Ad Config - Website header

 

Article_top

Турция навлиза в нова епоха, след като най-голямата мечта на президента Реджеп Тайип Ердоган се осъществи.

Победата му на изключително важните двойни избори в неделя го постави начело на силно изпълнително президентство - за което той работеше години наред.

Ето пет ключови извода от неделния вот:

1. Ердоган си гарантира големи правомощия

Най-очевидната последица от победата на Ердоган е и с най-голям ефект.

Когато през 2014 г. стана президент след 12 години като премиер, Ердоган започна да лобира парламентарната система на Турция да бъде заменена с изпълнително президентстко управление. Турските избиратели одобриха промяната с минимална разлика на референдум през миналата година.

Критиците разглеждат новата система като проект за единолично управление. Ердоган сега има огромна власт и може да управлява с укази дори ако отмени извънредното положение, наложено след опита за преврат през 2016 г.

Новата конституция му позволява да назначава министри и високопоставени държавни служители, както и редица конституционни съдии, като по този начин затяга хватката си върху държавата и съдебната система. С по-слаб парламент, контролиран от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и съюзниците им, той почти няма да има ограничения.

2. Икономиката остава главната му грижа

След като спечели изборите, президентът трябва да се върне към отстраняването на настъпващата икономическа криза, която сътвори сам.

Инвеститорите ще следят внимателно следващите стъпки на Ердоган. Президентът има по-скоро нетрадиционни възгледи за икономиката и говореше за по-голям контрол върху финансовата политика след изборите, като бъде намалена независимостта на централната банка.

Финансовата политика на Ердоган, фокусирана върху растежа, постави задлъжнялата турска икономика в опасност от прегряване. Националната валута изгуби една пета от стойността си спрямо долара тази година. След изборните резултати лирата за кратко тръгна нагоре, преди да падне отново.

Анализатори казват, че перспективата от стабилно правителство може да укрепи лирата в краткосрочен план, но предупреждават, че факторите в основата на икономическите проблеми на страната остават.

В същото време турските потребители усещат натиска от двуцифрената инфлация и сриващата се валута. Главоломно покачващите се цени на храните се превърнаха в главна тема на предизборната кампания, след като стойността на всекидневните храни като картофите и лука се удвоиха или утроиха в някои райони.

3. Ултранационалистите спасиха Ердоган

Преди изборите никой не обръщаше особено внимание на Партията на националистическото движение (ПНД) - крайно дясна група, съюзник на ПСР.

Очакваше се тази партия да спечели между 6 и 8 на сто - по.малко от 12-те процента на изборите през 2015 г. Тя не се постара да стигне до избирателите, като организира много малко митинги.

Още повече ПНД се разцепи през миналата година, когато лидерът и Девлет Бахчели обяви подкрепата си за Ердоган на референдума. Група дисиденти от ПНД начело с бившата вътрешна министърка Мерал Акшенер напуснаха нейните редици, за да създадат десноцентристката Партия на доброто.

Въпреки това партията някак си успя да спечели 11 на сто на парламентарните избори в неделя.

Без неочаквано силното представяне на ПНД Ердоган щеше да загуби контрола над парламента. ПСР спечели само 42,6% от гласовете, със 7 процентни пункта по-малко, отколкото през 2015 г.

Заедно сега те имат мнозинство. Подкрепата на ПНД за президентската кандидатура на Ердоган вероятно гарантира победата му на първия тур.

Но с резултатите от неделя Ердоган става по-зависим от всякога от ПНД, като разчита на гласовете й в парламента и за местните избори догодина.

Следователно президентът няма много причини да изостави антизападната си риторика, която използва, за да привлече избирателите на ПНД. Съюзът му с ултранационалистите ще му попречи и да поднови мирните преговори с кюрдските бунтовници или да освободи хвърлените в затвора кюрдски политици.

4. Турската демокрация е много жизнена

Въпреки победата на Ердоган и края на парламентарното управление обявяването на смъртта на демокрацията в Турция би било преждевременно.

В израз на безпрецедентно единство турската опозиция привлече милиони на своите митинги. Нейната динамична кампания се превърна в нещо, което би могло да бъде предварително заключение - победа на Ердоган - в конкурентна надпревара.

Опозицията мобилизира и армия от доброволци да пазят урните от измами, като в участъците бдяха стотици хиляди наблюдатели от ранни зори до полунощ.

Участието бе 87 на сто. Снимките от социалните мрежи показаха как гражданите изминават значителни разстояния, за да пуснат бюлетините си. Избирателите в населената предимно с кюрди провинция Ван извървяха 8 километра, след като участъкът им бе преместен заради неназовани съображения за сигурност.

Кюрдските избиратели празнуваха, след като Демократичната партия н народите (ДНП) - лява партия,бореща се за правата на малцинствата, премина прага от 10 на сто.

С близо 12 процента от гласовете ДНП стана третата партия в парламента. Нейният кандидат-президент Селяхатин Демирташ обаче остава в затвора.

5. Трудността тиранинът да бъде победен на избори

Същевременно изборите показват ограниченията върху кампаниите в една нелиберална демокрация като Турция.

От отслабената икономика до засилената опозиция - всички звезди изглеждаха подредени в една линия срещу Ердоган преди изборите.

Игрището обаче бе направено неудобно за опозицията от самото начало. Изборите се състояха в условията на извънредно положение, а коалицията ПСР-ПНД наскоро прие избирателен закон, който позволява на държавата да премества урните, което предизвика опасения от преследване на гласоподавателите.

Хватката на Ердоган върху медиите бе главна пречка пред честните избори. Почти всички главни медии са притежавани от приятели и съюзници на президента, като ограничават възможността гласът на опозицията да бъде чут.

Над 100 журналисти са в затворите в Турция, а десетки медии бяха закрити след опита за преврат.

Турските държавни радио и телевизия ТРТ излъчиха 67 часа за Ердоган и ПСР през последните две седмици на май. Отразяването на главния му съперник Мухарем Индже бе едва 7 часа. Партията на доброто получи само 12 минути ефирно време.

Опозицията също бе подложена на тормоз и насилие. Споре Турската асоциация за човешки права офисите на ДНП и нейните кандидати са били нападнати 93 пъти в предизборния период.

--------

* Авторката е журналист на свободна практика, която живее в Истанбул. Текстът е публикуван в "Политико". Преводът с незначителни съкращения е на Клуб Z.

 

Турция навлиза в нова епоха, след като най-голямата мечта на президента Реджеп Тайип Ердоган се осъществи.

Победата му на изключително важните двойни избори в неделя го постави начело на силно изпълнително президентство - за което той работеше години наред.

Ето пет ключови извода от неделния вот:

1. Ердоган си гарантира големи правомощия

Най-очевидната последица от победата на Ердоган е и с най-голям ефект.

Когато през 2014 г. стана президент след 12 години като премиер, Ердоган започна да лобира парламентарната система на Турция да бъде заменена с изпълнително президентстко управление. Турските избиратели одобриха промяната с минимална разлика на референдум през миналата година.

Критиците разглеждат новата система като проект за единолично управление. Ердоган сега има огромна власт и може да управлява с укази дори ако отмени извънредното положение, наложено след опита за преврат през 2016 г.

Новата конституция му позволява да назначава министри и високопоставени държавни служители, както и редица конституционни съдии, като по този начин затяга хватката си върху държавата и съдебната система. С по-слаб парламент, контролиран от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и съюзниците им, той почти няма да има ограничения.

2. Икономиката остава главната му грижа

След като спечели изборите, президентът трябва да се върне към отстраняването на настъпващата икономическа криза, която сътвори сам.

Инвеститорите ще следят внимателно следващите стъпки на Ердоган. Президентът има по-скоро нетрадиционни възгледи за икономиката и говореше за по-голям контрол върху финансовата политика след изборите, като бъде намалена независимостта на централната банка.

Финансовата политика на Ердоган, фокусирана върху растежа, постави задлъжнялата турска икономика в опасност от прегряване. Националната валута изгуби една пета от стойността си спрямо долара тази година. След изборните резултати лирата за кратко тръгна нагоре, преди да падне отново.

Анализатори казват, че перспективата от стабилно правителство може да укрепи лирата в краткосрочен план, но предупреждават, че факторите в основата на икономическите проблеми на страната остават.

В същото време турските потребители усещат натиска от двуцифрената инфлация и сриващата се валута. Главоломно покачващите се цени на храните се превърнаха в главна тема на предизборната кампания, след като стойността на всекидневните храни като картофите и лука се удвоиха или утроиха в някои райони.

3. Ултранационалистите спасиха Ердоган

Преди изборите никой не обръщаше особено внимание на Партията на националистическото движение (ПНД) - крайно дясна група, съюзник на ПСР.

Очакваше се тази партия да спечели между 6 и 8 на сто - по.малко от 12-те процента на изборите през 2015 г. Тя не се постара да стигне до избирателите, като организира много малко митинги.

Още повече ПНД се разцепи през миналата година, когато лидерът и Девлет Бахчели обяви подкрепата си за Ердоган на референдума. Група дисиденти от ПНД начело с бившата вътрешна министърка Мерал Акшенер напуснаха нейните редици, за да създадат десноцентристката Партия на доброто.

Въпреки това партията някак си успя да спечели 11 на сто на парламентарните избори в неделя.

Без неочаквано силното представяне на ПНД Ердоган щеше да загуби контрола над парламента. ПСР спечели само 42,6% от гласовете, със 7 процентни пункта по-малко, отколкото през 2015 г.

Заедно сега те имат мнозинство. Подкрепата на ПНД за президентската кандидатура на Ердоган вероятно гарантира победата му на първия тур.

Но с резултатите от неделя Ердоган става по-зависим от всякога от ПНД, като разчита на гласовете й в парламента и за местните избори догодина.

Следователно президентът няма много причини да изостави антизападната си риторика, която използва, за да привлече избирателите на ПНД. Съюзът му с ултранационалистите ще му попречи и да поднови мирните преговори с кюрдските бунтовници или да освободи хвърлените в затвора кюрдски политици.

4. Турската демокрация е много жизнена

Въпреки победата на Ердоган и края на парламентарното управление обявяването на смъртта на демокрацията в Турция би било преждевременно.

В израз на безпрецедентно единство турската опозиция привлече милиони на своите митинги. Нейната динамична кампания се превърна в нещо, което би могло да бъде предварително заключение - победа на Ердоган - в конкурентна надпревара.

Опозицията мобилизира и армия от доброволци да пазят урните от измами, като в участъците бдяха стотици хиляди наблюдатели от ранни зори до полунощ.

Участието бе 87 на сто. Снимките от социалните мрежи показаха как гражданите изминават значителни разстояния, за да пуснат бюлетините си. Избирателите в населената предимно с кюрди провинция Ван извървяха 8 километра, след като участъкът им бе преместен заради неназовани съображения за сигурност.

Кюрдските избиратели празнуваха, след като Демократичната партия н народите (ДНП) - лява партия,бореща се за правата на малцинствата, премина прага от 10 на сто.

С близо 12 процента от гласовете ДНП стана третата партия в парламента. Нейният кандидат-президент Селяхатин Демирташ обаче остава в затвора.

5. Трудността тиранинът да бъде победен на избори

Същевременно изборите показват ограниченията върху кампаниите в една нелиберална демокрация като Турция.

От отслабената икономика до засилената опозиция - всички звезди изглеждаха подредени в една линия срещу Ердоган преди изборите.

Игрището обаче бе направено неудобно за опозицията от самото начало. Изборите се състояха в условията на извънредно положение, а коалицията ПСР-ПНД наскоро прие избирателен закон, който позволява на държавата да премества урните, което предизвика опасения от преследване на гласоподавателите.

Хватката на Ердоган върху медиите бе главна пречка пред честните избори. Почти всички главни медии са притежавани от приятели и съюзници на президента, като ограничават възможността гласът на опозицията да бъде чут.

Над 100 журналисти са в затворите в Турция, а десетки медии бяха закрити след опита за преврат.

Турските държавни радио и телевизия ТРТ излъчиха 67 часа за Ердоган и ПСР през последните две седмици на май. Отразяването на главния му съперник Мухарем Индже бе едва 7 часа. Партията на доброто получи само 12 минути ефирно време.

Опозицията също бе подложена на тормоз и насилие. Споре Турската асоциация за човешки права офисите на ДНП и нейните кандидати са били нападнати 93 пъти в предизборния период.

--------

* Авторката е журналист на свободна практика, която живее в Истанбул. Текстът е публикуван в "Политико". Преводът с незначителни съкращения е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета