Защо децата от футболния отбор, спасени след дълъг каменен плен в Тайланд, все още не са прегърнали родителите си? Били ли са натъпкани с успокоителни медикаменти, преди да излязат навън? Кой плати за скъпата международна спасителна операция? И какво ще стане с треньора, който заведе футболния си отбор дълбоко в опасната пещера?

Докато 12-те деца и треньорът им, изведени от пещерния комплекс Там Луанг, продължават възстановяването си, изплуват нови и не винаги еднозначни подробности за случилото се във и около пещерата. Кореспондентът на Би Би Си в Тайланд Джонатан Хед намери отговорите на някои от тези неудобни въпроси.

Защо въобще децата са се оказали толкова дълбоко в пещерата?

Това могат да обяснят само момчетата и техният треньор Еккапол „Аке“ Чантавонг, но те все още не са разговаряли нито с приятели, нито с пресата. Въз основа на фактите, с които разполагаме, можем да правим само предположения.

В събота, 23 юни, отборът е имал насрочен мач, който е бил отменен, казва Нопарат Кантавонг, главен треньор на клуба. Вместо мач, той е назначил тренировка. Всички момчета от отбора са големи любители на колоезденето, така че на Фейсбук страницата, чрез която треньорите споделят информация с родители и деца, най-младият треньор Аке пише, че отборът ще направи велосипедна екскурзия. И дума не става за ходене в пещерата.

На този ден един от играчите е празнувал 16-ия си рожден ден и от местния магазин компанията е купила храна за празнуване за 700 бата (19 евро) – доста голяма сума по местните стандарти.

Старши треньорът Нопарат Кантавонг описва асистента си Ака като много мек човек, винаги приятелски настроен към децата – Кантавонг смята, че момчетата са убедили треньора да отиде с тях в пещерата. Това място е често посещавано, известно е в района, а децата вече са били там по-рано.

Най-вероятно те са влезли навътре сами (което не е трудно, когато в пещерата е сухо), но са били застигнати от водата от пороя, която ги е принудила да избягат още по-навътре в планинския масив.

Защо не позволяват на родителите да общуват със спасените деца в болницата?

Официалното обяснение е, че децата са все още слаби след невероятните изпитания и лесно могат да хванат инфекция.

Тези деца са много ценни за Тайланд. Цялата страна се молеше за тях, беше организирана огромна операция за спасението им и е разбираемо, че тайландските власти не искат да ги излагат дори на най-малкия риск.

Възможно е родителите им да не се допускат в болницата, за да не бъдат изложени децата на прекалено вълнение. Като цяло тайландците са склонни да изразяват емоциите си по-сдържано от хората от Запада, рядко демонстрират чувствата си физически и рядко прегръщат някого.

Освен това родителите на тези момчета са обикновени хора от много бедни села; те са свикнали да се подчиняват на заповедите на своите началници и най-вероятно са много благодарни на правителството за това,  че в името на спасяването на техните деца са били направени такива жертви. Тези родители няма да се възмутят от факта, че не им е позволено да посещават децата си.

Сега им е позволено да гледат момчетата си през прозорците на болничното отделение и понякога да постоят няколко минути вътре, носещи ръкавици и маски.

Ще бъде ли наказан треньорът Аке?

На този етап изглежда малко вероятно. Родителите са му простили. Те са благодарни за грижите, които е полагал за момчетата по време на двуседмичното „лишаване от свобода“, давал им е храната си и е подкрепял техния дух, главно като ги е учел да медитират – умение, усвоено от него по време на 12-годишния му престой в будистки манастир.

Според старши треньор на футболния клуб, треньорът Аке може да бъде изпратен обратно в манастира за известно време – тайландците често ходят на временно послушание, за да изкупят прегрешенията си и за духовно пречистване.

Освен това в Тайланд не е разпространен обичаят непременно да се търси виновник; те не са свикнали винаги да намират „козел опущение“ за всяко бедствие или неприятност.

В техните възприятия за живота има повече фатализъм – и ако се случи нещо лошо, обществото не се старае веднага да намери отговорните за това.

Как децата са успели да оцелеят 17 дни с малко количество храна – и при това без да отслабнат силно?

Допреди да бъдат открити момчетата, те са прекарали девет дни в пещерата. Вероятно са имали със себе си останки от храната, закупена по повод рождения ден. Всички те са дисциплинирани спортисти, в добра физическа форма. Това им е помагало да разпределят рационално запасите си и да поддържат висок отборен дух – възможно с песни.

Треньорът Акe ги е научил да медитират, казват тайландски военни водолази, и им е давал по-голямата част от своята храна. Той също така ги научил да пият водата, която капела от стените на пещерата, прониквайки през камъните, а не мръсната вода в краката им.

Последните шест осем дни те са били снабдявани с храна отвън: първо с гелове с високо съдържание на протеини, а след това вече с обикновена храна; ето защо някои от тях още преди излизането от пещерата са започнали да възстановяват теглото си.

Давани ли са на децата седативни вещества, преди да бъдат изведени на повърхността?

Тайландските официални лица старателно избягват отговора на този въпрос.

Премиерът на страната Прают Чан-оча спомена, че са им инжектирали леки успокоителни лекарства. Но много от участвалите в спасителната операция са потвърдили пред  Би Би Си, че момчетата – или поне някои от тях – са били така натъпкани с лекарства, че практически са се намирали почти в безсъзнание.

По логиката на спасителите, това може да е необходимо за предотвратяване на паника: за първи път в живота си да плуваш под водата в пълна тъмнина, с тежка техника през тесни и криволичещи каменни пътеки – това може да изплаши не само тийнейджър. Ако при тези обстоятелства детето се поддаде на паника, това би застрашило живота му.

Бе съобщено, че Джон Волантен и Ричард Стантън, двамата британски водолази, ръководили извеждането на момчетата на повърхността, специално са поискали от  австралиеца Ричард Харис – водолаз и по професия анестезиолог – да подготви момчетата за извеждането им.

Как е възможно юноши в полусъзнателно състояние да преминават през технически сложни завои и подводни проходи, не знаем.

На някои места водолазите са завързали децата за себе си. На други, в по-широки коридори, те са били поставяни на преносима носилка, окачена за кабел, прикрепен към тавана на пещерата.

Цялата операция е била много мащабна, сложна, напълно нова като замисъл и смела като изпълнение. Никога досега в историята не е било предприемано подобно начинание. Някои от участниците в операцията нарекоха мисията, извършена от водолазите, които извадиха децата едно по едно, свръхчовешка.

Кой плати за спасението?

По-голямата част – правителството на Тайланд.

Помощ имаше и от други държави, например участието на 30 офицери от военновъздушните сили на САЩ, най-вероятно е била платено от властите на тези страни като жест на добра воля.

Тайландският народ също участва в операцията – компании осигуряваха безплатен транспорт, а фермерите носеха храна. „Тай Еруейс“ и „Бангкок Еруейс“ предоставиха безплатни билети за някои чуждестранни водолази, които дойдоха да помогнат.

Биха ли се справили тайландците самостоятелно, без чужденци?

Не – и едва ли някоя страна би могла. Подводното плуване в пещери е много тясно специализирана и сложна област, в света има много малко опитни водолази с такъв профил.

Тайланд имаше късмет, че опитен изследовател на пещери като Верн Арнсворт е разглеждал комплекса Там Луанг в детайли по-рано и че живее наблизо. Той се включи в спасяването в деня след изчезването на футболния отбор и предложи на тайландските власти да поканят опитни водолази от чужбина.

На военните водолази от подразделенията на „военноморските тюлени“ на тайландския флот гмуркането в пещерата отначало не им се получаваше много добре – те са обучени и разполагат с оборудване за гмуркане в морето, а там спецификата е съвсем друга. Бързо нарастващото ниво на водата в подземните тунели беше за тях непреодолимо препятствие и изглеждаше, че е почти невъзможно да се вмъкнат дълбоко и да намерят момчетата.

Но когато пристигнаха чуждестранни водолази от много различни страни, тайландските власти им повериха ръководството за търсенето и спасяване на децата. Беше проведена огромна логистична операция, включваща стотици хора. Във вътрешността на пещерния комплекс бе изграден въжен път, бяха положени електрически и комуникационни кабели.

Несъмнената заслуга на Тайланд е, че операцията премина гладко и бе добре организирана, както и че нямаше опити да се подценява или омаловажава стойността на чуждестранната помощ.

"Площад Славейков"