Ad Config - Website header

 

Article_top

От Движението за права и свободи решиха "да коригират" собствените си изменения в т. нар. медиен закон, чийто съавтор е Делян Пеевски, в отговор на многобройните критики, че така предложените текстове са непълни и безполезни.

Депутатите Велислава Кръстева, Делян Пеевски, Хамид Хамид и Йордан Цонев внесоха допълнения към първоначалните си предложения за изменения в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, с които вече подробно описаха какви източници на финансиране медиите трябва да декларират, предложиха и глоби, но и стигнаха отвъд това: да декларират не само официалния си собственик, лесно проверим в Търговския регистър, но и... скрития - онзи, който определя редакционната политика.  

"В случай че лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика, е различно от действителния собственик на доставчика на медийна услуга, това обстоятелство се обявява в декларацията."

Това гласи дословно предложеният нов текст. Предвидени са и глоби при невписване или невярно вписване на информацията в регистъра, който ще се поддържа от Министерството на културата.

Тук се поражда въпросът как точно ще се установява кой е "фиктивният" собственик на медията, определящ редакционната политика, който иначе трябва да бъде посочен в регистъра (ако има такъв), и как ще се налагат глоби, ако се установи, че декларацията към МК е попълнена недобросъвестно в тази й част. 

Обикновено за медиите се говори, че са "контролирани от", но това на практика може да се види само според медийната политика и пак остава недоказуемо. Едно набеждаване пък може да доведе до сериозни глоби за съответния сайт, вестник, радио, телевизия и пр.

Проектът "Пеевски" бе критикуван и даже подложен на проверка от КПКОНПИ заради това, че депутатът е в конфликт на интереси като негов вносител и в същото време като собственик на медии. Затова сега ДПС предлага публичните личности да декларират собственост на медии, както и тези с влезли в сила присъди. Подобни препоръки имаше и от Европейския парламент в последната му резолюция по темата - от май. Но там директно се говореше за това лицата, заемащи публични длъжности, да се въздържат от притежаване на медии.

В отговор на критиките, че в първия проект, случайно или не, зейват големи липси като "защо не се декларират и банковите заеми" (предвид горчивия опит с КТБ), както и получените публични средства - по програми на общините, министерствата и комуникационните стратегии на европейските фондове, от ДПС сега са решили да разпишат изричното им посочване. 

Идеята е в регистъра, поддържан от Министерството на културата, да се декларират всички договори и тяхната стойност, сключени през предходната година с държавни или общински учреждения, както и с политически партии, при спечелени обществени поръчки, при сключени рекламни договори с лица, чиято дейност подлежи на регулация от държавата. Както кредитите.

Лице, което не подаде декларация или подаде такава с невярно съдържание, се наказва с глоба или имуществена санкция от 10 000 лева до 15 000 лева, а при повторно нарушение - от 20 000 лева до 30 000 лева.

Реално обаче Министерството на културата не разполага с капацитета да проверява реална собственост, медийни концентрации или монополи в разпространението. Нито пък договорите с публичните институции. Затова тази работа ще се върши от Комисията за защита на конкуренцията и от Сметната палата, даде заявка Велислава Кръстева.

Иначе депутатите от Движението явно са се засегнали от последните критики на проекта им, сред които и от Съюза на българските журналисти. От СБЖ излязоха с отворено писмо, с което посочиха, че този проект за законово изменение е "гавра с журналистите".

"Кой се опитва да измести темата от закона към свободата на словото. Кой има интерес да остане в сивия сектор. Кои собственици на медии желаят изместване на темата", попита Хамид Хамид, очевидно препращайки към популярния хаштаг #КОЙ, появил се покрай протестите по назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС от кабинета "Орешарски".

Иначе след почти половин година отлежаване в деловодството на Народното събрание проектът на депутатите от ДПС бе гласуван на първо четене в зала през миналата седмица. Открито му се противопостави от парламентарната трибуна само народният избраник от БСП Антон Кутев. Заради мащабите на темата с медийната регулация и поради факта, че Министерският съвет също подхвана да пише някаква регулация по отношение на прозрачността на финансирането и собствеността в сектора (досега не е известно да е написан и един текст, б.р.), бе решено проектът "Пеевски" да събира мнения, становища и допълнения при удължен срок - до началото на септември.

 

От Движението за права и свободи решиха "да коригират" собствените си изменения в т. нар. медиен закон, чийто съавтор е Делян Пеевски, в отговор на многобройните критики, че така предложените текстове са непълни и безполезни.

Депутатите Велислава Кръстева, Делян Пеевски, Хамид Хамид и Йордан Цонев внесоха допълнения към първоначалните си предложения за изменения в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, с които вече подробно описаха какви източници на финансиране медиите трябва да декларират, предложиха и глоби, но и стигнаха отвъд това: да декларират не само официалния си собственик, лесно проверим в Търговския регистър, но и... скрития - онзи, който определя редакционната политика.  

"В случай че лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика, е различно от действителния собственик на доставчика на медийна услуга, това обстоятелство се обявява в декларацията."

Това гласи дословно предложеният нов текст. Предвидени са и глоби при невписване или невярно вписване на информацията в регистъра, който ще се поддържа от Министерството на културата.

Тук се поражда въпросът как точно ще се установява кой е "фиктивният" собственик на медията, определящ редакционната политика, който иначе трябва да бъде посочен в регистъра (ако има такъв), и как ще се налагат глоби, ако се установи, че декларацията към МК е попълнена недобросъвестно в тази й част. 

Обикновено за медиите се говори, че са "контролирани от", но това на практика може да се види само според медийната политика и пак остава недоказуемо. Едно набеждаване пък може да доведе до сериозни глоби за съответния сайт, вестник, радио, телевизия и пр.

Проектът "Пеевски" бе критикуван и даже подложен на проверка от КПКОНПИ заради това, че депутатът е в конфликт на интереси като негов вносител и в същото време като собственик на медии. Затова сега ДПС предлага публичните личности да декларират собственост на медии, както и тези с влезли в сила присъди. Подобни препоръки имаше и от Европейския парламент в последната му резолюция по темата - от май. Но там директно се говореше за това лицата, заемащи публични длъжности, да се въздържат от притежаване на медии.

В отговор на критиките, че в първия проект, случайно или не, зейват големи липси като "защо не се декларират и банковите заеми" (предвид горчивия опит с КТБ), както и получените публични средства - по програми на общините, министерствата и комуникационните стратегии на европейските фондове, от ДПС сега са решили да разпишат изричното им посочване. 

Идеята е в регистъра, поддържан от Министерството на културата, да се декларират всички договори и тяхната стойност, сключени през предходната година с държавни или общински учреждения, както и с политически партии, при спечелени обществени поръчки, при сключени рекламни договори с лица, чиято дейност подлежи на регулация от държавата. Както кредитите.

Лице, което не подаде декларация или подаде такава с невярно съдържание, се наказва с глоба или имуществена санкция от 10 000 лева до 15 000 лева, а при повторно нарушение - от 20 000 лева до 30 000 лева.

Реално обаче Министерството на културата не разполага с капацитета да проверява реална собственост, медийни концентрации или монополи в разпространението. Нито пък договорите с публичните институции. Затова тази работа ще се върши от Комисията за защита на конкуренцията и от Сметната палата, даде заявка Велислава Кръстева.

Иначе депутатите от Движението явно са се засегнали от последните критики на проекта им, сред които и от Съюза на българските журналисти. От СБЖ излязоха с отворено писмо, с което посочиха, че този проект за законово изменение е "гавра с журналистите".

"Кой се опитва да измести темата от закона към свободата на словото. Кой има интерес да остане в сивия сектор. Кои собственици на медии желаят изместване на темата", попита Хамид Хамид, очевидно препращайки към популярния хаштаг #КОЙ, появил се покрай протестите по назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС от кабинета "Орешарски".

Иначе след почти половин година отлежаване в деловодството на Народното събрание проектът на депутатите от ДПС бе гласуван на първо четене в зала през миналата седмица. Открито му се противопостави от парламентарната трибуна само народният избраник от БСП Антон Кутев. Заради мащабите на темата с медийната регулация и поради факта, че Министерският съвет също подхвана да пише някаква регулация по отношение на прозрачността на финансирането и собствеността в сектора (досега не е известно да е написан и един текст, б.р.), бе решено проектът "Пеевски" да събира мнения, становища и допълнения при удължен срок - до началото на септември.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета