Вложителите в Корпоративна търговска банка няма да получат депозитите си преди банката да бъде обявена в несъстоятелност. Това става ясно от съвместно писмо на управителя на БНБ Иван Искров и финансовия министър в служебния кабинет Румен Порожанов до Джонатан Фаул, ръководител на Генерална дирекция "Вътрешен пазар и услуги" към Европейската комисия.

В писмо от 1 август до БНБ и финансовото министерство Джонатан Фаул призова институциите за бързи мерки, припомняйки, че като член на ЕС България е длъжна да започне да изплаща компенсации за депозитите в рамките на 20 дни след като се установи, че "съответната кредитна институция изглежда не е в състояние, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозитите и за момента няма перспектива да бъде в състояние да го направи". Фаул предложи и вариант с частично изплащане на депозитите.

В писмото си Искров и Порожанов обясняват, че по българското законодателство, което е хармонизирано с това на ЕС, не е предвидено изплащане на гарантирани депозити преди обявяване на банката в несъстоятелност и отнемане на лиценза ѝ. До това може да се стигне след 25 октомври, когато се очаква да приключи проверката на активите на КТБ, извършвана от "Делойт Одит", "Ърнст и Янг" и АФА.

След като се види нейното финансово състояние, на базата на направената оценка ще се извърши обезценка на активите на банките и собственият капитал ще бъде намален с тази обезценка. В зависимост от резултатите от оценката, основните акционери на КТБ ще бъдат поканени да предоставят в определен срок необходимата за възстановяване на дейността на банката капиталова и ликвидна подкрепа. Ако изискванията за собствен капитал не бъдат покрити, или той достигне отрицателна величина, лицензът ѝ задължително се отнема, обясняват БНБ и финансовото министерство.

Ако фондът за гарантиране на влоговете в банките изплати гарантирания размер на депозитите в банка, която е под особен надзор, още докато се извършва проверка на финансовото й състояние, и без да е установено, че същата е неплатежоспособна, може банката да остане без голямата част от своите вложители, което ще направи оздравяването й безпредметно и невъзможно, заключават Искров и Порожанов.

Предложената от Джонатан Фаул възможност за евентуален междинен частичен достъп до депозитите не е уредена в законодателството и не може да стане без законови промени, става ясно от обясненията.

От БНБ припомнят, че размерът на гарантираните депозити в КТБ е 3,685 млрд. лв., а в дъщерната ѝ Търговска банка "Виктория" (бившата "Креди Агрикол България") - 55,1 млн. лева.

Според отчетите към края на юли във Фонда за гарантиране на влоговете има 2,104 млрд. лева. Част от недостига, който е над 1,6 млрд. лв., може да се покрие от събиране авансово на годишната вноска на банките във фонда, която е 0,5% от влоговата им база. Но БНБ не препоръчва това да се направи, защото е рисково за банковата система.

Според обясненията недостигът може да бъде покрит само чрез заем от държавния бюджет, каквито са били и намеренията на българските власти.