Ad Config - Website header

 

Article_top

Изборите в Турция в неделя са повратна точка в историята ѝ. Не защото битката е за промяна на автократичния режим. А защото чрез тях той се бетонира. И дори да са прави малкото социолози, които предвижват поражение на президента Реждеп Тайип Ердоган, южната ни съседка върви към султанат.

На референдума, проведен миналата година, с крехко мнозинство (и не без изборни нарушения, поне според доклада на ОССЕ) турските граждани подкрепиха предложената от Ердоган конституционна реформа. Така от следващите редовни парламентарни избори, които трябваше да се проведат през ноември 2019 г., Турция щеше да стане от парламентарна президентска република. С още повече власт в ръцете на президента, който и без друго намира начини да си я осигурява.

Предизборен митинг на управляващата партия дни преди вота на 24 юни.

За да избегне влиянието на забавянето в растежа на турската икономика върху нагласите на електората, Ердоган изтегли изборите с почти година и половина. Така от този месец народните представители в турския Меджлис се увеличават от 550 на 600. Минималната възраст за депутатите пада до 18 години, изборите за Велико национално събрание и за президент се провеждат в един ден веднъж на пет години.

Меджлисът вече няма да контролира работата на министрите, нито на президента, нито пък ще може да инициира вот на недоверие. Президентът вече ще може да бъде партиен лидер (тоест Ердоган ще оглави своята Партия на справедливостта и развитието). Той ще назначава и освобождава вицепрезидентите и министрите, както и висши държавни служители. Ще определя политиките по националната сигурност. Ще може да издава декрети и да обявява еднолично извънредно положение „в случаите на природни бедствия, опасни заразни болести, икономическа криза, война или предпоставка за война и при сериозно нарушаване на обществения ред“.

Така турският президент става всемогъщ и на практика не подлежи на контрол

Досега Ердоган си гарантираше почти неограничена власт в рамките на обявеното след опита за преврат извънредно положение. То се оказа много удобно за разчистване на политически противници и заглушаване на гражданското общество. А сега президентът великодушно обеща да го отмени след изборите… При новите правомощия, които получава, извънредното положение изобщо не му е нужно – президентът, който и да е той, ще може съвсем спокойно да се разправя с политическите си противници и без претекста на заплаха за националната сигурност.

Според някои социолози Ердоган е закъснял – икономическите трудности вече се усещат от обикновеното население и това ще проличи на изборите. Предвижда се той да не спечели на първи тур, а да се наложи да отиде на балотаж. Възможно е също неговата Партия на справедливостта и развитието да загуби парламентарното си мнозинство.

Основателят на светската държава в Турция Кемал Ататюрк гледа от плакат на будка в Истанбул.

Всичко това е малко вероятно, но дори и да се случи, няма гаранция, че ще бъде положително за турските граждани. След изборите функциите на турския Меджлис ще са толкова осакатени, че президентът ще може да прави каквото си иска без да му мигне окото за мнението на народните представители.

Ако се стигне до балотаж, това би било тежък удар за Ердоган, но отново шансът той да спечели е огромен. Сред най-вероятните му опоненти е националистката Мерал Акшенер, която трудно би събрала на втори тур подкрепата и на своя националистически електорат, и на кюрдите (към които в миналото e изказвала презрението си). Кандидатът на най-голямата опозиционна партия Мухарем Индже беше избран в последния момент. А както се говори сред членове на Републиканската партия, нарочно е издигнат той, а не лидера на партията, за да има Акшенер по-големи шансове (което не му попречи да събере значителна подкрепа). А пък лидерът на прокюрдската Демократична партия на народите води предизборна кампания от затвора…

За Европейския съюз и България би било много по-полезно да има предвидим съсед с действаща демокрация. Вместо автократичен режим, който задушава всеки надигнал се глас, праща в затвора опозиционери и журналисти (чието единствена вина е, че разкриват престъпленията на режима в Анкара). Или вместо изнудвач, който използва съдбата на над 3 милиона сирийски бежанци на територията си, за да шантажира “съюзниците“. След тези избори със сигурност няма да получим такъв партньор.

За да има шанс Турция да се върне към демокрацията, трябва да се извърви обратен път – да бъде отменено извънредното положение, правомощията на парламента да бъдат върнати, да започне бавното възстановяване на свободните медии и гражданското общество (с всички условности и трудности на подобен дълъг процес). Досега такова обещание не се е чуло от никой кандидат (с изключение на Индже, който го спомена на предизборен митинг). Затова дори експерти като тези от социологическия институт SONAR и Metropoll да се окажат прави и Ердоган да не спечели, след тези избори Турция ще се окаже в затвора на институционализирана автокрация, от който трудно ще се измъкне в бъдеще.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Изборите в Турция в неделя са повратна точка в историята ѝ. Не защото битката е за промяна на автократичния режим. А защото чрез тях той се бетонира. И дори да са прави малкото социолози, които предвижват поражение на президента Реждеп Тайип Ердоган, южната ни съседка върви към султанат.

На референдума, проведен миналата година, с крехко мнозинство (и не без изборни нарушения, поне според доклада на ОССЕ) турските граждани подкрепиха предложената от Ердоган конституционна реформа. Така от следващите редовни парламентарни избори, които трябваше да се проведат през ноември 2019 г., Турция щеше да стане от парламентарна президентска република. С още повече власт в ръцете на президента, който и без друго намира начини да си я осигурява.

Предизборен митинг на управляващата партия дни преди вота на 24 юни.

За да избегне влиянието на забавянето в растежа на турската икономика върху нагласите на електората, Ердоган изтегли изборите с почти година и половина. Така от този месец народните представители в турския Меджлис се увеличават от 550 на 600. Минималната възраст за депутатите пада до 18 години, изборите за Велико национално събрание и за президент се провеждат в един ден веднъж на пет години.

Меджлисът вече няма да контролира работата на министрите, нито на президента, нито пък ще може да инициира вот на недоверие. Президентът вече ще може да бъде партиен лидер (тоест Ердоган ще оглави своята Партия на справедливостта и развитието). Той ще назначава и освобождава вицепрезидентите и министрите, както и висши държавни служители. Ще определя политиките по националната сигурност. Ще може да издава декрети и да обявява еднолично извънредно положение „в случаите на природни бедствия, опасни заразни болести, икономическа криза, война или предпоставка за война и при сериозно нарушаване на обществения ред“.

Така турският президент става всемогъщ и на практика не подлежи на контрол

Досега Ердоган си гарантираше почти неограничена власт в рамките на обявеното след опита за преврат извънредно положение. То се оказа много удобно за разчистване на политически противници и заглушаване на гражданското общество. А сега президентът великодушно обеща да го отмени след изборите… При новите правомощия, които получава, извънредното положение изобщо не му е нужно – президентът, който и да е той, ще може съвсем спокойно да се разправя с политическите си противници и без претекста на заплаха за националната сигурност.

Според някои социолози Ердоган е закъснял – икономическите трудности вече се усещат от обикновеното население и това ще проличи на изборите. Предвижда се той да не спечели на първи тур, а да се наложи да отиде на балотаж. Възможно е също неговата Партия на справедливостта и развитието да загуби парламентарното си мнозинство.

Основателят на светската държава в Турция Кемал Ататюрк гледа от плакат на будка в Истанбул.

Всичко това е малко вероятно, но дори и да се случи, няма гаранция, че ще бъде положително за турските граждани. След изборите функциите на турския Меджлис ще са толкова осакатени, че президентът ще може да прави каквото си иска без да му мигне окото за мнението на народните представители.

Ако се стигне до балотаж, това би било тежък удар за Ердоган, но отново шансът той да спечели е огромен. Сред най-вероятните му опоненти е националистката Мерал Акшенер, която трудно би събрала на втори тур подкрепата и на своя националистически електорат, и на кюрдите (към които в миналото e изказвала презрението си). Кандидатът на най-голямата опозиционна партия Мухарем Индже беше избран в последния момент. А както се говори сред членове на Републиканската партия, нарочно е издигнат той, а не лидера на партията, за да има Акшенер по-големи шансове (което не му попречи да събере значителна подкрепа). А пък лидерът на прокюрдската Демократична партия на народите води предизборна кампания от затвора…

За Европейския съюз и България би било много по-полезно да има предвидим съсед с действаща демокрация. Вместо автократичен режим, който задушава всеки надигнал се глас, праща в затвора опозиционери и журналисти (чието единствена вина е, че разкриват престъпленията на режима в Анкара). Или вместо изнудвач, който използва съдбата на над 3 милиона сирийски бежанци на територията си, за да шантажира “съюзниците“. След тези избори със сигурност няма да получим такъв партньор.

За да има шанс Турция да се върне към демокрацията, трябва да се извърви обратен път – да бъде отменено извънредното положение, правомощията на парламента да бъдат върнати, да започне бавното възстановяване на свободните медии и гражданското общество (с всички условности и трудности на подобен дълъг процес). Досега такова обещание не се е чуло от никой кандидат (с изключение на Индже, който го спомена на предизборен митинг). Затова дори експерти като тези от социологическия институт SONAR и Metropoll да се окажат прави и Ердоган да не спечели, след тези избори Турция ще се окаже в затвора на институционализирана автокрация, от който трудно ще се измъкне в бъдеще.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Манипулацийка...

Ако Ердо иска и султан да става... това си е тяхна работа, но внушения как Турция заплашва България... и да дойде диктатора Путин да ни спасява.....върви на пенсионерската пейка в квартала!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията