Ad Config - Website header

 

Article_top

Някога заклеймявани като неофашисти, Шведските демократи на Джими (Ими) Окесон изглежда са на път да превърнат своята националистическа политика, ориентирана към избирателя, в голяма изборна победа в тази страна, открай време прочута с либералната си толерантност, пишат Никлас Полард и Йохан Аландер от Ройтерс.

През 1995 г. Окесон става член на дребна партия, подкрепяна главно от мъже с "бръснати глави" и кубинки. Откакто е неин лидер от 2005 г., той успя да придаде по-умерен имидж на Шведските демократи и да разшири електоралната им база с посланието си, че имиграцията руши страната.

Осем години след като за първи път влязоха в парламента, Шведските демократи са на път да нарушат политическото статукво, досега дефинирано от широки коалиции на леви и десни блокове, както и представата на страната за самата себе си като прогресивно общество.

Срещаме се с 39-годишния Окесон, докато гледа по телевизията мач от Световното по футбол, с костюм, но без вратовръзка, в офиса си в парламента - сградата, в която мнозина се надяваха, че никога няма да бъде допуснат. Той обаче е уверен, че повече не може да бъде игнориран.

"Щом сме втората най-голяма или дори най-голямата сила в парламента, а другите партии все още си мислят, че може да ни игнорират и да се преструват, че не съществуваме, значи трябва да покажем мускули", заяви Окесон в интервю за Ройтерс.

Министър-председателят Стефан Льовен нарече Шведските демократи "неофашисти" през 2014 г. - обвинение, което те отричат.

Събитията обаче се разиграха в тяхна полза по време на кризата с бежанците през 2015 г., когато Швеция прие 163 000 кандидати за убежище - повече от всяка друга европейска държава (на глава от населението). Така имиграцията попадна трайно под светлината на прожекторите.

Предвид факта, че според социологическите проучвания Шведските демократи ще могат да съперничат на най-големите партии - социалдемократите на Льовен и десните Умерени - с над 20 процента от гласовете на изборите на 9 септември - годините на Окесон като политически "парий" може скоро да приключат. 

Много избиратели се отъждествяват с неговия имидж на Швеция, обременена от мигранти, страдаща от престъпност, с изнемогваща система за социално подпомагане, а националистическите му възгледи съвпадат с популистката вълна в Европа и с клетвата на президента Доналд Тръмп "Америка на първо място".

Партията иска замразяване на повечето имиграционни и парични стимули, за да бъдат убедени мигрантите да си тръгнат. Тя е активна и в области като здравеопазването и борбата с престъпността.

"Готови сме да свалим всяко правителство, за което сметнем, че не води Швеция в правилната посока", предупреди Окесон.

Предупреждението му звучи гръмко, но самият Окесон е дискретно сдържан. Той признава, че е интроверт, а преди време написа:

"Всичко, което кажеш, може да бъде и ще бъде използвано срещу теб".

Това е от книгата му от 2013 г. "Satis Polito" (достатъчно шлифован?) - признак как възприема себе си като обикновен човек, който се противопоставя на политическата система. 

Окесон говори ясно и спокойно - по-уместно за шведската публика, която все още цени повече консенсуса по време на конфликт, отколкото грубия антагонизъм, практикуван от лидери като Тръмп. Посланието му обаче често е колкото откровено, толкова и мрачно.

След като делът на населението, родено в чужбина, нарасна от 11 на 18 процента в началото на века, Окесон обвини либералните имиграционни политики за насилието на уличните банди, за сегрегацията и за бунтовете в обръчите от предградия с многоетажни блокове около най-големите шведски градове.

Окесон казва, че иска да ги срути, наричайки "ислямизацията" най-голямата външна заплаха след Втората световна война. Яростен критик на Европейския съюз, той иска референдум за шведското членство, макар че поради скромната подкрепа за "Swexit" вместо това си е поставил като приоритет ограничаването на имиграцията от чужди страни.

Пътят към почтеността 

Окесон изигра централна роля за еволюцията на Шведските демократи, твърди Йонас Хинфорс, политически изследовател от университета в Гьотеборг.

"Той олицетворява трансформацията от авиаторските якета и кубинките с метални бомбета до официалните костюми", каза Хинфорс. "Той успя много умело да формулира основните теми, вълнуващи партията, като същевременно избегне проблемите, които са неудобни за нея".

След като се присъединява към Шведските демократи през 1995 г. - седем години след като партията е основана предимно от активисти, свързани с бели расисти - Окесон и тесен кръг от приятели, получили прозвището "бандата на четиримата", се заемат да превърнат "пътуващия цирк", както го наричат те, в конвенционална партия.

Партийният символ - запален факел, аналогичен с този на британския неофашистки Национален фронт, бе заменен с цвете, а спорни искания като връщането на смъртното наказание и ограничаването на осиновяването на деца, които не са с нордически произход, бяха изоставени.

Мнозина не приеха промените за чиста монета. Когато Шведските демократи спечелиха първите си места в Риксдага, депутатите от Лявата партия отказаха техният парламентарен офис да е на същия етаж, заявявайки, че не се чувстват в безопасност в подобна компания.

Лидерството на една поляризираща партия в прехода от неизвестността до парламента има своята цена. Заплашван от опоненти, понякога дори замерван с яйца, Окесон живее под охрана от тайните служби и споделя открито, че има проблеми с психичното здраве.

След изборите през 2014 г., когато Шведските демократи увеличиха повече от два пъти местата си в Риксдага - 49 от общо 349, той излезе в отпуск по болест заради "бърнаут", синдрома на професионалното изчерпване или "прегаряне".

"Беше много тежко, най-вече заради жестоката социална стигма да си Шведски демократ", разказа Матиас Карлшон, един от "бандата на четиримата" на Окесон.

Въпреки че вече е баща на син, партийната работа на Окесон е засенчила много други неща в живота му (образование, кариера и връзки) и дори на самия него понякога му се струва като отчаян хазарт.

"Кой би наел бивш лидер на провалена, презряна партия, заклеймена като расистка?", размишлява той в статия, публикувана в списание през 2010 г., преди партията да влезе в парламента.

Личният живот на Окесон общо взето се е ограничавал до общуването с други членове на партията, с които прекарва ваканциите. Освен това е пианист в група, която свири т. нар. викинг рок - носталгични патриотични песни, примесени със северна митология. След като повечето време през първите години е бил почти напълно игнориран (веднъж шофирал 1600 км, за да произнесе реч пред публика от четирима души), сега за Окесон дори се говори като за възможен бъдещ премиер, макар че засега никоя друга партия не би подкрепила идеята.

"Те се самозалъгват, че Шведските демократи не съществуват, че случващото се не е реално, че ние ще изчезнем и всичко ще се върне към стария ред. Това обаче не се случи. Аз съм тук", заяви той. 

БТА 

 

Някога заклеймявани като неофашисти, Шведските демократи на Джими (Ими) Окесон изглежда са на път да превърнат своята националистическа политика, ориентирана към избирателя, в голяма изборна победа в тази страна, открай време прочута с либералната си толерантност, пишат Никлас Полард и Йохан Аландер от Ройтерс.

През 1995 г. Окесон става член на дребна партия, подкрепяна главно от мъже с "бръснати глави" и кубинки. Откакто е неин лидер от 2005 г., той успя да придаде по-умерен имидж на Шведските демократи и да разшири електоралната им база с посланието си, че имиграцията руши страната.

Осем години след като за първи път влязоха в парламента, Шведските демократи са на път да нарушат политическото статукво, досега дефинирано от широки коалиции на леви и десни блокове, както и представата на страната за самата себе си като прогресивно общество.

Срещаме се с 39-годишния Окесон, докато гледа по телевизията мач от Световното по футбол, с костюм, но без вратовръзка, в офиса си в парламента - сградата, в която мнозина се надяваха, че никога няма да бъде допуснат. Той обаче е уверен, че повече не може да бъде игнориран.

"Щом сме втората най-голяма или дори най-голямата сила в парламента, а другите партии все още си мислят, че може да ни игнорират и да се преструват, че не съществуваме, значи трябва да покажем мускули", заяви Окесон в интервю за Ройтерс.

Министър-председателят Стефан Льовен нарече Шведските демократи "неофашисти" през 2014 г. - обвинение, което те отричат.

Събитията обаче се разиграха в тяхна полза по време на кризата с бежанците през 2015 г., когато Швеция прие 163 000 кандидати за убежище - повече от всяка друга европейска държава (на глава от населението). Така имиграцията попадна трайно под светлината на прожекторите.

Предвид факта, че според социологическите проучвания Шведските демократи ще могат да съперничат на най-големите партии - социалдемократите на Льовен и десните Умерени - с над 20 процента от гласовете на изборите на 9 септември - годините на Окесон като политически "парий" може скоро да приключат. 

Много избиратели се отъждествяват с неговия имидж на Швеция, обременена от мигранти, страдаща от престъпност, с изнемогваща система за социално подпомагане, а националистическите му възгледи съвпадат с популистката вълна в Европа и с клетвата на президента Доналд Тръмп "Америка на първо място".

Партията иска замразяване на повечето имиграционни и парични стимули, за да бъдат убедени мигрантите да си тръгнат. Тя е активна и в области като здравеопазването и борбата с престъпността.

"Готови сме да свалим всяко правителство, за което сметнем, че не води Швеция в правилната посока", предупреди Окесон.

Предупреждението му звучи гръмко, но самият Окесон е дискретно сдържан. Той признава, че е интроверт, а преди време написа:

"Всичко, което кажеш, може да бъде и ще бъде използвано срещу теб".

Това е от книгата му от 2013 г. "Satis Polito" (достатъчно шлифован?) - признак как възприема себе си като обикновен човек, който се противопоставя на политическата система. 

Окесон говори ясно и спокойно - по-уместно за шведската публика, която все още цени повече консенсуса по време на конфликт, отколкото грубия антагонизъм, практикуван от лидери като Тръмп. Посланието му обаче често е колкото откровено, толкова и мрачно.

След като делът на населението, родено в чужбина, нарасна от 11 на 18 процента в началото на века, Окесон обвини либералните имиграционни политики за насилието на уличните банди, за сегрегацията и за бунтовете в обръчите от предградия с многоетажни блокове около най-големите шведски градове.

Окесон казва, че иска да ги срути, наричайки "ислямизацията" най-голямата външна заплаха след Втората световна война. Яростен критик на Европейския съюз, той иска референдум за шведското членство, макар че поради скромната подкрепа за "Swexit" вместо това си е поставил като приоритет ограничаването на имиграцията от чужди страни.

Пътят към почтеността 

Окесон изигра централна роля за еволюцията на Шведските демократи, твърди Йонас Хинфорс, политически изследовател от университета в Гьотеборг.

"Той олицетворява трансформацията от авиаторските якета и кубинките с метални бомбета до официалните костюми", каза Хинфорс. "Той успя много умело да формулира основните теми, вълнуващи партията, като същевременно избегне проблемите, които са неудобни за нея".

След като се присъединява към Шведските демократи през 1995 г. - седем години след като партията е основана предимно от активисти, свързани с бели расисти - Окесон и тесен кръг от приятели, получили прозвището "бандата на четиримата", се заемат да превърнат "пътуващия цирк", както го наричат те, в конвенционална партия.

Партийният символ - запален факел, аналогичен с този на британския неофашистки Национален фронт, бе заменен с цвете, а спорни искания като връщането на смъртното наказание и ограничаването на осиновяването на деца, които не са с нордически произход, бяха изоставени.

Мнозина не приеха промените за чиста монета. Когато Шведските демократи спечелиха първите си места в Риксдага, депутатите от Лявата партия отказаха техният парламентарен офис да е на същия етаж, заявявайки, че не се чувстват в безопасност в подобна компания.

Лидерството на една поляризираща партия в прехода от неизвестността до парламента има своята цена. Заплашван от опоненти, понякога дори замерван с яйца, Окесон живее под охрана от тайните служби и споделя открито, че има проблеми с психичното здраве.

След изборите през 2014 г., когато Шведските демократи увеличиха повече от два пъти местата си в Риксдага - 49 от общо 349, той излезе в отпуск по болест заради "бърнаут", синдрома на професионалното изчерпване или "прегаряне".

"Беше много тежко, най-вече заради жестоката социална стигма да си Шведски демократ", разказа Матиас Карлшон, един от "бандата на четиримата" на Окесон.

Въпреки че вече е баща на син, партийната работа на Окесон е засенчила много други неща в живота му (образование, кариера и връзки) и дори на самия него понякога му се струва като отчаян хазарт.

"Кой би наел бивш лидер на провалена, презряна партия, заклеймена като расистка?", размишлява той в статия, публикувана в списание през 2010 г., преди партията да влезе в парламента.

Личният живот на Окесон общо взето се е ограничавал до общуването с други членове на партията, с които прекарва ваканциите. Освен това е пианист в група, която свири т. нар. викинг рок - носталгични патриотични песни, примесени със северна митология. След като повечето време през първите години е бил почти напълно игнориран (веднъж шофирал 1600 км, за да произнесе реч пред публика от четирима души), сега за Окесон дори се говори като за възможен бъдещ премиер, макар че засега никоя друга партия не би подкрепила идеята.

"Те се самозалъгват, че Шведските демократи не съществуват, че случващото се не е реално, че ние ще изчезнем и всичко ще се върне към стария ред. Това обаче не се случи. Аз съм тук", заяви той. 

БТА 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията