Ad Config - Website header

 

Article_top

В навечерието на срещата между президентите на Русия и на САЩ в Хелзинки водещи експерти от двете страни разсъждават какво трябва да съдържа дневният ред на преговорите между Владимир Путин и Доналд Тръмп. В статия специално за "Комерсант", цитирана от БТА Уилям Потър - директор на Центъра за изследвания по неразпространението на ядреното оръжие "Джеймс Мартин", професор от Института за международни изследвания "Мидълбъри" в Монтерей (САЩ), и ръководителят на руския Център за енергетика и сигурност Антон Хлопков обясняват защо двамата държавни глави не бива да заобиколят проблемите около неразпространението на ядрените оръжия и контрола над въоръженията. 

В експертната общност няма единно мнение дали за сегашното състояние на руско-американските отношения е приложим терминът "нова студена война". Но е широко разпространена оценката, че отношенията между Мосва и Вашингтон са деградирали през последните години до най-ниската си точка от времето на Карибската криза през 1962 г. При това положение руско-американската среща на върха в Хелзинки на 16 юли е чудесна възможност влошаването на отношенията да бъде спряно засега, дори може би да се тласне процесът в обратна посока.

Кои въпроси трябва да обсъдят двамата президенти в столицата на Финландия? Списъкът с разногласия между Русия и САЩ е доста дълъг; тук ще поставим във фокус неразпространението на ядрените оръжия и контрола върху въоръженията.

Първо, защото Москва и Вашингтон са основните архитекти на един от най-важните документи в сферата на международната сигурност - Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО). През 2018 г. се навършват 50 години, откакто документът бе открит за подписване. През повечето време оттогава страните ни действаха в тясно сътрудничество в името на общия интерес да се предотврати появата на ядрени оръжия у други държави. За жалост днес, когато ДНЯО среща цял ред предизвикателства, бъдещето на това сътрудничество е застрашено. 

Второ, независимо че Русия и САЩ наред с другите страни от шесторката международни посредници разработваха в тясна координация Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма, решението на Вашингтон от 8 май за едностранно излизане от споразумението може не само да подтикне Иран да развие собствен ядрен потенциал, но и да насърчи ядрено разпространение в други държави от Близкия изток.

Трето, за пръв път от много десетилетия Москва и Вашингтон не водят двустранни преговори за контрол над въоръженията, а перспективите за подновяването им са доста мъгляви. Нещо повече, взаимните обвинения между страните в неспазване на договорните задължения поставиха под заплаха бъдещето на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег. А не се знае и дали ще може да бъде продължен Договорът за мерки за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, изтичащ след по-малко от три години. 

Четвърто, очевидно е в интерес и на Русия, и на САЩ да възпират заплахата от ядрен тероризъм във всички негови форми. Исторически страните са работели тук в сътрудничество, включително с цел повишаване на физическата ядрена сигурност. Москва и Вашингтон са съпредседатели на Глобалната инициатива за борба с ядрения тероризъм. През последните години обаче мащабът на това сътрудничество значително намаля, което може да обезсмисли предишните постижения. Нещо особено опасно в днешната епоха, когато терористите получават възможност да използват все нови технологии (примерно кибернетични) в противоправната си дейност.

Пето, независимо че рискът от военна конфронтация на Корейския полуостров съществено намаля през последните месеци, денуклеаризацията на региона остава в най-добрия случай далечна перспектива. Съответно всяка невярна оценка, всеки пропуск могат отведнъж да обърнат развитието, осигурило напредък, и рязко да увеличат напрежението, застрашавайки мира и международната сигурност.

За борба срещу всички тези предизвикателства в ядреното неразпространение трябва руско-американският диалог да бъде възстановен поне на равнището от годините на студената война. Хелзинкската среща на върха може да стане първа стъпка в тази насока, ако наред с другите й резултати двете държавни ръководства потвърдят, че Русия и САЩ имат общ интерес от укрепване на ДНЯО, съдействие за контрол над въоръженията и стратегическа стабилност, борба срещу заплахата от ядрен тероризъм.

Освен редовни срещи на най-високо равнище двустранният диалог за обсъждане на проблеми от този кръг трябва да включва работни срещи между високопоставени представители на отбранителните, външнополитическите и енергейните ведомства. Опитът от подобни контакти се пази още пресен в спомените на хора от политическите и дипломатическите среди в Москва и Вашингтон. Като вариант за организация на работата може да бъдат възродени - под нова форма и нова фирма - работните групи в рамките на двустранната Руско-американска комисия, преустановила дейността си през 2014 г. Става дума по-специално за работните групи по ядрената енергетика и ядрената сигурност, по контрола над въоръженията и международната сигурност, също и по борбата с тероризма, съществували преди.

Подновяването на всекидневната им дейност, може би с уточнени наименования и сфера на обхват, би било полезно, освен само по себе си, и с оглед да се възстанови у партньорите в неразпространението изгубеният вече навик за сътрудничество по теми, в които интересите на двете страни до голяма степен съвпадат

 

В навечерието на срещата между президентите на Русия и на САЩ в Хелзинки водещи експерти от двете страни разсъждават какво трябва да съдържа дневният ред на преговорите между Владимир Путин и Доналд Тръмп. В статия специално за "Комерсант", цитирана от БТА Уилям Потър - директор на Центъра за изследвания по неразпространението на ядреното оръжие "Джеймс Мартин", професор от Института за международни изследвания "Мидълбъри" в Монтерей (САЩ), и ръководителят на руския Център за енергетика и сигурност Антон Хлопков обясняват защо двамата държавни глави не бива да заобиколят проблемите около неразпространението на ядрените оръжия и контрола над въоръженията. 

В експертната общност няма единно мнение дали за сегашното състояние на руско-американските отношения е приложим терминът "нова студена война". Но е широко разпространена оценката, че отношенията между Мосва и Вашингтон са деградирали през последните години до най-ниската си точка от времето на Карибската криза през 1962 г. При това положение руско-американската среща на върха в Хелзинки на 16 юли е чудесна възможност влошаването на отношенията да бъде спряно засега, дори може би да се тласне процесът в обратна посока.

Кои въпроси трябва да обсъдят двамата президенти в столицата на Финландия? Списъкът с разногласия между Русия и САЩ е доста дълъг; тук ще поставим във фокус неразпространението на ядрените оръжия и контрола върху въоръженията.

Първо, защото Москва и Вашингтон са основните архитекти на един от най-важните документи в сферата на международната сигурност - Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО). През 2018 г. се навършват 50 години, откакто документът бе открит за подписване. През повечето време оттогава страните ни действаха в тясно сътрудничество в името на общия интерес да се предотврати появата на ядрени оръжия у други държави. За жалост днес, когато ДНЯО среща цял ред предизвикателства, бъдещето на това сътрудничество е застрашено. 

Второ, независимо че Русия и САЩ наред с другите страни от шесторката международни посредници разработваха в тясна координация Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма, решението на Вашингтон от 8 май за едностранно излизане от споразумението може не само да подтикне Иран да развие собствен ядрен потенциал, но и да насърчи ядрено разпространение в други държави от Близкия изток.

Трето, за пръв път от много десетилетия Москва и Вашингтон не водят двустранни преговори за контрол над въоръженията, а перспективите за подновяването им са доста мъгляви. Нещо повече, взаимните обвинения между страните в неспазване на договорните задължения поставиха под заплаха бъдещето на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег. А не се знае и дали ще може да бъде продължен Договорът за мерки за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, изтичащ след по-малко от три години. 

Четвърто, очевидно е в интерес и на Русия, и на САЩ да възпират заплахата от ядрен тероризъм във всички негови форми. Исторически страните са работели тук в сътрудничество, включително с цел повишаване на физическата ядрена сигурност. Москва и Вашингтон са съпредседатели на Глобалната инициатива за борба с ядрения тероризъм. През последните години обаче мащабът на това сътрудничество значително намаля, което може да обезсмисли предишните постижения. Нещо особено опасно в днешната епоха, когато терористите получават възможност да използват все нови технологии (примерно кибернетични) в противоправната си дейност.

Пето, независимо че рискът от военна конфронтация на Корейския полуостров съществено намаля през последните месеци, денуклеаризацията на региона остава в най-добрия случай далечна перспектива. Съответно всяка невярна оценка, всеки пропуск могат отведнъж да обърнат развитието, осигурило напредък, и рязко да увеличат напрежението, застрашавайки мира и международната сигурност.

За борба срещу всички тези предизвикателства в ядреното неразпространение трябва руско-американският диалог да бъде възстановен поне на равнището от годините на студената война. Хелзинкската среща на върха може да стане първа стъпка в тази насока, ако наред с другите й резултати двете държавни ръководства потвърдят, че Русия и САЩ имат общ интерес от укрепване на ДНЯО, съдействие за контрол над въоръженията и стратегическа стабилност, борба срещу заплахата от ядрен тероризъм.

Освен редовни срещи на най-високо равнище двустранният диалог за обсъждане на проблеми от този кръг трябва да включва работни срещи между високопоставени представители на отбранителните, външнополитическите и енергейните ведомства. Опитът от подобни контакти се пази още пресен в спомените на хора от политическите и дипломатическите среди в Москва и Вашингтон. Като вариант за организация на работата може да бъдат възродени - под нова форма и нова фирма - работните групи в рамките на двустранната Руско-американска комисия, преустановила дейността си през 2014 г. Става дума по-специално за работните групи по ядрената енергетика и ядрената сигурност, по контрола над въоръженията и международната сигурност, също и по борбата с тероризма, съществували преди.

Подновяването на всекидневната им дейност, може би с уточнени наименования и сфера на обхват, би било полезно, освен само по себе си, и с оглед да се възстанови у партньорите в неразпространението изгубеният вече навик за сътрудничество по теми, в които интересите на двете страни до голяма степен съвпадат

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията