Не помня колко пъти досега НАТО е получавал "последния" си шанс за оцеляване. Алиансът се сблъсква непрекъснато с екзистенциални въпроси за адекватността му на съвременната действителност и намалената способност да защитава интересите на Запада. Първите подобни обвинения бяха отправени в началото на 90-те при падането на Желязната завеса.

Когато няма Съветски съюз, с когото да се конфронтира, какъв е смисълът от Алианса? Това самообвинение престана веднага щом на Балканите се разрази кървава война и се наложи НАТО да проведе една военна интервенция и да подкрепи друга.

Последваха взаимни обвинения след намесата в Ирак и Афганистан, която успя да накара всичката благосклонност на съюзниците към САЩ след атаките на 11 септември да се изпари. 

В тези и други случаи, когато НАТО е поставена под натиск да оправдае съществуването си, желанието на западните демокрации да запазят единството си гарантира оцеляването му.

Способността на САЩ и европейските им партньори да крепят единния фронт обаче ще се сблъска с най-голямото предизвикателство, когато американският президент пристигне през следващата седмица на срещата на върха на НАТО. Тръмп вече ясно даде да се разбере, че не цени особено много членството на САЩ в Алианса, демонстрирайки неособено ентусиазирана подкрепа към ключовия принцип за колективна отбрана на последната среща на върха.

За президент, чиято мантра е "Америка на първо място", е естествено да гледа на Европа с дълбоко подозрение. Белият дом вече започна търговска война с Брюксел заради това, което Тръмп смята за антиамерикански протекционизъм на Европейския съюз. И изглежда сякаш той е готов да заеме сходна позиция и към съюзниците от НАТО, които не изпълняват финансовите си задължения към Алианса. Едва няколко европейски страни харчат 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана.

Раздразнението на Вашингтон от факта, че Европа не покрива задълженията си, не е нищо ново. Администрацията на Буш редовно изразяваше разочарованието си от решението на Европа да раздува разходите за създаване на благосъстояние, вместо да инвестират в защитата на гражданите си.

Подобна бе и ситуацията с администрацията на Обама. Министърът на отбраната Робърт Гейтс предупреди Европа в прощалната си реч, че ще се сблъска с "мрачно, ако не и злокобно бъдеще", ако не бъдат увеличени харчовете за отбрана и политическата воля за развитие на отбранителни способности.

Сега и администрацията на Тръмп се съсредоточава върху този проблем, само че този път президентът е съвсем сериозен в желанието си да принуди партньорите да променят поведението си. И ако не получи, каквото иска, той изглежда напълно готов да извади САЩ от Алианса.

Без съмнение това накара председателя на Европейския съвет Доналд Туск да предупреди евопейските лидери да очакват разпадане на НАТО.

Прави впечатление, че Тръмп демонстрира повече въодушевление от предстоящата среща с руския президент Владимир Путин, отколкото от тази с колегите си от НАТО. Американският държавен глава е напълно наясно, че без американската военна мощ Европа ще бъде подложена на огромен натиск и трябва да се отбранява сама срещу актове на руска агресия.

Тръмп твърди, че 20 страни членки на НАТО не плащат справедлив дял за отбрана и миналия месец написа остри писма до няколко ключови съюзници, включитело Германия, Белгия, Норвегия и Канада, с искане да променят това. Великобритания също не е имунизирана срещу гнева на Тръмп, въпреки че правителството все още се опитва да изпълни заложената цел да отделя 2% от БВП за отбрана.

Преди месец американският министър на отбраната Джеймс Матис изрази опасения пред британските си колеги, че Лондон не може да разпростира военната си мощ зад граница. И предупреди, че ако ситуацията не се промени драстично, Франция може да измести Великобритания като най-близък европейски съюзник в случай на криза.

Като се има предвид печално известната надеждност на Париж като военен съюзник (например в Ирак, Афганистан и Балканите), изкушаващо е британците да пожелаем на САЩ bon courage (успех - б.р.) в това начинание.

Всъщност, за да запазим единството на трансатлантическия пакт, Великобритания трябва да изиграе ролята на скалата на Европа. И ако не може да го направи, НАТО наистина няма никакъв шанс да оцелее.

*Кон Кофлин е редактор по теми, свързани с отбрана, в британския в. "Телеграф". Той е световноизвестен експерт по Близкия изток и външнополитически анализатор. Коментарът му е публикуван в британския в. "Телеграф". Преводът е на Клуб Z.