Ad Config - Website header

 

Article_top

Какво е за жените Световното първенство по футбол в Русия? На този и други въпроси на спортния журналист от германския седмичник “Ди Цайт” Фабиан Шелер отговаря Анна Наринская – литературна критичка, писателка и журналистка. През 2016 г. тя публикува есето си “Какво означава феминизъм в Русия”, което получи международна известност.

Госпожо Наринская, искам да разговарям с вас по явно най-важната тема за мнозина туристи, пристигнали на мондиала в Русия  – рускините. Те се виждат на хиляди снимки в социалните мрежи с фенове от Исландия или Мексико. Баровете и ресторантите в Москва са като места за разбирателство между народите.

За обстановката в Русия се случва нещо нечувано: жените просто изпитват удоволствие, веселят се.

Руските мъже не изглеждат въодушевени.

Защото жените погазват руска традиция – образът на силния мъж и на покорната жена, която очаква напътствията на съпруга си. Жените, които на това Световно първенство правят просто това, което искат, разчупват този дълбоко заложен стереотип.

В коментар булеварден вестник пише за “време на развратниците”. Жените се обвиняват, че са позор за себе си и Русия. Откъде произтича толкова омраза?

Според мен причините са две. След разпада на Съветския съюз се отвори идеологическа празнина. След години на относителна свобода по времето на Ленин след края на Втората световна война правилата бяха пренаписани в “Морален кодекс на строителите на комунизма”. Така изчезна сексуалната свобода, както и много други неща. През първите години от управлението на Путин на православната църква някак си се удаде влизане в идеологическия вакуум по темата, поемайки ролята на съдник.

Втората причина е пропагандата по отношение на Запада. Сега жените целуват мъже, които са срещу нас. Това, което не бива да става, не може да става.

Още преди мондиала председателката на парламентарната Комисия по въпросите на семейството, жените и децата предупреди да не се стига до интимни отношения с чужденци и вместо това да раждат собствените си деца. Жената в Русия винаги ли е била политическа фигура?

О, да. По времето на Съветския съюз жени заемаха висши политически постове. Те имаха право да участват в избори, да се развеждат, без да посочват причини, да абортират безплатно, да разполагат с личните си пари. И в обществото бяха равноправни. Много жени бяха на ръководни позиции, като Ирина Антонова, дългогодишна шефка на музея “Пушкин”. Но когато се връщаха у дома, нещата бяха постарому. Жената беше длъжна да готви и да се грижи за децата си. Това беше нейно задължение и се смяташе за нормално. Така тя беше добра гражданка. Докато след 70-те години на миналия век жените на Запад се бореха за правата си, у нас нищо не се промени.

И до днес ли е така? Нямаше ли #MeToo дебати?

Имаше, политикът Леонид Слузки беше обвинен в сексуално насилие. Но в негова защита се изправи дори женският клуб в Думата. На руснака му е чуждо жените да имат същото право като мъжете и да казват: “Не!”

Няма ли руски феминизъм, който би могъл да помогне?

Когато в Русия те наричат феминистка, същевременно те обявяват за луда. За жалост ни липсва популярен либерален феминизъм. Имаме няколко интересни феминистки – философки, поетеси и в сферата на изкуството. Те обаче са прекалено радикални и интелигентни, за да бъдат разбрани от мнозинството рускини. Мисля, че ситуацията все още е такава като във филма “Москва не вярва на сълзи”.

По какво личи, че е така?

Филмът перфектно го илюстрира. През 1980 г. той получи "Оскар". Антонина, една от трите главни героини, е успешна мениджърка на фабрика, печели добри пари, но решенията винаги взема мъж. Той задава посоката, макар отдавна да не е така успешен като нея. Внушението на филма е: “Аз вземам решенията, защото съм мъж.” Тя се примирява с ролята си и това е щастливият край. Браво!

Вярвате ли, че нещо може да се промени?

Настроена съм твърде песимистично. Когато видях “Пуси райът” и колко смело се изправиха пред съда, си помислих, че това би могло да е началото на нещо велико. А и как прекрасно изглеждаха тези момичета! Жалко, че в Русия е важно това да се подчертава. Но почти нищо не се промени. Всички опити се провалиха. Нито една жена не е толкова важна, както един мъж. Битката за семейството в Русия също не е между мъж и жена, а между жени. Много неща се промениха след края на Съветския съюз. Най-малко обаче жените и техният образ.

По повод кадри от Световното писателят Виктор Ерофеев написа: “С флиртовете си млади жени пробиват изолацията.”

Да, може и така да се каже. Малко пресилено би могло и да се добави: “Идеята за щастливата жена противоречи на руската традиция. Жената е прекалено свободна, за да живее в такова общество.” За тази теза доказателство е литературата. Прочетете какво пише Толстой за жените. Рядко ги описват като щастливи.

Въпреки това има ли ефект Световното?

За жените, които по време на Световното първенство по футбол са се запознали с чуждестранни гости? Може би ще се задомят, това би било добре! Но всъщност на всички е ясно, че това са пет седмици веселие, които скоро ще отминат.

 

Какво е за жените Световното първенство по футбол в Русия? На този и други въпроси на спортния журналист от германския седмичник “Ди Цайт” Фабиан Шелер отговаря Анна Наринская – литературна критичка, писателка и журналистка. През 2016 г. тя публикува есето си “Какво означава феминизъм в Русия”, което получи международна известност.

Госпожо Наринская, искам да разговарям с вас по явно най-важната тема за мнозина туристи, пристигнали на мондиала в Русия  – рускините. Те се виждат на хиляди снимки в социалните мрежи с фенове от Исландия или Мексико. Баровете и ресторантите в Москва са като места за разбирателство между народите.

За обстановката в Русия се случва нещо нечувано: жените просто изпитват удоволствие, веселят се.

Руските мъже не изглеждат въодушевени.

Защото жените погазват руска традиция – образът на силния мъж и на покорната жена, която очаква напътствията на съпруга си. Жените, които на това Световно първенство правят просто това, което искат, разчупват този дълбоко заложен стереотип.

В коментар булеварден вестник пише за “време на развратниците”. Жените се обвиняват, че са позор за себе си и Русия. Откъде произтича толкова омраза?

Според мен причините са две. След разпада на Съветския съюз се отвори идеологическа празнина. След години на относителна свобода по времето на Ленин след края на Втората световна война правилата бяха пренаписани в “Морален кодекс на строителите на комунизма”. Така изчезна сексуалната свобода, както и много други неща. През първите години от управлението на Путин на православната църква някак си се удаде влизане в идеологическия вакуум по темата, поемайки ролята на съдник.

Втората причина е пропагандата по отношение на Запада. Сега жените целуват мъже, които са срещу нас. Това, което не бива да става, не може да става.

Още преди мондиала председателката на парламентарната Комисия по въпросите на семейството, жените и децата предупреди да не се стига до интимни отношения с чужденци и вместо това да раждат собствените си деца. Жената в Русия винаги ли е била политическа фигура?

О, да. По времето на Съветския съюз жени заемаха висши политически постове. Те имаха право да участват в избори, да се развеждат, без да посочват причини, да абортират безплатно, да разполагат с личните си пари. И в обществото бяха равноправни. Много жени бяха на ръководни позиции, като Ирина Антонова, дългогодишна шефка на музея “Пушкин”. Но когато се връщаха у дома, нещата бяха постарому. Жената беше длъжна да готви и да се грижи за децата си. Това беше нейно задължение и се смяташе за нормално. Така тя беше добра гражданка. Докато след 70-те години на миналия век жените на Запад се бореха за правата си, у нас нищо не се промени.

И до днес ли е така? Нямаше ли #MeToo дебати?

Имаше, политикът Леонид Слузки беше обвинен в сексуално насилие. Но в негова защита се изправи дори женският клуб в Думата. На руснака му е чуждо жените да имат същото право като мъжете и да казват: “Не!”

Няма ли руски феминизъм, който би могъл да помогне?

Когато в Русия те наричат феминистка, същевременно те обявяват за луда. За жалост ни липсва популярен либерален феминизъм. Имаме няколко интересни феминистки – философки, поетеси и в сферата на изкуството. Те обаче са прекалено радикални и интелигентни, за да бъдат разбрани от мнозинството рускини. Мисля, че ситуацията все още е такава като във филма “Москва не вярва на сълзи”.

По какво личи, че е така?

Филмът перфектно го илюстрира. През 1980 г. той получи "Оскар". Антонина, една от трите главни героини, е успешна мениджърка на фабрика, печели добри пари, но решенията винаги взема мъж. Той задава посоката, макар отдавна да не е така успешен като нея. Внушението на филма е: “Аз вземам решенията, защото съм мъж.” Тя се примирява с ролята си и това е щастливият край. Браво!

Вярвате ли, че нещо може да се промени?

Настроена съм твърде песимистично. Когато видях “Пуси райът” и колко смело се изправиха пред съда, си помислих, че това би могло да е началото на нещо велико. А и как прекрасно изглеждаха тези момичета! Жалко, че в Русия е важно това да се подчертава. Но почти нищо не се промени. Всички опити се провалиха. Нито една жена не е толкова важна, както един мъж. Битката за семейството в Русия също не е между мъж и жена, а между жени. Много неща се промениха след края на Съветския съюз. Най-малко обаче жените и техният образ.

По повод кадри от Световното писателят Виктор Ерофеев написа: “С флиртовете си млади жени пробиват изолацията.”

Да, може и така да се каже. Малко пресилено би могло и да се добави: “Идеята за щастливата жена противоречи на руската традиция. Жената е прекалено свободна, за да живее в такова общество.” За тази теза доказателство е литературата. Прочетете какво пише Толстой за жените. Рядко ги описват като щастливи.

Въпреки това има ли ефект Световното?

За жените, които по време на Световното първенство по футбол са се запознали с чуждестранни гости? Може би ще се задомят, това би било добре! Но всъщност на всички е ясно, че това са пет седмици веселие, които скоро ще отминат.

Коментари

Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

тая да не

се е объркала. "Гара за двама" получи Оскар.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

В това отношение не се е объркала

"Гара за двама" е номиниран в Кан, а "Москва не вярва на сълзи" взима Оскар. Което съвсем не означава, че вторият е по-добър от първия :)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията