Слаб интерес към политиката, къч членството в организации и доброволчески дейности. Силна привързаност към семейството и одобрение на брака. Както и убеждение, че ролята на държавата трябва да е много голяма - и в кономиката, и в за да осигурява и обгрижва отделните членове на обществото.

Така изглежда портретът на младия гражданин на Балканите. Това показват данните от проведено от фондация „Фридрих Еберт“ едновременно в 10 балкански държави проучване, озаглавено „Младежко изследване на Югоизточна Европа 2018 година". Резултатите са интерпретирани в доклад под общата редакция на Петър-Емил Митев и Борис Попиванов.

Изследването показва, че се наблюдава стабилизация на социално-икономическия статус на младите.

„Няма тенденции към рязко обедняване или нещо подобно. Този медал обаче има и своята обратна страна. Възпроизвеждат се социалните неравенства по начин, по който става много трудно младите бедни да станат богати. Наблюдаваме бедност, която не се разширява, но се възпроизвежда и създава доста поляризиран социален облик на българското общество. Това трябва да бъде от значение за политиците, когато правят решения“, обясни пред БНР Борис Попиванов.

Друга любопитна тенденция е сближаването между поколенията, както и популярността на брака.

 „Междупоколенческата връзка се засилва, както и консервативните нагласи на българската младеж. Във все по-голяма степен младите си представят своето бъдеще в семейство с юридически оформен брак. Все по-голяма е степента на сходство между възгледите и ценностите на родители и деца. Никак не са малко и тези, които биха искали възпитанието, което им е дадено от техните родители, да бъде приложено спрямо техните деца. Заедно с това има тенденция към отрицание на хомосексуалността в сравнение с данни отпреди 4 години. Все повече и повече малкото семейство се превръща в крепостта на младия човек и това се осъзнава от младите“, коментира Попиванов.

Сред младите се забелязва и липса на политически интерес и политическо включване, сочи още проучването.

 „Говорим не само за членство в политически партии, но и за доброволчески дейности, участие в различни организации и т. н. Никъде, с изключение на гласуването, не се стига до по-високи дялове от 10%, т. е. младежта е дистанцирана от институционалната политика в много висока степен. Тя не предлага никакви шансове на младите да видят себе си, да видят своя перспектива. Затова и солидарността и социалността са налице, но не се търсят през институциите, а през личните връзки, семейството, през микроструктурите на обществото. Там младите хора се чувстват най-сигурни“, каза анализаторът.

България и Македония са единствените две страни в целия регион, където доминира дясната самоидентификация сред младите.

Според даннните от изследването 7% от младите се определят като леви, 24% като десни, над 20% са в центъра, а над половината не знаят какви са. Има изключителен ръст на придържането към социални ценности, на леви приоритети. Над 90% от младите хора се съгласяват с твърденията, че държавата трябва да се грижи за всеки член на обществото, че трябва да се намесва в по-голяма степен в икономиката, солидарността и свободата.

Проучването показва още, че сред младите е много високо доверието в социалните мрежи, за разлика от доверието в телевизията или вестниците.

„Почти никой от младите не съобщава да чете вестници“, отбеляза Попиванов.