Ad Config - Website header

 

Article_top

Густаво Сербино - един от оцелелите от "Чудото в Андите", е сред хората, надъхващи националния отбор на Уругвай на Световното по футбол в Русия.

Всъщност той го прави за трети поред мондиал. 65-годишният уругвайски лекар е мотивационен говорител. Той има с какво да даде пример на хората, които вдъхновява - независимо дали са футболисти, студенти, бизнесмени, чиновници...

Драмата, станала известна като "Чудото в Андите", се разиграва през 1972 г. На 13 октомври самолет “Феърчайлд” на уругвайските ВВС излита за чилийската столица Сантяго. На борда му са 45 души пътници и екипаж. 15 от тях са състезатели по ръгби от студентския отбор “Олд крисчънс” на колежа “Стела марис” в Монтевидео. Те летят за мач с чилийския тим “Олд бойс”.

За да напълнят самолета, спортистите вземат роднини и приятели. Но машината се разбива заради лошо време и пилотска грешка и пада в Андите на височина 3500 метра. На място загиват 10 души. Други умират един по един от раните си. 

За 2-3 дни оцелелите изяждат и изпиват всички запаси от шоколад, ядки и вино. Те спят в сравнително запазения корпус на самолета. 

Започва да ги мъчи гладът. На 22 октомври те чуват по радиото, че са обявени за загинали и търсенето им е прекратено.

Тогава оживелите решават да се хранят с труповете на загиналите. Всеки се зарича, че ако умре, е съгласен да бъде изяден от другарите си.

Клуб Z откри Густаво Сербино в Монтевидео.

Густаво Сербино (вторият от ляво на дясно) по време на драмата в Андите заедно със спътниците си.

- Г-н Сербино, как мотивирате футболистите от националния отбор на Уругвай?

- Само с беседи. Аз изнасям беседи на тема лидерство. И се опитвам да обясня на футболистите какво трябва да бъде поведението им в един напечен мач. Правя всичко възможно да ги мотивирам да дадат всичко от себе си, за да постигнат най-добрия резултат. Ето например през 2010 г. те станаха четвърти в света. Помислете си само какъв подвиг е това за играчи от една малка страна като Уругвай. Да, ние сме били двукратни световни шампиони, но това е било в "детската възраст" на световните първенства. Днес е много трудно да попаднеш сред "великите сили" във футбола, които те превъзхождат с пари, със силни отбори, с каквото си поискат. Лично изпратих националния отбор за Русия. С всички се прегърнах и им пожелах успех. Сега постоянно се чувам с Единсон Кавани. Той е най-близкият ми приятел от националния отбор на Уругвай. Това момче е с невероятен характер. Ще се чуя отново с него точно преди мача с Русия. С другите също съм готов да се чуя, но те са прекалено концентрирани и не бива да ги закачам точно преди мача. Само Кавани е готов по всяко време да се отвлече и да говори с мене. Но той е самото вдъхновение на "небесносините" (така наричат отбора на Уругвай - б.а.).

- Бихте ли дали прогноза за мача на Уругвай срещу Русия?

- Мисля, че ще победим с 2:1.

- А докъде според вас ще стигне Уругвай на това Световно първенство?

- Вярвам, че ще се представят добре и ще играят поне на четвъртфинал. Но шампион най-вероятно ще е някой от "големите". Искам да кажа, че няма да се случи да има нов първенец на планетата. Макар че и ние си имаме страхотни футболисти. Вижте само какви играчи са Кавани, Луис Суарес... Диего Годин е може би един от най-добрите защитници в света. В момента сме на обратния полюс на Аржентина, който е пред отпадане от мондиала, въпреки че има извънземни футболисти.

Густаво Сербино изпраща за Русия звездата Единсон Кавани.

- И все пак какво казвате на футболистите, за да ги мотивирате?

- Внушавам им, че печелят тези, които искат и които вярват. Че победителите имат план за успеха, а губещите - оправдания за провала. Важни са три неща. Първо, да искаш. Второ, да вярваш. И трето, да си вършиш работата без никакви оправдания за каквото и да било. Пътят към успеха е труден. Пътят към провала е изключително лесен и сигурен. Изпитал съм го на гърба си. Защото съм бил състезател на националния отбор по ръгби на Уругвай.

- А изработихте ли си план за успеха там, високо в Андите, след падането на самолета? И ако да, какъв бе той?

- Да оцелеем. Да искаме и да вярваме, че ще оцелеем. Тогава се сплотихме в едно цяло. Нямаше друг начин да излезем живи оттам. Всеки даде най-доброто от себе си. Аз например бях един от хората, ушили спалните чували за Фернандо Парадо и Роберто Канеса - двамата, които тръгнаха с риск за живота си да търсят помощ и я намериха. Така бяхме спасени на 73-тия ден, след като всички ни смятаха за мъртви.

- Известно е, че вие сте един от тези, които са дали идеята да се храните с трупове...

- Точно така. Бяхме аз и Роберто Канеса. Двамата бяхме студенти по медицина. То пък и едни студенти - бяхме учили само по три месеца в първи курс. Обаче бяхме наясно, че само така можем да оцелеем. Трябваше да се вземе едно изключително тежко и трудно решение.

На аудиенция при папа Франциск.

- Съжалявали ли сте някога за него?

- Никога. Това бе единственият начин поне някои от нас да се върнат живи. Но именно благодарение на това решение вие знаете за нашата история и разговаряте в момента с мене. Благодарение на това решение родителите на нашите приятели, които загинаха, научиха какво е станало. Лично аз събрах личните вещи на загиналите, дневниците, прощалните писма, които някои от тях написаха до близките си, като че ли предчувстваха, че няма да оцелеят. Дни наред обикалях семействата им и им връчвах тези реликви, останали от техните деца. Смятам ги за светини. Там, в Андите, останаха най-добрите от нас. На тях дължим това, че сме живи.

- Сигурно неведнъж са ви питали не е ли ужасно чувството, че се храниш с тялото на себеподобен, а във вашия случай - на близък приятел?

- Ще ви кажа, че лично аз приех това като присаждане на орган, като преливане на кръв. Говоря съвсем сериозно - представете си, че съм бил подложен на животоспасяваща операция. Самият аз смятам, че моите загинали приятели са ми предали по този начин тяхната енергия. И че са искали повече от всичко на света да се измъкна жив. Убеден съм в това. Със сигурност това е искал най-добрият ми приятел Даниел Маспонс, който загина.

- Ако днес пак изпаднете в такава ситуация, как ще постъпите?

- Абсолютно по същия начин. Но с тази разлика, че няма да чакаме цели 10 дни, както се случи тогава. Ако бяхме започнали от началото, вероятно някои от нас нямаше да умрат от раните си.

- Нека се върнем на мондиала. Има ли шанс според вас Уругвай да направи нещо подобно на това, което постигна през 2010 г.?

- Защо не? Стига много да го искат.

- Роналдо или Меси? Кого смятате за по-голям?

- Моят личен любимец е Меси. Но в отбора на Аржентина става така, че всичко някак си е подчинено на него. И натискът върху него е огромен. Логично е, когато на него не му върви, целият отбор куца. Същата е ситуацията и с Неймар и националния отбор на Бразилия. Огромен натиск, а бразилците според мен още дълго време няма да се отърсят от това 1:7 срещу Германия на предишното Световно първенство. Безспорно в момента Роналдо е номер 1 в света. Вероятно португалците повече искат и вярват в себе си.

Густаво Сербино пожелава успех на Луис Суарес.

- И накрая - спомняте ли си как на предишния мондиал Луис Суарес ухапа италианеца Джорджо Киелини и как веднага го обявиха за "канибал" и го сравниха с вас, оцелелите от Андите, защото е уругваец?

- Такова сравнение е провокация. Това е елементарна липса на уважение както към Луис Суарес, така и към нас. Той сбърка, призна си грешката. Получи тежко наказание. Вероятно е имал лош ден. Но той не е убиец. Има много по-тежки и груби контузии като счупени носове или крака. Ние не сме животни.

Густаво Сербино с Диего Годин, когото смята за един от най-добрите защитници в света.

 

 

Густаво Сербино - един от оцелелите от "Чудото в Андите", е сред хората, надъхващи националния отбор на Уругвай на Световното по футбол в Русия.

Всъщност той го прави за трети поред мондиал. 65-годишният уругвайски лекар е мотивационен говорител. Той има с какво да даде пример на хората, които вдъхновява - независимо дали са футболисти, студенти, бизнесмени, чиновници...

Драмата, станала известна като "Чудото в Андите", се разиграва през 1972 г. На 13 октомври самолет “Феърчайлд” на уругвайските ВВС излита за чилийската столица Сантяго. На борда му са 45 души пътници и екипаж. 15 от тях са състезатели по ръгби от студентския отбор “Олд крисчънс” на колежа “Стела марис” в Монтевидео. Те летят за мач с чилийския тим “Олд бойс”.

За да напълнят самолета, спортистите вземат роднини и приятели. Но машината се разбива заради лошо време и пилотска грешка и пада в Андите на височина 3500 метра. На място загиват 10 души. Други умират един по един от раните си. 

За 2-3 дни оцелелите изяждат и изпиват всички запаси от шоколад, ядки и вино. Те спят в сравнително запазения корпус на самолета. 

Започва да ги мъчи гладът. На 22 октомври те чуват по радиото, че са обявени за загинали и търсенето им е прекратено.

Тогава оживелите решават да се хранят с труповете на загиналите. Всеки се зарича, че ако умре, е съгласен да бъде изяден от другарите си.

Клуб Z откри Густаво Сербино в Монтевидео.

Густаво Сербино (вторият от ляво на дясно) по време на драмата в Андите заедно със спътниците си.

- Г-н Сербино, как мотивирате футболистите от националния отбор на Уругвай?

- Само с беседи. Аз изнасям беседи на тема лидерство. И се опитвам да обясня на футболистите какво трябва да бъде поведението им в един напечен мач. Правя всичко възможно да ги мотивирам да дадат всичко от себе си, за да постигнат най-добрия резултат. Ето например през 2010 г. те станаха четвърти в света. Помислете си само какъв подвиг е това за играчи от една малка страна като Уругвай. Да, ние сме били двукратни световни шампиони, но това е било в "детската възраст" на световните първенства. Днес е много трудно да попаднеш сред "великите сили" във футбола, които те превъзхождат с пари, със силни отбори, с каквото си поискат. Лично изпратих националния отбор за Русия. С всички се прегърнах и им пожелах успех. Сега постоянно се чувам с Единсон Кавани. Той е най-близкият ми приятел от националния отбор на Уругвай. Това момче е с невероятен характер. Ще се чуя отново с него точно преди мача с Русия. С другите също съм готов да се чуя, но те са прекалено концентрирани и не бива да ги закачам точно преди мача. Само Кавани е готов по всяко време да се отвлече и да говори с мене. Но той е самото вдъхновение на "небесносините" (така наричат отбора на Уругвай - б.а.).

- Бихте ли дали прогноза за мача на Уругвай срещу Русия?

- Мисля, че ще победим с 2:1.

- А докъде според вас ще стигне Уругвай на това Световно първенство?

- Вярвам, че ще се представят добре и ще играят поне на четвъртфинал. Но шампион най-вероятно ще е някой от "големите". Искам да кажа, че няма да се случи да има нов първенец на планетата. Макар че и ние си имаме страхотни футболисти. Вижте само какви играчи са Кавани, Луис Суарес... Диего Годин е може би един от най-добрите защитници в света. В момента сме на обратния полюс на Аржентина, който е пред отпадане от мондиала, въпреки че има извънземни футболисти.

Густаво Сербино изпраща за Русия звездата Единсон Кавани.

- И все пак какво казвате на футболистите, за да ги мотивирате?

- Внушавам им, че печелят тези, които искат и които вярват. Че победителите имат план за успеха, а губещите - оправдания за провала. Важни са три неща. Първо, да искаш. Второ, да вярваш. И трето, да си вършиш работата без никакви оправдания за каквото и да било. Пътят към успеха е труден. Пътят към провала е изключително лесен и сигурен. Изпитал съм го на гърба си. Защото съм бил състезател на националния отбор по ръгби на Уругвай.

- А изработихте ли си план за успеха там, високо в Андите, след падането на самолета? И ако да, какъв бе той?

- Да оцелеем. Да искаме и да вярваме, че ще оцелеем. Тогава се сплотихме в едно цяло. Нямаше друг начин да излезем живи оттам. Всеки даде най-доброто от себе си. Аз например бях един от хората, ушили спалните чували за Фернандо Парадо и Роберто Канеса - двамата, които тръгнаха с риск за живота си да търсят помощ и я намериха. Така бяхме спасени на 73-тия ден, след като всички ни смятаха за мъртви.

- Известно е, че вие сте един от тези, които са дали идеята да се храните с трупове...

- Точно така. Бяхме аз и Роберто Канеса. Двамата бяхме студенти по медицина. То пък и едни студенти - бяхме учили само по три месеца в първи курс. Обаче бяхме наясно, че само така можем да оцелеем. Трябваше да се вземе едно изключително тежко и трудно решение.

На аудиенция при папа Франциск.

- Съжалявали ли сте някога за него?

- Никога. Това бе единственият начин поне някои от нас да се върнат живи. Но именно благодарение на това решение вие знаете за нашата история и разговаряте в момента с мене. Благодарение на това решение родителите на нашите приятели, които загинаха, научиха какво е станало. Лично аз събрах личните вещи на загиналите, дневниците, прощалните писма, които някои от тях написаха до близките си, като че ли предчувстваха, че няма да оцелеят. Дни наред обикалях семействата им и им връчвах тези реликви, останали от техните деца. Смятам ги за светини. Там, в Андите, останаха най-добрите от нас. На тях дължим това, че сме живи.

- Сигурно неведнъж са ви питали не е ли ужасно чувството, че се храниш с тялото на себеподобен, а във вашия случай - на близък приятел?

- Ще ви кажа, че лично аз приех това като присаждане на орган, като преливане на кръв. Говоря съвсем сериозно - представете си, че съм бил подложен на животоспасяваща операция. Самият аз смятам, че моите загинали приятели са ми предали по този начин тяхната енергия. И че са искали повече от всичко на света да се измъкна жив. Убеден съм в това. Със сигурност това е искал най-добрият ми приятел Даниел Маспонс, който загина.

- Ако днес пак изпаднете в такава ситуация, как ще постъпите?

- Абсолютно по същия начин. Но с тази разлика, че няма да чакаме цели 10 дни, както се случи тогава. Ако бяхме започнали от началото, вероятно някои от нас нямаше да умрат от раните си.

- Нека се върнем на мондиала. Има ли шанс според вас Уругвай да направи нещо подобно на това, което постигна през 2010 г.?

- Защо не? Стига много да го искат.

- Роналдо или Меси? Кого смятате за по-голям?

- Моят личен любимец е Меси. Но в отбора на Аржентина става така, че всичко някак си е подчинено на него. И натискът върху него е огромен. Логично е, когато на него не му върви, целият отбор куца. Същата е ситуацията и с Неймар и националния отбор на Бразилия. Огромен натиск, а бразилците според мен още дълго време няма да се отърсят от това 1:7 срещу Германия на предишното Световно първенство. Безспорно в момента Роналдо е номер 1 в света. Вероятно португалците повече искат и вярват в себе си.

Густаво Сербино пожелава успех на Луис Суарес.

- И накрая - спомняте ли си как на предишния мондиал Луис Суарес ухапа италианеца Джорджо Киелини и как веднага го обявиха за "канибал" и го сравниха с вас, оцелелите от Андите, защото е уругваец?

- Такова сравнение е провокация. Това е елементарна липса на уважение както към Луис Суарес, така и към нас. Той сбърка, призна си грешката. Получи тежко наказание. Вероятно е имал лош ден. Но той не е убиец. Има много по-тежки и груби контузии като счупени носове или крака. Ние не сме животни.

Густаво Сербино с Диего Годин, когото смята за един от най-добрите защитници в света.

 

Коментари

i l's picture
i l
ivanll

...

Суарес се е мотивирал най-добре. Даже прекалено добре.

Не е правилно да се прави

Не е правилно да се прави сравнение с онази трагедия в Андите. Все пак дам са загинали 29 души. А живите не са имали изход.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета