Въвеждане на лустрация на две нива - проверка за "чисто минало" - липса на принадлежност към бившата Държавна сигурност и ръководните органи на комунистическата партия, както и проверка за интегритет и лоялност към демократичните ценности и принципи на кандидатите за публични длъжности - това са част от законодателни промени, които ще предложи "Демократична България". Обединението организира кръгла маса по темата. 

Предложенията включват и промени в Конституцията, които да позволят недвусмислено въвеждане на лустрационно законодателство. Освен това се предлага да отпадне давността за престъпления, извършени от комунистическия режим.

Концепцията на "Демократична България" ще е готова до няколко месеца. 

"Темата за лустрацията е от изключително значение. Това е първата политическа идея на новото обединение след неговото създаване. През годините тя беше израждана в различни посоки, с нея тежко се спекулираше, ползваше се като политически инструмент, никога комплексно този въпрос не беше решен в българското общество. Ние, като политически представител на демократичната общност, чиято основна черта е антикомунизмът, сме длъжни да предприемем всички възможни действия, за да намерим механизъм този процес да започне отново. Действащата днес българска конституция, приета от мнозинството на бившите комунисти, имаше за основна цел да предпази комунистическата номенклатура да не понесе отговорност. През годините се направи опит отговорността да бъде прехвърлена от комунистическата номенклатура само върху нейния репресивен апарат. Това беше много подло и много удобно използвано – да бъдат вадени само определени досиета и да бъде фиксирано общественото мнение върху този или онзи. А комунистическата номенклатура през цялото време беше невинна", заяви съпредседателят на извънпарламентарната коалиция и лидер на ДСБ Атанас Атанасов.

Другият съпредседаел на обединението и водач на "Да, България" Христо Иванов заяви, че "демокрацията не е алгоритъм за вземане на решения и може да бъде легитимна само, ако е инструмент за търсене на истината". По думите му темата за лустрацията и отговорът на въпроса кой държи скритата власт у нас са един и същи разговор.  

"Тази тема е темата за скритата власт. Онази власт, която една номенклатура продължава да държи като своя, да държи срещу своите граждани – беше една от най-дълбоките характеристики на репресивния тоталитарен комунистически режим. И, за съжаление, и до ден днешен продължава да бъде характеристика на нашата фасадна демокрация. Тази номенклатура никъде не си е тръгвала", заяви Иванов.

И добави, че е виждал в съдебната власт как старата номенклатура не е изпуснала и капка от контрола, който е имала преди. Според Иванов необходимо е конкретно институционално нормативно решение, пред чието намиране не трябва да бъдат поставяни ограничения:

"Ако трябва да променим конституцията, да я променим. Не може в България да може политически да се променя конституцията, за да отменяме давността за преследване на реални и нереални престъпления, свързани с приватизацията, но за лустрацията, за реформата на прокуратурата да не можем да променяме конституцията."

Участниците в кръглата маса подкрепиха и предложението за присъединяване към инициативата на няколко централноевропейски държави за създаване на независим Международен трибунал за разследване на престъпленията на комунизма. Обсъдено беше разбирането, че в публичната сфера следва да се изгради нетърпимост към всички форми на отричане на престъпленията на комунизма, включително чрез създаване на специални разпоредби, санкциониращи подобно поведение.

Кратка история на лустрацията у нас

В предишния парламент депутати от десницата, които сега са част от "Демократична България" внесоха промени в Наказателния кодекс, с които да отпадне давността за престъпленията на комунизма. Законопроектът беше приет, но след сезиране от главния прокурор Сотир Цацаров Конституционният съд отмени текстовете като противоречащи на основния закон. Именно в него са изброени случаите, в които няма давност за разследване на престъпления. 

След това от ГЕРБ започнаха да лансират идеята за промяна в конституцията, която да отмени давността за разследване на приватизационните сделки. Въпреки че тази идея някъде потъна в последните месеци, на конкретен въпрос дали щот така и така ще се ремонтира основният закон - ще бъдат ли внесени от ГЕРБ и текстове за престъпленията на комунизва - отговорът беше отрицателен.

В края на управлението на ОДС Конституционният съд отмени лустрационните текстове от Закона за администрацията, писани тогава от вицепремиера в кабинета "Костов" Веселин Методиев и приети от парламента. В самия Конституционен съд решението минава с минималното допустимо по закон мнозинство, а решаващият глас е на настоящия депутат от ГЕРБ Георги Марков - тогава конституционен съдия.

До момента всички опити за лустрационни текстове, които за стигали до Конституционния съд, са отменяни - в Закона за радиото и телевизията, в парламентарния правилник и т.н. Повечето от внесените през годините законодателни промени по темата от представители на т.нар. традиционна десница не са били приемани, а понякога изобщо не са стигали до пленарната зала. 

Единственият лустрационен текст в дейсващото законодателство е в т.нар. закон за досиетата и лустрацията засяга членовете на комисията за разкриването им.