В Съединените щати, където оставките на министри са нещо често, напускането на британския министър по „Брекзит“ Дейвид Дейвис и на рошавия външен министър Борис Джонсън не е голяма новина. За първи път от две години насам премиерката Тереза Мей направи няколко конкретни предложения за бъдещите отношения на Великобритания с нейните най-важни търговски партньори. Дейвис и Джонсън не ги харесаха. Единият подаде оставка малко преди полунощ в неделя, а другият – в понеделник следобяд.

И какво от това?

Въпреки че със сигурност ще има забавни вицове за Джонсън, който запазваше поста си на външен министър дори и след гафове, които биха съборили всеки друг, оставките не са интересната част от тази история. Много по-впечатляващ е фактът, че в нито един момент – нито в писмата с оставките, нито в интервютата след това – нито те двамата, нито някой друг от привържениците на „Брекзит“ са предложили нещо приложим алтернативен план. Защото нямат такъв.

Или, за да бъда по-прецизна, нямат такъв план, който да задоволява тях, европейците, британския бизнес и британските работници. Нямат такъв план, който да съвпада със смехотворните обещания, които правеха.

Те не могат да излязат с нещо, което, от една страна, избягва юрисдикцията на европейските съдилища; избягва всякакви плащания към европейския бюджет; избягва всякакво членство в Европейския митнически съюз и позволява на Великобритания да сключва търговски сделки с други държави; докато в същото време гарантира веригите за доставки да работят гладко; запазва границата с Ирландия отворена; запазва безмитната търговия с Европа и не налага нови разходи на никого – и всичко това да е готово до следващия октомври, за да напуснат ЕС последващия март. Това просто не е възможно.

Сделката "Без сделка"

Единствената сделка, която те са в състояние да предложат – единствената, която съвпада с тяхната дефиниция на „Брекзит“ - е сделката „Без сделка“. Това означава Великобритания да изгуби всички търговски и митнически споразумения с Европа, като оставим настрана цялата бюрокрация, и за известно време да изпитва огромни трудности при вноса и износа на каквото и да било. И понеже това ще предизвика сериозни икономически трусове, нито един от привържениците на „Брекзит“ не иска да сложи своето име отдолу. Затова пускат анонимна информация към вестниците, оплакват се от министър-председателката – а сега вече подават оставки.

Отделно има въпроси по настоящия план на Тереза Мей, който на теория би оставил Великобритания в някои от търговските споразумения на ЕС и би я извадил от други. Точно това се очакваше от Лондон преди 18 месеца – това е за началото на преговорите. Някои неща ще проработят, а някои няма. Обаче не остана много време до момента, когато Великобритания трябва уточни детайлите с европейските институции.

Това, което Мей предложи, е много по-маловажно, отколкото друго – най-накрая стигнахме до момента на истината:

Привържениците на „Брекзит“ нямат алтернативен план или поне нямат такъв план, зад който биха застанали публично. Преди почти година написах, че лъжите от референдума една по една се разкриват. Разкри се и тяхното малодушие. Ще бъде интересно да видим дали ще платят политическата цена.

...

Коментарът на Ан Епълбаум е от "Вашингтон пост". Преводът е на Клуб Z.