Ad Config - Website header

 

Article_top

Системата за видеоповторения (известна вече на всички като VAR от съкращението video assistant referee) е най-голямата новост на Световното в Русия. И логично се коментира много. Почти не минава мач, след който да не обсъждаме спорни моменти, решени или не с помощта на VAR.

Тя не е нещо революционно за футбола. Цял сезон я имаше в Италия и Германия, в турнирите за Купите в Англия, на Световното клубно първенство, на Купата на конфедерациите миналата година пак в Русия.

Но някак минаваше “между капките”. Все повече хора гледат само Шампионската лига, Висшата лига на Англия и Световното, та за тях си е нещо непознато.

Преобладават негативните коментари - VAR съсипва футбола, направо го убива. Няма да оцелее, няма да я има след четири години в Катар. Да я махат и от другите футболни първенства и турнири. Правилно, значи, УЕФА не иска да я въвежда в Шампионската лига и Лига Европа. А и англичаните не са глупави. Добре, че там трудно пробиват новите неща.

Тук е мястото да припомним случаите, при които може да се използва VAR в Русия 2018: 

  • гол (има или няма); 
  • дузпа (има или няма);
  • директен червен картон (дали е заслужен, но VAR не може да се използва за втори жълт);
  • объркана идентичност на футболист (когато съдията покаже картон - жълт или червен, не на когото трябва).

По първия казус даже се намесва друга технология - тази на гол линията, която няма как да ни подведе, когато иде реч дали топката е "вътре". Подобно на “ястребовото око” в тениса и волейбола. Съдията само трябва да спре играта.

А засадите (има или няма) трябва да са свързани с изредените по-горе ситуации.

Може би заради непознаването на материята натоварихме VAR с твърде големи очаквания. Помислихме, че тя е панацея и че спорните моменти ще изчезнат веднъж завинаги.

Няма как да стане. Зад всяко решение, взето с помощта на видеото, стои човек. Или повече от един човек, но не и някакъв компютър, който да изчислява дали има дузпа или не с помощта на алгоритми и параметри.

Откакто VAR почна да навлиза във футбола постоянно има хора, които казват, че видеото ще отнеме от чара и харизмата му. Оставете съдиите да грешат и те са хора, казват някои (обикновено това съждение се дава като аргумент, ако грешката не е в ущърб на любимия ни отбор). Много ще се накъса играта. Ами емоционалният момент? Радваш се на гол, после се оказва, че гол няма заради засада или нарушение.

Е, колкото до грешките, мисля, всички се уверихме тези дни, че тях си ги има. Има за какво да спорим до нощите във фейсбук. Така че - спокойно.

Няма как да е друго - футболът, за разлика от волейбола и тениса, е контактен спорт. Единоборствата пораждат много повече спорни моменти. В тениса въпросът е дали топката е в аут или не е. Във волейбола - дали е в аут, има ли докосване на блокадата и на мрежата от играч.

Спорът за VAR заприличва на този за оръжията, “колите убийци”, компютрите, таблетите и телефоните, които съсипват здравето и общуването ни. Зад всички тях стоят хора. Пистолетът не натиска сам спусъка и не влиза сам в училище. Колите все още ние си ги караме, макар че това е напът да се промени.

Разбира се, нужни са закони, правила и регулации. И за VAR са нужни - технологията все още си пробива път в контактния и все по-бърз и динамичен футбол.

В Серия А на Италия системата работеше по-гладко. Но и това е обяснимо - мач след мач, кръг след кръг, проблемите се изчистваха. А и фокусът не е чак толкова голям, колкото на Световно. На Апенините преобладават положителните оценки.

Виж в Германия (която, също като Италия, винаги е имала отлични съдии, но пък тези дни свирещият на Мондиала Феликс Брих е сред най-коментираните рефери - за лошо) не са толкова доволни. Там се стигна до куриози.

Играчите на “Майнц” и “Фрайбург” бяха върнати от съблекалнята на мач от Бундеслигата, за да може реферът да отсъди дузпа за домакините буквално на почивката.

Един от най-важните изводи от VAR на Световното е, че във вземането на дадено решение вече участват повече хора. На терена са трима и още четирима в стаичката с многото тв екрани. В някои мачове (като например Испания - Португалия с първия гол на Диего Коста, преди който той си помогна с лакът срещу съперник) оставаше впечатлението, че решението се взема от “телевизионния център”.

Не е така. Поне ФИФА ни уверява тези дни, че крайната дума продължава да е на главния съдия. Той слуша (а вече и вижда) различни съвети и гледни точки. И казва дали отсъждането остава или може да го преразгледа.

И тук вече идват старите проблеми с различното тълкуване на футболните правила. За почти едно и също нещо се вземат различни решения. Двама швейцарци “пребориха” сърбина Александър Митрович в наказателното си поле, но Феликс Брих не сметна това за нарушение.

Един от колегите на Брих - доста коментирания покрай Шампионската лига Джунейт Чакър, за доста по-безобидно задържане на Масчерано даде дузпа за Нигерия срещу Аржентина.

А после не отсъди нов наказателен удар при играта с ръка на Маркос Рохо, който малко по-късно вкара победен гол. За почти същото арбитърът посочи бялата точка за Иран срещу Португалия.

Ами ударът с лакът на Кристиано Роналдо, за който той видя само жълт картон? 

Имаше ли дузпа за Швеция срещу Германия при бутането на Жером Боатенг срещу Маркус Берг при 0:0? Дузпи (чрез VAR или не) бяха дадени за доста по-безобидни сблъсъци от този. Например две за Роналдо - срещу Испания и Иран.

Ако се “поразходите” из световните медии ще установите, че някои от тях са наели бивши елитни рефери да коментират съдийството на Мондиала. Едните казват: има дузпа, други - не, няма, контактът не е достатъчен. За едно и също нещо.

Същата работа като с мача от Шампионската лига “Реал” (Мадрид) - “Ювентус”, когато “лос меренгес” се спасиха с доста дискусионна дузпа в края. И до днес стои въпросът: имаше ли дузпа или не? Там нямаше VAR, който да обвиним. А ако имаше, какво щеше да отсъди реферът Майкъл Оливър? И в двата случая отнася “благословии”. 

С или бeз VAR дискусиите остават.

Но видеото помага. Най-пресният пример е от мача Германия - Южна Корея. В 90-ата минута азиатците вкараха гол, но страничният съдия вдигна флага - засада. Благодарение на видеоасистента видяхме, че засада няма, защото топката отива в Йон Вон Ким не от негов съотборник, а от Тони Кроос.

Ако нямаше VAR, голът нямаше да бъде зачетен. А в следващите 6 минути от добавеното време Германия можеше да вкара гол, който да я класира. Не като да не се е случвало.

Нещо като прогнози

VAR няма да бъде пратена в склада. Технологията ще продължи да се използва в Италия и Германия, а от лятото и в Ла Лига на Испания. Тук е мястото да припомним нещо. ФИФА и УЕФА имат различни визии за развитието на съдийството. И доста спорят.

ФИФА залага на технологиите, а УЕФА - на това да има повече съдии не в стаичка с екрани, а на терена. Това е причината европейската централа още да не иска VAR за турнирите, а да разчита на съдии на аутлиниите, каквито пък няма на Мондиала.

При това положение всеки може да си отговори на въпроса дали технологията ще отпадне за Катар 2022.

VAR обаче трябва да претърпи промени, за да стане по-ефективна. В тениса, волейбола и американския футбол имаш право на определен брой обжалвания на решение за сет, гейм и полувреме. Може ли да стане така и във футбола, и за добро ли ще е това?

В щатския футбол, който също е контактен, някои ситуации (като например тъчдаун) се разглеждат абсолютно задължително. Разбира се, това е друга игра и в друга култура, като всяко прекъсване се използва за реклами. Не искаме това и с “нашия” футбол, нали?

С навлизането на VAR обаче рано или късно ще се стигне до по-кардинални промени на правилата - за контактите, играта с ръка… За да се върви към уеднаквяване на критериите.

Ще убие ли видеото футболната игра?

Лично аз повече се притеснявам за други процеси във футбола. Най-големият бич днес е “черното тото”. Допингът също, макар да считат някои, че футболът е чист от стимуланти, само слабите и неизвестните го приемат. Навлизането на гигантските пари за трансфери, заплати и комисиони на агенти също не вещае добро бъдеще. Всички тези неща съсипват любимата игра доста повече.

А ако не знаете, VAR възникна преди много години в България, въведе я Сашо Диков по времето си в Канал 3.

“Асене, VAR-ни”.

 

Системата за видеоповторения (известна вече на всички като VAR от съкращението video assistant referee) е най-голямата новост на Световното в Русия. И логично се коментира много. Почти не минава мач, след който да не обсъждаме спорни моменти, решени или не с помощта на VAR.

Тя не е нещо революционно за футбола. Цял сезон я имаше в Италия и Германия, в турнирите за Купите в Англия, на Световното клубно първенство, на Купата на конфедерациите миналата година пак в Русия.

Но някак минаваше “между капките”. Все повече хора гледат само Шампионската лига, Висшата лига на Англия и Световното, та за тях си е нещо непознато.

Преобладават негативните коментари - VAR съсипва футбола, направо го убива. Няма да оцелее, няма да я има след четири години в Катар. Да я махат и от другите футболни първенства и турнири. Правилно, значи, УЕФА не иска да я въвежда в Шампионската лига и Лига Европа. А и англичаните не са глупави. Добре, че там трудно пробиват новите неща.

Тук е мястото да припомним случаите, при които може да се използва VAR в Русия 2018: 

  • гол (има или няма); 
  • дузпа (има или няма);
  • директен червен картон (дали е заслужен, но VAR не може да се използва за втори жълт);
  • объркана идентичност на футболист (когато съдията покаже картон - жълт или червен, не на когото трябва).

По първия казус даже се намесва друга технология - тази на гол линията, която няма как да ни подведе, когато иде реч дали топката е "вътре". Подобно на “ястребовото око” в тениса и волейбола. Съдията само трябва да спре играта.

А засадите (има или няма) трябва да са свързани с изредените по-горе ситуации.

Може би заради непознаването на материята натоварихме VAR с твърде големи очаквания. Помислихме, че тя е панацея и че спорните моменти ще изчезнат веднъж завинаги.

Няма как да стане. Зад всяко решение, взето с помощта на видеото, стои човек. Или повече от един човек, но не и някакъв компютър, който да изчислява дали има дузпа или не с помощта на алгоритми и параметри.

Откакто VAR почна да навлиза във футбола постоянно има хора, които казват, че видеото ще отнеме от чара и харизмата му. Оставете съдиите да грешат и те са хора, казват някои (обикновено това съждение се дава като аргумент, ако грешката не е в ущърб на любимия ни отбор). Много ще се накъса играта. Ами емоционалният момент? Радваш се на гол, после се оказва, че гол няма заради засада или нарушение.

Е, колкото до грешките, мисля, всички се уверихме тези дни, че тях си ги има. Има за какво да спорим до нощите във фейсбук. Така че - спокойно.

Няма как да е друго - футболът, за разлика от волейбола и тениса, е контактен спорт. Единоборствата пораждат много повече спорни моменти. В тениса въпросът е дали топката е в аут или не е. Във волейбола - дали е в аут, има ли докосване на блокадата и на мрежата от играч.

Спорът за VAR заприличва на този за оръжията, “колите убийци”, компютрите, таблетите и телефоните, които съсипват здравето и общуването ни. Зад всички тях стоят хора. Пистолетът не натиска сам спусъка и не влиза сам в училище. Колите все още ние си ги караме, макар че това е напът да се промени.

Разбира се, нужни са закони, правила и регулации. И за VAR са нужни - технологията все още си пробива път в контактния и все по-бърз и динамичен футбол.

В Серия А на Италия системата работеше по-гладко. Но и това е обяснимо - мач след мач, кръг след кръг, проблемите се изчистваха. А и фокусът не е чак толкова голям, колкото на Световно. На Апенините преобладават положителните оценки.

Виж в Германия (която, също като Италия, винаги е имала отлични съдии, но пък тези дни свирещият на Мондиала Феликс Брих е сред най-коментираните рефери - за лошо) не са толкова доволни. Там се стигна до куриози.

Играчите на “Майнц” и “Фрайбург” бяха върнати от съблекалнята на мач от Бундеслигата, за да може реферът да отсъди дузпа за домакините буквално на почивката.

Един от най-важните изводи от VAR на Световното е, че във вземането на дадено решение вече участват повече хора. На терена са трима и още четирима в стаичката с многото тв екрани. В някои мачове (като например Испания - Португалия с първия гол на Диего Коста, преди който той си помогна с лакът срещу съперник) оставаше впечатлението, че решението се взема от “телевизионния център”.

Не е така. Поне ФИФА ни уверява тези дни, че крайната дума продължава да е на главния съдия. Той слуша (а вече и вижда) различни съвети и гледни точки. И казва дали отсъждането остава или може да го преразгледа.

И тук вече идват старите проблеми с различното тълкуване на футболните правила. За почти едно и също нещо се вземат различни решения. Двама швейцарци “пребориха” сърбина Александър Митрович в наказателното си поле, но Феликс Брих не сметна това за нарушение.

Един от колегите на Брих - доста коментирания покрай Шампионската лига Джунейт Чакър, за доста по-безобидно задържане на Масчерано даде дузпа за Нигерия срещу Аржентина.

А после не отсъди нов наказателен удар при играта с ръка на Маркос Рохо, който малко по-късно вкара победен гол. За почти същото арбитърът посочи бялата точка за Иран срещу Португалия.

Ами ударът с лакът на Кристиано Роналдо, за който той видя само жълт картон? 

Имаше ли дузпа за Швеция срещу Германия при бутането на Жером Боатенг срещу Маркус Берг при 0:0? Дузпи (чрез VAR или не) бяха дадени за доста по-безобидни сблъсъци от този. Например две за Роналдо - срещу Испания и Иран.

Ако се “поразходите” из световните медии ще установите, че някои от тях са наели бивши елитни рефери да коментират съдийството на Мондиала. Едните казват: има дузпа, други - не, няма, контактът не е достатъчен. За едно и също нещо.

Същата работа като с мача от Шампионската лига “Реал” (Мадрид) - “Ювентус”, когато “лос меренгес” се спасиха с доста дискусионна дузпа в края. И до днес стои въпросът: имаше ли дузпа или не? Там нямаше VAR, който да обвиним. А ако имаше, какво щеше да отсъди реферът Майкъл Оливър? И в двата случая отнася “благословии”. 

С или бeз VAR дискусиите остават.

Но видеото помага. Най-пресният пример е от мача Германия - Южна Корея. В 90-ата минута азиатците вкараха гол, но страничният съдия вдигна флага - засада. Благодарение на видеоасистента видяхме, че засада няма, защото топката отива в Йон Вон Ким не от негов съотборник, а от Тони Кроос.

Ако нямаше VAR, голът нямаше да бъде зачетен. А в следващите 6 минути от добавеното време Германия можеше да вкара гол, който да я класира. Не като да не се е случвало.

Нещо като прогнози

VAR няма да бъде пратена в склада. Технологията ще продължи да се използва в Италия и Германия, а от лятото и в Ла Лига на Испания. Тук е мястото да припомним нещо. ФИФА и УЕФА имат различни визии за развитието на съдийството. И доста спорят.

ФИФА залага на технологиите, а УЕФА - на това да има повече съдии не в стаичка с екрани, а на терена. Това е причината европейската централа още да не иска VAR за турнирите, а да разчита на съдии на аутлиниите, каквито пък няма на Мондиала.

При това положение всеки може да си отговори на въпроса дали технологията ще отпадне за Катар 2022.

VAR обаче трябва да претърпи промени, за да стане по-ефективна. В тениса, волейбола и американския футбол имаш право на определен брой обжалвания на решение за сет, гейм и полувреме. Може ли да стане така и във футбола, и за добро ли ще е това?

В щатския футбол, който също е контактен, някои ситуации (като например тъчдаун) се разглеждат абсолютно задължително. Разбира се, това е друга игра и в друга култура, като всяко прекъсване се използва за реклами. Не искаме това и с “нашия” футбол, нали?

С навлизането на VAR обаче рано или късно ще се стигне до по-кардинални промени на правилата - за контактите, играта с ръка… За да се върви към уеднаквяване на критериите.

Ще убие ли видеото футболната игра?

Лично аз повече се притеснявам за други процеси във футбола. Най-големият бич днес е “черното тото”. Допингът също, макар да считат някои, че футболът е чист от стимуланти, само слабите и неизвестните го приемат. Навлизането на гигантските пари за трансфери, заплати и комисиони на агенти също не вещае добро бъдеще. Всички тези неща съсипват любимата игра доста повече.

А ако не знаете, VAR възникна преди много години в България, въведе я Сашо Диков по времето си в Канал 3.

“Асене, VAR-ни”.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията