Както имаше опасения, президентът на САЩ пристигна на срещата на високо равнище в НАТО в лошо настроение, изпълнен с дълбоко презрение и преливащ от шокираща грубост. Той настоя да сподели пред камерите въображаеми факти, които нямаха нищо общо с целите на срещата, и отказа да слуша всеки, който се опита, макар и внимателно, да го поправи.

По думите на Робърт Кейгън, старши сътрудник в института "Брукингс":

"Това не са тактики за преговори. Това е тактиката на някой, който не иска сделка".

В частна среща Тръмп заплашил, че освен ако съюзниците не увеличат военните си разходи спрямо предишните споразумения от януари, САЩ "ще го направим сами".

Николас Бърнс, бивш посланик на САЩ в НАТО, призова американците да не "нормализират" това.

"Той е първият американски президент от Хари Труман насам, който не вярва, че НАТО е ключов за интересите на американската национална сигурност", отбеляза той. 

И Бърнс е републиканец.

Атаката на Доналд Тръмп срещу НАТО не изненада никого. Той неколкократно е заявявал, че следвоенната структура на сигурността на САЩ е "лоша сделка", договорена от слаби и глупави "некомпетентници". Външната политика, според него, е игра с нулев резултат, всякаква полза за друга държава трябва задължително да е загуба за Щатите. 

"Страните от НАТО трябва да плащат ПОВЕЧЕ, САЩ трябва да плаща ПО-МАЛКО. Много Нечестно", написа той в Туитър.

Нечестно? Свят, който се върти около американската военна, икономическа и културна сила и използва щатският долар като резервна валута?

Това, което Тръмп не разбира е, че несъответствието в разходите, при което САЩ плащат повече от своите съюзници, не е проблем на системата. Това е функция. Така го проектираха великите следвоенни държавници и тази изключително проницателна стратегия гарантира липсата на конфликт между великите сили - и ядрена война - в продължение на три четвърти от века.

Отвореният, либерален световен ред, който познаваме в момента, е построен в края на Втората световна война и разширен след падането на Съветския съюз. По идея той се ръководи от САЩ, по идея той осигурява постоянна военна хегемония на САЩ над Евразия, докато обединява Европа под защитата на САЩ. Целта на тази грандиозна американска стратегия е да предотврати една самостоятелна сила да доминира региона и да се обърне срещу САЩ и техните съюзници. Американската хегемония освен това служи и за да потуши по-ранните регионални съперничества, предотвратявайки по-нататъшни световни войни. Дийн Ашсън, Джордж Маршал и другите велики държавници от тяхното поколение следваха тази стратегия, защото бяха научили, на невъобразима цена, че вечната американска фантазия за вечна свобода от Европа - изолационизъм или "Америкопървизъм" - е точно това - фантазия.

Четиристотин хиляди американци загубиха живота си на европейските фронтове на Първата и Втората световна война (американските жертви във всички други конфликти от ХХ век - включително Виетнам, Корея и Персийския залив - не са и една четвърт от тази цифра). Нашите следвоенни държавници не са били нито слаби, нито некомпетентни. Те бяха архитектите на най-големия външнополитически триумф в историята на САЩ.

Тази политика е била толкова успешна, че американците сега - повечето от които не са били живи, за да изпитат тези войни - виждат мира, единството, просперитета и стабилността като естественото състояние на Европа. Това е илюзия. В продължение на векове, Европа бе опорната точка на глобалното насилие. С епохата на глобалното разкриване на света, тя се превърна в основен износител на насилие, като темпото и ужаса от касапницата нарастваха с всеки век с подобренията в технологиите. Борбата за Африка, разделянето и колонизирането на този континент от Европа, е точен пример. Конференцията в Берлин за Западна Африка през 1884-1885 г., която събра представителите на 13 европейски сили, за да уредят колониалните си претенции за Африка с дипломация вместо с оръжие, води до мир на Стария континент за няколко години. Африканците, обаче, няма да си спомнят тези години като изключително съвестни. Конференцията например угажда на исканията на крал Леополд II, според които свободно Конго е всъщност негова частна собственост. Десет милиона души загинаха под управлението му.

Но като признаваме тази история на кръвта, трябва да признаем и нещо също толкова вярно - след Втората световна война либералната демокрация се разви напълно именно на Запад. Това процъфтяване на мира и правата на човек не може да се обясни с внезапен пламък на европейския пацифизъм (помислете за експедицията в Суец през 1956 г., смачкана от разгневения президент Дуайт Айзенхауер, или Алжирската война от 1954-1962 г.). Това се случи, защото по време на Втората световна война, Европа се самоунищожи, оставяйки САЩ с огромно влияние, конкурирани само от Съветския съюз. Чрез прилагането на икономически, дипломатически и военни форсмажорни действия САЩ потушиха конкуренцията за вътрешна сигурност в Европа. Ето защо следвоенна Европа престана да бъде водещ износител на насилие в света и вместо това става водещ износител на луксозни седани.

Само Америка и огромната сила, упражнявана от САЩ, би могла да укроти и обедини Европа под егидата ѝ. Никоя друга континентална страна не притежаваше половината от световното БВП. Никоя друга страна не разполагаше с достатъчно разстояние от Европа, за да ѝ бъде доверена до голяма степен от всички страни, и да бъде гарантирано, че ще е безразлична към регионалните им съревнования. Никоя друга страна няма стратегическа, морална и икономическа визия за Европа, която нейните жители могат да бъдат убедени да споделят с радост.

И наистина, европейците си сътрудничат с програмата на САЩ, защото тя създаде условия, в които процъфтяват както Щатите, така и Европа. САЩ подпомогнаха следвоенното икономическо възстановяване на Стария континент с 13 млрд. долара под формата на помощ по плана "Маршал" (това са около 113 млрд. евро в съвременна валута). Тя подхрани групите и договорите, които се превърнаха в Европейския съюз. Тя доведе Европа под американския чадър за сигурност с договора на НАТО. Член V от Договора, неговият най-важен елемент, заявява, че атака срещу един член на НАТО, е атака срещу всички членове. Тези политики са имали са цел не само да се противопоставят на Съветския съюз, но и да уредят просперитета на Европа за нейното интегриране в единен пазар, със свободно движение на стоки, капитал и труд. Основателите на тези институции изцяло възнамеряваха те да бъдат основите на Съединени щати на Европа, подобно на Съединените американски щати. Задълбочената икономическа взаимозависимост, смятаха те, би направила по-нататъшни европейски войни невъзможни.

В същото време САЩ изградиха отворен глобален ред, базиран върху архитектурата на конкретни институции: Обединените нации, Международния валутен фонд и Международния съд. Този ред е в много отношения една империя - Pax Americana - но е по-хуманна от всяка империя преди това, с институции, които имат за цел да извлекат полза за всички страни. Следвоенните американски държавници смятаха, че процъфтяващите либерални демокрации, които търгуват свободно помежду си, няма да водят война нито едни с други, нито със САЩ. Те следват, с други думи, т.нар. Демократична мирна теория - която има сериозни емпирични доводи в нейна подкрепа.

Американската армия винаги е била ключова част от плана за интегриране и възстановяване на Европа от развалините. След Втората световна война американските войски са разположени в Евразия, за да се гарантира, че континентът не може да бъде доминиран от една сила, способна да монополизира ресурсите и да ги обърне срещу САЩ. Щатите изградиха поразителни военни активи там, за да укротят местните съревнования по въоръжаване преди да са започнали, тъй като сигурността им е гарантирана.

Американската стратегия зависи от доверието в обещанието ѝ да защитава своите съюзници, това доверие почива на свой ред върху готовността на САЩ да следват своя дълг (Берлинският въздушен мост, когато американски войници прекарват през въздуха над германската столица запаси по време на съветската блокада, е точно такъв пример). В замяна на това задължение, съюзниците приемат доминантната роля на САЩ в международната система.

В следвоенната ера, както е и сега, противниците на либералната демокрация търсеха начин да подкопаят реда, който САЩ градеше. Именно защото планът "Маршал" ще укрепи и обедини Запада под защитата на Щатите, пропагандата на Съветския съюз се бореше да го отрече. Карикатура в "Известия" от 1949 г. например показва администратора на плана Пол Хофман като дебел капиталист, решен да унищожи суверенитета на европейските народи. Френският вестник "Човечество", който видно симпатизира на Москва, пък пише:

"След като дезорганизираха националните икономики в страните, които са под американско иго, американските лидери възнамеряват в крайна сметка да подчинят икономиката на тези страни на собствените си интереси."

Критиките на СССР срещу плана "Маршал" и други американски политики в Европа звучат много близко до езика, който Русия ползва сега в своята кампания срещу НАТО и ЕС. Речникът и тропите на руската пропаганда са широко отразени, волно или неволно, от крайно десни, крайно леви и други антилиберални политици, партии и движения на Запад. Хората, които построиха следвоенния световен ред сега са в гробовете си, спомените за убийствата и ужасите са погребани с тях, и голяма част от американските избиратели забравиха, че страната им е изградила тази система с причина - САЩ не поддържат своите съюзници заради някакъв глупав жест. Най-шумният подкрепящ идеята, че САЩ са измамени, че Европейският съюз е "създаден, за да ни унищожи", и че многостранни институции като Световната търговска организация засяга "суверенитета" на засегнатите нации, е, за жалост, президентът на САЩ.

Трудно е да се каже деликатно колко глупави и безразсъдни са тези идеи. Историята може да бъде забутана в някой ъгъл на паметта, но реалността не е толкова послушна. Глобалната свободна търговия поддържа модерния икономически живот. Прекъсването на тази търговия - която се осъществява главно по международните коридори, защитени от щатските военни - ще доведе до края на съвременния начин на живот. Втората световна война доказа не само, че изолационизмът и "Америка на първо място" са фантазии, но и изключително детски и опасни такива. В ерата на хиперглобализираната търговия, международните въздушни пътувания, интернет, ядрените оръжия и междуконтиненталните балистични ракети, тези фантазии са още по-детски и по-опасни. САЩ може и да са на друг континент, но не и на друга планета.

Вярно е, че САЩ харчат повече за своите военни, в абсолютни долари и като процент от БВП от която и да е европейска страна. Това винаги е било част от сделката. САЩ е глобална суперсила. Тя може да води война навсякъде по света, да нападне всяка държава, щом реши, и (поне на теория) - да се бие в няколко големи войни едновременно - дори в космоса. Разбира се, че това струва повече. Предимство за САЩ е да бъдат единствената сила на планетата, способна на това.

Съответно, не е никак в полза на Америка други страни да харчат за войските си толкова, колкото и ние. Европа е най-големият експортен пазар на Америка, така е проектиран. Ние искаме европейците да харчат парите си за американски стоки и услуги, а не отново да изравняват Фландрия със земята.

Но отказът на Тръмп да възпре нашите общи врагове и да защити съюзниците ни рискува да провокира регионална европейска надпревара във въоръжаването - точно това, което САЩ се опитва да избегне от 74 години. Това е покана за авантюризъм от Путин. Отказът на Тръмп да възприеме окуражителния език на миналогодишните президенти за европейска интеграция, език, който досега бе трансформиран в политика от професионалните и опитни служители на държавния департамент, поставя още по-силен натиск върху вече отслабена Европа. Преди всичко, очевидната подкрепа на Тръмп за подкрепени от Кремъл политици, които се стремят да подкопаят единството на Европа, е неразгадаема: как може да е в интереса на Европа, или в нашия, това американският президент да предостави престижа и подкрепата на САЩ на европейските нацисти, неонацисти, доктринирани марксисти, популисти, авторитаристи и расисти, особено като всички те са идеологически враждебни към САЩ?

Щетите, които Тръмп умишлено нанася върху стабилността на Европа идват в изключително опасно време. Т.нар. трета вълна на демокрацията - глобалното разцъфване на отворените политически системи след Студената война - отдавна е отстъпило. Заплахата за либералната демокрация, под формата на отделна, съперничеща идеология - нелибералната демокрация - е във възход. Виждаме го днес в Русия и Турция - корумпирана, олигархична, клептократична и куха форма на демокрация, която се разпространява и консолидира чрез новите технологии на XXI век.

Глобалният ред, изграден от САЩ, се основава на принципа, че само един свят на либералните демокрации може да бъде мирен и проспериращ. Този принцип е правилен. Ако разпадането на този ред продължава с това темпо, светът скоро няма да бъде нито мирен, нито проспериращ. Ефектите няма и да бъдат ограничени до региони, които са далеч от Щатите. Америка ще го почувства постепенно, а след това вероятно и моментално - под формата на опустошителен, внезапен шок.

Шарл де Гол вярваше, че на англофонския свят не може в дългосрочен план да бъде доверена френската сигурност. Това го накара да изтегли Франция от интегрираното военно командване на НАТО и да започне независима програма за ядрено развитие. Тя беше реална, но оттеглянето от НАТО - не - тайно споразумение задържа Франция в Алианса. Но днес на други членове на НАТО им се налага да помислят за разходите и ползите от едно независимо споразумение с Русия и рисковете и ползите от независима ядрена сила, и Де Гол сякаш заявява от гроба: "Нали ви казах".

Американският световен ред, подкрепен от идеалите на либералната демокрация, е много несъвършен. Но това е най-близкото нещо до утопия, което някога е виждал нашият пропаднал и измъчен вид. Ползите от него не са само икономически, макар че тези ползи са огромни. Ползите от него трябва да се измерват във войни, които не се водят, и животи, които не са загубени.

И все пак много американци са загърбили както историята, така и реалността. Да се надяваме гордостта да не им попречи да осъзнаят тази грешка, преди да е станало твърде късно.

----

Препечатваме коментара на Клеър Берлински от Politico.com. Преводът  е на Клуб Z.