Ad Config - Website header

 

Article_top

Гърция остана в еврозоната и цената за това решение е твърде солена. За съжаление милиардните подаръци за Гърция така и не се изплатиха по отношение на един проблем, който е ключов за всички, пише Михаел Мартенс.

През 2032 година, когато Ангела Меркел ще отпразнува своя 78-и рожден ден, германското правителство за пореден път ще трябва да се посвети на проблема с Гърция. Тогава приключва гратисният период за погасяване на голяма част от отпуснатите на Гърция заеми. И ако не се договори ново отлагане на плащанията, ще лъсне един факт, който по чисто аритметични причини отдавна вече е ясен: А именно, че Гърция не е в състояние да върне голяма част от отпуснатите ѝ кредити.

Ако Атина иска да докаже противното, би трябвало страната в продължение на повече от 40 години да има т.нар. първичен бюджетен излишък – т.е. бюджетът да остава на плюс и след като се изплатят задълженията по дълга. Целта е до 2023 година този излишък да възлиза на 3,5% от БВП, а до 2060 – средно на 2,2% от БВП. Досега нито една държава в света не е успявала да поддържа такива икономически показатели в продължение на толкова дълъг период, а икономистите, които смятат това за възможно, ще трябва тепърва да се родят.

Краят на драмата се отлага за по-късно

МВФ, който си извади поуки от собствените си грешки в началото на гръцката криза, също не вярва в подобна възможност. Той застъпва становището, че Гърция може да бъде оздравена финансово само ако кредиторите, но забележете - с изключение на самия МВФ - опростят част от задълженията на страната. И тъй като в еврозоната засега не е възможно да се прокара политическото решение за опрощаване на гръцки дългове, става ясно, че последното действие от гръцката драма се отлага за далечното бъдеще.

МВФ не се включи дори в третата помощна програма за Гърция, която приключва в средата на август. А решението на Еврогрупата от юни тази година отново да удължи сроковете за погасяване на гръцките дългове - този път с цяло десетилетие - де факто представлява четвърта спасителна програма, макар и да не носи това название. След края на тази четвърта (неофициална) помощна програма ще последва неминуемо и пета под формата на ново отсрочване на дълговете или като опрощаване.

Ето такава е цената, която данъкоплатците от еврозоната ще трябва да платят заради решението Гърция да остане част от общия валутен съюз. Политиците, взели решенията за това,  в бъдеще няма да са повече на власт – други политици ще трябва да се борят с последиците. На бъдещите премиери от страните кредитори ще им бъде много трудно да признаят пред собствените си избиратели, че Гърция няма да може да изплати голяма част от отпуснатите ѝ от 2010 година насам близо 275 милиарда евро.

Не твърдя, че е било неправилно Гърция да бъде задържана в еврозоната чрез милиардни подаръци, макар че имаше, а и продължава да има достатъчно убедителни политически аргументи за излизането на Гърция от еврозоната. Но всеки, чийто светоглед нахвърля обхвата на компютърните изчислителни програми и анализите за платежоспособността, ще разбере, че достатъчна тежест са имали и политическите аргументи да не се изоставя на произвола на съдбата тази държава по външната граница на ЕС.

Голямото предимно мюсюлманско преселение на народите, което преживя Северозападна Европа преди три години, започна именно от Гърция. Всеки, който не желае държавите в сърцето на Европа да се ограждат с нови стени и да ограничават свободата на придвижване с граничен контрол, е длъжен да се погрижи за сигурността на външните граници в южната част на континента, включително и в Гърция.

Гърция съзнателно не връща бежанци в Турция?

„Бежанската сделка“ между ЕС и Турция, сключена през март 2016 г., представлява модерен инструмент за граничен контрол, който засега функционира сносно. Той би могъл да функционира и още по-ефикасно, ако гръцките миграционни власти си вършеха работата както трябва или поне допуснеха да им се окаже помощ в това отношение. Вместо това те пропускат към континенталната част на страната голяма част от пристигащите на островите мигранти. После мигрантите потеглят по затворения уж Балкански маршрут към Западна и Северна Европа, докато молбите им за убежище отлежават из гръцките архиви.

Гръцките миграционни власти много рядко връщат мигрантите с отхвърлени молби за убежище обратно в Турция, с което нарушават решението на Върховния административен съд на собствената си страна. През 2017 година съдът обяви, че Турция е сигурна трета страна и за сирийските бежанци, поради което е правомерно те да бъдат връщани обратно в Турция. Но атинските миграционни власти игнорират това съдебно решение толкова често, че не е изключено да го вършат съзнателно. За да се промени това положение, управляващите в Атина трябва най-сетне да осъзнаят, че масовата миграция към Европа не е само проблем на Западна и Северна Европа. Ако се провали сделката за бежанците между ЕС и Турция, този проблем може да засегне твърде пряко и самата Гърция. При това страната би могла да се превърне в ключов фактор при защитата на външните европейски граници, ако последователно и решително прилага на дело споразумението между ЕС и Турция. Атина явно все още не осъзнава този факт, или пък не се интересува от него.

"Дойче веле"

 

Гърция остана в еврозоната и цената за това решение е твърде солена. За съжаление милиардните подаръци за Гърция така и не се изплатиха по отношение на един проблем, който е ключов за всички, пише Михаел Мартенс.

През 2032 година, когато Ангела Меркел ще отпразнува своя 78-и рожден ден, германското правителство за пореден път ще трябва да се посвети на проблема с Гърция. Тогава приключва гратисният период за погасяване на голяма част от отпуснатите на Гърция заеми. И ако не се договори ново отлагане на плащанията, ще лъсне един факт, който по чисто аритметични причини отдавна вече е ясен: А именно, че Гърция не е в състояние да върне голяма част от отпуснатите ѝ кредити.

Ако Атина иска да докаже противното, би трябвало страната в продължение на повече от 40 години да има т.нар. първичен бюджетен излишък – т.е. бюджетът да остава на плюс и след като се изплатят задълженията по дълга. Целта е до 2023 година този излишък да възлиза на 3,5% от БВП, а до 2060 – средно на 2,2% от БВП. Досега нито една държава в света не е успявала да поддържа такива икономически показатели в продължение на толкова дълъг период, а икономистите, които смятат това за възможно, ще трябва тепърва да се родят.

Краят на драмата се отлага за по-късно

МВФ, който си извади поуки от собствените си грешки в началото на гръцката криза, също не вярва в подобна възможност. Той застъпва становището, че Гърция може да бъде оздравена финансово само ако кредиторите, но забележете - с изключение на самия МВФ - опростят част от задълженията на страната. И тъй като в еврозоната засега не е възможно да се прокара политическото решение за опрощаване на гръцки дългове, става ясно, че последното действие от гръцката драма се отлага за далечното бъдеще.

МВФ не се включи дори в третата помощна програма за Гърция, която приключва в средата на август. А решението на Еврогрупата от юни тази година отново да удължи сроковете за погасяване на гръцките дългове - този път с цяло десетилетие - де факто представлява четвърта спасителна програма, макар и да не носи това название. След края на тази четвърта (неофициална) помощна програма ще последва неминуемо и пета под формата на ново отсрочване на дълговете или като опрощаване.

Ето такава е цената, която данъкоплатците от еврозоната ще трябва да платят заради решението Гърция да остане част от общия валутен съюз. Политиците, взели решенията за това,  в бъдеще няма да са повече на власт – други политици ще трябва да се борят с последиците. На бъдещите премиери от страните кредитори ще им бъде много трудно да признаят пред собствените си избиратели, че Гърция няма да може да изплати голяма част от отпуснатите ѝ от 2010 година насам близо 275 милиарда евро.

Не твърдя, че е било неправилно Гърция да бъде задържана в еврозоната чрез милиардни подаръци, макар че имаше, а и продължава да има достатъчно убедителни политически аргументи за излизането на Гърция от еврозоната. Но всеки, чийто светоглед нахвърля обхвата на компютърните изчислителни програми и анализите за платежоспособността, ще разбере, че достатъчна тежест са имали и политическите аргументи да не се изоставя на произвола на съдбата тази държава по външната граница на ЕС.

Голямото предимно мюсюлманско преселение на народите, което преживя Северозападна Европа преди три години, започна именно от Гърция. Всеки, който не желае държавите в сърцето на Европа да се ограждат с нови стени и да ограничават свободата на придвижване с граничен контрол, е длъжен да се погрижи за сигурността на външните граници в южната част на континента, включително и в Гърция.

Гърция съзнателно не връща бежанци в Турция?

„Бежанската сделка“ между ЕС и Турция, сключена през март 2016 г., представлява модерен инструмент за граничен контрол, който засега функционира сносно. Той би могъл да функционира и още по-ефикасно, ако гръцките миграционни власти си вършеха работата както трябва или поне допуснеха да им се окаже помощ в това отношение. Вместо това те пропускат към континенталната част на страната голяма част от пристигащите на островите мигранти. После мигрантите потеглят по затворения уж Балкански маршрут към Западна и Северна Европа, докато молбите им за убежище отлежават из гръцките архиви.

Гръцките миграционни власти много рядко връщат мигрантите с отхвърлени молби за убежище обратно в Турция, с което нарушават решението на Върховния административен съд на собствената си страна. През 2017 година съдът обяви, че Турция е сигурна трета страна и за сирийските бежанци, поради което е правомерно те да бъдат връщани обратно в Турция. Но атинските миграционни власти игнорират това съдебно решение толкова често, че не е изключено да го вършат съзнателно. За да се промени това положение, управляващите в Атина трябва най-сетне да осъзнаят, че масовата миграция към Европа не е само проблем на Западна и Северна Европа. Ако се провали сделката за бежанците между ЕС и Турция, този проблем може да засегне твърде пряко и самата Гърция. При това страната би могла да се превърне в ключов фактор при защитата на външните европейски граници, ако последователно и решително прилага на дело споразумението между ЕС и Турция. Атина явно все още не осъзнава този факт, или пък не се интересува от него.

"Дойче веле"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията