Представители на неправителствени организации и адвокати от България са били изслушани от Комисията по петициите и жалбите в Европейския парламент по поданени от тях три петиции срещу "противоевропейския, нарушаващ Директива 93/13 на ЕС, престъпен начин, по който българските граждани и бизнес биват съдени от банките и другите "аристократи" на Темида по бърз, феодален начин". Това съобщиха на пресконференция днес трима адвокати - Десислава Филипова, Камен Добрев и Веска Волева.

Те от години настояват да отпадне чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс, който дава възможност на банките да съдят бързо длъжниците. В жалбата си пред ЕК адвокат Филипова посочва, че чл. 417 от ГПК и принудителното изпълнение е нарушение на правото на ЕС". Адвокатите са единодушни, че съпротивата в България срещу отпадането на този текст е огромна и на високо ниво - и в законодателната, и в изпълнителната власт.

Според адвокат Филипова "шансовете за отмяна на този криминален ред са огромни, тъй като представителят на Европейската комисия заяви, че Комисията е отхвърлила позицията на България за липса на нарушения след разследването на Комисията" по подадената от нея жалба през 2014 г.

"Идва краят на банковото робство! Нашите политици, които са на хранилка на банките, ще бъдат принудени от ЕС да спрат да готвят комфортно законодателство за ограбване на хората", заяви Филипова след изслушването в Европарламента.

След изслушването е станало ясно, че Комисията по петициите ще изчака развитието на жалбата пред Европейската комисия.

Според адвокат Веска Волева българското законодателство създава привилегирован режим за банките, а се потъпкват човешки права.

"Правото на Европейския съюз забранява разпореждането с имущество, както е в случая с чл. 417, докато не приключи един нормален съдебен процес. В нашето право срокът на оспорване е твърде кратък - 2 седмици. Адресирахме този проблем, както и другите, свързани с частните съдебни изпълнители, пред Европейския парламент", обясни адвокат Филипова.

Адвокат Камен Добрев постави въпроса за неефективния, според него, контрол върху частните съдебни изпълнители (ЧСИ), осъществяван от инспектората към Министерството на правосъдието. Добрев заяви, че банките си избират точно определени ЧСИ, с които да работят, и даде пример, че в момента в София един частен съдебен изпълнител продава три сгради, сред които зала "Универсиада", недостроената сграда на НАП и др., за 45 милиона лева (става въпрос за Стоян Якимов - бел.р.). Адвокатът съобщи, че за периода 2009-2013 г. средно със 150% е нараснала натовареността на частните съдебни изпълнители.

През 2012 г. бившият вече омбудсман Константин Пенчев сезира Конституционния съд (КС) с искане за установяване на противоконституционност на чл. 417, т. 2 от ГПК.  С решение №12 от 2 октомври 2012 г. КС единодушно отхвърли искането на омбудсмана за обявяване на чл. 417, т.2 от ГПК за противоконституционен, потвърждавайки, че привилегированата процедура на банките да събират вземанията си не противоречи на конституцията. 

Чл. 417 от ГПК: Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;

5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

8. акт за начет;

9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.