Ad Config - Website header

 

Article_top

Една трета от населението по света живее в държави, в които демокрацията е в отстъпление - сред тях са Индия, Турция, Бразилия, Полша, Русия и САЩ.

"Демокрацията е в упадък в 24 държави, с общо население от 2,5 млрд. души", се казва в изводите от изследването, публикувано в сп. Democratization, пише АФП.

Тенденцията към автократично управление - при което контролът над изпълнителната власт отслабва - се наблюдава основно в демократични региони като Западна и Източна Европа, както и в САЩ.

"Медийната автономност, свободата на изразяването и върховенството на закона са в голям упадък", казва водещият автор на изследването Анна Лурман, политолог от Университета на Гьотеборг, Швеция.

"Тази тревожна тенденция отслабва смисъла на изборите по цял свят", добавя тя през Франс прес.

"Броят на хората в демокрациите, които вървят назад, е много по-голям от онези в държави", които отбелязват напредък, отчита още Лурман.

Единственият регион, който е извън общата тенденция, е Африка - там се наблюдава забележителен напредък през последните години.

Изследването се основава на последното осъвременяване на базата данни Varieties of Democracy (V-Dem), ресурс, който се обогатява от 3000 експерти от цял свят и включва стотици променливи и милиони данни за половин век назад. Базата данни отразява промените в близо 180 държави, разделени в четири категории в зависимост от устойчивостта на демократичните институции.

В "либералните демокрации" честните многопартийни избори се допълват от върховенство на закона, независими медии, както и от силна съдебна и законодателна власт.
Следващата стъпка надолу са "електоралните демокрации" - в тях контролът над управлението на силния човек е по-малко ефективен, дори и когато изборите са относително свободни и честни. Миналата година само около половината от населението на света е живеело в една от тези системи, като едва 14 на сто са били гражданите на либерални демокрации.

В "електоралните автокрации" многопартийните избори и ограничените граждански свободи са спъвани от репресии, цензура и тормоз. В "затворените автокрации" чистата диктатура е, в най-добрия случай, покрита от смокиновото листо на контролирани избори.

През последното десетилетие 20 държави са паднали надолу в категоризирането  - от либерални към електорални демокрации, сред тях са четири европейски страни - Полша, Унгария, Литва и Словакия.

Израел, Мавриций и Южна Африка също остават далече от демократичните идеали.

През 2017 г. "се връщаме към нивото на демокрация, отчетено малко след краха на СССР през 1991 г.", се казва в изследването. "През последните шест години се върнахме 25 години назад", смятат анализаторите.

Сред 17-те държави, които имат прогрес от 2008 г. насам, Тунис е единствената, която е преминала от автокрация към либерална демокрация.
Четири държави в Субсахарна Африка - Гвинея-Бисау, Бряг на слоновата кост, Малави и Нигерия - са се придвижили от електорална автокрация към електорална демокрация.

По света процентът на хора, които живеят в общества, които се движат към повече демокрация, расте непрестанно - с изключение на Централна Европа и Централна Азия, при които е имало рязък скок при разпада на СССР през 1991 г. - от края на 70-те, до около 2012 г. След това тази тенденция към повече демокрация е спряла навсякъде освен в Африка.

Изследването достига до извода, че 2 млрд. души живеят в държави, където богатите елити печелят все повече политическа власт през последните десет години, един от показателните примери е САЩ.

България е поставена в групата на електоралните демокрации, но спрямо 2007 г. има прогрес - през 2017 г. тя е маркирана като електорална демокрация с плюс, т. е. е на границата с либерална демокрация. 

 

Една трета от населението по света живее в държави, в които демокрацията е в отстъпление - сред тях са Индия, Турция, Бразилия, Полша, Русия и САЩ.

"Демокрацията е в упадък в 24 държави, с общо население от 2,5 млрд. души", се казва в изводите от изследването, публикувано в сп. Democratization, пише АФП.

Тенденцията към автократично управление - при което контролът над изпълнителната власт отслабва - се наблюдава основно в демократични региони като Западна и Източна Европа, както и в САЩ.

"Медийната автономност, свободата на изразяването и върховенството на закона са в голям упадък", казва водещият автор на изследването Анна Лурман, политолог от Университета на Гьотеборг, Швеция.

"Тази тревожна тенденция отслабва смисъла на изборите по цял свят", добавя тя през Франс прес.

"Броят на хората в демокрациите, които вървят назад, е много по-голям от онези в държави", които отбелязват напредък, отчита още Лурман.

Единственият регион, който е извън общата тенденция, е Африка - там се наблюдава забележителен напредък през последните години.

Изследването се основава на последното осъвременяване на базата данни Varieties of Democracy (V-Dem), ресурс, който се обогатява от 3000 експерти от цял свят и включва стотици променливи и милиони данни за половин век назад. Базата данни отразява промените в близо 180 държави, разделени в четири категории в зависимост от устойчивостта на демократичните институции.

В "либералните демокрации" честните многопартийни избори се допълват от върховенство на закона, независими медии, както и от силна съдебна и законодателна власт.
Следващата стъпка надолу са "електоралните демокрации" - в тях контролът над управлението на силния човек е по-малко ефективен, дори и когато изборите са относително свободни и честни. Миналата година само около половината от населението на света е живеело в една от тези системи, като едва 14 на сто са били гражданите на либерални демокрации.

В "електоралните автокрации" многопартийните избори и ограничените граждански свободи са спъвани от репресии, цензура и тормоз. В "затворените автокрации" чистата диктатура е, в най-добрия случай, покрита от смокиновото листо на контролирани избори.

През последното десетилетие 20 държави са паднали надолу в категоризирането  - от либерални към електорални демокрации, сред тях са четири европейски страни - Полша, Унгария, Литва и Словакия.

Израел, Мавриций и Южна Африка също остават далече от демократичните идеали.

През 2017 г. "се връщаме към нивото на демокрация, отчетено малко след краха на СССР през 1991 г.", се казва в изследването. "През последните шест години се върнахме 25 години назад", смятат анализаторите.

Сред 17-те държави, които имат прогрес от 2008 г. насам, Тунис е единствената, която е преминала от автокрация към либерална демокрация.
Четири държави в Субсахарна Африка - Гвинея-Бисау, Бряг на слоновата кост, Малави и Нигерия - са се придвижили от електорална автокрация към електорална демокрация.

По света процентът на хора, които живеят в общества, които се движат към повече демокрация, расте непрестанно - с изключение на Централна Европа и Централна Азия, при които е имало рязък скок при разпада на СССР през 1991 г. - от края на 70-те, до около 2012 г. След това тази тенденция към повече демокрация е спряла навсякъде освен в Африка.

Изследването достига до извода, че 2 млрд. души живеят в държави, където богатите елити печелят все повече политическа власт през последните десет години, един от показателните примери е САЩ.

България е поставена в групата на електоралните демокрации, но спрямо 2007 г. има прогрес - през 2017 г. тя е маркирана като електорална демокрация с плюс, т. е. е на границата с либерална демокрация. 

Коментари

Дъното беше при Обонго

Дъното беше при Обонго

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията