Ad Config - Website header

 

Article_top

Депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти начело с Делян Добрев (ГЕРБ), председател на енергийната комисия, внесоха законопроект за промени в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, който разхлабва сериозно режима за инвестиции и обхвата на действие на АДСИЦ. Освен Добрев, сред имената на вносителите личи и това на Менда Стоянова (ГЕРБ), председател на бюджетната комисия на 44-ото НС.

По данни от годишния отчет на Комисията за финансов надзор, към края на 2017 г. в България функционират 56 такива дружества - толкова наброяват от момента на появата им от 2004-а насам. Но активите на тези дружества заемат 1.6% от брутния вътрешен продукт, констатира в годишния си отчет Комисията за финансов надзор.

Една от революционните промени в законопроекта е отпадането на забраната дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ) да придобиват вземания, които са предмет на правен спор. Просто отпада думата "вземания" от чл. 4, ал. 3 на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, където се забранява да придобиват недвижими имоти и вземания, предмет на правен спор. Защото тези дружества правят това - продават и купуват недвижими имоти и вещни права, както и покупко-продажба на вземания. Вземанията, придобивани от АДСИЦ обаче, трябва да са към местни лица и да не са обект на принудително изпълнение - т.е. да не са обект на правен спор. Казано просто - не могат да купуват например актив, който частен съдебен изпълнител продава.

И имат специален данъчен режим - АДСИЦ не плащат данък печалба, акционерите, които не може да са повече от 50 лица, плащат само 5% данък върху получения дивидент.

Но сега управляващите са на път да разрешат обхвата на дейността им. 

Промените "разрешават" на АДСИЦ да инвестират до 20% от активите си във вземания - предмет на правен спор. В законопроекта са предвидени "мерки за управление на рисковете", когато ги придобиват. Но законопроектът всъщност разписва като изискване само "оценка и мотивиран правен анализ" на вземането.

Друга от революционните промени е, че вече на ДСИЦ се разрешава да инвестират в недвижими имоти, които се намират извън България - на територията на друга държава-членка (на ЕС и/или Европейското икономическо пространство). Бизнесът искаше това от десетина години, но въпреки че сега е предложено, не е ясно как ще се осъществява трансграничният надзор и регулация, тъй като правната уредба във всяка страна е различна.  

Странно е предвиденото разрешение, че "не подлежат на застраховане незастроените поземлени имоти". 

Налице е и друга сериозна промяна - дружествата със специална инвестиционна цел ще може да откриват сметка в банка, различна от банката-депозитар, когато парите по сметката са предназначени за плащане по договор със срок до 1 година или с банка, с която АДСИЦ е сключило договор за банков заем до размера на отпуснатия заем.

Банката-депозитар е банката, която по закон съхранява паричните средства и ценните книжа на дружеството. Дружествата със специална инвестиционна цел имат право да имат само една разплащателна сметка в банката-депозитар, която извършва всички плащания за сметка на ДСИЦ, като спазва устава му и проспекта за публично предлагане на ценни книжа. Но сега се появява известна... либерализация на този режим.

Мотивът е, че парите, с които въпросните дружества се разплащат с клиентите си, не бива да се съхраняват в банка депозитар, понеже не били свободни средства. Но за тази промяна се настояваше отдавна, тъй като създава затруднения във функционирането на дружествата. 

Двигателите на промените

Според мотивите, вносителите искат да раздвижат дейността на АДСИЦ в България, при която е констатирана "обезпокоителна тенденция на застой в развитието им". Факт. В годишния си отчет за 2017 г. Комисията за финансов надзор (КФН) изтъква, че дейността им не се е възстановила напълно след световната финансова криза. Но пък именно в сегмента на АДСИЦ (и животозастраховането) се наблюдава известно повишаване на пазарната концентрация отчасти в резултат на отпадане на участници от пазара - при дружествата със специална инвестиционна цел са отнети лицензите на 12 само за година. 

Делян Добрев и сие смятат, че именно с разрешението да се придобиват и недвижими имоти извън България - в ЕС и ЕИП, ще се стимулира и привличането на чуждестранни инвестиции в ДСИЦ.

Премахва се и забраната за инвестиции на ДСИЦ в други дружества - освен разрешените сега до 10% от капитала в обслужващи дружества. Мотивът е да се раздвижи финансирането. Затова се предвижда 1/3 от активите на ДСИЦ да могат да бъдат инвестирани в други компании за недвижими имоти, но само такива, които работят в България. Тази промяна е оправдана със сериозния икономически ефект, който би имала "върху пазара на недвижими имоти и на финансовите пазари, както и върху българската икономика като цяло".

Освен това се настоява да отпадне "неоправданото натоварване с разходи" на дружествата, свързани с ежегодна преоценка на техните имоти и вземания.

"Безспорно, акционерите следва да са наясно със стойността на основните активи на дружеството, за да могат да вземат решение да инвестират или да продължат инвестицията си в него. От друга страна, е абсолютно неоправдано подобни преоценки да се извършват, когато разходът за това е близък по размер или дори по-голям от икономическата изгода, реализирана от съответния имот или вземане", пише в мотивите.

При всяка промяна на цените в рамките на 5%, трябва да се правят преоценки, предвижда сега законът. "Поради тази причина смятаме, че следва да се преоценяват само активи на значителна стойност. Предложеният праг за преоценка на активи над 2% от стойността на всички активи на дружеството е достатъчно нисък, за да гарантира, че настоящите и бъдещите акционери ще получат адекватна професионална оценка за реалната стойност на основните активи на съответното АДСИЦ", смятат вносителите.

Предвидена е и възможност ДСИЦ да участват в проекти за развитие на недвижими имоти или в покупката на големи обекти чрез Special Purpose Venture, като се предлага 90% от печалбата да се разпределя като дивидент.  И още нещо в посока на либерализацията - промените дават шанс на ДСИЦ да престане да бъде дружество, но да не се ликвидира, когато например акционерите са се отказали от лиценз. Това означава, че ще съществува като публично дружество, но без данъчните преференции.

Пръстът на Делян Добрев

Дали пък Делян Добрев не трябва да декларира конфликт на интереси по този законопроект? Преди да стане депутат в първия мандат на ГЕРБ, Добрев е бил шеф на борда на "Форуком Фонд Имоти" АДСИЦ. Сред управителите личат Тенчо Лилянов и Росица Гаргова, показват документи от Tърговския регистър, разкрити от сайта Биволъ.

Името на Росица Гаргова нашумя покрай разкритията за роднинските назначения на Добрев в община Хасково. Тя е първа братовчедка на Делян Добрев, а съпругът й Даниел Гаргов стана известен като "зет като мед". Тя напусна ключовия си пост на директор на дирекция "Финансово-счетоводни дейности и бюджет" в община Хасково, след като избухна скандалът. Биволъ съобщи, че "фирми с участието на Гаргов са спечелили обществени поръчки за над 100 млн. лева" - в топ 3 на санирането. Става въпрос за "Еко Традекс Груп" АД, чийто мажоритарен собственик е "Форуком", в която акционери са Даниел Гаргов с 30% и Тенчо Лилянов със 70%.

 

Депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти начело с Делян Добрев (ГЕРБ), председател на енергийната комисия, внесоха законопроект за промени в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, който разхлабва сериозно режима за инвестиции и обхвата на действие на АДСИЦ. Освен Добрев, сред имената на вносителите личи и това на Менда Стоянова (ГЕРБ), председател на бюджетната комисия на 44-ото НС.

По данни от годишния отчет на Комисията за финансов надзор, към края на 2017 г. в България функционират 56 такива дружества - толкова наброяват от момента на появата им от 2004-а насам. Но активите на тези дружества заемат 1.6% от брутния вътрешен продукт, констатира в годишния си отчет Комисията за финансов надзор.

Една от революционните промени в законопроекта е отпадането на забраната дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ) да придобиват вземания, които са предмет на правен спор. Просто отпада думата "вземания" от чл. 4, ал. 3 на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, където се забранява да придобиват недвижими имоти и вземания, предмет на правен спор. Защото тези дружества правят това - продават и купуват недвижими имоти и вещни права, както и покупко-продажба на вземания. Вземанията, придобивани от АДСИЦ обаче, трябва да са към местни лица и да не са обект на принудително изпълнение - т.е. да не са обект на правен спор. Казано просто - не могат да купуват например актив, който частен съдебен изпълнител продава.

И имат специален данъчен режим - АДСИЦ не плащат данък печалба, акционерите, които не може да са повече от 50 лица, плащат само 5% данък върху получения дивидент.

Но сега управляващите са на път да разрешат обхвата на дейността им. 

Промените "разрешават" на АДСИЦ да инвестират до 20% от активите си във вземания - предмет на правен спор. В законопроекта са предвидени "мерки за управление на рисковете", когато ги придобиват. Но законопроектът всъщност разписва като изискване само "оценка и мотивиран правен анализ" на вземането.

Друга от революционните промени е, че вече на ДСИЦ се разрешава да инвестират в недвижими имоти, които се намират извън България - на територията на друга държава-членка (на ЕС и/или Европейското икономическо пространство). Бизнесът искаше това от десетина години, но въпреки че сега е предложено, не е ясно как ще се осъществява трансграничният надзор и регулация, тъй като правната уредба във всяка страна е различна.  

Странно е предвиденото разрешение, че "не подлежат на застраховане незастроените поземлени имоти". 

Налице е и друга сериозна промяна - дружествата със специална инвестиционна цел ще може да откриват сметка в банка, различна от банката-депозитар, когато парите по сметката са предназначени за плащане по договор със срок до 1 година или с банка, с която АДСИЦ е сключило договор за банков заем до размера на отпуснатия заем.

Банката-депозитар е банката, която по закон съхранява паричните средства и ценните книжа на дружеството. Дружествата със специална инвестиционна цел имат право да имат само една разплащателна сметка в банката-депозитар, която извършва всички плащания за сметка на ДСИЦ, като спазва устава му и проспекта за публично предлагане на ценни книжа. Но сега се появява известна... либерализация на този режим.

Мотивът е, че парите, с които въпросните дружества се разплащат с клиентите си, не бива да се съхраняват в банка депозитар, понеже не били свободни средства. Но за тази промяна се настояваше отдавна, тъй като създава затруднения във функционирането на дружествата. 

Двигателите на промените

Според мотивите, вносителите искат да раздвижат дейността на АДСИЦ в България, при която е констатирана "обезпокоителна тенденция на застой в развитието им". Факт. В годишния си отчет за 2017 г. Комисията за финансов надзор (КФН) изтъква, че дейността им не се е възстановила напълно след световната финансова криза. Но пък именно в сегмента на АДСИЦ (и животозастраховането) се наблюдава известно повишаване на пазарната концентрация отчасти в резултат на отпадане на участници от пазара - при дружествата със специална инвестиционна цел са отнети лицензите на 12 само за година. 

Делян Добрев и сие смятат, че именно с разрешението да се придобиват и недвижими имоти извън България - в ЕС и ЕИП, ще се стимулира и привличането на чуждестранни инвестиции в ДСИЦ.

Премахва се и забраната за инвестиции на ДСИЦ в други дружества - освен разрешените сега до 10% от капитала в обслужващи дружества. Мотивът е да се раздвижи финансирането. Затова се предвижда 1/3 от активите на ДСИЦ да могат да бъдат инвестирани в други компании за недвижими имоти, но само такива, които работят в България. Тази промяна е оправдана със сериозния икономически ефект, който би имала "върху пазара на недвижими имоти и на финансовите пазари, както и върху българската икономика като цяло".

Освен това се настоява да отпадне "неоправданото натоварване с разходи" на дружествата, свързани с ежегодна преоценка на техните имоти и вземания.

"Безспорно, акционерите следва да са наясно със стойността на основните активи на дружеството, за да могат да вземат решение да инвестират или да продължат инвестицията си в него. От друга страна, е абсолютно неоправдано подобни преоценки да се извършват, когато разходът за това е близък по размер или дори по-голям от икономическата изгода, реализирана от съответния имот или вземане", пише в мотивите.

При всяка промяна на цените в рамките на 5%, трябва да се правят преоценки, предвижда сега законът. "Поради тази причина смятаме, че следва да се преоценяват само активи на значителна стойност. Предложеният праг за преоценка на активи над 2% от стойността на всички активи на дружеството е достатъчно нисък, за да гарантира, че настоящите и бъдещите акционери ще получат адекватна професионална оценка за реалната стойност на основните активи на съответното АДСИЦ", смятат вносителите.

Предвидена е и възможност ДСИЦ да участват в проекти за развитие на недвижими имоти или в покупката на големи обекти чрез Special Purpose Venture, като се предлага 90% от печалбата да се разпределя като дивидент.  И още нещо в посока на либерализацията - промените дават шанс на ДСИЦ да престане да бъде дружество, но да не се ликвидира, когато например акционерите са се отказали от лиценз. Това означава, че ще съществува като публично дружество, но без данъчните преференции.

Пръстът на Делян Добрев

Дали пък Делян Добрев не трябва да декларира конфликт на интереси по този законопроект? Преди да стане депутат в първия мандат на ГЕРБ, Добрев е бил шеф на борда на "Форуком Фонд Имоти" АДСИЦ. Сред управителите личат Тенчо Лилянов и Росица Гаргова, показват документи от Tърговския регистър, разкрити от сайта Биволъ.

Името на Росица Гаргова нашумя покрай разкритията за роднинските назначения на Добрев в община Хасково. Тя е първа братовчедка на Делян Добрев, а съпругът й Даниел Гаргов стана известен като "зет като мед". Тя напусна ключовия си пост на директор на дирекция "Финансово-счетоводни дейности и бюджет" в община Хасково, след като избухна скандалът. Биволъ съобщи, че "фирми с участието на Гаргов са спечелили обществени поръчки за над 100 млн. лева" - в топ 3 на санирането. Става въпрос за "Еко Традекс Груп" АД, чийто мажоритарен собственик е "Форуком", в която акционери са Даниел Гаргов с 30% и Тенчо Лилянов със 70%.

Коментари

добра кражба на собственост се задава....

мда.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията