Ad Config - Website header

 

Article_top

Не са тайна апетитите на бизнеса към курортните дестинации в България. Те са напълно нормални. Изкривени през нашата действителност обаче, придобиват доста уродлив вид, главно заради завземането на тази територия от "тъмни сили". И за това способства и българското законодателство.

Не си мислете, че хаосът и административният произвол в законодателството, свързано с устройственото планиране, не ви касае. Това е проблем, който оказва влияние за десетилетия напред, а решаването му, когато го осъзнаем, ще коства още десетки години лишения за покриване на загубите от злоумишлените действия на шепа хора.

Законът, на който е предоставено да "урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България", е Законът за устройство на територията (ЗУТ). Това е специалният закон в тази област и другите закони не могат да му противоречат. Влязъл в сила на 31 март 2001 г., той е наследник на поредица закони и други нормативни актове, започнали да уреждат устройственото планиране и строителството в България още в края на 19-ти век. Добър или лош, спазван или не, това беше единствената норма до скоро и беше някаква преграда пред нездрави апетити.

Скрита лимонка

На "силните на деня", обаче, не беше достатъчно да се "прецеждат през ситото на нормите" на ЗУТ, колкото и рехави да са те в някои отношения. Започнаха своеволни и непозволени тълкувания от правоприлагащите органи. Законодателят, от друга страна, угаждаше на централната изпълнителна власт и приемаше какви ли не норми и по какъв ли не начин.

В крайна сметка, "бъркането" в законодателството, се услади на "тъмните сили" и те решиха да разкъсат ситото, през което се процеждаха. В резултат на това беше приет, а на 1 януари 2008 г. влезе в сила, Законът за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Облечен в красиви фрази и показващ голям пестник на нарушителите, всъщност се оказа, че в големия пестник, е скрита лимонка, която може да направи на пух и прах природата, публичната собственост и правата на гражданите и гостите на Република България.

Това се случи, защото вече не се знае кой закон урежда обществените отношения в областта на устройственото планиране. Въпреки категоричния текст на закона, който урежда създаването на нормативните актове - Законът за нормативните актове (ЗНА), че "обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен", на ЗУЧК бяха вменени на първо място "условията и реда за определяне на териториалния обхват на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна ивица, изискванията, правилата и нормативите за тяхното устройство, ползване, застрояване и опазване". Т.е. ЗУТ за крайбрежната плажна ивица. Да, обаче, действието на ЗУТ не е ограничено на териториален признак.

Нова брънка

Това, като че ли, не беше достатъчно, защото се оказа, че въпреки разнобоя в законодателството, много администрации се съобразяват с целите на закона и желаещите да го заобиколят, срещат някои трудности. Тогава изневиделица се появи нова администрация, на която бяха предоставени функции по устройство на територията за крайбрежната плажна ивица - това е Министерството на туризма. Ни в клин, ни в ръкав, въпреки липсата на административен капацитет (или точно поради тази причина), на тази институция беше вменена една, чисто формална функция по завземането на изключителната държавна собственост - подаване на заявление. 

Тази институция, трябваше да се грижи и за преместваемите обекти. Обаче, забележете, министърът на туризма проверява преместваемите обекти по плажовете, но няма възможността да предприеме действия, ако това се окаже незаконно строителство. Преди изменението на ЗУЧК, поне проеверките се осъществяваха от ДНСК, които са компетентния орган да се борят с незаконното строителство. Стигна се до абсурда, министър Ангелкова да проверява леенето на първа плоча на варненския плаж. Проблемът е, че на фактически некомпетентни служители, се вменяват компетентности с нормативен акт.

За огромния скандал с погазването на Конституцията на Република България на плажа за природосъобразен туризъм "Корал", ще спомена само, че на министъра на туризма е вменено задължението да заяви кои са границите на изключителната държавна собственост. Този факт е установен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), чрез Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и чрез съответната Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) и се заявява, забележете, пред СГКК, структура на АГКК, подчинена на МРРБ. Вклиняването на МТ изглежда нелогично, ако се водим от постулатите на правовата държава. То, обаче, е твърде логично, на фона на случващото се в България. Толкова много случайности на едно място не се събират. Природата не го допуска.

Добри намерения

Апропо, няма да се учудя, ако заявлението, което миналата година е подала Министър Ангелкова, за отразяване на "всички морски плажове, разположени на територията на област Бургас", е оставена без движение от Началника на СГКК - Бургас, поради това, че не са конкретизирани точно и по отделно обектите на заявлението.

Най-доброто тепърва предстои. Неотдавна, съществено се промени Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). Тази промяна остана някак си далеч от полезрението на мястото, където се кове политиката - София, защото би трябвало да даде само някои технически характеристики на строителството в Черно море и река Дунав (както беше и със ЗУЧК). И това е заложено в този закон - той не се занимава с устройство на територията.

Не това се случи, обаче. На практика в ЗМПВВППРБ, се появиха текстове, уреждащи устройственото планиране на Черно море. Отново се вмениха задължения на фактически некомпетентни органи да решават въпроси, по които станаха компетентни по силата на нормативен акт.

Така, отново едни добри намерения за съхраняване на Българската територия и природа, ще се окажат средство за нечестно забогатяване, чрез диво експлоатиране на публичните природни ресурси от шепа хора.

Какво е решението:

Установяване на принципите на правото, при законотворчеството.

Нека, на първо време, устройственото планиране да отиде там, където му е мястото - в Закона за устройство на територията, както е заложено първоначално и да се наложи ефективен контрол върху изпълнителната власт за спазване на закона.

*Инж. Йоан Каратерзиян е председател на управителния съвет на НПО Сдружение "Камара на геодезистите в България". Текстът е публикуван в сайта на сдружението, което излезе с няколко позиции по казуса с екоплаж "Корал". Клуб Z го препубликува с някои малки съкращения. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

 

Не са тайна апетитите на бизнеса към курортните дестинации в България. Те са напълно нормални. Изкривени през нашата действителност обаче, придобиват доста уродлив вид, главно заради завземането на тази територия от "тъмни сили". И за това способства и българското законодателство.

Не си мислете, че хаосът и административният произвол в законодателството, свързано с устройственото планиране, не ви касае. Това е проблем, който оказва влияние за десетилетия напред, а решаването му, когато го осъзнаем, ще коства още десетки години лишения за покриване на загубите от злоумишлените действия на шепа хора.

Законът, на който е предоставено да "урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България", е Законът за устройство на територията (ЗУТ). Това е специалният закон в тази област и другите закони не могат да му противоречат. Влязъл в сила на 31 март 2001 г., той е наследник на поредица закони и други нормативни актове, започнали да уреждат устройственото планиране и строителството в България още в края на 19-ти век. Добър или лош, спазван или не, това беше единствената норма до скоро и беше някаква преграда пред нездрави апетити.

Скрита лимонка

На "силните на деня", обаче, не беше достатъчно да се "прецеждат през ситото на нормите" на ЗУТ, колкото и рехави да са те в някои отношения. Започнаха своеволни и непозволени тълкувания от правоприлагащите органи. Законодателят, от друга страна, угаждаше на централната изпълнителна власт и приемаше какви ли не норми и по какъв ли не начин.

В крайна сметка, "бъркането" в законодателството, се услади на "тъмните сили" и те решиха да разкъсат ситото, през което се процеждаха. В резултат на това беше приет, а на 1 януари 2008 г. влезе в сила, Законът за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Облечен в красиви фрази и показващ голям пестник на нарушителите, всъщност се оказа, че в големия пестник, е скрита лимонка, която може да направи на пух и прах природата, публичната собственост и правата на гражданите и гостите на Република България.

Това се случи, защото вече не се знае кой закон урежда обществените отношения в областта на устройственото планиране. Въпреки категоричния текст на закона, който урежда създаването на нормативните актове - Законът за нормативните актове (ЗНА), че "обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен", на ЗУЧК бяха вменени на първо място "условията и реда за определяне на териториалния обхват на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна ивица, изискванията, правилата и нормативите за тяхното устройство, ползване, застрояване и опазване". Т.е. ЗУТ за крайбрежната плажна ивица. Да, обаче, действието на ЗУТ не е ограничено на териториален признак.

Нова брънка

Това, като че ли, не беше достатъчно, защото се оказа, че въпреки разнобоя в законодателството, много администрации се съобразяват с целите на закона и желаещите да го заобиколят, срещат някои трудности. Тогава изневиделица се появи нова администрация, на която бяха предоставени функции по устройство на територията за крайбрежната плажна ивица - това е Министерството на туризма. Ни в клин, ни в ръкав, въпреки липсата на административен капацитет (или точно поради тази причина), на тази институция беше вменена една, чисто формална функция по завземането на изключителната държавна собственост - подаване на заявление. 

Тази институция, трябваше да се грижи и за преместваемите обекти. Обаче, забележете, министърът на туризма проверява преместваемите обекти по плажовете, но няма възможността да предприеме действия, ако това се окаже незаконно строителство. Преди изменението на ЗУЧК, поне проеверките се осъществяваха от ДНСК, които са компетентния орган да се борят с незаконното строителство. Стигна се до абсурда, министър Ангелкова да проверява леенето на първа плоча на варненския плаж. Проблемът е, че на фактически некомпетентни служители, се вменяват компетентности с нормативен акт.

За огромния скандал с погазването на Конституцията на Република България на плажа за природосъобразен туризъм "Корал", ще спомена само, че на министъра на туризма е вменено задължението да заяви кои са границите на изключителната държавна собственост. Този факт е установен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), чрез Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и чрез съответната Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) и се заявява, забележете, пред СГКК, структура на АГКК, подчинена на МРРБ. Вклиняването на МТ изглежда нелогично, ако се водим от постулатите на правовата държава. То, обаче, е твърде логично, на фона на случващото се в България. Толкова много случайности на едно място не се събират. Природата не го допуска.

Добри намерения

Апропо, няма да се учудя, ако заявлението, което миналата година е подала Министър Ангелкова, за отразяване на "всички морски плажове, разположени на територията на област Бургас", е оставена без движение от Началника на СГКК - Бургас, поради това, че не са конкретизирани точно и по отделно обектите на заявлението.

Най-доброто тепърва предстои. Неотдавна, съществено се промени Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). Тази промяна остана някак си далеч от полезрението на мястото, където се кове политиката - София, защото би трябвало да даде само някои технически характеристики на строителството в Черно море и река Дунав (както беше и със ЗУЧК). И това е заложено в този закон - той не се занимава с устройство на територията.

Не това се случи, обаче. На практика в ЗМПВВППРБ, се появиха текстове, уреждащи устройственото планиране на Черно море. Отново се вмениха задължения на фактически некомпетентни органи да решават въпроси, по които станаха компетентни по силата на нормативен акт.

Така, отново едни добри намерения за съхраняване на Българската територия и природа, ще се окажат средство за нечестно забогатяване, чрез диво експлоатиране на публичните природни ресурси от шепа хора.

Какво е решението:

Установяване на принципите на правото, при законотворчеството.

Нека, на първо време, устройственото планиране да отиде там, където му е мястото - в Закона за устройство на територията, както е заложено първоначално и да се наложи ефективен контрол върху изпълнителната власт за спазване на закона.

*Инж. Йоан Каратерзиян е председател на управителния съвет на НПО Сдружение "Камара на геодезистите в България". Текстът е публикуван в сайта на сдружението, което излезе с няколко позиции по казуса с екоплаж "Корал". Клуб Z го препубликува с някои малки съкращения. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията