани от границата с Бавария, а смята да ги отпраща към Италия. Правителството в Рим обаче също не желае тези хора и иска те да бъдат пренасочвани към останалите държави от общността. Там пък изобщо не са готови да ги приемат - знае се какво е отношението към квотите за бежанци. Ако сега не се намерят европейци, които да дадат добър пример за някакво справедливо решение на проблема, ще се стигне до сблъсък.

Засега в ЕС има консенсус единствено по въпроса за нуждата от по-надеждна защита на външните граници. Освен това Ангела Меркел и Еманюел Макрон се опитват да постигнат напредък по дълго отлагания въпрос за хармонизирането на различните законодателства за даване на политическо убежище. Напоследък на мода са и някои доста дръзки предложения за изграждането на големи приемни центрове извън Европа. Подобни идеи се въртят из главите на някои европейци от 15 години насам, но неизменно се проваляха поради това, че се оказваха нереализуеми.

Въпросната идея междувременно има и двама нови привърженици - президентите на Франция и Италия. Но къде да се изградят подобни бежански центрове - в беззаконна държава като Либия, в транзитен Нигер, или в политически нестабилния Тунис? А и кой да охранява тези центрове - Бундесверът или "Сини каски" на ООН?

Европейците искат да прехвърлят своята отговорност другиму – това е повече от ясно. Но как привържениците на подобни екстериториални бежански центрове си ги представят по-конкретно: като заточение на лагерни острови, каквито има в Австралия, или като арест в клетки - като по границата на САЩ с Мексико? Ако ЕС също се готви да тръгва по този нов път на нехуманността, е редно да го заяви ясно и открито.

Европа има по-съществени проблеми 

Бежанската политика действа на ЕС като киселина, която го разяжда отвътре. Почти никой вече не смее да предложи на своите сънародници идеи за разумни и хуманни решения. Новият испански премиер е едно от малкото изключения. Но вместо да се раздират от спорове по бежанския въпрос, европейците би трябвало да се посветят на заплахите, свързани с Тръмп и неговите търговски войни, би трябвало да изработят своя нова политика за сигурност, да решават проблемите с Китай и с Путин, с войните в Йемен и Сирия.  Наместо това са изоставили инициативата в ръцете на креслива орда от популисти, подтиквани от Вашингтон, с което на практика извършват предателство спрямо устоите на Европа, нейните либерални ценности и западния обществен ред.

Ако битката за надмощие в Берлин доведе до смяна на правителството, това ще бъде лошо и за Европа. Никак няма да е добре, ако точно сега загубим най-опитния правителствен ръководител в целия ЕС. А Хорст Зеехофер, който доскоро беше незначителен местен велможа от Бавария, би изиграл ролята на полезния идиот, обслужващ интересите на всички антиевропейци в САЩ и Русия. Но от неговата тясна камбанария той едва ли може и иска да погледне толкова надалеч.

Дойче веле.

Коментари

Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Напълно споделям изводите

Не знам подробности за Зеехофер, но напълно споделям изводите на статията.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията