Ad Config - Website header

 

Article_top

Владимир Каролев

    Преди две три-седмици група роми пак недоволстваха публично. Били си живели живота добре, когато не спазвали закона и сега им се накривил калпакът, като има вероятност този безгрижен период да приключи. Искат да им се узаконяват незаконни къщи, даже да им се строят нови и законни, защото старите били бутнати или пък не им харесвали. Въпреки че изглежда прост в зависимост от пристрастията на човек, този казус, всъщност, въплъщава в себе си доста сложни проблем, чието разглеждане не е толкова политически популярно и традиционно остава в страната. Просто е по-лесно разни псевдонационалисти да викат „циганите на сапун“ или „стройте къщи на децата – деца са“. Честно казано, това и се викаше на момента, когато емоциите взеха връх. Затова и изчаках чувствата да се уталожат и да можем да погледнем по-разумно, и по-спокойно на проблема. А той е сериозен.

Частната собственост
     

Що е то частна собственост, как се опазва и какво се прави с нея остава до голяма степен мистерия в постсоциалистическа България.

Това е шокиращ парадокс, тъй като през Следосвобожденския период, пък дори и по време на османското владичество (или турското робство, да не обидя и двата лагера) българите сме имали изключително развито чувство на уважение към частната собственост. Днес, много от българите смятат, че само тяхната собственост е неприкосновена и не трябва да бъде нарушавана по никакъв начин, докато чуждата частна собственост може, а даже, според някои, и трябва, да бъде подчинена на „обществения интерес“. Общественият интерес, разбира се, винаги се мери „на око“ и съвпада обикновено с този на говорещия. Или по-кратко казано – „моето си е мое, чуждото е общо“. Моята фирма си е моя, ама фирмата на съседа може и да бъде национализирана. Моят парцел си е мой, но този на съседа трябва да бъде контролиран от политиците и да не му позволят да строи нещо, ако на мен не ми харесва. Моята заплата си е цялата моя, но заплатата на съседа не е лошо да се обложи с 50% данък.

    Гореспоменатото чувство и разбиране е особено остро сред ромския етнос в България. Дори не съм сигурен, че много от тях дори разбират какво е чужда частна собственост и дори какво е собственост, и как тя се институционализира в България. Например, един от големите проблеми на компаниите за публични услуги (ток и вода) е, че дори ромите, чиито фамилии имат собственост, не са я уредили при онаследяване и прехвърляне. Тоест, за тях е достатъчно старият ром да тропне по масата и да каже – този мой парцел вече е на младата булка и младоженец. И последните почват да строят къща. Да, но пред българското законодателство, тропването по масата не върши работа и дори булката и младоженецът после да искат да си отворят партиди за вода и ток, ЕСП-то и водоснабдителят няма как да го направят.

Разбира се, критична маса роми изобщо не искат да си отварят партиди, да не говорим, че и семействата им не са имали законна собственост. Те живеят типично по номадски – каквото си превзема и където се установя, става автоматично мое, а всичко останало е само потенциално мое. Тези роми смятат, че заровеният кабел на ЧЕЗ или EVN, заровената тръба на "Софийска вода" или "Топлофикация"- София са ничия собственост, и стига да се преборят за нея (тоест, да ги изкопаят и натоварят без да умрат или да ги хванат), то те стават техни. Съответно, пусканият ток, вода или топлинна енергия също са потенциално техни, стига да успеят да си ги „завземат“.

    За жалост, последното става почти винаги с любезната помощ на политиците. Публична тайна сред хората в Софийска община е, че в някои ромски махали се подава вода до няколко кухи търговски дружества с партиди на входа на махалата, а от тях цялата махала си тегли вода незаконно. Когато от "Софийска вода" се опитат да спрат главния кран, политиците веднага се задействат и започват да плашат с отнемане на лиценз и национализация в името на народа (под народа, разбирай ромската махала).

   Гореописаните „схеми“ са били и продължават да бъдат особено обострени, където доставящите услугата дружества са публична (държавна или общинска) собственост и са практически директно под контрола на политиците. Например, след приватизацията, EVN повишава събираемостта в ромските махали до 4-5 пъти, като чрез дистанционното отчитане дори достига до 99% на места (в Столипиново е 95%). Разбира се, политическата ръка, все още е фактор. От съборените 55 ромски къщи в Стара Загора, едва 15 са имали партиди. Не е необосновано да предположим, обаче, че всички са имали ток. Подобно е и положението с водоснабдяването – в провинцията, където ВиК дружествата са публични, на ромите се правят далеч по-щедри толеранси, отколкото в София. В столицата стимулите на частните управители са да правят всичко възможно, за да осигурят плащането на сметки, тъй като това се отразява директно на печалбата, а и на инвестициите. 

Разбира се, не само и изключително ромите се ползват от такива „услуги“, които „омилостивяват“ електората. Например, софийската топлофикация има събираемост , малко над 50%, докато частната варненска има над 95%. Защото политиците имат естествен стимул да използват държавната и общинска собственост за политически цели, осигурявайки на едни хора възможност да паразитират върху собствеността и труда на други хора. 
За жалост, българското общество, дори и работещата средна класа, показва подчертано ниска непримиримост към тези явления.

Децата
    Аргументите, които използват ромите, за да си осигурят безплатни „благини“ на гърба на работещата част от обществото, рано или късно опират до децата.

Какво ще правят десетките им деца, когато останат без къща, без помощи, без безплатна вода, ток и парно? Чували сме го стотици пъти, продължаваме да го чуваме и днес. За съжаление, лесен отговор няма. Не само в България, а и в целия развит свят, политиците от няколко десетилетия си „отглеждат“ огромни маси избиратели, които са напълно зависими от държавните помощи, лесно контролируеми като електорат и бързо възпроизвеждащи се с високата си раждаемост. Афроамериканци в Южна Франция, мексиканци в САЩ, араби в Швеция... В която и богата държава да погледнем, ще открием една и съща картинка – огромни маси хора от няколко етноса с висока раждаемост, напъхани в общински и държавни панелни жилища, живеят на социални помощи и гласуват дисциплинирано по „правилния“ начин. Преди година видяхме и репортаж как великобританка с 11 деца получава над 42 000 паунда (около) 100 000 лева годишна държавна помощ и живее приличен живот.

    Този процес води до израждане на демокрацията, тъй като тези, които гласуват, за да живеят, постепенно стават политически по-важни, отколкото тези, които работят, за да живеят. Защо един политик да се мъчи да ви убеждава да гласувате за него чрез анализи и факти, когато може просто да осигури безплатен ток, вода, къща и 100 лева по изборите на едно 10-членно ромско семейство?

    Въпреки тежката съдба, която очаква децата при развалянето на един незаконен дом, това, всъщност, е дори за тяхно добро в дългосрочен план. Макар и по трудния начин, тези деца имат шанс да научат какво е частна собственост, какво е труд и как е честно и почтено да се издържа едно семейство, така че когато порастнат, да се превърнат в равностойни и ползотворни членове на българското общество. Това не е и някакво мое либертарианско заклинание. Много икономически проучвания вече доказват, че най-полезната инвестиция на международните организации в бедните държави е борбата с инфекциозни болести, а след нея е свободната търговия и образованието, целящо придобиване на разбиране на основни икономически и социални принципи. Осигуряването на безплатни услуги пък е с минимална, а често дори отрицателна, възвращаемост за съответното общество.

    С други думи, ако родителите на тези деца не искат да минат по лесния път, възползвайки се от многобройните възможности, които им предоставяме, за да ги образоват и превърнат в продуктивни членове на обществото, то наша отговорност към самите ромски деца е да ги научим по трудния път. И то преди да е станало късно, както за тях, така и за нас.

Законът
    Също толкова неразумно и безотговорно е да стоварваме и цялата вина върху самите роми. Законите и органите, контролиращи узаконяването на собственост, са се превърнали в извори и гнезда на корупция. Наистина ли е нужно човек да хвърли хиляди левове и да прекара месеци в изваждане на разрешителни, за да си устрои водопровод в собствения имот? Или за да започне строеж на къща, която по никакъв начин не застрашава чуждата собственост? Както е казал някога китайският мъдрец Лао Дзъ – колкото повече закони и регулации, толкова повече крадци и бандити.

 

Изводите
    

На ромите бе даден достатъчен толеранс от четвърт век и щом не желаят да се интегрират доброволно, то е редно да пристъпим към отнемането на всички незаконни, а и много законни, привилегии, които те ползват – незаконно строителство, безплатни публични услуги, злоупотреби със социални системи, и други. Но е от изключителна важност и да разберем, че проблемът сред ромите е просто крайната проява на проблем, който има почти цялото българско общество.

Манталитетът „моето си е мое, а чуждото - общо“ няма да позволи на тази държава да достигне средноевропейски равнища, тъй като защитената и уважавана частна собственост е в основата на всяка устойчиво забогатяла държава за вече над 5000 години човешка цивилизация.

А 5000 години са достатъчно дълъг статистически период, за да можем да си извадим категоричен и необорим извод, без значение дали той ни харесва или не в дадена ситуация.

*Този текст е написан специално за Клуб Z. Авторът Владимир Каролев е икономист, инвестиционен консултант и бивш общински съветник в София. Завършил е Международни икономически отношения във ВИИ "Карл Маркс", MBA от Колежа по бизнес на Университета на Алберта (Канада) и Магистър от Университета на Рединг (Англия). 

Заглавието е на редакцията.

 
Снимка БГНЕС

    Преди две три-седмици група роми пак недоволстваха публично. Били си живели живота добре, когато не спазвали закона и сега им се накривил калпакът, като има вероятност този безгрижен период да приключи. Искат да им се узаконяват незаконни къщи, даже да им се строят нови и законни, защото старите били бутнати или пък не им харесвали. Въпреки че изглежда прост в зависимост от пристрастията на човек, този казус, всъщност, въплъщава в себе си доста сложни проблем, чието разглеждане не е толкова политически популярно и традиционно остава в страната. Просто е по-лесно разни псевдонационалисти да викат „циганите на сапун“ или „стройте къщи на децата – деца са“. Честно казано, това и се викаше на момента, когато емоциите взеха връх. Затова и изчаках чувствата да се уталожат и да можем да погледнем по-разумно, и по-спокойно на проблема. А той е сериозен.

Частната собственост
     

Що е то частна собственост, как се опазва и какво се прави с нея остава до голяма степен мистерия в постсоциалистическа България.

Това е шокиращ парадокс, тъй като през Следосвобожденския период, пък дори и по време на османското владичество (или турското робство, да не обидя и двата лагера) българите сме имали изключително развито чувство на уважение към частната собственост. Днес, много от българите смятат, че само тяхната собственост е неприкосновена и не трябва да бъде нарушавана по никакъв начин, докато чуждата частна собственост може, а даже, според някои, и трябва, да бъде подчинена на „обществения интерес“. Общественият интерес, разбира се, винаги се мери „на око“ и съвпада обикновено с този на говорещия. Или по-кратко казано – „моето си е мое, чуждото е общо“. Моята фирма си е моя, ама фирмата на съседа може и да бъде национализирана. Моят парцел си е мой, но този на съседа трябва да бъде контролиран от политиците и да не му позволят да строи нещо, ако на мен не ми харесва. Моята заплата си е цялата моя, но заплатата на съседа не е лошо да се обложи с 50% данък.

    Гореспоменатото чувство и разбиране е особено остро сред ромския етнос в България. Дори не съм сигурен, че много от тях дори разбират какво е чужда частна собственост и дори какво е собственост, и как тя се институционализира в България. Например, един от големите проблеми на компаниите за публични услуги (ток и вода) е, че дори ромите, чиито фамилии имат собственост, не са я уредили при онаследяване и прехвърляне. Тоест, за тях е достатъчно старият ром да тропне по масата и да каже – този мой парцел вече е на младата булка и младоженец. И последните почват да строят къща. Да, но пред българското законодателство, тропването по масата не върши работа и дори булката и младоженецът после да искат да си отворят партиди за вода и ток, ЕСП-то и водоснабдителят няма как да го направят.

Разбира се, критична маса роми изобщо не искат да си отварят партиди, да не говорим, че и семействата им не са имали законна собственост. Те живеят типично по номадски – каквото си превзема и където се установя, става автоматично мое, а всичко останало е само потенциално мое. Тези роми смятат, че заровеният кабел на ЧЕЗ или EVN, заровената тръба на "Софийска вода" или "Топлофикация"- София са ничия собственост, и стига да се преборят за нея (тоест, да ги изкопаят и натоварят без да умрат или да ги хванат), то те стават техни. Съответно, пусканият ток, вода или топлинна енергия също са потенциално техни, стига да успеят да си ги „завземат“.

    За жалост, последното става почти винаги с любезната помощ на политиците. Публична тайна сред хората в Софийска община е, че в някои ромски махали се подава вода до няколко кухи търговски дружества с партиди на входа на махалата, а от тях цялата махала си тегли вода незаконно. Когато от "Софийска вода" се опитат да спрат главния кран, политиците веднага се задействат и започват да плашат с отнемане на лиценз и национализация в името на народа (под народа, разбирай ромската махала).

   Гореописаните „схеми“ са били и продължават да бъдат особено обострени, където доставящите услугата дружества са публична (държавна или общинска) собственост и са практически директно под контрола на политиците. Например, след приватизацията, EVN повишава събираемостта в ромските махали до 4-5 пъти, като чрез дистанционното отчитане дори достига до 99% на места (в Столипиново е 95%). Разбира се, политическата ръка, все още е фактор. От съборените 55 ромски къщи в Стара Загора, едва 15 са имали партиди. Не е необосновано да предположим, обаче, че всички са имали ток. Подобно е и положението с водоснабдяването – в провинцията, където ВиК дружествата са публични, на ромите се правят далеч по-щедри толеранси, отколкото в София. В столицата стимулите на частните управители са да правят всичко възможно, за да осигурят плащането на сметки, тъй като това се отразява директно на печалбата, а и на инвестициите. 

Разбира се, не само и изключително ромите се ползват от такива „услуги“, които „омилостивяват“ електората. Например, софийската топлофикация има събираемост , малко над 50%, докато частната варненска има над 95%. Защото политиците имат естествен стимул да използват държавната и общинска собственост за политически цели, осигурявайки на едни хора възможност да паразитират върху собствеността и труда на други хора. 
За жалост, българското общество, дори и работещата средна класа, показва подчертано ниска непримиримост към тези явления.

Децата
    Аргументите, които използват ромите, за да си осигурят безплатни „благини“ на гърба на работещата част от обществото, рано или късно опират до децата.

Какво ще правят десетките им деца, когато останат без къща, без помощи, без безплатна вода, ток и парно? Чували сме го стотици пъти, продължаваме да го чуваме и днес. За съжаление, лесен отговор няма. Не само в България, а и в целия развит свят, политиците от няколко десетилетия си „отглеждат“ огромни маси избиратели, които са напълно зависими от държавните помощи, лесно контролируеми като електорат и бързо възпроизвеждащи се с високата си раждаемост. Афроамериканци в Южна Франция, мексиканци в САЩ, араби в Швеция... В която и богата държава да погледнем, ще открием една и съща картинка – огромни маси хора от няколко етноса с висока раждаемост, напъхани в общински и държавни панелни жилища, живеят на социални помощи и гласуват дисциплинирано по „правилния“ начин. Преди година видяхме и репортаж как великобританка с 11 деца получава над 42 000 паунда (около) 100 000 лева годишна държавна помощ и живее приличен живот.

    Този процес води до израждане на демокрацията, тъй като тези, които гласуват, за да живеят, постепенно стават политически по-важни, отколкото тези, които работят, за да живеят. Защо един политик да се мъчи да ви убеждава да гласувате за него чрез анализи и факти, когато може просто да осигури безплатен ток, вода, къща и 100 лева по изборите на едно 10-членно ромско семейство?

    Въпреки тежката съдба, която очаква децата при развалянето на един незаконен дом, това, всъщност, е дори за тяхно добро в дългосрочен план. Макар и по трудния начин, тези деца имат шанс да научат какво е частна собственост, какво е труд и как е честно и почтено да се издържа едно семейство, така че когато порастнат, да се превърнат в равностойни и ползотворни членове на българското общество. Това не е и някакво мое либертарианско заклинание. Много икономически проучвания вече доказват, че най-полезната инвестиция на международните организации в бедните държави е борбата с инфекциозни болести, а след нея е свободната търговия и образованието, целящо придобиване на разбиране на основни икономически и социални принципи. Осигуряването на безплатни услуги пък е с минимална, а често дори отрицателна, възвращаемост за съответното общество.

    С други думи, ако родителите на тези деца не искат да минат по лесния път, възползвайки се от многобройните възможности, които им предоставяме, за да ги образоват и превърнат в продуктивни членове на обществото, то наша отговорност към самите ромски деца е да ги научим по трудния път. И то преди да е станало късно, както за тях, така и за нас.

Законът
    Също толкова неразумно и безотговорно е да стоварваме и цялата вина върху самите роми. Законите и органите, контролиращи узаконяването на собственост, са се превърнали в извори и гнезда на корупция. Наистина ли е нужно човек да хвърли хиляди левове и да прекара месеци в изваждане на разрешителни, за да си устрои водопровод в собствения имот? Или за да започне строеж на къща, която по никакъв начин не застрашава чуждата собственост? Както е казал някога китайският мъдрец Лао Дзъ – колкото повече закони и регулации, толкова повече крадци и бандити.

 

Изводите
    

На ромите бе даден достатъчен толеранс от четвърт век и щом не желаят да се интегрират доброволно, то е редно да пристъпим към отнемането на всички незаконни, а и много законни, привилегии, които те ползват – незаконно строителство, безплатни публични услуги, злоупотреби със социални системи, и други. Но е от изключителна важност и да разберем, че проблемът сред ромите е просто крайната проява на проблем, който има почти цялото българско общество.

Манталитетът „моето си е мое, а чуждото - общо“ няма да позволи на тази държава да достигне средноевропейски равнища, тъй като защитената и уважавана частна собственост е в основата на всяка устойчиво забогатяла държава за вече над 5000 години човешка цивилизация.

А 5000 години са достатъчно дълъг статистически период, за да можем да си извадим категоричен и необорим извод, без значение дали той ни харесва или не в дадена ситуация.

*Този текст е написан специално за Клуб Z. Авторът Владимир Каролев е икономист, инвестиционен консултант и бивш общински съветник в София. Завършил е Международни икономически отношения във ВИИ "Карл Маркс", MBA от Колежа по бизнес на Университета на Алберта (Канада) и Магистър от Университета на Рединг (Англия). 

Заглавието е на редакцията.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Валентин

Защо не го слушат този човек? Защо читавите хора не ни управляват?
Анонимен's picture
Анонимен

Сибир

Защото не е читав!
Анонимен's picture
Анонимен

Duro

Защото анализира проблема, без да предлага конкретни решения. Защото ако попадне във властта ще обърне палачинката. Те не са глупави и ги разбират тези неща, но никой не иска да поеме отговорност и да се самоубие политически като пристъпи към решаване на проблема. Затова и никой от сегашните политици не предлага да се въведе образователен ценз при гласуване.
Анонимен's picture
Анонимен

Сибир

Точно циганите са най-голямият ни проблем,дааа ! Тази поговорка можеше да се приложи например и за дыржавата,повечето сделки за приватизация например ! НЕК, БТК наприер,продадени в момент когато партията на този субект беше на власт. На вас,каролев ви беше даден огромен толеранс,за това страната ни е в руини !
Анонимен's picture
Анонимен

chpr

БТК не е в руини, а си е функциониращ телеком, работещ в конкурентна среда. НЕК, който не е приватизиран, а си е напълно държавен, е в руини, вероятно скоро ще стане руски, въпреки че е монопол с гарантирани доходи. Ти си прецени кое от двете е по-добре и по-зле. Ама ти искаш социалистическото БТК да се продаде за 300 трилиона долара и до десето коляно българин да живее без да работи, защото е съградил развит социализъм. Комунизмът си е диагноза.
Анонимен's picture
Анонимен

Sibir

"На това мнение са нашите специалисти от Университета за национално и световно стопанство. В поръчан от Комисията за защита на конкуренцията анализ те изчислиха, че реалната стойност на 65% от телекома е минимум 700 млн. лв., или 357 млн. евро. А на третия GSM лиценз - между 90 млн. и 145 млн. евро. Консултантската компания "Американ апрейзъл" оцени цялата БТК на 830 млн. евро." В-к Стандарт - http://paper.standartnews.com/archive/2005/04/29/business/s4423_3.htm
За НЕК се извинявам- имах в предвид електроразпределителните дружества.
А сыщо така казах,че ЦЯЛАТА ни дыржава е в руини поради неизгодни приватизационни сделки.
Анонимен's picture
Анонимен

Другаря Костов приватизира БТК за 270 млн. евро. Купувачът го препродаде за 470 млн. евро. В момента пазарната капитализация на фирмата е 1 млрд. Къде е справедливостта? Защо държавата не си запази дял в телекома? Кой изтъргува "златната акция"?
Анонимен's picture
Анонимен

Longanlon

Само не ми стана ясно какво правят "афроамериканци в Южна Франция". Емигранти от САЩ ли са, или какво?
Анонимен's picture
Анонимен

Само с едно не съм съгласен - закони и регулации трябва да има. За отделните граждани, малкия и средния бизнес те трябва да са минимални. Но за големите фирми, корпорации и особено за банките - те трябва да са драконовски.
Анонимен's picture
Анонимен

chpr

А какво прави големите фирми различни от малките фирми? Или банките различни от всички фирми? Колкото повече давате съгласие политиците да показват специално отношение към едни, толкова повече именно големите ще си лобират регулации в тяхна полза. Всички регулации в полза на едрия бизнес са приемани от парламентите формално в полза на дребния бизнес и на потребителя. Еднакви правила за всички и който е най-добър да спечели доверието на потребителя.
Анонимен's picture
Анонимен

Не така. Големите са станали големи не по причина на конкурентни предимства, а по причина на монполистично положение. Това не трябва да се позволява. Когато една фирма/банка стане прекалено голяма, тя неминуемо поглежда към политическата власт. Историята познава много такива случаи. Не трябва да се допуска формирането на прекалено големи корпорации и банки, защото те оказват отрицателно влияние върху икономиката като цяло.
SRQBoyboy's picture
SRQBoyboy
SRQBoyboy

SRQBoyboy

Защо черните в Америка и българските цигани си приличат до болка? Ето в Сейнт луис, Мисури, вече дни наред черните разбиват магазини грабят. Защо? Полицията застреляла чернокожо момче при много съмнителни обстоятелства. И сега от най-различни места в Мисури се стичат на местопрестъплението, за да вандалстват. Търсели са повод и той не закъснял. Иначе черните тук започват да критикуват своя президент Обама, защото отвори границата за невръсни имигранти от Централна Америка. Ужас някакъв, хиляди деца - носят болести и може да сриат цялата система за социална помощ. Черните се чустват ощетени, защото тяхното безплатно царство изчезва пред очите им. Надяваха се след като Обама дойде на власт всичко да им е без пари - да не плащат ипотеките ис, да пазаруват с държавни купони, да говорят по безплатни мобилни телефони. Сега ще трябва да плащат като нас - специланите привилегии изчезнаха. Това толкова много прилича на апартейд в ЮАР, но с обратен знак. XXI век е, вече 14 години минаха, а сякаш се връщаме назад във времето. Колко лошо, че са застреляли Линкълн навремето, той замислял да качи всички черни роби на кораби и да върне в Африка...
Анонимен's picture
Анонимен

zakkwylde

Хубав текст. За съжаление подобен начин на мислене изобщо не съм срещал сред т.нар. десни у нас. Зад брюкселския жаргон те успяват да скрият мътните си левичарски щения. Това е положението. За повече - Терминал 2.
Анонимен's picture
Анонимен

What a hypocrisy! How come the Bulgarian Gov. took everything from it's noin-bulgarian nationality citizens, but ethnic Bulgarians who wanted to emigrate from Bulgaria during the 60ies. All this private property was acquired with tremendous work and sacrifices and all went to people of Bulgarian nationality on Government subsidies.
Krivo sedi pravo sedi star kadia, sebe si gledai predi da sedish nemotia!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията