Ad Config - Website header

 

Article_top

Този текст е създаден от един от младите ни автори по проект „Генерация Z“, а това означава, че не отразява задължително мнението на редакцията на Клуб Z. Верни обаче на принципа си, че свободата на изразяване е едно от основните човешки права, дадохме думата и на Борислав Кръстев - автор от същия проект, който застъпва малко или много противоположна гледна точка по същата тема – „Сравнението между Пеевски и Тръмп е забавно. Но за кого е обида?“ Защото вярваме, че някъде в спора и в сблъсъка на различните мнения ще се роди истината за поколението, което съвсем скоро предстои да поеме в ръцете си бъдещето ни.

* * *

Чудех се тези дни защо клишетата са толкоз отблъскващи. Проблемът не може да е съвсем в това, че сме ги чували безброй пъти, понеже добре написаната книга сякаш добива по-висока стойност при всяко препрочитане, а познатото ни вече любимо музикално произведение е най-често по-впечатляващо от току-що чутото. Дори изтърканата фраза, употребена на място, добива тежест или поне развеселява околните. Клишираността, струва ми се, произлиза от несъответствието между претенцията за обективност и очевидното. С други думи, този, който говори с клишета, придобива образа на измамник в очите на другите, без значение от намеренията му.

Забележително е например как едно назначение успя мигом да превърне клета България в заложник на знаменития „Кой?“. Всъщност, и до ден днешен не мога да разбера дали „Кой?“ е риторичен въпрос, понеже така популярните изрази от рода на „Пеевската пропаганда“ предполагат, че всемогъщий Пеевски следва сам да се е назначил. От друга страна, доколкото си спомням, лозунгите на протестите срещу Орешарски (в които сам бях участник) питаха „Кой предложи Пеевски?“, което явно намекваше за някаква по-тъмна и всемогъща фигура, която стои зад него. Тогава бях на 16 и загадачността на „Кой?“ ми се струваше привлекателна. Но тъжно е, съгласете се, да наблюдаваме как възрастни хора и цели политически формации с години подозират за несгодите на България една действително подозрителна, но не дотам всемогъща личност.

А какво да кажем за истерията на десетилетието – сагата с Доналд Тръмп?

Голяма част от тъй наречената обективна журналистика съумя мигновено след избирането на новия американски президент да се преобрази в нещо като погребален хоров състав. Хористката, пардон, обективната журналистика и до ден днешен в синхрон оплаква горкия свят, оказал се заложник на Тръмп, у когото някои медии намират невъзможно да съзрат и една-единствена положителна харектеристика.

А какви си фактите? Фактите са, че нищо от предвиждания апокалипсис не настана. Нямаше война със Северна Корея, а напротив, Тръмп постигна исторически дипломатически пробив. Нямаше разпадане на НАТО, а натиск за по-голяма справедливост в Алианса. Няма скъсване на отношенията на САЩ с останалия свят, а опит за отрезвяващо ребалансиране на световните икономически и политически отношения. Ако вземем търговския въпрос с Китай, Тръмп има всички основания да негодува, тъй като китайците от години крадат интелектуална собственост и пряко или непряко субсидират (все по-трудно пряко поради рестрикциите на Световната търговска организация) експорта си. И още, въпреки обвиненията към Тръмп в некомпетентност, расизъм и сексизъм нивото на безработица в Съединените щати спадна до 3.8% - най-ниското от близо 50 години, като исторически е спадът и в безработицата при афроамериканците, латиноамериканците и жените. Намалените данъци пък доведоха до исторически нива на оптимизъм в бизнеса, което вече дава директни резултати в заплатите на милиони американци. Тръмп несъмнено допуска грешки, но всекидневните опити за неговото очерняне, достигащи най-комични измерения, предизвикват все повече недоверие в информационната среда.

Клишето „Тръмп“ и клишето „Пеевски“ имат общи черти. Всички, които приемат един от тези два метанаратива за самата истина, в същия миг приемат един по съществото си фаталистичен светоглед. Светът налага себе си и своите зли намерения без значение от желанията на личността. Това мисловно предразположение, за всеобщ ужас, се наблюдава и у моето поколение, за голяма част от което успехът не е осъществим без необходимите жертвоприношения (разбирайте, подкупи) пред вечните мойри (разбирайте, вечното задкулисие). И макар да не оспорвам (пази, Боже!) наличието на мафиотски структури на всяко ниво в нашата държава, все ми се струва, че фаталистичният подход, който клишетата докарват, само може да ги подсили.

По отношение на Тръмп положението е подобно: ако отидете на Запад, ще видите, че за много млади хора американският президент е олицетворението на злите елити, заети с това да ги дискриминират и пренебрегват. В някакъв смисъл от клишета някои вече и Годо не чакат.

Онези пък, на които им е дотегнала окастрената обективност на клишетата, зажаднели за оригиналност, са склонни да се асоциират с крайности. И ако вземем отново Тръмп за пример, неговият успех се дължи в значителна степен именно на клишираната реч на опонентите му, включително и Хилъри Клинтън, чиято баналност сякаш отегчаваше и самата нея. По подобен начин износеният изказ на някои български политици единствено допринася за весобщата забрава на проблемите, които те поставят. И ако приемем, че е необходимо политиканстващите да се превърнат в лидери, е също необходимост посланията им да звучат повече като призив, отколкото като опело.

Вижте и различното мнение по темата:

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Този текст е създаден от един от младите ни автори по проект „Генерация Z“, а това означава, че не отразява задължително мнението на редакцията на Клуб Z. Верни обаче на принципа си, че свободата на изразяване е едно от основните човешки права, дадохме думата и на Борислав Кръстев - автор от същия проект, който застъпва малко или много противоположна гледна точка по същата тема – „Сравнението между Пеевски и Тръмп е забавно. Но за кого е обида?“ Защото вярваме, че някъде в спора и в сблъсъка на различните мнения ще се роди истината за поколението, което съвсем скоро предстои да поеме в ръцете си бъдещето ни.

* * *

Чудех се тези дни защо клишетата са толкоз отблъскващи. Проблемът не може да е съвсем в това, че сме ги чували безброй пъти, понеже добре написаната книга сякаш добива по-висока стойност при всяко препрочитане, а познатото ни вече любимо музикално произведение е най-често по-впечатляващо от току-що чутото. Дори изтърканата фраза, употребена на място, добива тежест или поне развеселява околните. Клишираността, струва ми се, произлиза от несъответствието между претенцията за обективност и очевидното. С други думи, този, който говори с клишета, придобива образа на измамник в очите на другите, без значение от намеренията му.

Забележително е например как едно назначение успя мигом да превърне клета България в заложник на знаменития „Кой?“. Всъщност, и до ден днешен не мога да разбера дали „Кой?“ е риторичен въпрос, понеже така популярните изрази от рода на „Пеевската пропаганда“ предполагат, че всемогъщий Пеевски следва сам да се е назначил. От друга страна, доколкото си спомням, лозунгите на протестите срещу Орешарски (в които сам бях участник) питаха „Кой предложи Пеевски?“, което явно намекваше за някаква по-тъмна и всемогъща фигура, която стои зад него. Тогава бях на 16 и загадачността на „Кой?“ ми се струваше привлекателна. Но тъжно е, съгласете се, да наблюдаваме как възрастни хора и цели политически формации с години подозират за несгодите на България една действително подозрителна, но не дотам всемогъща личност.

А какво да кажем за истерията на десетилетието – сагата с Доналд Тръмп?

Голяма част от тъй наречената обективна журналистика съумя мигновено след избирането на новия американски президент да се преобрази в нещо като погребален хоров състав. Хористката, пардон, обективната журналистика и до ден днешен в синхрон оплаква горкия свят, оказал се заложник на Тръмп, у когото някои медии намират невъзможно да съзрат и една-единствена положителна харектеристика.

А какви си фактите? Фактите са, че нищо от предвиждания апокалипсис не настана. Нямаше война със Северна Корея, а напротив, Тръмп постигна исторически дипломатически пробив. Нямаше разпадане на НАТО, а натиск за по-голяма справедливост в Алианса. Няма скъсване на отношенията на САЩ с останалия свят, а опит за отрезвяващо ребалансиране на световните икономически и политически отношения. Ако вземем търговския въпрос с Китай, Тръмп има всички основания да негодува, тъй като китайците от години крадат интелектуална собственост и пряко или непряко субсидират (все по-трудно пряко поради рестрикциите на Световната търговска организация) експорта си. И още, въпреки обвиненията към Тръмп в некомпетентност, расизъм и сексизъм нивото на безработица в Съединените щати спадна до 3.8% - най-ниското от близо 50 години, като исторически е спадът и в безработицата при афроамериканците, латиноамериканците и жените. Намалените данъци пък доведоха до исторически нива на оптимизъм в бизнеса, което вече дава директни резултати в заплатите на милиони американци. Тръмп несъмнено допуска грешки, но всекидневните опити за неговото очерняне, достигащи най-комични измерения, предизвикват все повече недоверие в информационната среда.

Клишето „Тръмп“ и клишето „Пеевски“ имат общи черти. Всички, които приемат един от тези два метанаратива за самата истина, в същия миг приемат един по съществото си фаталистичен светоглед. Светът налага себе си и своите зли намерения без значение от желанията на личността. Това мисловно предразположение, за всеобщ ужас, се наблюдава и у моето поколение, за голяма част от което успехът не е осъществим без необходимите жертвоприношения (разбирайте, подкупи) пред вечните мойри (разбирайте, вечното задкулисие). И макар да не оспорвам (пази, Боже!) наличието на мафиотски структури на всяко ниво в нашата държава, все ми се струва, че фаталистичният подход, който клишетата докарват, само може да ги подсили.

По отношение на Тръмп положението е подобно: ако отидете на Запад, ще видите, че за много млади хора американският президент е олицетворението на злите елити, заети с това да ги дискриминират и пренебрегват. В някакъв смисъл от клишета някои вече и Годо не чакат.

Онези пък, на които им е дотегнала окастрената обективност на клишетата, зажаднели за оригиналност, са склонни да се асоциират с крайности. И ако вземем отново Тръмп за пример, неговият успех се дължи в значителна степен именно на клишираната реч на опонентите му, включително и Хилъри Клинтън, чиято баналност сякаш отегчаваше и самата нея. По подобен начин износеният изказ на някои български политици единствено допринася за весобщата забрава на проблемите, които те поставят. И ако приемем, че е необходимо политиканстващите да се превърнат в лидери, е също необходимост посланията им да звучат повече като призив, отколкото като опело.

Вижте и различното мнение по темата:

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Добре е младите да пишат, ама е добре и да знаят повече

Авторът изглежда живее в Америка, след като изтъква като положителна черта на Тръмп намаляването на безработицата. Нещата въобще не са толкова прости и въобще не се ограничават с вътрешно-икономически измерения. Америка не е една от многото страни - тя е глобален лидер! ЗА НАС, В ЕВРОПА - Тръмп е бедствие. За американците - лош знак, лош тренд, лош обрат в утвърдения климат на свобода и толерантност. Най-голямото престъпление на Тръмп не е нито стената с Мексико, нито възраждането на производството на твърдо гориво. Най-голямото му престъпление е разрушаването на Евроатлантическия съюз! Това престъпление даде сила и опции на диктаторите в Азия и окуражи евроскептиците в Европа. Ние тук в България имаме много повече за губене от останалите европейски държави. Едно отделяне на България от НАТО и ЕС при договореност между Тръмп и Путин и можем завинаги да се сбогуваме с толкова чаканата политическа свобода. Всъщност ние вече сме тръгнали по този път. Но младите, които не познават мириса на страха не знаят какво имат да губят.
anelia mileva's picture
anelia mileva
anelia mileva

"Но тъжно е, съгласете се, да наблюдаваме" как

авторът, който на 16 г. не е разбрал дали „Кой?“ е риторичен въпрос , не е разбрал и на 21г., че протестите са срещу модела "КОЙ". Ако смята, че постоянните усилия за осветляване на този модел е баналност, т.е клише, то нека си го каже направо.
Приликата между Тръмп и Пеевски не е в клишетата( употребявам думата във фотографското и значение), а в това, че зад тях стоят партии с много пари и влияние. Разликата, от друга страна, е, че моделът на управление "Тръмп" е гледан под лупа и критикуван, а моделът "КОЙ" доволно се е настанил в България.
:)'s picture
:)
:)

Така е. Поздрав!

Добре, че са метафорите и лингвистичните хватки, та да маскират малодушните хорица, претендиращи да са борци срещу олигархични модели. Отдавна са ми ясни: хвърлят някой лаф, тупват се в гърдите за смелостта си, а после яко се борят с жените/мъжете в креватите си.

И понеже нещо е банално дай да го изхвърлим на боклука?

Пък дали е вярно, дали е справедливо няма значение!?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията