Ad Config - Website header

 

Article_top

Преди няколко дни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) публикува секторния си анализ за медийния пазар у нас, който й бе възложен като задача от Министерския съвет. Целта е регулация в бранша и законови изменения, които лансира през февруари лично премиерът Бойко Борисов. От документа става ясно, че проблемите в гилдията не са никак малко - от сив сектор, през концентрация на разпространението, до "търговски диктат" на най-големите телевизии. 

Проблемите в медийния сектор са изключително много. Като започнем от това, че дори няма дефиниция за медиен пазар, уредена в специален закон. Понятието що е то "медийна услуга" е формулирано в закона, по който се произвеждат изборите (Изборен кодекс) и то само защото медиите играят важна роля в предизборните кампании. В Закона за радиото и телевизията пък логично са дефинирани само понятията "телевизионен пазар" и "радиопазар".

Проблеми има и по отношение на кабелните оператори. Става въпрос за наличието на сив сектор - проблем, адресиран многократно до парламента и кабинета. "Сив сектор се формира поради невярно деклариране на абонати от страна на платформените оператори, както и неразрешено (пиратско) разпространение на телевизионни програми", посочва КЗК. Масово кабелни оператори не подават верни данни за броя на своите абонати и съответно - за реализираните от тях приходи или са преминали изцяло в сивия сектор. Като резултат нито публичният регистър на КРС, който отразява декларираните данни от операторите за броя на абонатите на платформените оператори, нито годишният доклад на КРС съответстват на реалното положение на пазара.

От сивия сектор при "кабеларките" се оплакват още най-големите телевизии, както и FOX. 

Търговски диктат

Отчита се и старият и вече установен проблем с монопола на двете най-гледани търговски телевизии - бТВ и Нова тв. 

"През последната година-две се наблюдава масово прекратяване на договори на двама от най-големите доставчици на телевизионно съдържание – БТВ и Нова ТВ и силовото налагане от тяхна страна на договори и цени", посочват от КЗК.

Говори се за "упражняван от бТВ и Нова тв търговски диктат над кабелните оператори по отношение на цени, пакетиране, брой абонати и мониторинг".

"бТВ и Нова изискват и налагат операторите да включват програмите им в своя основен пакет (пакетът от програми, който се приема от всички абонати на оператора и за който трябва да се абонират всички абонати преди да могат да получат каквито и да е други пакети или платени опции); налагат силово приемането на всичките им програми, без право на избор от страна на абоната; отказват да подпишат договор само за определени програми, които са най-предпочитани от потребителите", сочи докладът.

Кой как си мери успеха

По мнение на Българската асоциация на рекламодателите (БАР) тенденцията в развитието на пазара на аудио-визуални услуги (по-специално телевизия) е в посока намаляване на доверието в телевизиите, за сметка на онлайн рекламата, която макар и да остава в значително по-малък обем, бележи ръст. Отчасти това се дължи дължи на използването на двете отделни пийпълметрични системи за измерване на зрителската аудитория (едната прилагана от "Нилсен Адмосфер България" ЕАД, а другата - от "Гарб Аудиенс Межърмент България" АД), които често предоставят съществено различаващи се данни за достигане до целевите публики

Доверието в печатните издания също намалява, в резултат на липсата на независимо генерирани данни за тиражи и дистрибуция. Липсата на Одитно бюро по тиражите води до това, че единствените данни за тираж са тези, предоставени от самите издатели, а такива данни трудно могат да бъдат проверени и верифицирани. 

Властта си купува спокойствие

Документът на КЗК отчита и мнението на Съюза на издателите в България (член на който е и Клуб Z). СИБ засяга и въпроса с държавното финансиране. Тенденциите в медийния бизнес и рекламата по света ясно показват, че особено на малки пазари като България медиите нямат обективна възможност за постигане на устойчив бизнес модел. Както е отбелязано и в последния доклад на "Репортери без граници", концентрирайки комуникационните бюджети по европейските програми само към контролирани от властта медии, правителството си купува спокойствие.

"Разпределянето на суми от еврофондовете към определени медии е съпроводено с пълна липса на прозрачност. Така се гарантира благосклонното отразяване на дейността на правителството и прикриването на скандали", отбелязват от организацията.

Според оценки на СИБ, на 26-годишна база парите по тези програми значително надвишават рекламните приходи на всички издатели, взети заедно.

Като цяло, всички медии се обявяват "за" прозрачност на пазара.

"Темата за собствеността има пряка връзка с регулацията, цензурата и манипулирането на съдържанието в определени медии или кръгове от медии. Така се стига до негативни явления и тенденции като корпоративна журналистика и медии – бухалки, които се използват за саморазправа с политически опоненти или бизнес конкуренти на собствениците", посочват и от СБЖ.

А от СИБ обръщат внимание, че в някои случаи номиналният собственик на една медия е различен от реалния, както и, че има случаи, в които медии (печатни, електронни и онлайн издания) попадат под контрола на скрита фигура (или структура).

Загубени по веригата

Ето какво казват пред КЗК и още няколко издателски групи:

"Спортал.бг" АД отчита, че през периода 2016 – 2017 г. пазарът на интернет реклама в България се характеризира с една основна тенденция - доминиране на пакетни сделки за телевизионна и интернет реклама. "Рекламодателите са принудени да купуват реклама в интернет медиите на тези групи, за да получат по-добри условия за телевизионна реклама".

"Сега" ЕАД: По отношение на концентрацията в разпространителския бизнес дружеството сочи, че теоретично всички печатни издания би трябвало да се разпространяват на територията на цялата страна, но на практика това не се случва, като информацията защо е така се губи по веригата дистрибутори на едро - дистрибутори на дребно - пунктове за продажба. Сочи се, че едни и същи статии и ПР материали се появяват по един и същи начин в един и същи ден в различни медии, без ясно да са обозначени като платени, което е признак за обвързаност, тъй като основен принцип в медийния бизнес е уникалност и оригиналност на информацията, която обвързаност според "Сега" би могло да е индикация за концентрация.

"Блиц" ООД, която освен едноименния сайт, издава и националните седмичници "Доктор", "Над 55" и "Шоу", посочила: Дружеството счита, че тъй като на пазара на печатни издания много малки фирми са изкупени от по-големи разпространители, към момента съществува монопол в разпространението на печатните издания.

"Разпространение на печата" АД. Акционерният капитал е разпределен между акционерите по следния начин: 94,24% е собственост на "Табак Маркет" АД (със старо име "Булгартабак трейдинг" и собственик "Булгартабак" - собственик на обектите "Lafka"), 5,76% е собственост на отделни физически лица. И "Разпространение", и "Табак" посочват, че не им е известно по какъв начин се уреждат отношенията между дистрибутори и издатели при извършване на дейността по разпространение на печатни издания, доколкото дружествата не са страна по сключени с издатели договори за разпространение на печатни издания. Допълват, че разпространението на печатни издания не е регулирана по специфичен начин от държавните органи дейност.

Концентрация при разпространението

СИБ посочва, че делът на абонаментите е под 20% от всички продажби. При ръчните продажби над 60% от разпространението се осъществява от "Табак Маркет", чиято разпространителска мрежа е най-голямата в страната и няма алтернатива. Според СИБ доминиращата роля на "Табак Маркет" и агресивното завземане на публични търговски площи в цялата страна, на практика прави невъзможно участието на по-малки разпространителски фирми. 

"Ел Ес Травъл Ритейл България" ЕООД отбелязва, че нормативната уредба на Република България към настоящия момент не съдържа разпоредби, отнасящи се до регулация на разпространяване на печатни издания. Не е установен лицензионен режим или изисквания, които трябва да бъдат покрити за извършване на тази дейност. 

В заключение КЗК посочва, че има концентрация на услугата, но и няма пречка за поява на нови играчи на пазара.

"Във връзка с разгледаните особености на пазара на разпространение на печатни издания, Комисията прави заключение, че същият не е нормативно регулиран, като не е установен лицензионен режим или изисквания, които следва да бъдат покрити за осъществяването на дейността. За разглеждания период е характерна концентрация на услугите за доставка и разпространение на печатни издания в по-малко на брой фирми... В заключение, Комисията намира, че на пазара за разпространение на печатни издания не са налице непреодолими бариери за навлизане на нови участници и разрастване на съществуващите."

Препоръки

На база на този секторен анализ КЗК отправя някои препоръки:

- единна метрика за измерване на аудиторията;

- борба със сивия сектор;

- създаването на регистър, съдържащ информация относно крайните собственици на всички медии – тв, радио, печатни издания, онлайн новинарски издания, както и относно крайните собственици на разпространителите (дистрибуторите) на съответния вид медийно съдържание;

- всички допълнителни финансирания (извън установения начин на финансиране и/или бизнес модел) на участници на съответните пазари с публични средства, в т.ч. целеви средства по програми следва да се извършва при ясни правила, прозрачни, недискриминационни условия.

"Предвид гореизложеното, Комисията счита за необходимо да препоръча на компетентните държавни органи и на действащите браншови организации в сектора започване на задълбочена дискусия, целяща въвеждане на подходящи мерки, законодателни или под формата на саморегулация, с които да се преодолеят проблемите, съществуващи в сектора, и да се стимулира нормалната конкуренция", посочват в заключение от Комисията.

 
Снимка Клуб Z

Преди няколко дни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) публикува секторния си анализ за медийния пазар у нас, който й бе възложен като задача от Министерския съвет. Целта е регулация в бранша и законови изменения, които лансира през февруари лично премиерът Бойко Борисов. От документа става ясно, че проблемите в гилдията не са никак малко - от сив сектор, през концентрация на разпространението, до "търговски диктат" на най-големите телевизии. 

Проблемите в медийния сектор са изключително много. Като започнем от това, че дори няма дефиниция за медиен пазар, уредена в специален закон. Понятието що е то "медийна услуга" е формулирано в закона, по който се произвеждат изборите (Изборен кодекс) и то само защото медиите играят важна роля в предизборните кампании. В Закона за радиото и телевизията пък логично са дефинирани само понятията "телевизионен пазар" и "радиопазар".

Проблеми има и по отношение на кабелните оператори. Става въпрос за наличието на сив сектор - проблем, адресиран многократно до парламента и кабинета. "Сив сектор се формира поради невярно деклариране на абонати от страна на платформените оператори, както и неразрешено (пиратско) разпространение на телевизионни програми", посочва КЗК. Масово кабелни оператори не подават верни данни за броя на своите абонати и съответно - за реализираните от тях приходи или са преминали изцяло в сивия сектор. Като резултат нито публичният регистър на КРС, който отразява декларираните данни от операторите за броя на абонатите на платформените оператори, нито годишният доклад на КРС съответстват на реалното положение на пазара.

От сивия сектор при "кабеларките" се оплакват още най-големите телевизии, както и FOX. 

Търговски диктат

Отчита се и старият и вече установен проблем с монопола на двете най-гледани търговски телевизии - бТВ и Нова тв. 

"През последната година-две се наблюдава масово прекратяване на договори на двама от най-големите доставчици на телевизионно съдържание – БТВ и Нова ТВ и силовото налагане от тяхна страна на договори и цени", посочват от КЗК.

Говори се за "упражняван от бТВ и Нова тв търговски диктат над кабелните оператори по отношение на цени, пакетиране, брой абонати и мониторинг".

"бТВ и Нова изискват и налагат операторите да включват програмите им в своя основен пакет (пакетът от програми, който се приема от всички абонати на оператора и за който трябва да се абонират всички абонати преди да могат да получат каквито и да е други пакети или платени опции); налагат силово приемането на всичките им програми, без право на избор от страна на абоната; отказват да подпишат договор само за определени програми, които са най-предпочитани от потребителите", сочи докладът.

Кой как си мери успеха

По мнение на Българската асоциация на рекламодателите (БАР) тенденцията в развитието на пазара на аудио-визуални услуги (по-специално телевизия) е в посока намаляване на доверието в телевизиите, за сметка на онлайн рекламата, която макар и да остава в значително по-малък обем, бележи ръст. Отчасти това се дължи дължи на използването на двете отделни пийпълметрични системи за измерване на зрителската аудитория (едната прилагана от "Нилсен Адмосфер България" ЕАД, а другата - от "Гарб Аудиенс Межърмент България" АД), които често предоставят съществено различаващи се данни за достигане до целевите публики

Доверието в печатните издания също намалява, в резултат на липсата на независимо генерирани данни за тиражи и дистрибуция. Липсата на Одитно бюро по тиражите води до това, че единствените данни за тираж са тези, предоставени от самите издатели, а такива данни трудно могат да бъдат проверени и верифицирани. 

Властта си купува спокойствие

Документът на КЗК отчита и мнението на Съюза на издателите в България (член на който е и Клуб Z). СИБ засяга и въпроса с държавното финансиране. Тенденциите в медийния бизнес и рекламата по света ясно показват, че особено на малки пазари като България медиите нямат обективна възможност за постигане на устойчив бизнес модел. Както е отбелязано и в последния доклад на "Репортери без граници", концентрирайки комуникационните бюджети по европейските програми само към контролирани от властта медии, правителството си купува спокойствие.

"Разпределянето на суми от еврофондовете към определени медии е съпроводено с пълна липса на прозрачност. Така се гарантира благосклонното отразяване на дейността на правителството и прикриването на скандали", отбелязват от организацията.

Според оценки на СИБ, на 26-годишна база парите по тези програми значително надвишават рекламните приходи на всички издатели, взети заедно.

Като цяло, всички медии се обявяват "за" прозрачност на пазара.

"Темата за собствеността има пряка връзка с регулацията, цензурата и манипулирането на съдържанието в определени медии или кръгове от медии. Така се стига до негативни явления и тенденции като корпоративна журналистика и медии – бухалки, които се използват за саморазправа с политически опоненти или бизнес конкуренти на собствениците", посочват и от СБЖ.

А от СИБ обръщат внимание, че в някои случаи номиналният собственик на една медия е различен от реалния, както и, че има случаи, в които медии (печатни, електронни и онлайн издания) попадат под контрола на скрита фигура (или структура).

Загубени по веригата

Ето какво казват пред КЗК и още няколко издателски групи:

"Спортал.бг" АД отчита, че през периода 2016 – 2017 г. пазарът на интернет реклама в България се характеризира с една основна тенденция - доминиране на пакетни сделки за телевизионна и интернет реклама. "Рекламодателите са принудени да купуват реклама в интернет медиите на тези групи, за да получат по-добри условия за телевизионна реклама".

"Сега" ЕАД: По отношение на концентрацията в разпространителския бизнес дружеството сочи, че теоретично всички печатни издания би трябвало да се разпространяват на територията на цялата страна, но на практика това не се случва, като информацията защо е така се губи по веригата дистрибутори на едро - дистрибутори на дребно - пунктове за продажба. Сочи се, че едни и същи статии и ПР материали се появяват по един и същи начин в един и същи ден в различни медии, без ясно да са обозначени като платени, което е признак за обвързаност, тъй като основен принцип в медийния бизнес е уникалност и оригиналност на информацията, която обвързаност според "Сега" би могло да е индикация за концентрация.

"Блиц" ООД, която освен едноименния сайт, издава и националните седмичници "Доктор", "Над 55" и "Шоу", посочила: Дружеството счита, че тъй като на пазара на печатни издания много малки фирми са изкупени от по-големи разпространители, към момента съществува монопол в разпространението на печатните издания.

"Разпространение на печата" АД. Акционерният капитал е разпределен между акционерите по следния начин: 94,24% е собственост на "Табак Маркет" АД (със старо име "Булгартабак трейдинг" и собственик "Булгартабак" - собственик на обектите "Lafka"), 5,76% е собственост на отделни физически лица. И "Разпространение", и "Табак" посочват, че не им е известно по какъв начин се уреждат отношенията между дистрибутори и издатели при извършване на дейността по разпространение на печатни издания, доколкото дружествата не са страна по сключени с издатели договори за разпространение на печатни издания. Допълват, че разпространението на печатни издания не е регулирана по специфичен начин от държавните органи дейност.

Концентрация при разпространението

СИБ посочва, че делът на абонаментите е под 20% от всички продажби. При ръчните продажби над 60% от разпространението се осъществява от "Табак Маркет", чиято разпространителска мрежа е най-голямата в страната и няма алтернатива. Според СИБ доминиращата роля на "Табак Маркет" и агресивното завземане на публични търговски площи в цялата страна, на практика прави невъзможно участието на по-малки разпространителски фирми. 

"Ел Ес Травъл Ритейл България" ЕООД отбелязва, че нормативната уредба на Република България към настоящия момент не съдържа разпоредби, отнасящи се до регулация на разпространяване на печатни издания. Не е установен лицензионен режим или изисквания, които трябва да бъдат покрити за извършване на тази дейност. 

В заключение КЗК посочва, че има концентрация на услугата, но и няма пречка за поява на нови играчи на пазара.

"Във връзка с разгледаните особености на пазара на разпространение на печатни издания, Комисията прави заключение, че същият не е нормативно регулиран, като не е установен лицензионен режим или изисквания, които следва да бъдат покрити за осъществяването на дейността. За разглеждания период е характерна концентрация на услугите за доставка и разпространение на печатни издания в по-малко на брой фирми... В заключение, Комисията намира, че на пазара за разпространение на печатни издания не са налице непреодолими бариери за навлизане на нови участници и разрастване на съществуващите."

Препоръки

На база на този секторен анализ КЗК отправя някои препоръки:

- единна метрика за измерване на аудиторията;

- борба със сивия сектор;

- създаването на регистър, съдържащ информация относно крайните собственици на всички медии – тв, радио, печатни издания, онлайн новинарски издания, както и относно крайните собственици на разпространителите (дистрибуторите) на съответния вид медийно съдържание;

- всички допълнителни финансирания (извън установения начин на финансиране и/или бизнес модел) на участници на съответните пазари с публични средства, в т.ч. целеви средства по програми следва да се извършва при ясни правила, прозрачни, недискриминационни условия.

"Предвид гореизложеното, Комисията счита за необходимо да препоръча на компетентните държавни органи и на действащите браншови организации в сектора започване на задълбочена дискусия, целяща въвеждане на подходящи мерки, законодателни или под формата на саморегулация, с които да се преодолеят проблемите, съществуващи в сектора, и да се стимулира нормалната конкуренция", посочват в заключение от Комисията.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията