При първия бунт против ГЕРБ се палеха хора, внезапно разбрали с каква хищна и безмилостна сила си имат работа. Днес пред очите ни умира от гладна стачка последният бунтар от класическото поколение, Николай Колев-Босия. Тогава, сметките за ток провокираха саможертвите. Днес това е разбирането, че прословутото Председателство не донесе нищо добро за гражданите, а единствено развърза ръцете на властта.

Основният (отровният) резултат от Председателството се вижда с просто око: рязко, драматично, форсирано раз-европейчване на България. Усилията на всички партии в българския парламент да откъснат страната от Европа са налице от началото на мандата „Бойко-3”. Но председателството даде допълнителна скорост, устрем и мощ на това изменническо мероприятие.

В Европа, държавите съществуват, за да обслужват общото благо и поддържат условия на сигурност, спокойствие и справедливост, та да могат гражданите да преследват своето благополучие. В България, държавата се ползва за личните цели, произтичащи от характерната за ГЕРБ (и за БСП, и за останалите в парламента) бедняшка алчност, погълнала без остатък всички останали мотивации на поведението. Институциите на държавата действат като наказателни бригади, насочени против общото благо и сигурността на гражданите, за да подпомагат управляващите в изпомпването на ресурсите, инак принадлежащи на гражданите. Всеки гражданин, във всеки момент, може да се окаже арестуван, профилактиран, респектиран или фалиран.

Загърбването на Европа и на всякакви остатъчни елементи на цивилизованост лъсна още в момента, в който ГЕРБ разкри съюзниците, които на международния терен подпомагат българските власти в разграбването на страната си. Отчаяно търсещ начин да свали защитения статут на Пирин, за да даде планината в ръцете на един отделно взет алчен индивид, министър Нено Димов (който по служебна характеристика е длъжен да пази, не да унищожава природната среда) намери следните съюзници в ЮНЕСКО: Азербайджан, Буркина Фасо, Куба, Ангола, Зимбабве, Китай и подобни. Не, да речем, Англия, Франция, Германия.

Каква е разликата?

Властта при съюзниците на ГЕРБ по казуса „Пирин” е конституирана изрично на анти-европейски основи. Държавата там е притежание на върхушката, общо благо не съществува, корупцията е правилото, а за народа остава да бъде, по думите на Бжежински, „бит по улиците от униформени агенти на властта”. В Англия и Франция не е така; в Азербайджан и Зимбабве е точно така. Затова последните две са съюзниците на ГЕРБ.

В последните дни виждаме и рязък завой по посоката на интеграция с Китай. Защо? Защото там, за разлика от ЕС, подкупите са начинът на правене на бизнес; и са огромни. Ако скоростната железница ти я прави европейска фирма (българските не умеят това), няма как да се договориш с нея да откраднеш процент от цената. Ако са китайци, това е в рамките на утвърдените правила на играта.

„Кажи ми, кои са ти приятелите, за да ти кажа, кой си ти”...

След като разкри своята природа на международната арена, където жертва благото на България заради алчността на няколко изедника, режимът на ГЕРБ очаквано разкри природата си и пред българските граждани. Съюзяването с Буркина Фасо, Куба и Ангола съвпадна по време с порой законопроекти, инициирани или подкрепени от ГЕРБ, които обслужват не благото на гражданите, а алчността на точно определени индивиди.

Знаят се имената на печелившите от проектозакона за горивата и проектозакона за задължителна Камара на превозвачите. Знаем КОЙ печели от акциза върху бездимните цигари и КОЙ прокара медиен закон, благославящ медийния МУ монопол. Можем да обиколим вододайните зони на язовирите и да се осведомим, чии незаконно построени имоти ще бъдат легализирани с отпадането на закрилата на тези зони.

Вече не се крият: зад всеки закон веднага прозира лицето, което ще направи лесни пари от прилагането му. Народното събрание е превърнато в гише: подаваш си законопроектчето, плащаш колкото и комуто трябва и накрая печелиш едни милиони. След още година-две нещата ще се опростят още повече. Просто ще има само един, макар неписан закон: „Всеки, който си плати и получи благословията на падишаха, ще може да прави на територията точно каквото, когато, където и с когото си поиска. А властта ще бие несъгласните”.

Подобни неща не се случват в ЕС и затова там нашите управници не се чувстват добре. Видимо са притеснени, потят се и се чудят, как по-бързо да избягат. Но пък много им харесва да са в компанията на крайно богати диктатори, управляващи крайно бедни страни. Това е техният идеал: те – богати; ние – бедни и бити. По какво разбираме? Дори само по това, че властта отново излъга, че щяла да кандидатира България за членство в еврозоната и в банковия съюз. Няма обаче никога да направи нищо подобно, защото там, в същинска Европа, всякакви хора и институции ти гледат в канчето. За разлика от Азербайджан, този верен съюзник на ГЕРБ и притегателен образ за българските власт-имащи.

Тъй като алчността замъглява разума, обзетите от алчност наши управници започват сами да се разкриват, губейки всякакви задръжки. Като например онзи депутат от ГЕРБ, празнувал рождения си ден с торта, обрамчена от банкноти и така показал своята същност като държавник. Като Нено Димов, който излъга, че в Париж не е събирал представители на ЮНЕСКО, за да ги кандардисва да отслабят закрилата на Пирин; а после самото българско посолство потвърди, че такава сбирка е имало. Като онези видни ГЕРБ-лица, според които Бългфария е „експериментален полигон” на някакви очевидно лоши хора, пробутващи на населението по-малко вредни цигари. И това, разбира се, е лъжа, но пък алчният, крадящ човек винаги лъже.

Всеки законопроект има за цел да обслужи конкретен човек. И всяко говорене на властта съдържа поне една конкретна лъжа. Няма как да бъде иначе, защото едното изисква, като условие, другото.

Няма да сме никога нито в Шенген, нито в еврозоната, но затова пък ще се интегрираме с Китай, където на избори гласуват единствено членовете на Партията. Няма да имаме европейски влакове, платени с европейски пари; но ще платим с наши пари за азиатски тренове. С всяка година ще ставаме все по-бедни и все по-бити от униформени агенти на властта.

Това е партийната линия, водена от ГЕРБ и поддържана от всички партии в парламента. А после Коко Босия бил луд, че провежда гладна стачка с искане за оставки?