Демокрацията по света е в упадък, сочи изследване, публикувано в сп. Democratization.

То се основава на последното осъвременяване на базата данни Varieties of Democracy (V-Dem), ресурс, който се обогатява от 3000 експерти от цял свят и включва стотици променливи и милиони данни за половин век назад. Базата данни отразява промените в близо 180 държави, разделени в четири категории в зависимост от устойчивостта на демократичните институции. Четирите категории са - либерална демокрация, електорална демокрация, електорална автокрация и затворена автокрация.

Има отстъпление като цяло от демократичните форми на управление, отчитат изследователите като посочват, че тази тенденция е особено силна в 24 държави, в които живеят общо 2,5 млрд. души.

Сравнението е за период от десет години - 2017 г. спрямо 2007 г.

През този период най-рязко е движението надолу на Унгария, Литва, Полша, Словакия, Израел, Мавриций и Южна Африка - от либерални демокрации те са минали в по-долната категория на електоралните демокрации.

Неуспехи отбелязват и някои от ъсседните ни държави - Сърбия и Турция минават от електорални демокрации към електорални автокрации. Както и Украйна.

Албания обаче се издига - и от електорална минава към либерална демокрация (макар и с минус, т. е. с известна уклончивост на този успех). България в класацията е определена като елокторална демокрация, но с плюс, т. е. все още не и стига да е либерална, но има подобрение в ситуацията спрямо 2007 г. (поне според изследването). 

Сред положително развиващите се - като излезем от района на Европа - е и Барбадос, също оценена като либерална демокрация с минус.

Най-голям е прогресът обаче на Тунис - която от електорална автокрация прави скок до либерална демокрация. Там, поне според анализираните данни, Арабската пролет се е отразила положително. Не могат да се похвалят със същия успех други арабски страни - и Сирия, и Йемен от електорални вече минават към затворени автокрации.

Кои са страните, в които промяната надолу е най-рязка през последните две години? 

"Понякога обаче промените се случват по-бързо", обясняват авторите на проучването с водещ изследовател Анна Лурман  от Университета на Гьотеборг.

В таблицата по-горе са представени държавите, в които са станали големи промени в рамките на последните две години. Така например процесът на автократизация в САЩ се наблюдава в този период след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп. Турция продължава своето движение към диктатура (което най-вероятно ще затвърди след парламентарните избори на 24 юни - бел. ред.). Бразилия, Полша, Румъния и Хърватия са сред страните, в които има най-големи промени със знак минус за последните две години. В Полша основно се оказва въвеждането на спорната съдебна реформа и приетите конституционни промени, които нарушават баланса на трите власти. по подобен начин румънските власти ограничиха върховенството на закона и индивидуалните свободи като оправданието за борба с корупцията доведе до отнемане на граждански права.

Добрият пример са две държави от Западна Африка - Буркина Фасо и Гамбия. Особено интересен е случаят на Буркина Фасо, който показва, че автокрациите понякога могат бързо да бъдат премахнати. През 2014 г. президентът Блейз Компаоре, който беше на власт от 1987 г., се опита да ограничи конституцията, но намеренията му бяха осуетени от мощни протести. След кратък период на несигурност и военно управление хората в страната гласуваха на мирни многопартийни избори пре 2015 г. Сега страната е с най-доброто си представяне. Гамбийският автократ, който беше начело в продължение на 23 години, президентът Ухия Джамех, загуби изборите през 2016 г. и беше принуден най-накрая да сдаде властта. Предстои да се види дали новото правителство ще действа демократично, се отбелязва в изводите от проучването.

Като цяло 95 или 53 на сто от всички 178 държави са класифицирани като демокрации през 2017 г. Но либералните демокрации са само 39. Това е спад, през 2007 г. са били 43. 56 покриват критериите за електорални демокрации. Сред останалите преобладават електоралните автокрации - 83 на брой.

Сред компонентите на демокрацията най-често засегнати са свободата на изразяване, на сдружаване и върховенството на закона, сочат още данните.