Пресконференцията на президента Тръмп и руския доживотен държавен глава Владимир Путин в понеделник беше дъното за американската президентска институция.

Стоейки редом с диктатор, обвинен от американското разузнаване и правоприлагащите органи в атака срещу основите на американската демокрация, Тръмп изглеждаше объркан и непоследователен. И това бяха най-добрите му моменти на подиума. През останалото време той хвалеше бившия член на КГБ и атакуваше институциите, които се е заклел да защитава. От началото до края това беше представление под надслов "Русия на първо място".

Дори за тези от нас, които имаха изключително ниски очаквания и които смятаха самото провеждане на срещата за катастрофа, реалността беше по-лоша от всякакви представи. Тръмп се справи толкова добре с прокарването на политическите приоритети на Кремъл, че Путин рядко реагираше в своя обичаен стил, съчетаващ отричане и увъртания. Срещата беше брутално потвърждение на реалността за все още достатъчно заблудените да вярват, че Тръмп защитава националните интереси на САЩ или изобщо интересите на някой друг освен самия него и Путин.

За Путин срещата беше огромен успех още преди да е станала факт. Без спечелени избори - вярвам, че никой не смята изборите в Русия за реални - диктаторите демонстрират своята легитимност като представят своите интереси за национални. Старите и изпитани методи това да стане са чрез война, домакинство на спортни представления и публични прояви с чуждестранни лидери, особено такива от демократични страни. Путин удари право в десетката - инвзията му в Украйна още продължава, Световното първенство по футбол току-що приключи, а в Хелзинки руският държавен глава успя да се снима до американския президент.

Целият спектакъл в Хелзинки нямаши никакъв смисъл. Само дето Путин много го искаше. Желанията му са очевидни: легитимност като управляващ Русия и като играч на световната сцена; Русия да бъде водеща сила в Украйна, Сирия и Иран; САЩ да се отдръпне от съюзниците си от НАТО и ЕС; отслабени отбранителни способности на Запада. Тръмп му помага за всяко едно от тези неща.

Путин иска също САЩ да свалят санкциите и да признаят анкексирането на Крим, но знае, че това би било твърде много и че може да отблъсне Тръмп, ако стигне прекалено далеч. САЩ обаче искат от Русия само и единствено да спре враждебните актове. Затова Путин трябва да бъде спрян, а не с него да се преговаря.

Въпреки дългия списък на фатални инциденти, в които Путин може би има пръст, включително свалянето на малайзийския полет MH17 над Украйна и оказваната подкрепа на бруталните убийства, извършвани от режима на Башар ал Асад в Сирия, Тръмп на драго сърце възприе патентованата от Кремъл техника на моралното равенство между събеседниците и заяви, че "виновни са и двете страни", "всички сме виновни" за лошите отношения между САЩ и Русия. Тук мога само да цитирам полския писател Станислав Йежи Лец: Тъкмо си мислиш, че си стигнал дъното, и някой ти маха отдолу.

Миналата година писах, че накрая Путин ще се хвали открито, че е повлиял на американските избори, а Тръмп ще остане единственият човек на земята, който да отрича. Този момент се приближава все повече. Путин призна, че е искал Тръмп да спечели и се посмихна, когато американският държавен глава застана срещу собственото си разузнаване, което потвърди многократно, че Русия стои зад мащабната пропагандна и хакерска кампания по време на изборите през 2016 г. Президентът на САЩ пропусна да отбележи и последните детайли, които станаха ясни след обвинението на 12 руски разузнавачи миналата седмица.

Тръмп обикновено смело атакува американските съюзници в туитър, но така нареченият праволинеен националистически дискурс въобще не се появи в Хелзинки. Той нападна бившия президент Барак Обама за бавния и недостатъчно категоричен отговор на анексирането на Крим от Путин и хакването на американските избори - и според мен с право, както отбелязах тогава - но сега сипе похвали за човека, който извърши тези престъпления. Тръмп тормози демократичните лидери като германската канцлерка Ангела Меркел, защото не са достатъчно твърди в подхода си към Русия. Отново се съгласявам. Но това няма смисъл, след като в следващия момент обяви, че Русия не е заплаха.

Пресконференцията в понеделник беше показателна за тази непоследователност. След като прекара два часа насаме с Путин, неприемлив риск сам по себе си, Тръмп се качи на сцената, за да критикува собствената си страна и да хвали руския президент за "изключителните взаимоотношения", които щели да имат двамата. Привържениците на Тръмп в Конгреса и в телевизия "Фокс нюз" бяха потресени от тази капитулация, както и би трябвало. Но времето, в което Тръмп трябваше да бъде конструктивно критикуван, отдавна си отиде. Той ще избухне отново в туитър в рамките на часове и случилото се в Хелзинки или не трябва да слиза от първите страници на вестниците, или ще бъде забравено.

Сигурността и целостта на САЩ и на свободния свят са застрашени. Намираме се в непозната територия. И трябва да се действа. Тръмп, също като Путин, трябва да бъде спрян, преди да нанесе непоправими щети на американската демокрация и световния ред като цяло.

* Коментарът на Гари Каспаров е публикуван в онлайн изданието на "Вашингтон пост". Авторът е бивш световен шампион по шахмат. В момента живее в Ню Йорк, където ръководи фондация, която се бори за спазване на човешките права. Книгата му "Зимата идва" е издадена и на български език.

** Преводът е на Клуб Z.