"Германия е заложник на Русия", каза Доналд Тръмп в самото начало на срещата на НАТО в Брюксел. Този език засегна Ангела Меркел, но изборът на думи не променя фактите, припомнени от Тръмп - Германия плаща „милиарди и милиарди долари на Русия“, а бившият канцлер Герхард Шрьодер е „шеф в компанията, която доставя газ“.

В България този сюжет изглежда познато - да, ние все още си нямаме бивш премиер на топ позиция в „Газпром“, но пък зависимостта ни е много по-голяма. Германия е най-големият купувач на руски газ, но количествата представляват по-малко от половината от вноса на тази суровина в страната. При нас зависимостта от руския газ е 100-процентова. Пленена ли е тогава България?

С много помощ от политиците

Зависимостта на страната ни от руските енергийни суровини не е новина. Както не е новина и старанието на повечето политици през последните десетилетия този факт да си остане непроменен. Красноречив пример видяхме и тази седмица, когато Народното събрание започна да приема спорни поправки, завишаващи изискванията към търговците на горива. Критиците на закона му дадоха име - „Законът на Лукойл“, защото се очаква той да извади от пазара по-малките играчи и да подпомогне големите. А най-големият е споменатата руска компания, която е основният търговец и производител на бензин и дизел, като суровината за тях също се внася от Русия. Депутати от всички партии внесоха закона, който по техните думи е писан в Министерския съвет. Единствено вицепремиерът Валери Симеонов наруши тази идилия, като нарече закона „лобистки“ и назова „поръчителя“ - руския монополист.

Само преди няколко седмици широка политическа палитра подкрепи и рестартирането на проекта „Белене“, поддържан през годините от руското енергийно лоби, по руска технология и с руско гориво. Пак в последните дни регулаторът повиши цената на парното и тока, а лявата опозиция реши да организира протести. Намериха си и виновник - обвиниха председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране и поискаха оставката му. Но не посмяха да видят очевидната причина - поскъпването на природния газ, който България внася само от Русия, е заради формулата, обвързваща цената с промените в цените на петрола. Нито една от парламентарните партии не посмя да зададе основния въпрос: Защо България продължава да плаща значително повече за руския газ, отколкото други европейски държави? В този случай идилията бе нарушена единствено от извънпарламентарната „Демократична България“.

Организирано бездействие

Европейската комисия установи, че „Газпром“ злоупотребява с безалтернативността си в някои страни, като им налага по-неизгодни условия. България бе сред изрично посочените примери за по-скъп газ. Постигнатото споразумение между ЕС и руската държавна компания позволява търсене на конкурентни цени и предоговаряне. Полша вече го прави. България - не. Страната ни е изцяло зависима от руския газ, защото все още няма готова инфраструктура, която да позволи друг внос. За интерконектори се заговори активно след януари 2009 г., когато споровете между Русия и Украйна доведоха до временно прекратяване на доставките. Почти десет години по-късно България все още е зависима от една-единствена тръба. Това плен ли се нарича?

Докато Тръмп ядосваше европейските си партньори в Брюксел, правителството на Гърция изгони двама руски дипломати, а на други двама забрани да влизат в страната. Причината: опити за намеса и проваляне на преговорите с Македония за името, които отвориха вратата на Скопие към НАТО. Развитие, което противоречи на заявения интерес на Русия. Освобождаването на България от руския енергиен плен също противоречи на интереса на Москва, защото в такъв случай тя вече не би могла да налага толкова лесно най-изгодните за себе си условия. Тук обаче няма нужда руски дипломати лично да се заемат със защитата на московските интереси. Достатъчно много български политици вършат успешно тази работа. Те си знаят защо.

"Дойче веле