Франция привлече осем партньора от ЕС в европейска група за военна намеса извън границите на Съюза, предадоха световните медии.

Това стана на срещата на министрите на отбраната на страните от ЕС в Люксембург.

Групата, известна като Инициатива за европейска намеса (ИЕН), трябва да бъде в състояние в кратки срокове да изпълнява военна операция, евакуация в страна с военен конфликт или помощ при бедствие. Целта е да се създаде "коалиция от желаещи", която да реагира на кризи в близост до границите на Европа без участието на НАТО или САЩ.

Основен участник в ЕИН е Великобритания. Париж се опитва да задържи Лондон ангажиран в европейската отбрана и след "Брекзит".

Другите участнички в ИЕН са Германия, Белгия, Дания, Естония, Холандия, Испания и Португалия. Представители на деветте страни подписаха в Люксембург писмо за намерения на церемония, оглавявана от френската министърка на отбраната Флоранс Парли.

В ИЕН било предвидено да участва и Италия, която обаче отпаднала след избирането на новото правителство, съставено от представители на антисистемни партии от левицата и десницата.

"Убедени сме, че европейците трябва да бъдат силни, способни на още повече, да бъдем в състояние да пазим самите нас и нашия суверенитет", заяви Парли пред журналисти след церемонията.

Идеята за "коалицията на желаещите" бе повдигната от френския президент Еманюел Макрон в реч в Сорбоната през септември 2017 г. Тя бе посрещната в началото със скептицизъм, тъй като в края на годината ЕС постигна знаково споразумение в сферата на отбраната, чиято  цел е едновременно да бъдат създавани военни сили и да бъдат разработвани оръжия.

Въпреки някои опасения, че новата военна група може да се дублира с европейски отбранителни инициативи, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства решението. Той заяви, че това ще помогне за модернизиране на европейските въоръжени сили и ще ги накара да се мобилизират по-бързо.

"Вярвам, че това може да засили готовността на силите, тъй като имаме нужда от висока бойна готовност", каза Столтенберг, който също бе в Люксембург.

Европейските правителства са положени на критики от американския президент Доналд Тръмп, че са намалили военните разходи след края на Студената война. Същевременно те са изправени пред предивикателството да отстраняват дългосрочни проблеми със самолети и хеликоптери, принудително приземени поради липса на части.

Френската инициатива е и своего рода отговор на призива на Тръмп Европа да направи повече за сигурността, каза Флоранс Парли.

Същевременно министрите на отбраната от ЕС се споразумяха за правилата на т. нар. Постоянно структурирано сътрудничество, известно като PESCO. То ще бъде подкрепено с нов отбранителен фонд за милиарди евро от 2021 г. нататък. Великобритания обаче няма да участва в това начинание, тъй като напуска ЕС в края на март 2019 г. Въпреки това Лондон се надява да участва в някои отбранителни проекти като страна, макар да бъде вече извън Съюза.

Франция вече вижда себе си в центъра на развитието на отбранителните структури след "Брекзит", като ше ъде дадена по-голяма роля на Испания.

Ролята на Великобритания в ИЕН, изглежда, е помогнала за преодоляването на проттиворечията между Германия и Франция. В исторически план Берлин е против военни мисии с използването на сила. Париж пък настоява за по-бърза реакция на кризи като тази в Мали през 2012 г. където се намеси, за да попречи на ислямистите да дойдат на власт.

Германия искаше "коалицията на желаещите" да бъде в рамките на PESCO, където участват всички страни от ЕС без Великобритания, Малта и Дания. А Франция не искаше тези рамки поради различното фокусиране на PESCO.

Германският външен министър Хайко Маас, изглежда, споделяше нетърпението на Франция заради бавното вземане на решения в ЕС. Той изтъкна, че Берлин иска външната политика на ЕС да бъде решавана чрез вот на мнозинството в бъдеще, а не с единодушие, което позволява на определена страна да блокира едно решение.

Въпреки предстоящия "Брекзит" Лондон иска да подпише пакт за сигурност с ЕС до 2019 г. Обединеното кралство желае да запаи достъпа си до базите данни на Съюза, споразумения за оръжия и да споделя разузнавателни данни. Много страни членки са съгласни с тази идея.

Същевременно на Испания бе правото да поеме от Великобритания командването на военноморската мисия на ЕС срещу сомалийските пирати край Африканския рог. Това ще стане на 30 март 2019 г., в деня след "Брекзит".

"Това е важна стъпка за Испания и солидарността на ЕС към Африка", заяви испанската министърка на отбраната Маргарита Роблес.