Ad Config - Website header

 

Article_top

Доналд Тръмп отиде на срещата на върха на НАТО, оскърби нашите съюзници, а след това отправи абсурдното искане те не просто да увеличат военните си разходи - нещо, което трябва да направят - а да ги повишат до 4 процента от брутния вътрешен продукт - много повече от раздутите в неговия собствен бюджет военни разходи. После се похвали - което бе лъжа - че е изтръгнал от тях големи отстъпки, и великодушно обяви, че "засега не е необходимо" да обмисля напускане на алианса. 

Имаше ли нещо, което нашите съюзници биха могли да направят, за да го омилостивят? Отговорът със сигурност е не. За Тръмп разрушаването на НАТО не изглежда да е средство към целта. То е самата цел. 
Не ви ли звучи всичко това познато? То е, в общи линии, същото като сагата с ескалиращата търговска война. Тръмп надава вой за нечестните търговски практики на други страни - което донякъде е вярно за Китай, но на практика не е за Канада и ЕС, без да поставя кавито и да било ясни искания. Тоест, той не е дал никакви индикации какво би могла да направи която и да било от страните, засегнати от неговите мита, за да го удовлетвори. Така той не им оставя никакви други опции, освен да отвърнат реципрочно. 

Така че той не действа като човек, който заплашва с търговска война, за да изтръгне отстъпки. Той действа като човек, който просто иска търговска война. Той несъмнено заплашва с напускане на Световната търговска организация, точно както намеква, че САЩ може да се изтеглят и от НАТО.  Това са брънки от една верига. Каквото и да твърди Тръмп за поведението на други страни, каквито и искания да поставя даден ден, зад всичко това очевидно се крие зла умисъл.

Господин "Царят на сделките"не иска никакви сделки. Той просто иска да руши. 

Всички институции, които Тръмп иска да разруши, са създадени ръководството на САЩ след края на Втората световна война. Това бяха години на мъдро държавничество - годините на Берлинския въздушен мост и на Плана Маршал, когато Америка показа истинското си величие. След като спечелихме войната, ние предпочетохме да не се държим като завоевател, а да изградим основите на един траен мир. 

Така например, Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), подписано през 1947 г. - по време на смазващата американска икономическа хегемония - нямаше за цел да се дадат привилегии да американските стоки. То установи правила на играта с цел да се насърчава просперитетът по света. По същия начин НАТО, създадена през 1949 г. по време на доминиращо военно превъзходство на САЩ, нямаше за цел да увековечи нашата хегемония. Учредяването на алианса установи система на взаимна отговорност, която позволи на съюзниците ни, включително нашите победени бивши врагове, да се чувстват като равни при опазването на общата ни сигурност. 
Това може да се каже и по друг начин: Америка се опита да изгради една отразяваща нашите собствени идеали международна система, която подчини мощни държави - включително и нашата - на върховенството на закона, като в същото време даваше защита на по-слаби страни от агресори. Малки държави могат и наистина печелят дела в Световната търговска организация (СТО) срещу големи страни. Малки членове на НАТО получават същите безусловни гаранции за сигурност, като големите. 

А онова, което Тръмп се опитва да направи, е да подкопае тази система, развързвайки отново ръцете на насилниците. 

Каква е неговата мотивация? Част от отговора е, че всичко, което отслабва западния алианс, помага на Владимир Путин; ако Тръмп не е руски агент в буквалния смисъл, то той несъмнено се държи като такъв при всеки възможен случай. 

Тръмп освен това очевидно не харесва всичко онова, което предполага върховенството на закона да се прилага еднакво и към слабите, и към силните. В международните отношения той последователно възхвалява бруталните тирани, като в същото време презира демократичните лидери. 

Затова той, естествено, мрази международните институции, създадени от едно далеч по-мъдро поколение от американски държавници, които разбираха, че е в интерес на Америка да използва мощта с респект и сдържаност, да спазва правилата, за да печели доверието на света. 

Той може да се оплаква, че други страни хитруват и използват Америка, че налагат несправедливи мита или че не плащат своя дял от разходите за отбрана. Но както вече казах, тези негови твърдения са плод на лоши помисли - те са извинения, а не истински поводи за оплакване.

Той не иска тези институции да бъдат подобрени, той иска да ги разруши. 

Има ли нещо, което може да постави спирачка пред разрушителните помисли на Тръмп? Може би сте склонни да си помислите, че Конгресът е в състояние да му наложи някакви ограничения, че все още са останали някои отговорни, патриотично настроени конгресмени републиканци. Такива обаче няма. 

От друга страна, може би си мислите, че едрият бизнес, който е дълбоко заинтересуван от съществуващия световен ред, ще протестира по ефикасен начин. До момента обаче той е напълно пасивен. И макар че приказките за търговска война понякога предизвикват сътресения по фондовите борси, доколкото ми се струва, инвеститорите все още не ги вземат на сериозно. Те си мислят, че Тръмп ще пофучи и повилнее в Туитър за известно време, а след това ще се съгласи на някои козметични политически промени и ще ги нарече победа. 

Един такъв благоприятен изход обаче изглежда все по-малко вероятен, защото Тръмп не приема "да" за отговор. Той не желае преговорите с нашите съюзници и търговски партньори да успеят. Напротив, той иска те да се провалят. И когато всички проумеят това, бедата вече може да е непоправима.

Коментарът е публикуван в "Ню Йорк таймс". Преводът е на БТА.

 

Доналд Тръмп отиде на срещата на върха на НАТО, оскърби нашите съюзници, а след това отправи абсурдното искане те не просто да увеличат военните си разходи - нещо, което трябва да направят - а да ги повишат до 4 процента от брутния вътрешен продукт - много повече от раздутите в неговия собствен бюджет военни разходи. После се похвали - което бе лъжа - че е изтръгнал от тях големи отстъпки, и великодушно обяви, че "засега не е необходимо" да обмисля напускане на алианса. 

Имаше ли нещо, което нашите съюзници биха могли да направят, за да го омилостивят? Отговорът със сигурност е не. За Тръмп разрушаването на НАТО не изглежда да е средство към целта. То е самата цел. 
Не ви ли звучи всичко това познато? То е, в общи линии, същото като сагата с ескалиращата търговска война. Тръмп надава вой за нечестните търговски практики на други страни - което донякъде е вярно за Китай, но на практика не е за Канада и ЕС, без да поставя кавито и да било ясни искания. Тоест, той не е дал никакви индикации какво би могла да направи която и да било от страните, засегнати от неговите мита, за да го удовлетвори. Така той не им оставя никакви други опции, освен да отвърнат реципрочно. 

Така че той не действа като човек, който заплашва с търговска война, за да изтръгне отстъпки. Той действа като човек, който просто иска търговска война. Той несъмнено заплашва с напускане на Световната търговска организация, точно както намеква, че САЩ може да се изтеглят и от НАТО.  Това са брънки от една верига. Каквото и да твърди Тръмп за поведението на други страни, каквито и искания да поставя даден ден, зад всичко това очевидно се крие зла умисъл.

Господин "Царят на сделките"не иска никакви сделки. Той просто иска да руши. 

Всички институции, които Тръмп иска да разруши, са създадени ръководството на САЩ след края на Втората световна война. Това бяха години на мъдро държавничество - годините на Берлинския въздушен мост и на Плана Маршал, когато Америка показа истинското си величие. След като спечелихме войната, ние предпочетохме да не се държим като завоевател, а да изградим основите на един траен мир. 

Така например, Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), подписано през 1947 г. - по време на смазващата американска икономическа хегемония - нямаше за цел да се дадат привилегии да американските стоки. То установи правила на играта с цел да се насърчава просперитетът по света. По същия начин НАТО, създадена през 1949 г. по време на доминиращо военно превъзходство на САЩ, нямаше за цел да увековечи нашата хегемония. Учредяването на алианса установи система на взаимна отговорност, която позволи на съюзниците ни, включително нашите победени бивши врагове, да се чувстват като равни при опазването на общата ни сигурност. 
Това може да се каже и по друг начин: Америка се опита да изгради една отразяваща нашите собствени идеали международна система, която подчини мощни държави - включително и нашата - на върховенството на закона, като в същото време даваше защита на по-слаби страни от агресори. Малки държави могат и наистина печелят дела в Световната търговска организация (СТО) срещу големи страни. Малки членове на НАТО получават същите безусловни гаранции за сигурност, като големите. 

А онова, което Тръмп се опитва да направи, е да подкопае тази система, развързвайки отново ръцете на насилниците. 

Каква е неговата мотивация? Част от отговора е, че всичко, което отслабва западния алианс, помага на Владимир Путин; ако Тръмп не е руски агент в буквалния смисъл, то той несъмнено се държи като такъв при всеки възможен случай. 

Тръмп освен това очевидно не харесва всичко онова, което предполага върховенството на закона да се прилага еднакво и към слабите, и към силните. В международните отношения той последователно възхвалява бруталните тирани, като в същото време презира демократичните лидери. 

Затова той, естествено, мрази международните институции, създадени от едно далеч по-мъдро поколение от американски държавници, които разбираха, че е в интерес на Америка да използва мощта с респект и сдържаност, да спазва правилата, за да печели доверието на света. 

Той може да се оплаква, че други страни хитруват и използват Америка, че налагат несправедливи мита или че не плащат своя дял от разходите за отбрана. Но както вече казах, тези негови твърдения са плод на лоши помисли - те са извинения, а не истински поводи за оплакване.

Той не иска тези институции да бъдат подобрени, той иска да ги разруши. 

Има ли нещо, което може да постави спирачка пред разрушителните помисли на Тръмп? Може би сте склонни да си помислите, че Конгресът е в състояние да му наложи някакви ограничения, че все още са останали някои отговорни, патриотично настроени конгресмени републиканци. Такива обаче няма. 

От друга страна, може би си мислите, че едрият бизнес, който е дълбоко заинтересуван от съществуващия световен ред, ще протестира по ефикасен начин. До момента обаче той е напълно пасивен. И макар че приказките за търговска война понякога предизвикват сътресения по фондовите борси, доколкото ми се струва, инвеститорите все още не ги вземат на сериозно. Те си мислят, че Тръмп ще пофучи и повилнее в Туитър за известно време, а след това ще се съгласи на някои козметични политически промени и ще ги нарече победа. 

Един такъв благоприятен изход обаче изглежда все по-малко вероятен, защото Тръмп не приема "да" за отговор. Той не желае преговорите с нашите съюзници и търговски партньори да успеят. Напротив, той иска те да се провалят. И когато всички проумеят това, бедата вече може да е непоправима.

Коментарът е публикуван в "Ню Йорк таймс". Преводът е на БТА.

Коментари

Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Абсолючтно вярно

Абсолютно вярно. Не само самия Тръмп, а всички трябва да се препрочетат приказката Новите дрехи на Царя.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията