Въоръжен с монета, 96-годишният Стоян Стоименов от малко селце близо до София търка и опитва своя късмет върху един лотариен билет. "Казвам си: Ще спечеля отново. Не е много сигурно, но кой знае?!", казва той.

Стоименов е един от хилядите в България, обхванати от лудостта да търкат билетчета, завладяла най-бедната държава в ЕС в последните години, като някои вече се тревожат от опасно пристрастяване.

През февруари Стоименов печели 5000 лева (2500 евро) - сума, която надвишава близо 25-пъти месечната му пенсия, и я разпределил между своите деца, внуци и правнуци. Те му благодарили, като му купили повече лотарийни билети за 96-тия му рожден ден на 6 май.

В малкото кафене, където Стоименов е спечелил своята награда, масите са пълни с играчи като него. Продала съм повече лотарийни билети от каквото и да е друго, казва момичето зад бара.

Критиците твърдят, че законът не е успял да се справи с бума на хазартните игри, като дори децата могат да участват без възрастови ограничения.

"Играя от време на време, но в моя клас има момче, което не прави нищо друго, освен да си купува билети", казва 10-годишният Денислав, докато купува билет с два лева - дневните, дадени му, за да си купи нещо за обяд.

Според експертно проучване, поръчано от правителствена институция през юли 2016 г. в Северозападна България - най-бедният регион в ЕС - 10% от учениците в гимназията купуват билети всеки ден и 11% ги купуват веднъж седмично.

Аларма за "епидемия" 

Според прогноза на финансовия седмичник "Капитал" през 2017 г. в страната с по-малко от 7 милиона население са продадени 100 милиона билета. Проучване на "Галъп" от април показва, че 57% от българите участват в някаква форма на хазарт. България е смятана от експертите за втората по големина хазартна индустрия в ЕС зад Малта.

За особено доходоносния хазартен бизнес допринася и факът, че индустрията се радва на по-ниски данъчни ставки, отколкото например тютюневите изделия. А България е единствената страна от ЕС, където законът не изисква лотариите да даряват определена част от печалбата си за добри каузи. (Тук авторите грешат - изисква, но сумите са незначителни. Бел. р.)

Някои политици настояват за действия, които да ограничат този бум. Цветан Цветанов, заместник-председател на управляващата партия ГЕРБ, предупреждава за "епидемия сред юноши и хора с нисък социален статус".

Пропуските в действащото законодателство са илюстрирани от правилата за реклама на хазарта. Телевизионните реклами на лотарии и билети са на практика забранени, но телевизионните оператори имат право да показват интервюта с победители, развълнувани от наградите си до 200 000 лева, и говорят за това как купуват билет всеки ден със сутрешното си кафе.

Разпространението на билети в кафенета, хранителни магазини и вестникарски щандове накара вицепремиерът Валери Симеонов да заяви, че "църквите са единственото място, където не можете да ги намерите". По-рано тази година Симеонов предложи промени в законите за хазарта, които сега очакват одобрение от парламента.

Те биха довели до забрана за обявяване на телевизионни лотарии, награди или победители, както и за забрана на продажбата на билети на малолетни и ограничаване на продажбите в специални павилиони.

"Убийство на спорта"

Но тласъкът за утежняване на законите за хазарта се натъква на някои силни противници. КРИБ, Федерацията на работодателите в България, предложи разводнена версия на промените, които биха принудили телевизиите да предупреждават за риска от пристрастяване.

КРИБ каза, че се опасява, че промените на Симеонов ще имат "тежки последици" за медиите и спортните клубове, както и за 177 000 души, заети в хазартната индустрия.

Според данните на Nielsen Admosphere хазартните компании са били най-големите рекламодатели в българските телевизии през 2017 г. Българският футболен съюз също изрази категоричната си опозиция, отразявайки факта, че клубовете получават голяма част от спонсорските си пари от онлайн платформи за залагания.

Българската футболна звезда Христо Стоичков, който се е появил в реклами за платформи за онлайн хазарт, е особено гласовит защитник на индустрията, стигайки дотам да твърди, че плановете за ограничаването й ще означават "убийството на спорта".