Европейската интеграция и единство имат нов привърженик – китайския министър-председател Ли Къцян.

На среща днес в София с колегите си от 16 централно и източноевропейски държави, част от тях - членки на ЕС, част – кандидатки за членство, той заяви, че страната му държи на единна и просперираща Европа, че не се опитва да я разделя и възнамерява да спазва правилата й в търговията и инвестициите, че ще отвори пазара си за европейски стоки и инвестиции, особено за селскостопанска продукция.

„Сътрудничеството ни ще способства за единството на ЕС. Има такова схващане, че сътрудничеството „16+1“ е насочено по-скоро към разделяне на Европа. Но това е просто недоразумение“, каза Ли на съвместна пресконференция с българския си колега Бойко Борисов. „Истината е, че няма стратегическо разминаване между ЕС и Китай...Това подозрение, че се разделя Европа е погрешно“.

Ли направи и жест към домакините си, за да покаже, че думите му се превръщат в дела – той обеща страната му да изкупи 10 000 тона български тютюни, чиито производители изнемогват от непрекъснато свиващ се пазар.

Всичко това звучи прекрасно, ако го извадим от контекста му. Той обаче ни подсеща, че китайските обещания трябва да се приемат с едно наум.

Преди всичко – от София Ли говореше на Берлин и Брюксел. В понеделник той трябва да се срещне с германската канцлерка Ангела Меркел в Берлин, а на 16 и 17 юли приема председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер на поредната среща на върха ЕС-Китай в Пекин.

Главната грижа на Китай в момента не са нито българските тютюнопроизводители, нито българските жп линии и магистрали, нито проектът за АЕЦ Белене, а митата от 34 милиарда щатски долара, които американският президент Доналд Тръмп наложи миналия петък на китайския внос.

Загрижен от евентуално катастрофално свиване на основния си експортен пазар и вероятна продължителна търговска война, Китай търси алтернатива и съюзник. Последните две срещи на върха с ЕС не произведоха съвместни изявления именно заради несъгласия между партньорите по международната търговия. Днес обаче Пекин не може да си позволи същото.

Анализатори прогнозираха срив в китайския растеж и вероятна финансова криза.

От масата с 16-те си по-бедни европейски партньори днес Ли каза какво се надява да постигне с по-богатите – търговски алианс срещу политиката на Тръмп:

„Трябва да призовем за свободна търговия. Трябва да работим заедно да предотвратим забавяне на глобалното икономическо възстановяване“.

В замяна той обеща страната му да продължи да се отваря за света, да намали митата за инвеститори в нейния пазар, да не се опитва да разделя европейците, за да завладее пазара им.

„Ако Европа бъде отслабена, това би било само лоша новина за Китай, а не обратно“, каза Ли. 

Как ЕС ще отговори на тези послания, предстои да видим. Засега знаем, че въпреки американските мита върху европейската стомана и алуминий, въпреки заплахите за мита и над европейските автомобили, ЕС продължава да споделя оплакванията на САЩ от китайските ограничения върху чуждестранните инвеститори и валутните му манипулации в международната търговия.

Борисов формулира с присъщата му прямота източноевропейските основания за сътрудничество с Китай – отлив на инвестиции в последното десетилетие на кризи, недостиг на еврофинансиране за Централна и Източна Европа да догонват в развитието си по-заможната част от континента, особено при съкращенията в дългосрочния бюджет на ЕС, които се очаква да наложи „Брекзит“.

Това, което Борисов дипломатично не добави, е, че когато искат да кажат „да“ на Китай, големите в ЕС обикновено  го правят двустранно, а когато искат да му кажат „не“, използват формата на ЕС, както посочи по-рано тази седмица експертът по европейско-китайските отношения Франсоа Годман от Европейския съвет по външни отношения. От това губят малките, чието относително тегло е твърде малко, за да седнат поотделно на една маса с Пекин.

За осем години сътрудничество във формат 16+1 обаче не е осъществен нито един регионален китайски проект. Всички са на двустранна основа и главно в държави извън ЕС като например Сърбия и Черна гора. Те се състоят предимно в кредитиране, обременяващо финансите на приемащите страни, и в придобивания, а не в инвестиции в нови начинания. И днешните 18 документа, подписани в София, са двустранни.

Някои от страните в сътрудничеството, дори такива като Полша, които са в ледени отношения с Брюксел, вече губят ентусиазма си да работят с Китай заради разминаването между декларирани намерения и реални дела.

Липсата на впечатляващи икономически ползи за последните осем години поставя въпроса за политическата цена на 16+1 за участващите в него членки на ЕС. Участниците в този формат могат да бъдат уязвими като отстъпници от общи европейски политики, тъй като той е съсредоточен върху области от изключителна компетентност на съюза – като например търговията.  

Освен това 16+1 се превръща в международен формат с европейски етикет, където обаче Европа не поставя неприятните за Пекин въпроси за демокрацията, човешките права, териториалните спорове в Южнокитайско море, които са традиционни за срещите на върха.